Решение по дело №429/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба подадена от Й. Т. К., с адрес [населено място], [улица], *** против Акт за установяване на задължения № АУ001551-1/18.07.2023 г. и. от П. В. З. на д. и. в Д. МДТ потвърден с Решение № НОМ 164 от 02.11.2023 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 9б от ЗМДТ е определен размер на задълженията на Й. Т. К., [ЕГН] за периода 2018 г. – 2022 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 935,85 лева главница и 281,24 лева лихва и такса битови отпадъци в размер на 526,86 лева главница и 121,06 лева лихви.

С жалбата се оспорва акта, в частта, с която е определена ТБО за периода 2018г. – 2022 г. в размер на 526,86 лева главница и 121,06 лева лихви.

Твърди се, че оспореният акт е незаконосъобразен. Сочи, че неправилно сумата от 94,28 лева, представляваща такса сметосъбиране и сметоизвозване за 2022 г. е определена като дължима, тъй като заедно с другия с. са подавали годишни декларации, че недвижимият имот не се ползва и твърди, че такава била подадена и за 2022 г. Твърди, че сумата от 154,57 лева, представляваща такса за поддържане чистотата на обществените територии е определена в противоречие с материалния закон – чл. 71 от ЗМДТ, тъй като определеното задължение било за услуга, която реално не била предоставяна от Община Сливен, касаеща с. му имот, находящ се в П. з. „З.“ на [населено място]. Позовава се на влязло в сила решение на Административен съд - Бургас по адм.д. № 2882/18г., с което съдът изменил Акт за установяване за задължение № АУ000615-1 от 3.VII.2018г на Община Сливен относно Таксата "поддържане чистотата на територии за обществено ползване" за периода 2013-2018г. и счита, че с извършените плащания, за което прилага приходни квитанции, при установена дължимост само на такса депо за процесния период, не дължи никакви суми за ТБО, напротив дори е надвнесъл сума от 2,74 лева. Прави се искане съдът да измени АУЗ № АУ001551-1/18.07.2023 г., в обжалваната му част, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание оспорващият редовно призовано се явява лично. Поддържа жалбата си. Подробни съображения излага в представени писмени бележки. Заявява искане да бъде извършено прихващане от надвнесената от него сума ТБО за минал период. Претендират се направените по делото разноски.

Административният орган - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Сливен, чрез п. си п. А. О., с п. ю. п. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати административно-производствени нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в пълно съответствие с нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5404/02.11.2017 г. и декларация вх. № 20001879/12.05.2000 г., жалбоподателят декларира пред органите по приходите, че притежава 1/2 идеални части от поземлен имот с обща площ 7900 кв.м. с идентификатор 67338.601.14, находящ се в П. з. „З." в [населено място].

На 18.07.2023 г. е съставен АУЗ № АУ001551 - 1, с който е определен размер на задълженията на Й. Т. К. по подадените декларации по ЗМДТ включващ ДНИ и ТБО за  идеална част от декларирания имот. Общият размер на задължението по акта е 1865,01 лева. Актът е връчен на 24.08.2023 г. и в срока за обжалване на 07.09.2023 г. Й. Т. К. подава жалба срещу акта вх. № 158. Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, който се е произнесъл с решение № НОМ 164/02.11.2023 г. като е намерил жалбата за неоснователна и в този смисъл е потвърдил акта.

Съгласно чл. 14 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен (https://obs.sliven.bg/regulations) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно - "сметосъбиране и сметоизвозване", "обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" и "чистота на териториите за обществено ползване". Съгласно чл. 16 от Наредбата таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност.

С Решения Общински съвет Сливен ежегодно е определял размера на ТБО за притежаваните нежилищни имоти - сгради, собственост на предприятия, на физически и юридически лица в размер на:

за 2018 г.: - общо 1,5 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 на хиляда; поддържане на депо - 0,58 на хиляда; чистота на обществените територии - 0,32 на хиляда.

за 2019 г.: - общо 1,5 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 на хиляда; поддържане на депо - 0,58 на хиляда; чистота на обществените територии - 0.32 на хиляда.

за 2020 г.: - общо 2 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,8 на хиляда; поддържане на депо - 0,77 на хиляда; чистота на обществените територии - 0,43 на хиляда.

за 2021 г.: - общо 2 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,8 на хиляда; поддържане на депо - 0,77 на хиляда; чистота на обществените територии - 0,43 на хиляда.

за 2022 г.: - общо 3,4 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 1,36 на хиляда; поддържане на депо – 1,31 на хиляда; чистота на обществените територии - 0,73 на хиляда.

На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ Кмета на Община Сливен е издал заповеди за определянето на границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както следва за 2018 г.: № РД 15-2277/28.09.2017 г.; за 2019 г.: № РД 15-2634/18.10.2018 г.; за 2020 г.: № РД 15-2492/15.10.2019 г.; за 2021 г.: № РД 15-3017/21.10.2020 г. и за 2022 г. № РД 15-1887/18.10.2021 г.

Съгласно тези заповеди услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя за всички имоти попадащи в строителните и регулационните граници на територията на гр. Сливен, промишлените зони, гробищни паркове, прилежащи квартали, курортни местности, селищни образувания, вилни зони. В т. II за честота на извозване е посочена П. з. – з.; услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване да се извършва съгласно договор; услугата за депониране на смесени битови отпадъци от територията на Община Сливен, да се извършва на регионално депо за неопасни отпадъци до [населено място], община Т. след предварително третиране.

На 17.07.2015 г. Община Сливен като възложител е сключила договор за възлагане на обществена поръчка с ЗЗД „Грийн Партнърс - БКС" за извършване на следните видове дейности за срок от 5 години: сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на местата за обществено ползване в Община Сливен.

На 17.07.2020 г. между същите страни е сключен нов договор за още 5 години за изпълнение на: събиране и транспортиране на отпадъци, доставка, експлоатация, поддръжка и подмяна на контейнери за отпадъци и улични кошчета, почистване и поддържане на чистота на места за обществено ползване на територията на гр. Сливен, почистване на сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено ползване на територията на гр. Сливен, почистване на замърсени с отпадъци терени в землището на гр. Сливен.

По делото са представени: договор от 01.02.2016 г. сключен между Община Ямбол, Сливен, Нова Загора, Община „Тунджа“, община „Стралджа“ като възложител и „Регионално депо Ямбол“ ДЗЗД с предмет да извърши услуга по експлоатация, мониторинг и поддръжка на Регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа за срок от пет години и договор от 07.09.2020 г. сключен между същите страни и предмет за нов пет годишен срок.

Оспорващият е подал за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, поради това, че през цялата година имота няма да се ползва, видно от справка декларация л. 198 от делото и декларации, както следва: за 2019 г. с вх. № 845/03.12.2018 г.; за 2020 г. с вх. № 748 от 20.11.2019 г. и за 2021 г. с вх. № 1222/29.12.2020 г.

Решение № НОМ 164 от 02.11.2023 г. е връчено на оспорващия на 06.11.2023 г. по пощата, за което по делото е приложена обратна разписка. Жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 20.11.2023 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.

По делото са представени и приети като доказателство протоколи и фактури за извършване на дейностите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, почистване от сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено ползване за Община Сливен по сключените договори от 17.07.2015 г. и 17.07.2020 г. между Община Сливен като възложител и ЗЗД „Грийн Партнърс - БКС".

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице П. Т. И. със с. – с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно заключението на вещото лице: Размерът на таксата за битови отпадъци за процесния недвижим имот за процесния период е формиран като към основата за облагане (данъчната оценка на имота) е приложена ставката за облагане по отделните компоненти на таксата за битови отпадъци. Основата за облагане е 1/2 от данъчната оценка на с. процесен имот, съответстваща на притежаваните от жалбоподателя идеални части и в размер на 69 322,50 лв. За годините 2018, 2019, 2020 и 2021 г. е приложена ставка за облагане за услугите „Проучване, проектиране, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО" и „Почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване", а за 2022 г. е приложена ставката и за трите компонента на таксата за битови отпадъци, включително и за услугата „Осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци,събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата за обезвреждането им за сметосъбиране и сметоизвозване", тъй като както е видно от приложените по делото документи от страна на административния орган за 2022 г. няма подадена от с. и обработена в информационната система на Дирекция „Местни данъци и такси" в Община Сливен Декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такса „сметосъбиране и сметоизвозване". ТБО върху процесния имот е определена в съответствие с определените от Наредбата размери за съответните услуги през годините: за 2018 г. – 0.90 промила в общ размер на 62,39 лева; за 2019 г. - 0,90 промила в общ размер на 62,39 лева; за 2020 г. – 1,20 промила в общ размер на 83,19 лева; за 2021 г. – 1,20 промила в общ размер на 83,19 лева и за 2022 г. – 3,40 промила в общ размер на 235,70 лева. Относно размера на лихвата вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата върху описаните в оспореният акт главници за ТБО е в общ размер на 156,76 лв.

Вещото лице е дало варианти на определяне на ТБО: Първи вариант: Ако за календарните 2018, 2019, 2020 и 2021 г. е дължима ТБО само за компонента „проучване, проектиране, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО", а за 2022 г. е дължима такса за посочения компонент плюс тази за компонента „Осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци, събирането на битовите отпадъци и транспортирането им до депата за обезвреждането им за сметосъбиране и сметоизвозване": за 2018 г. – 0,58 промила в общ размер на 40,21 лева; за 2019 г. - 0,58 промила в общ размер на 40,21 лева; за 2020 г. – 0,77 промила в общ размер на 53,38 лева; за 2021 г. – 0,77 промила в общ размер на 53,38 лева и за 2022 г. – 2,67 промила в общ размер на 185,09 лева.

Втори вариант: Ако за календарните 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 г. е дължима ТБО единствено за компонента „проучване, проектиране, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО" : за 2018 г. – 0,58 промила в общ размер на 40,21 лева; за 2019 г. - 0,58 промила в общ размер на 40,21 лева; за 2020 г. – 0,77 промила в общ размер на 53,38 лева; за 2021 г. – 0,77 промила в общ размер на 53,38 лева и за 2022 г. – 1,31 промила в общ размер на 90,81 лева.

Относно извършените плащания, вещото лице е посочило как са осчетоводени сумите по партидата на жалбоподателя и установява, че към момента има надвнесени суми за ТБО в общ размер на 59, 17 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването му по административен ред от Директора на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С жалбата се оспорва Акт за установяване на задължения № АУ001551-1/18.07.2023 г. и. от П. В. З. на д. и. в Д. МДТ потвърден с Решение № НОМ 164 от 02.11.2023 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен, в частта му, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 9б от ЗМДТ е определен размер на задълженията на Й. Т. К., [ЕГН] за периода 2018 г. – 2022 г. за такса битови отпадъци в размер на 526,86 лева главница и 121,06 лева лихви. Искането за извършване на прихващане не е предмет на настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Както правилно е заявил процесуалния представител на органа в писменото становище по делото, съгласно чл. 129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

Оспореният АУЗ е и. от с. на о. а., имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед № РД-15-897 от 15.05.2023г. на Кмета на Общината и следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ от жалбоподателя. Задължението за ТБО за п. от оспорващия  ид.части за процесния имот е посочено по години, в общ размер и е разбито на главница и лихва.

Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ.

С процесния акт в обжалваната му част са определени задължения за ТБО за  ид. част от поземлен имот № 67338.601.14 с площ от 7900 кв.м., находящ се в [населено място], [жк], с. на жалбоподателя и съставляващи земя, като за 2018, 2019, 2020 и 2021 г. е за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо, а за 2022 г. е за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Установява се и от заключението на вещото лице, че размера на задълженията за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. за ТБО е определен правилно, съгласно действащите за съответните години нормативи и подадените декларации от оспорващия, формиран като към основата за облагане (данъчната оценка на имота) е приложена ставката за облагане по отделните компоненти на таксата за битови отпадъци. Основата за облагане е 1/2 от данъчната оценка на с. процесен имот, съответстваща на п. от жалбоподателя идеални части в размер на 69 322,50 лв.. Размера на лихвата определен от административния орган е в общ размер на 121,06 лева, като вещото лице е изчислило лихва в размер на 156,76 лева.

На основание чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно.

За 2018, 2019, 2020 и 2021 г. жалбоподателят е освободен от такса за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", съгласно подадените от него декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. За 2022 г. липсва подадена декларация, което се установява от приложената справка – декларация за освобождаване от ТБО партиден № за имот : *************. Не бяха ангажирани в тази връзка други доказателства от жалбоподателя, за твърдяните от него обстоятелства.

Относно ТБО за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" за периода 2018-2022 г., дължимостта й е обусловена от поддържането на депо за битови отпадъци, тъй като съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ /в относимата за процесния период редакция/, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В разглеждания случай по делото е установено, че Община Сливен експлоатира и поддържа депо за битови отпадъци, поради което за процесните имоти и период се дължи ТБО за посочената услуга. Този факт се установява и от приложените по делото договор от 01.02.2016 г. сключен между Община Ямбол, Сливен, Нова Загора, Община „Тунджа“, община „Стралджа“ като възложител и „Регионално депо Ямбол“ ДЗЗД с предмет да извърши услуга по експлоатация, мониторинг и поддръжка на Регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ямбол, Сливен, Нова Загора, Тунджа и Стралджа за срок от пет години и договор от 07.09.2020 г. сключен между същите страни и предмет за нов пет годишен срок. В тази връзка дали имотът генерира отпадъци е въпрос, който няма релевантно значение за дължимостта на този вид услуга.

Относно услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 2018-2022 г. спорен е въпросът, след като имотът се намира в П. з. - З. и около него няма изградени паркове, градинки, улици, тротоари и други подобни, то дължи ли се такса ТБО по отношение на компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване".

В закона липсва легално определение на понятието територии за обществено ползване за целите на ЗМДТ. Примерно такива територии са изброени в чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМТД - уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образования в общината, предназначени за обществено ползване. Това са територии - публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената система. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането на чистота на тези територии, за което ползващите имоти в рамките на цялото населено място следва да заплащат съответната такса. За да е налице задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо: 1. общината да е определила вида и териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; 2. имотът на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; 3. общината фактически да e предоставяла услугата. Това са материалноправните предпоставки, при наличието на които се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При липсата на която и да е от тях таксата не се дължи.

Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото се установява, че процесния имот се намира в границите на [населено място], П. з. - з., за което населено място Общината предоставя тази услуга, както и е установено, че през процесния период услугата е била реално извършвана по отношение на обществените територии в населеното място на ***. Този факт се потвърждава от наличните по преписката доказателства, а именно месечни протоколи за извършено ръчно и машинно метене улици и тротоари и събиране на листна маса, оборка и миене, както и от приложени по делото договори с ЗЗД „Грийн партнърс-БКС" за дейността „Поддържане на чистотата на обществените територии" в Община Сливен от които е видно, че за периода 2018-2022 г. са осъществявали тази дейност на територията на цялата община. Вещото лице посочва, че няма договори конкретно за осъществяване на услугата за П. з. „З.", но са приложени протоколи за извършване на почистване „поддържане чистотата на обществените територии", за които се използва еднотипна бланка, в които протоколи фигурира ред „П. з.". Същото е видно и се установява от представените по делото отчети за дейността на ЗЗД „Грийн партнърс-БКС" и в частност за процесния период, както и фактури за извършени плащания, приложени по преписката. Следва да се има предвид, че услугата по "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргумент и от чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Доколкото тази услуга не е обвързана изцяло с фактическо ползване на имота от задълженото лице по чл. 64 ЗМДТ във вр. с чл. 11 ЗМДТ, то за нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.

Съдът приема за доказан факта, че услугата е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място ***, в което се намира недвижимият имот на жалбоподателя. От доказателствата по делото и заключението на ВЛ е видно, че услугата е предоставяна, поради което събраните доказателства в своята съвкупност обосновават извод за дължимост на таксата за периода от 2018-2022 г., поради което правилно е определено такова задължение с оспорения акт. Без правно значение за дължимостта и размера на ТБО е регулярността и обема на предоставяне на услугата и то точно в района на процесният имот. Съобразно действащата законова уредба за процесния период, дължимостта на този компонент от ТБО не зависи от това дали даден имот генерира отпадъци или не. Определената такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е дължима, защото Община Сливен е извършвала услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през периода 2018-2022 г. В този смисъл са Решение № 9886 от 07.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 869 / 2022 г., VIII о.; Решение № 1595 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2023 г., VIII о; Решение № 1742 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2022 г., I о., Решение № 1595 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7983/2023 г., VIII о..

С оглед изложеното и доказателствата по делото съдът приема, че за периода 2018-2022 г. жалбоподателя дължи такса битови отпадъци по отношение на имота в [населено място], П. з. – З. за услугите "обезвреждане на отпадъци в депо" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Същите са предоставяни от общината, поради което и правилно в АУЗ са начислени ТБО за този вид услуги. Не са налице изключенията предвидени в чл. 71 от ЗМДТ.

По отношение на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2022 г., по делото е установено, че процесния имот се намира в границите на [населено място], за което населено място Общината предоставя тази услуга, както и е установено, че през процесния период услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" е била реално извършвана по отношение на землището и населеното място на ***, включително и в района на П. з. - з., в който се намират имота.

В чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район се определят със заповед на Кмета на общината. От представените по делото заповеди, издадени от Кмета на Община Сливен на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е видно, че Общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място на ***, П. з. – з. и ю., селищни образувания и вилни зони, курортни местности и места за отдих и населени места. Установените с оспорения акт задължения за ТБО са установени законосъобразно по основание и размер върху правилно определена облагаема стойност. Съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Сливен, която разпоредба определя срока за плащане на процесната такса. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, е установен идентичен размер на задължението за ТБО за процесните периоди и имот – 526,86 лева; идентичен е и изчисленият от вещото лице размер на законната лихва върху ТБО, определена към датата на изготвяне на експертизата – 156,76 лева.

По изложените съображения, оспореният акт, с който са установени задължения за ТБО /главница и лихва/, е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

При този изход на делото, с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен възнаграждение в размер минималното възнаграждение за един адвокат, при материален интерес от 647,92 лв., което възлиза на 400 лева, определен по реда на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и депозит за вещо лице в размер на 300 лева или общо за сумата от 700 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно от ДОПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Т. К., с адрес [населено място], [улица], *** против Акт за установяване на задължения № АУ001551-1/18.07.2023 г. и. от П. В. З. на д. и. в Д. МДТ в частта, с която по отношение на Й. Т. К., [ЕГН] са установени задължения за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. такса битови отпадъци в размер на 526,86 лева главница и 121,06 лева лихви.

ОСЪЖДА Й. Т. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, да заплати на Община Сливен сумата от 700 лв. (седемстотин лева) разноски по делото.

Решението на основание чл.160, ал.7, изр.2 от ДОПК не подлежи на обжалване.