РЕШЕНИЕ
№ 1916
Кюстендил, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар ГЕРГАНА СТОЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20257110700365 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Й. М. А., [ЕГН] от [населено място], [улица]чрез пълномощника адвокат Н. Р., съдебен адрес [населено място], [улица]оспорва изричен отказ на администратора и обработващия лични данни „К.“ ЕООД, [ЕИК] да й предостави копие от сключения между тях договор за кредит №1052068/09.04.20124г., ведно с всички съпътстващи договора документи /погасителен план, всички приложения към договора, вкл. и договорите за поръчителство/, съдържащи нейни лични данни. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради противоречието му с материалноправните разпоредби. Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд след преценка на доводите и възраженията на страните и с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Й. М. А., в качеството й на субект на данни, е подала молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, до дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на копие от сключения между тях договор за кредит №1052068/09.04.2024г., ведно с всички съпътстващи договора документи /погасителен план, всички приложения към договора, вкл. и договорите за поръчителство/, съдържащи нейни лични данни. Искането е направено в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.
С писмо от 28.07.2025г. „К.“ ЕООД - администратор на лични данни, постановил отказ за предоставяне в цялост на изисканите документи, съдържащи лични данни на заявителката. Предоставена е единствено извадка от договор за потребителски кредит №1052068/09.04.2024г., а по отношение на другите документи се е позовал на чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, според който администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни, които се обработват, а не пълно копие от документите, в които те евентуално се съдържат.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимент субект и пред компетентен съд.
Съгласно чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата си по чл.15 – чл.22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Между страните не е спорно, че жалбоподателката има качеството субект на лични данни, а ответника – администратор на лични данни с оглед сключен между тях договор за потребителски кредит №1052068/09.04.2024г.
Според чл.4, §1 от Регламент 2016/679 /Регламента/, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (субект на данни); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. А съгласно чл.4, §2 от Регламента, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Изхождайки от правната регламентация съдът счита, че договора за потребителски кредит съдържа лични данни по определението на чл.4, §1 Регламента и отказът на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по чл.15, §1 е незаконосъобразен. Действително копието на лични данни не би следвало винаги да се отъждествява с копие от документа, в който се съдържат тези данни. Въпреки това, разпоредбите на Регламент 2016/679 следва да се тълкуват в смисъл на предоставяне права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за потребителски кредит, и именно този договор и съпътстващите го документи се явяват носител на информация за обработваните лични данни по см. на чл.15, §1 от Регламента.
В т.1 от диспозитива на решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22 е посочено, че чл.12, §5, чл.15, §1 и 3 от Регламентатрябва да се тълкува в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, дори когато основанието на искането е цел, различна от посочените в съображение 63, първо изречение от този регламент. че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Т.е. това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В този смисъл съдът приема, че в съответствие с решението на СЕС и с цел гарантиране на принципите за прозрачност и отчетност, е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителката - копие от сключения между тях договор за кредит №1052068/09.04.20124г., ведно с всички съпътстващи договора документи /погасителен план, всички приложения към договора, вкл. и договорите за поръчителство/, за да има възможност тя ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с нея данни са точни и се обработват законосъобразно.
Воден от горното при проверката по чл.168 от АПК съдът намира, че оспорения отказ е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба се явява основателна.
Съгласно чл.173, ал.2 от АПК съдът ще изпрати преписката на ответника за предприемане на законосъобразни действия, съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона във връзка с предоставянето на документите, съдържащи лични данни на жалбоподателката.
С оглед изхода от правния спор разноски се присъждат на оспорващата в размер на 10 лв. заплатена държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат на пълномощника – адвокат Н. В. Р., тъй като правната защита е осъществена при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв /срав. договор – л.54/. Същото съдът определя в размер на 900 лв., съгласно чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изричен отказ на администратора и обработващия лични данни „К.“ ЕООД, [ЕИК] да предостави на Й. М. А., [ЕГН] от [населено място], [улица]копие от сключения между тях договор за кредит №1052068/09.04.20124г., ведно с всички съпътстващи договора документи /погасителен план, всички приложения към договора, вкл. и договорите за поръчителство/.
ИЗПРАЩА преписката на „К.“ ЕООД, [ЕИК] за произнасяне по молбата на Й. М. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Й. М. А., [ЕГН] съдебни разноски в размер на 10 лв. /десет/.
ОСЪЖДА „К“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на адвокат Н. В. Р. от [населено място], [улица]адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. /деветстотин/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
| Съдия: | |