РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330112577 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” №
250 против А. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“ № ***, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода
26.02.2018 г. – 24.03.2021 г., в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. „П.“ № **, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 841,92 лева. За
потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата
молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Поради забава в плащанията,
абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 94,03 лева за периода
30.04.2018 г. – 28.02.2021 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № *******, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали
от публично известни общи условия. Потребеното количеството предоставени ВиК услуги
за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия –
поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя било
да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били
начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател,
като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед
неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство.
Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10
куб.м.
1
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми,
срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № **** г. на ПдРС, ***** гр.
състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите
искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението, а именно ****** г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
ответницата да е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй
като през процесния период не била собственик или ползвател на имота, находящ се в гр.
П., ул. „П.“ №**. Счита, че количеството вода не било отчето правилно и законосъобразно,
тъй като не било установено да липсва водомер, за да е приложим чл. 25, ал. 8 ОУ, поради
което оспорва да са били налице предпоставките за служебно начисляване на количества
потребена вода. При неосигуряване на достъп до водомер повече от една година следвало да
се приложи редът, предвиден в чл. 24, ал. 4 ОУ. На следващо място, представените копия от
карнети били оформени без подпис на потребителя или негов представител, като не било
отразено същите да са съставени при условията на отказ, удостоверен от свидетел. Твърди
се, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като не била получила съобщение за
дължимите суми, определящо крайната дата за плащане.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение
по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за
потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да
заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на
купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със
смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и
канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг.
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в
2
един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на
издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените
документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Представен е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
обект, находящ се в гр. П., ул. „П.“ № **, т. е. че той е страна по процесното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В
и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната
разпоредба на § 1., т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. Следователно,
страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия
облигационни задължения.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, което следва да намери
приложение и в настоящия случай, макар и да е постановено досежно потребителите на
топлинна енергия, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото ползващо лице
3
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В производството по делото е представена декларация по чл. 14, чл. 27 ЗМДТ. В
последната е отбелязано, че ответницата/ заедно със съпруга си/е собственик на
сграда/жилище, находящо се в гр. П., ул. ул. „П.“ № **.
Наистина данъчната декларация е била подадена за установяване на имущественото
състояние на задълженото лице за данъчни цели към 1998 г., но в последната е обективирано
извънсъдебното признание на ответника, че към онзи момент последният е собственик на
процесния имот. От ответната страна не са представени доказателства, оборващи извода, че
в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия, ответникът
продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства, установяващи
настъпила промяна в собствеността.
В подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че адресът на водоснабдения
имот е регистриран от страна на ответника като негов постоянен и настоящ адрес.
Следователно дори да се приеме, че към настоящия момент ответникът вече не е собственик
на имота, последният е негов облигационен ползвател, който е титуляр на партидата на
имота при ищцовото дружество , което обстоятелство се установява от приложената по
делото справка за абонат, и е задължено лице по смисъла на посоченото тълкувателно
решение.
Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника, че между
страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия.
В исковата молба и уточнителна молба към нея са изложени твърдения, че
изразходваното количество питейна вода е определено на основание чл. 25 от Общите
условия на дружеството, тъй като водоморът не отговарял на Закона за измерванията.
Количествата вода били изчислявани по Тарифа – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище
и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като било предвидено
завишаване с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението
на потребителя за монтиране на измервателно устройство.
В производството по делото са приложени два броя карнетни листове, в които е
посочено начисляваното количество потребена питейна и отведена канална вода.
В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано
жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения
4
смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество,
като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко
тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
В случая съдът намира, че количеството, питейна вода, потребено от ответника
следва да се отчете по посочения в чл. 39, ал. 5 от Наредбата ред, доколкото в
произовдството по делото бе установено, че в имота на ответника не е имало монтиран
водомер, и такъв не е бил монтиран въпреки даваните устни указания за това. Установи се,
че имотът е бил водоснабден, поради което са начислявани общо 10 куб.м. вода за
семейство. По така изложените съображения съдът намира, че са били налице условията за
прилагане на посочените клаузи, като количеството питейна вода е било коректно
начислено от ищцовото дружество, при спазване на нормативно установените за това
правила, предвид липсата на монтирано измервателно устройство и продължаващото
неизпълнение на указанията на дружеството за монтиране на изправен водомер в имота на
ответника.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня
на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
В производството по делото е приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен
отговор на поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите
(доказателствени) изводи, до които е достигнало вещото лице. Експертизата е установила,
след проверка в счетоводството на ищцовото дружество, че всички начислени от ищеца
вземания по посочените фактури, са редовно осчетоводени и са останали незаплатени от
длъжника. Експертът е посочил, че задълженията на ответника, с оглед момента на
насъпване на тяхната изискуемост (падеж), са дължими за процесния период и са в размер
на сумата от 841,92 лв., а размерът на дължимото обезщетение за забава е в размер на сумата
от 94,03лв. за периода от 30.04.2018 г. – 28.02.2021 г.
Следователно предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в
цялост.
При този изход на правния спор, с оглед уважената част от предявените искове, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство– арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв.,. В
исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 75 лв.,
5
депозит за вещо лице в размер на 150 лв., и за назначаване на особен представиел на
ответника от 300 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 525 лв.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в производството не са
сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение А. Я. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „П.“ № **, че “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № № ******г.
по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: за сумата от 841,92 лв. – главница,
представляваща продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода от 26.02.2018 г. – 24.03.2021г. и сумата от 94,03 лева за - обезщетение за забава за
периода от 30.04.2018 г. – 28.02.2021 г.
ОСЪЖДА А. Я. Т., ЕГН **********, да заплати на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 525 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6