Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа
гр. д. № 04612 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Д.Н.Н. и Л.Т.Н. срещу И.Н.Б., с която искат да се признае за установено, че ищците
спрямо ответника са собственици на 4/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР
на гр. П., ведно с всички вещи и приращения, трайно прикрепени към имота, също
и на 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.2 по
КККР на гр. П., придобити чрез договор за покупко – продажба, за което е
съставен НА от 22.12.2008 г., както и че първата от ищците е собственик на 1/12
ид. ч. от поземления имот и на 1/6 ид. ч. от сградата, придобити чрез
наследяване от Н.Д..
В исковата молба се посочва, че Д.Н.
и И.Б., както и тяхната майка Ф.Д.са наследници на Н.Д.. Твърди се, че
последният в условията на съпружеска имуществена общност са придобити ½
ид. ч. от поземления имот и цялата собственост върху западната половина на
процесна сграда, представляваща еднофамилно жилище. След неговата смърт квотите от имотите били следните: по 1/12 ид.
ч. от поземления имот и по 1/6 ид. ч. от сградата за всеки от двамата Д.Н. и И.Б.,
а за Ф.Д.по 4/12 ид. ч. от терена и 4/6 ид. ч. от сградата. С нотариален акт №
188 от 22.12.2008 г. за покупко продажба двамата ищци в режим на СИО придобили
от Ф.Д.притежаваните от нея идеални част върху терена и сградата. Посочва се,
че ответникът се снабдил с констативен нотариален акт № 32 от 09.07.2019 г., в
който е посочено, че на основание придобивна давност е придобил 5/6 ид. ч. от
сградата и 5/12 ид. ч. от терена. Оспорва се да е осъществявано давностно
владение.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете.
Излага твърдения, че искът е недопустим, тъй като било постановено
решение, с което е отхвърлен иск за делба, предявен срещу него. Изразява
твърдения, че осъществявал владение върху имота.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по длото, че Д.Н.Н.
и И.Н.Б. са сестра и брат, а техни родители са Н. Б. Д. и Ф.П. Д.а, които в
условията на съпружеска имуществена общност придобили собствеността на ½
ид. ч. от поземления имот с идентификатор ***** по КККР на гр. П. и цялата
собственост върху западната половина на процесна сграда, представляваща
еднофамилно жилище (западна част на сграда близнак) с *****.1.2 по КККР на гр. П.,
който е с административен адрес гр. П., ул. „В.” № 9.
Представено
е удостоверение за наследници на Н. Б. Д., от което е видно, че същият е
починал на 23.12.1990 г., като е оставил за наследници следните лица: Ф.П. Д.а
(съпруга), Д.Н.Н. (дъщеря) и И.Н.Б. (син).
Приложен
е нотариален акт № 88 от 22.12.2008 г. по нотариално дело № 718/2008 г. по
описа на нотариус Р.М. с район на действие ПРС, от който се установява, че е
сключен договор за покупко - продажба, по силата на който Ф.П. Д.а е
прехвърлила на Д.Н.Н. 4/12 ид. ч. от
правото на собственост от поземления имот с идентификатор ***** по КККР
на гр. П. и 4/6 ид. ч. от правото на
собственост върху изградената в имота жилищна постройка с *****.1.2 по КККР на
гр. П.. Не се спори, че по време на сключване на договора за покупко -
продажбата ищците Д.Н.Н. и Л.Т.Н. са имали сключен граждански брак, поради
което съдът приема, че прехвърлените идеални части от поземления имот и
сградата се намират в съпружеска имуществена общност.
Представена
е нотариална покана от 22.01.2009 г. и констативен протокол от 25.02.2009 г.,
като последният е подписан нотариуса, ищцата Д.Н. и ответника И.Б.. От
последния документ се установява, че ответникът предал на ищцата ключ от
входната врата на жилищна сграда с адрес гр. П., ул. „В.” № 9 и изразил
съгласие да предостави на сестра си ползването на жилищната сграда, както и да
сключи договор за разпределение на ползването на имота.
Приложена
е нотариална покана от 02.08.2012 г., подписана от ищцата и констативен
протокол от 21.08.2012 г., като последният е подписан нотариус и ищцата. В
първия документ ищцата прави изявление, че ответникът от три години ползва
спорния имот, сменил е ключовете и не дава достъп на ищцата до имота. Също така
ищцата посочва, че един месец след 25.02.2009 г. ответникът отхвърил
предложението за сключване на договор за разпределение на ползването на имота.
С
протокола нотариуса удостоверил, че в кантората му се е явил ответникът, който
отказл да даде ключ от имота на сестра си и изявил претенции за правото на
собственост върху поземления имот и сградата в него.
Представен е препис от влязло в сила решение №
840 от 13.08.2018 г., поставено по гр. д. № ***** поописа за 2017 г. на Районен
съд – П., от което видно, че е отхвърлен иск за допускане на делба на поземлен
имот с идентификатор ***** по КККР на гр. П. и намиращите се в него сгради с идентификатори:
№ *****.1; № *****.2; № *****.3; № *****.4 и № *****.5. От мотивите на съдебния
акт става ясно, че искът е предявен от Д.Н.Н. и Л.Т.Н. срещу И.Н.Б..
По делото са разпитани водените от ищците свидетели С.С.
и Д.М. (в протокола от съдебно заседание е посочено единствено, че ответникът е
неин вуйчо, но поради проуск е пропуснато да се отбележи, че същата е дъщеря на
ищците, което се установява от показанията). Разпитани са още водените от
ответника свидетели В.В. (намираща се в съпружеско съжителство с ответника) и К.Т..
Свидетелката С.С. посочва, че познава от дълго време
страните по делото и техните родители, но уточнява, че не се намира в
приятелски отношения с тях. Твърди, че има роднини, живеещи близо до спорния
имот и ползвала услугите на покойния Н.Д.. Същата подробно посочва, че баба Ф.
била в конфлик със своя син И.Б. и живеела в спорния имот до 2008 г., след
което се установила в град Р. при своята дъщеря. Посочва, че през същата година
баба Ф. прехвърлила имота на дъшеря. Обяснява, че през 2009 година ответникът
препятствал достъпа до имота, като сменил ключовете. Това наложило изпращанео
на нотариална покана, а след около 6 месеца баба Ф. споделила със свидетелката,
че се „оправила с нещата” по отношение на имота. Дава информация, че за периода
от 2010 г. до 2011 г. ищцата посещавала имота и уточнява, че купувала боя, за
да боядисва имота. Дава информация, че през 2012 годин ответникът отново сменил
бравите на входната врата и не допускал ищците до спорния имот.
Свидетелката Д.М. дава информация, че около 2007 г. –
2008 г. баба Ф. напуснала спорния имот и се установила в град Р.. Пояснява, че
след това имотът бил заключен с катинар и верига и недостъпен за нейната майка
(ищцата). Също така посочва, че всеи опит на ищцата да се свърже с ответника се
посрещал от същия с агресия и предупреждения, че нямала право да присъства в
имота. Уточнява за възникнал конфликт между нейния баща (ищеца) и отвеника през
2007 г. – 2008 г., след което му е било забранено да стъпва в имота, а преди
това не е имало проблеми да го посещава. Зявява, че ответникът през 2014 г. –
2015г. е заявил пред ищцата за претенции спрямо имота.
Свидетелката В.В. дава информация, че живее в имота
от 2007 г. и че една или две години след това баба Ф. напуснала жилището и се
установила при дъщеря си. От този момент
ищецът сменил ключовете и бравите на жилището. Дава информация за извършени
ремонти през 2008 г. – 2009 година.
Разпитана е свидетелката К.Т., която живее в жилище,
което е съседно на спорния имот (източната страна на сградата близнак). Същата
дава информация, че не е виждала ищцата да посещава спорния имот, след като
баба Ф. го е напуснала.
Показанията
на Д.М. и В.В. следва да се преценят по реда чл.
172 ГПК. При съпоставяне на показанията на четиримата свидетели следва извод,
че всички дават информация, че след като баба Ф. напуснала имота, възникнали
спорове между страните по делото, относно имота. Показанията на свидетелите С.С.,
Д.М. и В.В. са еднопосочни, че конфликтните са заради това, че ответникът
преустановил достъпа на ищците до имота, тъй като сменил ключовете.
Настоящият състав приема, че от 2008 г. (при
напускането на жилището от Ф. Д.а) до настоящия момент ответникът не е допускал
ищците до имота (сменил брави и ключове), заявявал собственически претенции
спрямо имота и го е ползвал. Единствено на 25.02.2009 г. ответникът не е
оспорвал собственическите права на ищците, доколкото същият го е отразил в констативен
протокол от 25.02.2009 г. Един месец след тази датата ответникът отново оспорил заявявал
собственически претенции и ограничавал достъпа на ищците до имота. Това се
установява от показанията на свидетелките Д.М. и В.В., които заявяват, че
имотът е заключен за ищците след напускането на баба Ф. и същите не са го
посещавали. Действително свидетелката Д.М. в края на показанията си заявява, че
чак през 2014 г. – 2015 г. били предявени претенции от ответника, но същото
въобще не корепондира от нейните показания в останалата част, където посочва,
че имотът е заключен с катинар и вериги след напускането му от баба Ф. и още
повече подробно обяснява за възникнал конфликт през 2007 г. - 2008 г. между
нейния баща и вуйчото, след който ищецът му било забранено да посещава спорното
място. Тази неточност в нейните показания, съдът приема, че се дължи на
изминалия дълъг период от време от обсъжданите ситуации.
Показанията на свидетелките Д.М. и В.В. в частта,
установяваща ползването на имота от ответника и ограничаване достъпа на ищците
до него, се подкрепят от изявленията на ищцата, съдържащи се в нотариална
покана от 02.08.2012 г. Същата посочава, че ответникът от три години ползва
спорния имот, сменил е ключовете и не дава достъп на ищцата до него. Ищцата
прави изявление още, че един месец след 25.02.2009 г., т. е. на 25.03.2009
г. ответникът отхвърил предложението за
сключване на договор за разпределение на ползването на имота. Съдът намира, че
се касае за признание на факт, който е неблагоприятен за ищцата, поради което
изявлението ѝ има доказателствена сила за признаните факти. Същите са
неблагоприятни за ищцата, доколкото дават информация, че за периода от
25.03.2009 г. до 02.08.2012 г. (датата на втората нотариална покана) имотът
постоянно се е ползвал от ищеца и същият заявявал собственичски права спрямо
него. Тук е мястото да се посочи, че съдът не дава вяра на показанията на С.С.
в частта, в която твърди, че ищцата ползвала имота за периода от 2010 г. до
2011 г., както и че след шест месеца след първата нотариална покана страните
уредили спора (може би насочени за доказване прекъсване на давността, което е
благоприятен факт за ищците). Показанията в посочената част пряко противоречат
останалите свидетелски показания и най – вече на нотариална покана от
02.08.2012 г., съдържаща изявление на ищцата.
Доказа
се, че след 02.08.2012 г. ответникът продължава да ползва имота и го е заключил
за ищците, които факти непротиворечиво се установяват от всички свидетелски
показания.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По
възраженията на ответника за недопустимост на иска:
Действително, че между страните по настоящото дело е
постановено влязло в сила решение от 13.08.2018
г. по гр. д. № *****/ 2017 г. по описа на Районен съд – П., с което е отхвърлен
иск за допускане на делба на спорния поземлен имот и намиращата се в него
жилищна сграда, включително и за други постройки. Това е така, тъй като
делебният съд не се е произнесъл по въведените придобивни основания в
настоящото производство, а е отхвърил иска поради други съображния
(невъзможност за делба на дворно място с построени сгради и наличие на
незаконни строежи). В този смисъл делебният съд въобще не се произнасял по
принаделжността на правото на собственост.
По
основателността, респ. неоснователността на исковата претенция:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, касаещи 4/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР
на гр. П., ведно с всички вещи и приращения, трайно прикрепени към имота, както
4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.1.2 по КККР на
гр. П..
В исковата молба са въведени две придобивни
основания: наследяване и покупко – продажба. В тази връзка се поддържа, че
ищцат притежава чрез наследяване 1/12 ид. част за поземления имот и 1/6 ид. ч.
за сградата, както и че двамата ищци притежават въз основа на договор за
покупко – продажба (обективиран в нотариале акт) 4/12 ид.
ч. от поземления имот и 4/6 ид. ч. от сградата.
Ответникът противпоставя придобовна давност като
основание за собственост на имота, за което представя също нотариален акт.
В ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк.
д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК
(какъвто е на ответника), не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото
на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл. 193 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че
оспорването на нотариалния акт по чл. 587 ГПК може да се изразява както в
доказването на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и
в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание
или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму
след издаването на акта. Прието е също, че когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, било
констативни, било за правна сделка, оспорването ще се извърши по общото правило
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание.
В настоящия случай страните по делото се легитимират
с нотариални актове (с изключение за ищцата за придобитите чрез наследяване 1/6
ид. ч. за поземления имот и 1/12 ид. ч. за сградата). Това означава, че всяка
страна следва да докаже фактическият състав на своето придобивно основание.
По делото се установи, че през 1990 г. ищцата чрез
наследяване е придобила 1/6 ид. ч. за поземления
имот и 1/12 ид. ч. за сградата, както и че на 22.12.2008 г. двамата ищци в
условията на съпружеска имуществена общност са придобили 4/12 ид. ч. от поземелния имот и 4/6 ид. ч. от жилищната
сграда.
При
доказване на въведното от ответника придобовно основание, то същото
правопогасява правата на ищците, тъй като се касае за оригинерен, първичен
способ за придобиване на собственост.
Придобивната давност е способ за придобиване на права на собственост чрез фактическо упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време (5 години за добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение). Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението има два елемента: обективен елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент – намерение за своене на веща. Владението следва да притежава следните характеристики – непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
Обективният признак е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност (факт) за непосредствено въздействие върху вещта. Фактическата власт следва да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват на съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна, за разлика от хипотеза на частично упражняване на действия, които по съдържание сочат само частично упражняване на съдържанието на вещното право.
В случая категорично се установи, че след 2008 г. до приключване на съдебното дирене по делото, ответникът ползва и обитава имота, което следва да се окачестви като упражняване на фактическа власт върху имота.
Субективният признак е характеристика на едно субективно (лично) поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние.
За да се придобие по давност притежаваната от друг
идеална част от имота, е необходимо намерението за своене да му бъде
противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират
отричане на неговите права върху имота - отстраняване от имота, недопускане,
оспорване на права и други. Самото осъществяване на фактическа власт от страна
на ответника не е достатъчно, тъй като е необходимо ясно и недвусмилено да се
манифестира пред ищците собственическото отношение (намерението за своене на
вещта) към недвижимия имот, като се отричат техните права и се отблъсне тяхното
владение (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 2012 г. по т. д. № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС).
Установи се, че след 25.03.2009 г. (един месец след първата нотариална покана) до момента на приключване на етапа по събиране на доказателства, ответникът недвусмилено е манифестирал пред ищците собственическото отношение (намерението за своене на вещта). Това е така, тъй като същият е сменил бравите и ключовете, сложил е вериги и не е допускал ищците до имота, като им е заявявал, че е собственик на имота. С действията си демонстрира намерение за своене на вещта и безсъмнено сочат, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Тази фактическа власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на
правно основание, което води до извод за наличие недобросъвестно владение.
Срокът на придобивната давност е 10 години при недобросъвестно владение – чл.
79, ал. 1 ЗС. Същата е започнала да тече на 25.03.2009 г. и изтекла на
25.03.2019 г. Не се установи прекъсване на давността (загубване на владението),
както сочи единия свидетел или прекъсване на друго основание (образуването на
делбеното производство не прекъсва, защото е отхвърлен искът за делба).
Исковата молба е подадена на 07.08.2019 г., което е след изтичане на давностния
срок.
Горното обосновава извод за осъществяване на елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 68 ЗС ЗС в полза на ответника – налице е непрекъсната негова фактическа власт върху спорния имот в продължение на необходимия срок от 10 години и намерението му да я държи като своя.
Горното налага, че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените разноски в размер на 1 220 лева за адвокатски хонорар, заплащането на който се установява от представения договор за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Д.Н.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***/15 и Л.Т.Н., ЕГН
**********,***/15 положителен установителен иск срещу И.Н.Б., ЕГН **********,***, офис 13Б, че са собственици на 4/12 идеални ч. от
поземлен имот с идентификатор *****
по КККР на гр. П., одобрени със заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. П., ул. „В.” № 9, ведно с
всички вещи и приращения, трайно прикрепени към имота, както и на 4/6 идеални
части от самостоятелен обект в
двуетажна сграда с идентификатор *****.1.2
по КККР на гр. П., одобрени със заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при въведено придобовно основание договор за
покупко – продажба, за което съставен нотариален
акт № 88 от 22.12.2008 г. по нотариално дело № 718/2008 г. по описа на нотариус
Р.М. с район на действие Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.Н.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***/15 срещу И.Н.Б., ЕГН **********,***, офис 13Б,
че е собственик на 1/12 идеални
части от поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. П., одобрени
със заповед № **-**-**/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота гр. П., ул. „В.” № 9, ведно с всички вещи и приращения, трайно
прикрепени към имота, както и на 1/6
идеални части от самостоятелен обект
в двуетажна сграда с идентификатор *****.1.2
по КККР на гр. П., за което е въведено придобвно основание чрез наследяване от Н.
Б. Д..
ОСЪЖДА Д.Н.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***/15 и Л.Т.Н.,
ЕГН **********,***/15 ДА ЗАПЛАТЯТ
общо на И.Н.Б.,
ЕГН **********,***, офис 13Б сумата в размер на 1220 лева,
представляваща направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия: