Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27 17.01.2023 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на седми декември две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 888 по
описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия
кодекс на Съюза (Регламент
952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за
митниците (ЗМ)
и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н.П.С. ***, с ЕГН **********,
чрез адв. Р.В., против Решение № 32-146163/05.05.2022г.,
издадено от В. С.- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
"Митници". С оспореното решение, на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл.
71, § 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MРН 19BG001008010644R4, е определена нова митническа стойност в размер на 9 335,27
лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания
тарифен код по КН 87032390 /код по
ТАРИК 8703 23 90 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно
митническо задължение в размер на 933,53 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във
връзка с чл. 77, § 1,
буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква
и става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на
вносни мита, а именно 24.09.2019 г. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е
определена данъчната основа в размер на 10 468,80 лв. и предвид данъчната
ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал.
1, т. 2 от ЗДДС и
на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължението за ДДС при
внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на
автомобилите, в общ размер на 2093,76 лв.
4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
и чл. 56 от ЗДДС,
във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер
на 1747,29 лв., от които мито в
размер на 546,03 лв. и ДДС в размер на 1201,26 лв., ведно със задължение за
лихви.
В жалбата се посочва, че постановеният административен
акт е неправилен, немотивиран и
незаконосъобразен. В заключение жалбоподателят
иска да бъде отменено оспореното решение. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Р.В. която поддържа жалбата. Счита, че от доказателствата по делото се
доказва незаконосъобразността на обжалваното решение и моли съдът да постанови
решение, с което да отмени оспорения акт. Представя писмени бележки.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата.
Представя административната преписка и пледира жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира следното:
На 24.09.2019г. жалбоподателят е подал митническа
декларация МД с MРН 19BG001008010644R4, с която е декларирал стока за поставяне под
митнически режим допускане за свободно обръщение употребяван пътнически автомобил-катастрофирал,
марка Мазда, модел 3; тип:TOURING; брой места: 5; товароносимост; 0; първа
регистрация 20180101; цвят: сив; работен
обем: 2500 куб. см; мощност: 192 HPSAE бае; двигател №: без номер; шаси № 3MZBN1V31JM171841.
На база декларираните данни, към датата на приемане на
митническата декларация размерът на митническата стойност за нея е определен
съгласно разпоредбата на чл.70,
§1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорената стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата и за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.
Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са били
приложени договор за продажба /SALES CONTRACT/, издаден на 30.06.2019
г. от „GLOBAL AUTO EXCHANGE”
(л.199), фактура
№ AECG-I 8-107, издадена на 07.09.2019 г. от „АЕ Cargo Group Inc” за извършена услуга за международен транспорт (л.197),
сертификат за спасено имущество (л.201).
Митническата стойност за стоката е определена на база
декларираните за нея елементи, а именно: цена на автомобила 1700,00 лв.,
преизчислена в BGN декларирана цена на стоката при валутен курс
1,7413 BGN/USD -
2 994,33 лв., разходи, прибавени към цената на стоката – 880,69 лв.,
митническа стойност 3875,02 лв.
Със Заповед № ЗТД-1000-425/24.06.2021г. на Директор на
ТД Южна Морска (л.165 от делото), е
възложено извършването на обобщен анализ на данните в митнически декларации за
режим допускане на свободно обращение и за режим транзит за стоки по позиция КН
8703 и е определен срок за изготвяне на писмен доклад до 30.06.2021г от отдел
„Митническа дейност“ и заповед № ЗТД-1000-426/24.06.2021г. на Директор на ТД
Южна Морска за извършване на проверка за режим допускане на свободно обращение
на автомобили от позиция КН 8703 и КН 8704, с държава на изпращане САЩ и Канада
по отношение на основателни съмнения дали декларираната стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена.
По делото е представен доклад №32-208102 от
30.06.2021г. ( л.167-185) във връзка с извършен обобщен анализ на данните в
митнически декларации за режим допускане
за свободно обращение и за режим транзит за стоки от позиция КН 8703 държава на изпращане САЩ и Канада.
Издадена е заповед № ЗТД-1000-426/24.06.2021г. на Директор
на ТД Южна Морска, с която на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и
чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ е разпоредено извършването на последващ контрол по
митнически декларации за деклариране на автомобили по позиция КН 8703 и КН
8704, изпратени от САЩ или Канада, за режим допускане на свободно обращение.
В докладната записка (л.70-90) е посочено, че при
извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана
наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN
(номер на шаси), като на електронен сайт била открита информация за обявена
продажна цена на аукцион от дата 05.07.2019г. със статус "продаден"
(SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси. Публикуваната продажна цена е
в размер на 4800. 00 USD, с оглед на което било прието, че същата превишава
повече от три пъти декларираната пред
митническите органи цена в размер на 1700 USD при допускане за свободно
обращение.
Във връзка с посочената информация възникнали
основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност,
поради което на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
и чл.84, ал.1,
т.1 от ЗМ,
с писмо били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена,
извършените плащания във връзка със стоката (договори, кореспонденция, заявки,
оферти, поръчки, документи за извършени плащания, платежни документи, банкови
преводи, извлечения, разписки, документи за разходи направени от купувача, но
невключени в действително платената или подлежащата на плащане цена- комисионни
и възнаграждения за посредничество, разходи за контейнери, транспорт,
застраховка, и други операции свързани с транспорта), както и писмени
обяснения.
В тази връзка, с писмо рег. № 32- 329171/18.10.2021 г.
Н.С. твърди, че търговското досие по сделката, включващо фактура, транспортни
документи и плащанията към бюджета е представено на митническите органи в
момента на декларирането на стоката. Не разполага с оферти, поръчки, ценови
листи, потвърждения и бизнес кореспонденция,
Жалбоподателят е уведомен, че поради възникнали
основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на
декларираната от него стока по митническа декларация. В съобщението е посочено,
че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно доказателства в подкрепа
на декларираната митническа стойност на процесната стока, като са посочени
обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната
стойност, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на
митническата стойност.
Посочено е, че в приложения към митническата декларация
„TEXAS SALVAGE VEHICLE TITLE” № 4362691 c дата 15/06/2019 - удостоверение за
претърпяло щета моторно превозно средство с VIN
3MZBN1V3UM171841
и с изминати 15902 miles, които
съвпадат с обявените в аукциона, е установено, че същото е на името на GEORGE HOWARD JACKSON JR, MISSUR1 Cl, TX, В полето, което удостоверява собствеността, е
вписан като нов собственик/купувач TEXAS
FARM BUREAU CASUALTY INS CO, 2839 E. FM 1462, ROCHARON, TX 77583, т.е не е налице обвързаност между собственика
на автомобила по талон и продавача по фактурата, приложена към МД с МРН: 19BG0010080010644R4 -
„Global Auto Exchange”.
Ответникът е приел, че с приложената към митническата декларация
фактура, следва да се удостовери продажба с купувач Н.П.С.. Съгласно вписаната
в нея дата, продажбата е на 30.06.2019г., като вносителят не е представил
договор, кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на
сделката, поради което датата на фактурата следва да се приеме и за дата на
сключване на сделката. Същата е на 30.06.2019г. и е преди продажбата чрез
аукцион от 05.07.2019 г. и преди продавачът „Global
Auto Exchange” да бъде вписан
като действителен собственик на автомобила, с цел неговата препродажба, а
именно считано от 30.06.2019 г. Органът е приел, че описаните обстоятелства не
удостоверяват по безспорен начин достоверността на датата, към която е сключена
сделката между продавача „Global Auto
Exchange”.
Освен
това, административният орган е
изложил мотиви, че освен информация за продажната цена на автомобила в резултат
от проведения аукцион, са налице 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото
състояние. Наличните изображения показват, че автомобилът е повреден (видими
следи от удар в предната част). Намерената информация се потвърждава и от
описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение,
съдържащо се в ел.д. 6/8 на. митническата декларация - „Катастрофирал употребяван
автомобил....“. Във връзка с горното няма доказателства да е налице промяна в
състоянието на автомобила към 05.07.2019г. - датата на аукциона и към датата на
допускане за свободно обращение -24.09.2019г. Обстоятелството,
че вносителят е представил фактура, издадена на 30.06.2019 г. от „Global Auto Exchange” (лице, за което не е доказана
обвързаност с проверявания автомобил), предполага, че продажбата му не е подкрепена с достатъчно доказателства
и описаната фактура не може да послужи за митнически цели. При така изложената фактическа обстановка продажната
цена в размер на 4800 USD е установената действително платена цена на
автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата
митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Във връзка с установеното са изложени мотиви, че С. е следвало да декларира действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза. Изложени са мотиви, че
действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните
стоки и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки, поради което същата следва да бъде
коригирана при необходимост с елементите, които се добавят на основание чл. 71
от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Последвало е издаване на оспореното Решение, издадено
от Валери Стефанов- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към
Агенция "Митници". С оспореното решение, на основание чл. 70, § 1 и §
2 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката,
поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MРН 19BG001008010644R4
е определена нова
митническа стойност в размер на 9 335,27 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.,
при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания
тарифен код по КН 87032390 /код по
ТАРИК 8703 23 90 00, спрямо новата митническа стойност е определено вносно
митническо задължение в размер на 933,53 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във
връзка с чл. 77, § 1,
буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
и с чл. 77, § 2 от същия регламент данъчното събитие при внос на стоки възниква
и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на
вносни мита, а именно 24.09.2019 г. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е
определена данъчната основа в размер на 10 468,80 лв. и предвид данъчната
ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал.
1, т. 2 от ЗДДС и
на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, е определено задължението за ДДС при
внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на
автомобилите, в общ размер на 2093,76
лв. 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
и чл. 56 от ЗДДС,
във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер
на 1747,29 лв., от които мито в
размер на 546,03 лв. и ДДС в размер на 1201,26 лв., ведно със задължение за
лихви.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и
депозирана в предвидения от закона срок. Решението е връчено на жалбоподателя в
съответствие с разпоредбата на чл.19а от ЗМ, като това обстоятелство е
удостоверено по надлежен ред.(л.69) .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ.
Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора
на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници" е
издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал.
2, т. 8 от ЗМ,
вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.,
съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно. Съдът
констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно
императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се
изрази становище в 30 дневен срок.
Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в
него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. В хода на
административното производството, приключило с издаване на оспореното решение,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят е бил уведомен за
образуваното производство, съответно предоставена е възможност да изрази
становище и да ангажира допълнителни доказателства и правото на защита не е било
нарушено.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като обжалваното решение е
издадено след срока по чл.19б, ал.1 от ЗМ. Действително в посочената норма е предвидено,
че решение, с което се
установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се
издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на
производството, но този срок, като всеки един срок за издаване на индивидуален
административен акт е инструктивен, а не приклузивен. В този смисъл е и
постоянната практика на ВАС, обективирана в решение № 4481/11.05.2022г. по адм.д.№ 8550/2021г., решение № 7321/16.06.2021г. по
адм.д.№ 2023/2021г., решение № 7499/16.06.2020г. по адм.д.№ 3267/2020г. и др.
В допълнение на изложеното, следва да се има в
предвиди, че в чл.22 §2 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета за създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за
издаване на решението, но само за случаите, в които митническите органи
действат въз основа на заявление, но не и за служебно образувани производства,
с оглед нормата на чл.29 от Регламента. В случая, административното
производство е започнало по инициатива на митническите органи, тоест служебно и
спрямо него се прилага давностния срок за установяване на митнически
задължения, предвиден в чл.103, §1 от Регламента, а именно 3 години от датата
на която е възникнало митническото задължение. В случая, процесното митническо
задължение е възникнало на 24.09.2019 г., когато е подадена и приета
митническата декларация, поради което този срок не е изтекъл към момента на
издаване на обжалваното решение и не е налице съществено процесуално нарушение.
Решението е издадено в несъответствие с материалноправните
изисквания на закона.
Относимите норми, касаещи определянето на митническата
стойност, върху която се следват митните сборове се намира в Глава 3 от Митнически Кодекс, именувана Стойност на
стоките за митнически цели. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен
общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия
на Съюза. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност, както по
отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и по между си /така
например решение по дело С-1/18 на СЕС,
т. 24/. За да се премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице
основателни съмнения досежно декларираната в декларацията на въвеждащия стоката
на територията на общността стойност. Тези съмнения следва да бъдат доведени до
знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни, е налице
възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените
методи. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса
или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и
обстоятелства. Процесната стока, предмет на митническо остойностяване е поставена
под режим "допускане до свободно обращение" при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (МК). Съгласно чл.70, §1 от МК, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. По арг. от §2 на същата разпоредба действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на
възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение
2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби
на Регламент
(ЕС) № 952/2013 (МК) въвеждат редица правила и мерки за контрол
и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното
деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Разпоредбата на чл. 48 от Регламента предвижда, че за целите на митническия
контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват
точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт,
както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички
придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на
декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с
въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции,
включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките
и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. В конкретния случай,
процесната МД е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните
за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за
определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични
държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл.48 от МК във вр. чл.84 от ЗМ.
В хода на проверката административният орган е изложил съображения за
възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и
в последствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране
вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения
автомобил. В чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е
предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в
случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл.70, §1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване
на допълнителна информация от декларатора.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата
на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на
чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до
г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не
може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се
извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се
замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е
сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в
отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
систематично следващото правило в установената поредност (в този см. е Решение
№ 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.).
В случая мотивите на органа и процедирането в
контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност
по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е
извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират
релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се
позовава. Административният орган се е позовал на разпечатка от произволен
интернет сайт, за да обоснове извод, че действителната договорна стойност на
процесния автомобил, закупен от жалбоподателя, е 6125 USD, а не както е посочено в митническата декларация. Тези
изводи съдът преценява като необосновани, доколкото не намират опора в данните
от административната преписка. Сертификатът, на който се позовава
административният орган е с дата предхождаща датата на аукциона, т.е напълно
възможно в този времеви период да е била реализирана предходна продажба на
автомобила, която също да не е била вписана в документа. Не е установено, че
жалбоподателят или негов представител е участвал на аукциона. Същевременно
административният орган без да оспорва автентичността на представената фактура
за придобиване на стоката е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на
декларираната митническа стойност в същата. Не е посочена причината за
незачитане на данните за платената сума в представената от жалбоподателя
фактура, при условие, че не се отрича автентичността ѝ. Същата е
представена по настоящото производство и установява по категоричен начин
осъществена сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите
характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите,
формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно
трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020г. на ВАС по
адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., в тежест на митническите органи е, при
условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на
процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е
за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на
декларираната митническа стойност.
В представената
от ответника информация под формата на разпечатки от сайт, не е отразено, че
именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил , освен това информацията,
представена под тази форма, не представлява служебна и/или официална такава, за
да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или
за сравнение. Информативният и неангажиращ характер на тези данни е отбелязано
в общите условия на самия сайт. В случая, предвид преценката на органа за
наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може
еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна
стойност на стоката, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на
методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за
определяне на митническата стойност, при изследване на всички значими
обстоятелства. Като не е спазил разписаното в регламента императивно правило за
определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал
нарушение, както на материалния закон и неговата цел, така и на процесуалните
норми. Гореизложеното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на
декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Относно процедурата по определяне на по-високата
стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат
задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На
това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, §1 от Регламента
за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена
с възможностите му - аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-
263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е
приел декларираната стойност на процесната стока, съответстваща на
представената фактура и е определил нова такава единствено съобразно
публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет
сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас към Агенция
"Митници" е постановил незаконосъобразен административен акт, който
следва да се отмени. Не са били налице предпоставките, установени в чл.140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата
стойност на внесената стока на основание чл.70, § 1 във вр. с чл.71, §1,
б."д", подб i) от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката,
незаконосъобразно са и определени с оспорения акт и сочените като възникнали
задължения за мита и ДДС. Както бе посочено, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09,
т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от
20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27). Това
следва от член 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013,
според който, когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в чл. 70, пар.
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, и ако
съмненията им не отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да
се определи по реда на чл. 70, §1.
С оглед изложеното, съдът счита, че жалбата е
основателна, а оспореното решение е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва
да бъде отменено.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски общ размер на 560,00 лева (л.228-119), от които 10,00 лева
платена държавна такса и 550,00 лева платено адвокатско възнаграждение
(първоначално 450 лв., а след това с анекс още 100 лв). Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция,
при материален интерес от 1 747,39 лева, еднократния размер на дължимото
минимално възнаграждение е 352,32 лева, а в случая договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 550,00 лева, което не се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 32-146163/05.05.2022г., издадено
от В. С.- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
"Митници".
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на Н.П.С.
***, с ЕГН **********, направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 560,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: