Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София,
12.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 12263 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
155771 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 32923/2017 г. по описа на СРС, ГО, 60
състав, съдът е
признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, срещу Н.Н.К., ЕГН **********
и М.Т.И., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес:***, ж. к. „******, за
сумата от по 687,08 лева за всеки от тях, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 46,
находящ се в гр. София, ж.к. „******с абонатен №
250392, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.10.2016 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2016 г. по ч. гр. д. № 61531 по
описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60
състав, като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от по
687,08 лева за всеки ответник до пълния предявен размер от по 1 280,63 лева за
всеки ответник.
С решението съдът е отхвърлил предявения
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Н.Н.К., ЕГН ********** и М.Т.И., ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес:***, ж. к. „******, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземане на ищеца за сумата в
размер на по 98,51 лева за всеки от тях, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2014 г. до 25.10.2016 г.
Със същото решение Н.Н.К.,
ЕГН ********** и М.Т.И., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата
от по 164,49 лв. за всеки един от тях, представляваща направените в заповедното
и в исковото производства съдебни разноски за държавни такси и депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
С Определение от 16.08.2019 г. СРС, 60 с-в е оставил без уважение
молба от 24.07.2019 г., депозирана от адв.
Р.Р., с която е поискано съдът да измени
решението в частта за разноските.
Недоволни
от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която са уважени установителните
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ, са останали ответниците в
производството Н.К. и М.И., които чрез процесуалния им представител адв. Р. го обжалват при твърдения, че решението е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и допуснати
от съда процесуални нарушения. По-конкретно поддържат, че не е доказано по
делото, че същите са собственици на процесния имот,
неправилно съда е кредитирал изслушаните по делото експертизи, тъй като те били
съставени по документи, които не са били представени по делото, като с това им
е осуетена възможността да ги оспорят, не се е установила по делото и годността
на СТИ, обслужващо процесния адрес, на чиито
показания ищецът основавал претенцията си, поради което и е останало недоказано
реалното доставено количество ТЕ. Искането им към съда е да отмени решението в
обжалваната част. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД депозира молба от 14.12.2020 г., с
която моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие, оспорва въззивната жалба, не прави възражение по доклада. Иска да
се потвърди първоинстанционното решение, претендират
се разноски и юрк. възнаграждение, възразява се за
прекомерност на адв. възнаграждение на въззивниците.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
От адв. Р.Р. е постъпила и частна жалба, с която се обжалва
постановеното от СРС на 16.08.2019 г. Определение, постановено по реда на чл.
248 ГПК с изложени съображения по същество.
Ответника по частната жалба „Т.С.“ ЕАД
депозира становище по нея от 14.11.2019 г. с което счита същата за
неоснователна с подробно изложени съображения.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е
влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
Предявените пред първоинстанционният
съд искове са установителни, при правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците
като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен
състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане
на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни
искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на материалния
закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката първостепенният съд
приема за установено договорното отношение между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост
и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови
нужди. За установяване на посочените обстоятелства по делото са представени
молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека върху
апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж. к. „******
и писмо изх. № 26-00-2092/20.01.2012 г. на Столична община, район „Слатина”,
съгласно което в архива на районната администрация се съхранявала преписка по договор за продажба от 10.12.1990 г., с
който Н.Н.К. закупил ап. 46 в ж. к. „Слатина“, бл. **,
вх. Б, а не ап. **. Следователно анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че въззивниците К. и
И. са съсобственици на процесния топлоснобден
имот и имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на §1,
т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената
дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната
дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване,
именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на
използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под
клиент на топлопреносното предприятие по отношение на
имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота
или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в
сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците
К. и И.. Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за
всички етажни собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за
избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството
помагач. Доколкото решението на общото събрание на етажната собственост не е
оспорено и не е отменено от съда по реда на чл. 13 ПУРНЕС /отм./, следва да се
приеме, че то е валидно взето и съответно сключеният въз основа на него договор
с фирмата за дялово разпределение е валидно сключен.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответниците
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от
Комисията общи условия за процесния период,
публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи
между ищеца и ответниците. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответника К. за сума в размер на 687,08 лв.
и по отношение на ответницата И. за сума в размер на 687,08 лв. и за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните
записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът
на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства и изслушаните експертизи, които съдът кредитира като обективни и компетентни, от които се
установява, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците
са начислени в съответствие с действащата към съответния период нормативна
уредба. Количеството доставена
топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в абонатната станция,
след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
дружеството-доставчик.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните в първоинстанционното производство, се установява, че за процесния период в сградата в режим на ЕС била постъпила
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни
количества, съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия
топломер. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като
данните от общия топломер били отчетени към 24 часа на последния ден от месеца
съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“
показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите
били за сметка на ищцовото дружество. Установено е,
че размерът на технологичните разходи е съответстващ на нормативните
изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същите следвало
да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по представените от „Т.С.”
ЕООД отчети, че в процесния апартамент се
разпределяла топлинна енергия за отопление на имот от 4 броя отоплителни тела с
монтирани уреди за дялово разпределение и 1 брой на мощност, за сградна инсталация според пълния отопляем обем на
апартамента и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Общите
части в етажната собственост не се отоплявали. Вещото лице установило, че
топлинната енергия за сградна инсталация била
изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1.
от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването
и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния
имот - 200 куб. м. Количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода
били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването. За исковия период от
ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената
топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури
в размер на 2 010,22 лева не включвала просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице -
помагач за абонатен № 250392 било извършено съгласно действащите през
съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на -600,31 лева
(за получаване) за целия исков период. Вещото лице установило, че сумата за
топлинна енергия за имота на ответниците била
определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални
цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното
количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за
търговски цели. Общият топломер в абонатната станция бил обект на метрологичен
контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 12.2012 г., м.
12.2014 г. и м. 08.2016 г., като било установено, че уредът бил технически
годен.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните в първоинстанционното производство, се установява, че няма
данни за извършени от ответниците плащания на претендираните от ищеца суми. Общата стойност на
изравнителните сметки за периода 05.2014 г. - 04.2016 г. била в размер на
-600,30 лева и представлявала сума за получаване. Вещото лице установило, че от
изравнителните сметки нямало погасени задължения на ответниците
извън процесния период. Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни сметки
за процесния период била в размер на 1 374,17 лева.
Относно възражението на ответниците, че част от задължението им е погасено по
давност настоящият съдебен състав намира следното:
Давността за вземането за главница е
тригодишна, тъй като същото е периодично /арг. чл.
111 б. „в“ ЗЗД/.
Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай
заявлението е подадено на 28.10.2016 г. Следователно, тригодишната давност е
изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.10.2013 г.
Съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са дължими в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При тези данни съдът
намира, че претендираните за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2016 г. вземания не са погасени по давност и направеното в тази насока
възражение е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на ответниците, че не е
установено точното количество доставена топлинна енергия, респ. не били
установени качествени изисквания. На първо място и в ОУ от 2008 г. е въведено
като задължение за продавача да осигурява в абонатната станция температурен
режим и количество на топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за
подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за
отделни топлоизточници. Въведено е и задължение за
продавача с избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими - чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г.
продавачът е длъжен да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
хидравличния режим и температурния график на топлопреносната
мрежа. Температурният график отчита промяната на температурата на топлоносителя
при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено
задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите
на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната
мрежа. А според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната
мрежа (който е част от топлопреносното предприятие) е
длъжен да осигурява режима на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 3 - Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А
според последната операторът на топлопреносната мрежа
осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Именно това
определя качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно
определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо
водоснабдяване - 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация, докато за отопление на
помещенията задължението на топлоснабдителното
предприятие - продавач на топлинна енергия е да осигури такива качествени
показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни
условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната
инсталация. Тези параметри са определени точно и ясно, респ. посочен е
механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.
От друга страна, задължение за ищеца
като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна
енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук
отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители
се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§1, т. 3 от ДР към
Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна
собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са
длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите,
които се топлоснабдяват.
На следващо място, по отношение на
количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят
разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която
рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се
доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане
на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото
качество. Следва да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр.
дело № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по
иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е
неточно.
Поради изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че правилно първостепенния съд е признал за
основателен иска за сумата от 1 374,16 лева главница, платима от ответниците съобразно равните им квоти /1/2/ в
съсобствеността.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответниците е определено според
отчетното количество и подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
решението в обжалваните му части.
По депозираната частната жалба
настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна, като настоящият съдебен състав споделя мотивите изложени
в мотивната част на определението на първостепенния
съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По
изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
определението в обжалваната част - потвърдено.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 155771 от 01.07.2019 г. по
гр. дело № 32923/2017 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5150961/18.09.2019
г. депозирана от Н.Н.К. и М.Т.И., чрез адв. Р.Р., с която се обжалва
постановеното от СРС на 16.08.2019 г. Определение, постановено по реда на чл.
248 ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Н.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 50 лв., представляваща сторените в
производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.Т.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 50 лв., представляваща сторените в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.