№ 2365
гр. Бургас, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120104160 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. Ц. Ц. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б***************, чрез адв. Б. Й. от АК С*****,
против „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С************* и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С*************, с която
са предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, с които ищецът
иска да бъде прието за установено, че договор за кредит и договор за
предоставяне на гаранция, сключени между него и ответните дружества, са
нищожни.
Ищецът твърди, че на ********г. е сключил Договор за паричен заем №
******** с „Аксес Файнанс“ АД при следните условия и параметри:
- Кредит: 1900 лева;
- дължима сума от лихва в размер на: 436,40 лева;
- Общо дължима сума в размер на: 2336.40 лева;
- Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт:
E********;
- Размер на месечна погасителна вноска: 194,70 лв;
- Срок на заема в седмици: 12;
- Брой вноски: 12;
1
- Фиксиран годишен лихвен процент - 40.00 %;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.03 %;
- Обща дължима сума в размер на: 2336.40 лева;
- Датата на първия падеж е: 04.12.202 г.
- Датата на последния падеж е 29.10.2024 г.
Твърди още, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, той е следвало в срок
до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения – поръчител физическо лице,
банкова гаранция с бенефициер заемодателя или одобрено от ответника
дружество гарант.
Във връзка с това сочи, че на ********г. бил подписан Договор за
предоставяне на гаранция между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* и Х. Ц. Ц., съгласно който Потребителят възлага, а Гарантът се
задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични
задължения) в полза на „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК *********. За поемане на
задълженията по чл. 1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в
размер на 981.12 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
на 81,76 лева. Съгласно чл. 2, ал. 3 „Аксес Файнанс“ АД е било овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор.
Ищецът намира, че първия от двата процесни договора е нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал.
2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК. Излага подробни съображения в тази
насока, като изрично посочва пороците, от които намира, че страда договорът
за заем.
Също така счита, че доколкото договорът за кредит е нищожен, то
нищожен е и този за предоставяне на гаранция. Също така излага, че съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изречение 1 от ЗЗД поръчителството може да
съществува само за действително задължение така например: Решение № 767
от 13.06.2024 г. На Окръжен съд — Пловдив, VI състав по гр. дело N
1008/2024 г. Отделно от това сочи, че дружеството „Аксес Файнанс“ АД е
собственик на капитала на дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Намира, че недвусмислено може да се приеме, че двете дружества са свързани,
респективно кредитодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне
на обезпечение още към момента на сключването на договора за кредит,
защото е предвиден като условие за одобряване на искането.
Отделно излага, че се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема - чл. 4,
2
това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР. Ето защо посоченият в договора за кредит ГПР от 49.03 % не
отговаря на действителния такъв.
Въз основа на изложеното ищецът счита, че договорът за гаранция има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Аксес Файнанс“ АД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова
претенция.
Счита така предявените искове за процесуално допустими, но изцяло
неоснователни, поради което ги оспорва. Не счита, че договорът за паричен
заем нарушава изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК, а и липсват
нарочни оплаквания, защо ищецът счита че не са спазени изискванията на
разпоредбата. Излага, че клаузите на договора са в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. Поради това си становище оспорва всички доводи на
ищеца за недействителност на договора и моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Излага подробно съображенията си в тази насока.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на
предявената искова претенция.
В същия излага становище, че исковете са допустими, но неоснователни,
като в тази връзка излага своите възражения, които са аналогични по смисъл и
съдържание с тези, изложени и от другия ответник.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се
явяват и не изпращат процесуални представители. По делото е депозирана
писмена молба от процесуалния представител на ищцата, с която последният
изразява становището си по същество и представя списък на сторените
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
3
По делото е представен Договор за паричен заем № ******** от
********г., видно от които „Аксес Файнанс“ АД е предоставил на Х. Ц.
сумата от 1900 лв., а Х. Ц. се е задължил да я върне при посочените в
Договора условия, а именно - на 12 равни седмични вноски, всяка от които в
размер на 194,70 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в
чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата
възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 436,40 лв. Общата
дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 2 336,40
лв. В чл. 3 от договора страните са предвидили, че потребителят се задължава
в срок от 5 дни от сключването на договора да предостави обезпечение – едно
физическо лице - поръчители, отговарящи на редица условия, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
В уговорения в договора за заем ГПР (годишен процент на разходите) не
е включено възнаграждението на гаранта по договора за предоставяне на
гаранция. Съдът счита, обратно на доводите на ответниците, че
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция следва да се
включи в ГПР по следните съображения. На първо място, това е така, тъй като
се установява, че съгласно чл. 3 от договора за заем, потребителят се
задължава в срок от 5 дни от сключването на договора да предостави
обезпечение – едно физическо лице - поръчители, отговарящи на редица
условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя Дружество - гарант,
което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на тази клауза е сключен
и процесният Договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“
ЕООД. Двата договора са с един и същи номер и са сключени на една и съща
дата, въпреки че е предвиден 5-дневен срок за изпълнение задължението за
предоставяне на обезпечение. В договора за предоставяне на гаранция е
предвидено, че същият влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни в
срок задължението си за предоставяне на поръчител – физическо лице или
банкова гаранция. Последните обстоятелства водят до извод, че двата
договора са сключени в рамките на единно правоотношение, при което
договорът за предоставяне на гаранция е продължение на договора за заем.
Общо известно е, съгласно обявените данни в Търговския регистър, че двете
дружества имат много обвързаности, една от които е свързана с лицата, които
ги управляват и притежават дялове от капитала им. Макар формално двете
дружества да са отделни юридически лица, посочените по-горе обстоятелства
водят до извода, че уговорката в чл. 3 от Договора за заем и последващото
сключване на Договора за предоставяне на гаранция имат единна цел – да
набавят допълнителна печалба за „Аксес Файнанс“ АД. Краткият срок за
4
предоставяне на обезпечение и условията, на които следва да отговарят
останалите обезпечения, водят до единствена възможност за потребителя да
се обърне към дружество-гарант, одобрено от заемодателя. Одобреният гарант
в случая е свързано със заемодателя лице, на чийто капитал заемодателят е
едноличен собственик. Посочените факти водят до извода, че двата договора
не са отделни и независими, както се стреми да докаже ответникът, а
уговорките в първия договор предпоставят сключването на втория и
обвързват потребителя да го сключи именно със свързаното лица,
предвиждайки неизпълними алтернативи за обезпечение. Тази свързаност
между двата договора, както и обстоятелството, че възнаграждението за
гаранта икономически се дължи на същото лице, което дава заема, и то
обезпечава собствените си вземания, води до извод, че възнаграждението за
гаранта преследва цел, различна от обезпечаване на вземанията, а именно –
получаване на допълнително възнаграждение.
Това заключение се потвърждава и от характера на престациите по
договора за предоставяне на гаранция. С него „Файненшъл България“ ЕООД
се задължава да гарантира изпълнението на всички задължения по договора за
заем, както и да извърши плащане по договора за заем по искане на кредитора.
Кредиторът обаче с нищо не е задължен да търси вземането от гаранта,
доколкото уговорките в договора за гаранция имат характер на уговаряне в
полза на трето лице. В същото време към задължението по договора за заем се
добавя и възнаграждението за гаранта, което личи от погасителния план на
договора за заем, в който фигурира и това задължение.
Съгласно договора за предоставяне на гаранция възнаграждението за
гаранта е платимо по начина за плащане на задълженията по договора за
паричен заем, като „Аксес Файнанс“ АД е овластено да приема изпълнението
на това задължение вместо гаранта. Така посочената по-горе обвързаност
между двете ответни дружества води до извода, че на практика кредиторът,
чрез другото дружество, гарантира собствените си вземания и за това събира
възнаграждение в размер повече от половината от заемната сума. С това не се
постигат целите на обезпечаването, а се стига неоснователното обогатяване на
дружеството кредитодател. Така предвидените договорки в процесните
договори предоставят възможността на „Файненшъл България“ ЕООД изобщо
да не плати задълженията, защото предявяването на това право зависи и от
волята на първоначалния кредитор. Ако все пак плати задълженията, ще има
право да ги търси от длъжника (чл. 4 от договора). Такова плащане
икономически би излязло от имуществото на самия кредитор.
Всичко изложено води до извод, че възнаграждението за гаранта е разход
по договора за заем и с него се преследва допълнителна печалба за
икономически свързаните субекти. Като разход по кредита с посочената цел,
5
това възнаграждение следва да е включено в ГПР и в общо дължимата сума.
Невключването му, обаче, нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съдът счита, че
законът изисква посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не
само формално, а такъв процент на разходите, който е реално приложимият
между страните по договора. Само така потребителят може в защита на
правата си да направи реално сравнение за най-добрите условия за
кредитиране на пазара. В противен случай, всеки размер на ГПР, посочен в
договора, би изпълнявал изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочването
на нереален ГПР е равнозначно на липса на посочен ГПР изобщо. На
основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът
за заем е недействителен и искът подлежи на уважаване на това основание.
Освен горното съдът намира, че нищожен поради накърняване на
добрите нрави е и договорът за предоставяне на гаранция. С този договор и
предвиденото в него възнаграждение се цели прехвърляне върху длъжника на
риска, който кредиторът носи, ако не направи правилна оценка на
кредитоспособността. Този риск се покрива от самия длъжник, тъй като на
практика кредиторът поръчителства на себе си и събира за това
възнаграждение в размер повече от половината от заемната сума. Както се
посочи по-горе, с възнаграждението за гаранция и договора за гаранция не се
цели обезпечаване на задължения, а се преследва допълнителна печалба за
икономически свързаните субекти и ответници в процеса. Тази цел излиза
извън правилата на добросъвестността. Като накърняващ добрите нрави, този
договор също следва да се прогласи за нищожен.
По отговорността за разноски:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане
на държавна такса в размер на 143,45 лева, както и сумата от 650 лв. за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че така претендираните разноски
следва да бъдат присъдени в цялост, доколкото за действителното им
извършване са представени доказателства, а размерът на адвокатското
възнаграждение не е прекомерен, особено като са вземе предвид факта, че са
депозирани два отделни иска, както и като се съобразят разпоредбите на
Наредба № 1 ОТ 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Всеки от
ответниците следва да заплати дължимата държавна такса, съобразно цената
на предявения срещу него иск, както и половината от адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем № ********
от ********г., сключен между Х. Ц. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.
Б*************** и Аксес Файнанс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С*************, поради противоречието му със
закона, на основание чл. 22 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция
№ ******** от ********г., сключен между Х. Ц. Ц. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б*************** и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С*************, тъй като
накърнява добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Аксес Файнанс“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С*************, да заплати на Х. Ц. Ц. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б***************, сумата от 418,45 лв.,
представляваща заплатена държавна такса в размер на 93,45 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 325 лв., дължима на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С*************, да заплати на Х. Ц. Ц. с
ЕГН **********, с адрес гр. Б***************, сумата от 375 лв.,
представляваща заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 325 лв., дължима на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7