МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 402/2021 г. по описа на ПОС
Окръжна прокуратура Пловдив е
повдигнала пред Окръжен съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Р.Д.Б. за
престъпление по чл.304А вр.
чл.304 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК за това, че на
07.02.2021 г. в гр. Пловдив, при спирането му за проверка, като водач на лек
автомобил марка „Шевролет Авео“ с рег. № ****, е
направил опит да даде подкуп – пари на стойност 25.00 /двадесет и пет/ лева –
банкнота с номинал 10 лева със серия БУ номер 8872536, банкнота с номинал 10
лева със серия БШ номер 0457639 и банкнота с номинал 5 лева серия БЛ номер
5292221, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение – полицейски
органи – А.Х.К. старши полицай, ****ОДМВР Пловдив, и Г.Г.Г.
старши полицай, ****ОДМВР Пловдив, за да не извършат действия по служба – за да
не му отнемат свидетелството за правоуправление и да не го санкционират по ЗДвП
за установени незаплатени глоби, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини.
По делото не е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда
на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо
подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието.
Моли съда да признае Б. за виновен и да му наложи наказание при условията на
чл.55 от НК, като конкретизира исканото наказание да е лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца при отложено изпълнение и без да се налага
предвиденото наред с лишаването от свобода наказание глоба. Взема се становище
и относно веществените доказателства – за отнемането им в полза на Държавата
като предмет на престъплението.
Упълномощеният защитник на подсъдимия
адв. К. не оспорва извършването на изпълнителното деяние – по опит за даване на
подкуп, но се твърди само формалното осъществяване на признаците от състава на
престъплението без същото да се счита за общественоопасно,
поради което се и иска оправдаване на клиента му. Прави се и алтернативно
искане – в случай, че съдът не приеме първоначалното му становище – да се
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК пробация
и да не се налага другото предвидено наказание глоба.
Подсъдимият Р.Д.Б. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава
фактите така както са изложени в обвинителния акт, дава кратки обяснения. Иска
от съда да му наложи наказание пробация.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Подсъдимият Р.Д.Б. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 07.02.2021 г. за времето от 08:00 ч.
до 20:00 ч. свидетелите старши полицаи Г.Г.Г. и
А.Х.К. – и двамата от ****“ при Отдел
„*****“ при ОД на МВР гр. Пловдив, следвало съгласно утвърден месечен график за
изпълнение на патрулно-постова дейност за м. февруари на 2021 г. да
осъществяват проверка по безопасност на движението и опазване на обществения
ред на територията, обслужвана от II РУ и IV РУ при ОД на МВР гр. Пловдив.
Около 17:00 ч. полицейските служители
Г. и К. ***, където били паркирали служебния автомобил „Шкода“ с рег. № ****, с
който носели смяната си
Около 17:10 часа двамата полицаи
съвместно спрели за проверка лек таксиметров автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № *****, който се управлявал от подсъдимия
Р.Д.Б.. Водачът Б. бил сам в таксиметровия автомобил. Полицейските служители
приканили подсъдимия да им предостави изискуемите по закон документи като водач
на моторно превозно средство /МПС/, като Б. не им предоставил контролния талон
към свидетелството му за управление на МПС, а им заявил, че го е забравил.
Свидетелят К. отишла в полицейския автомобил „Шкода“, седнала на предна дясна
седалка на същия без да затваря вратата, като отворила жабката на арматурното
табло и поставила документите, представени от Б. на отворения капак на същата,
използвайки го като поставка, след което извършила справка чрез служебен таблет в системата АИС КАТ. При проверката установила, че
Б. има седем броя незаплатени глоби за последните две години, като контролният
му талон бил иззет в тази връзка. Тогава полицай А.К. в присъствието на стоящия
до автомобила неин колега Г. разяснила на Р.Б., който стоял до отворената
предна пасажерска врата на полицейския автомобил, че следва във връзка с
констатираното да му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДВП, с който да му бъде иззето и свидетелството му
за управление на МПС. Тогава подсъдимият започнал да обяснява на полицейските
служители, че имал деца, за които се грижи и помолил да не му взимат книжката,
като заявил и пред двамата полицаи, че има в себе си 25 лева, които ще им даде,
за да оправят нещата. Свидетелят К. разяснила на Б., че даването на пари на
полицейски служител е престъпление и всичко във връзка с извършваната му
проверка се записва с видеокамера, като му казала да преустанови това си
поведение. Въпреки това, подсъдимият Р.Б. бръкнал в джоба на панталона си и
извадил 3 банкноти в български лева - банкнота с номинал 10 лева, серия БУ, номер 8872536, банкнота
с номинал 10 лева, серия БШ, номер 0457639 и банкнота с номинал 5 лева, серия
БЛ, номер 5292221, които поставил на капака на отворената жабка пред ст.
полицай А.К., пред погледа на ст. полицай Г.Г., за да
не му отнемат свидетелството за правоуправление и да не го санкционират по ЗДВП
за установените незаплатени глоби. Банкнотите били поставени в ползвания
и от двамата полицейски служители служебен автомобил по начин, по който и
двамата да ги видят, с което Б. демонстрирал, че парите са предназначени и за
двамата полицаи.
Полицейските
служители след като възприели действията на Б. незабавно задържали последния,
полицай Г. му съставил акт – АУАН с № 978683/07.02.2021 г., за извършено нарушение по чл.190
ал.3 от ЗДВП, с който му иззели свидетелството за управление на МПС – с № ***, и докладвали за случилото се в ОДЧ
на IV РУ
при ОДМВР гр. Пловдив. С тези си действия полицейските служители ясно демонстрирали
отказ да приемат предоставения им във вид на дар подкуп, като по този начин и
целения общественоопасния резултат от проявата на
подсъдимия не настъпил. Малко по-късно на мястото, където се намирали
полицейските служители и полицейския автомобил „Шкода“, пристигнали полицейски
служители при IV РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, които започнали действия по разследването – с
първо действие оглед на местопроизшествие /протокол за оглед на
местопроизшествие – л.4 и л.5 от досъдебното производство/. При огледа на
местопроизшествието били иззети и така приобщени като веществени доказателства
по делото 3 банкноти в български лева – банкнота с номинал 10 лева, със серия БУ и номер
8872536, банкнота с номинал 10 лева, със серия БШ и номер 0457639 и банкнота с
номинал 5 лева, със серия БЛ и номер 5292221.
Подсъдимият
Р.Д.Б. бил отведен в сградата на районното управление, където бил задържан на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
признанието на подсъдимия Р.Д.Б. на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, направено по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвано на
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, от
показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели Г.Г.Г. и А.Х.К. – също ползвани на основание чл.373 ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК, от приложените писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум /л.6-л.9 от ДП/, справка за лице от АИС „Български
документи за самоличност“, справки за съдимост, характеристична справка,
експертна справка, уведомително писмо, копия на формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика, на специфична длъжностна характеристика, на
ежедневна ведомост за инструктаж, на копие на месечен график за м. февруари
2021 г., на АУАН № 978683/07.02.2021 г., справка за нарушител/водач, заповед за
задържане на лице, от веществените доказателства по делото – банкнота с номинал 10
лева със серия БУ номер 8872536, банкнота с номинал 10 лева със серия БШ номер
0457639 и банкнота с номинал 5 лева
серия БЛ номер 5292221, намиращи се на л.10 от ДП.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия Б. извън признанието на фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно относно занимание и
семейно положение като логични,
допълващи останалите гласни и писмени доказателства по делото, неоспорени от
страните.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите по делото –ползваните на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК показания на свидетелите Г. и К.,
като последователни, логични, кореспондиращи си и допълващи се с останалите
писмени и веществени доказателства, невнасящи съмнение относно основните факти,
касаещи престъпната дейност на Б. залегнали в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати изцяло от подсъдимия.
При
така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Р.Д.Б. с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.304А вр. чл.304 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 07.02.2021 г. в гр.
Пловдив, при спирането му за проверка като водач на лек автомобил марка
„Шевролет Авео“ с рег. № ****, е направил опит да
даде подкуп – пари на стойност 25.00 /двадесет и пет/ лева – банкнота с номинал
10 лева със серия БУ номер 8872536, банкнота с номинал 10 лева със серия БШ
номер 0457639 и банкнота с номинал 5 лева серия БЛ номер 5292221, на полицейски
органи – А.Х.К. – старши полицай, ****“ при ОД на МВР Пловдив, и Г.Г.Г. – старши полицай, ****“ при ОД на МВР Пловдив, за да
не извършат действия по служба – за да не му отнемат свидетелството за
правоуправление и да не го санкционират по ЗДВП за установени незаплатени
глоби, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини.
От
обективна страна на 07.02.2021 г. около 17.10 ч. подсъдимият Р.Д.Б. *** лек
таксиметров автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ****,
като на бул. „Шести септември“ до № 230А бил спрян за проверка от свидетелите А.Х.К. и Г.Г.Г..
Към този момент свидетелите К. и Г. заемали длъжност всеки един от тях на
старши полицай в *****“ при ОД на МВР Пловдив, която заемана длъжност
предопределя и качеството на двама им на полицейски орган – с оглед
квалифициращия признак на адресата на активния подкуп по см. на чл.304А от НК,
както и качеството им на длъжностни лица по см. на чл.93 т.1 б.А от НК. Към
същата дата за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. съгласно утвърден месечен график за изпълнение на
патрулно-постова дейност за м. февруари на 2021 г. свидетелите изпълнявали
служебните си задължения за осъществяване на проверка по безопасност на
движението и опазване на обществения ред на територията, обслужвана от II РУ и IV РУ при ОД
на МВР гр. Пловдив. При полицейската проверка на спрения водач било установено
от старши полицаите, че подсъдимият Б. има неплатени наложени административни
наказания глоби и контролният му талон към СУМПС бил иззет в тази връзка, което
и налагало полицейските органи К. и Г. да предприемат действия по служба и
съобразно заеманата длъжност – в случая да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДВП и изземване на СУМПС. За да не
извършат тези действия, подсъдимият Р.Б. дал на свидетелите А.Х.К. и Г.Г.Г.
подкуп – пари – сума в общ размер на 25 лева – в 3 банкноти в български лева
- банкнота с номинал 10
лева, серия БУ, номер 8872536, банкнота с номинал 10 лева, серия БШ, номер
0457639 и банкнота с номинал 5 лева, серия БЛ, номер 5292221, които поставил на
капака на отворената жабка в полицейския автомобил пред ст. полицай А.К., пред
погледа на ст. полицай Г.Г.. С актът
на оставяне на банкнотите на капака на отворената жабка в полицейския автомобил е реализирано и
изпълнителното деяние на престъплението по чл.304А от НК чрез формата на даване
на подкуп.
Деянието
се приема да е останало във формата на опит по см. на чл.18 ал.1 от НК –
довършен опит, доколкото не са настъпили желаните от дееца общественоопасни
последици по даването на подкупа – полицейските органи не са установили своя
фактическа власт над дадените чрез оставянето им на капака на жабката в
полицейския автомобил банкноти, а на подсъдимото лице е бил съставен акт – АУАН
№ 978683/07.02.2021 г., за установено нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДВП, с който
акт е било иззето и свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача Б..
С
оглед на длъжността, която са заемали свидетелите А.Х.К. и Г.Г.Г. – на старши полицай в ****“ при ОД на МВР Пловдив,
както и на задълженията и правомощията, които им налага тази длъжност,
настоящият съдебен състав прие, че за тези свидетели не е налице качеството им
на длъжностни лица, които да заемат отговорно служебно положение. К. и Г.,
както се посочи и по – горе са длъжностни лица по см. на чл.93 т.1 б.А от НК,
но не и такива, които да заемат отговорно служебно положение – които с оглед на
изпълняваната служба и заеманата длъжност да са на по-високо йерархично ниво в
случая в системата на МВР. Съгласно т. ІІІ „Организационни връзки и
взаимоотношения“ от специфичната длъжностна характеристика /л.30-32 от ДП/ - „Служителят,
заемащ длъжността се ръководи, контролира и оценява от ръководителя на
структурното звено, съгласно щата. На служителя, заемащ длъжността няма
подчинени служители.“. Липсата на това качество на лицата, адресат на давания
подкуп от подсъдимия – да са длъжностни лица, които да заемат отговорно
служебно положение, мотивира съда да признае подсъдимия Р.Д.Б. за невиновен в това
да е дал подкупа на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда с Присъдата си по първоначално повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
Настоящата
инстанция не прие за основателен доводът на защитника на подсъдимия Б. за липса
на съставомерност на стореното като престъпление по
см. на чл.304А от НК – формално да са осъществени признаците на състава на
престъплението, но стореното като деяние да не е общественоопасно.
Несъмнено направеното от подсъдимия признание на вина, невисокият размер на
даваната сума като подкуп и това, че не се е стигнало до настъпване на съзнаваните
и целени от извършителя общественоопасни подследици /предвид указаното по-горе относно степента на довършеност на престъплението – да е останало във фазата на
опита/ предопределят по – ниска степен на обществена опасност на конкретното
престъпление, но тези обстоятелства могат да бъдат охарактеризирани само като
смекчаващи наказателната отговорност, респ. да рефлектират при определяне и
налагане на следващото се наказание, но не са до такава степен нито
многобройни, нито изключителни, нито пък по делото са налични доказателства,
вкл. и да са ангажирани от страна на предадения на съд, сочещи мотив за
извършване в защита на други обществени отношения или конкретно лично засегнати
права на подсъдимото лице, които в съвкупността си да омаловажават престъпната
проява от страна на Р.Б..
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл – със съзнаване на общественоопасния
характер на деянието, с предвиждани и целени общественоопасни
последици, със съзнание у подсъдимия за качеството на адресата, спрямо когото е
предприето изпълнителното деяние на активния подкуп, за това, че с активното си
поведение създава неправомерни препятствия за полицейските служители да
изпълнят законовите си правомощия.
При така приетото за извършено престъпление
от страна на подсъдимия Р.Д.Б. и определената правна квалификация на деянието –
по чл.304А вр. чл.304 ал.1 вр.
чл.18 ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва
да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да
определи наказанието при условията на чл.58А от НК, което задължение е наложено
от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на
което се проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК. Предвиденото наказание за престъплението по чл.304А от НК е
лишаване от свобода до десет години и глоба от петнадесет хиляди лева, а
разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за
намаляване на наказанието лишаване от свобода с една трета след определянето му
съобразно разпоредбите на Общата част на НК, като в ал.4 на чл.58А от НК е
предвидена възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато са налице основанията за прилагането на чл.55 от НК и приложението
му е по – благоприятно за дееца.
В настоящия случай съдебният състав
като съобрази определящите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието,
което следва да получи подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва
да се определи при условията на чл.58А от НК, но не и при условията на чл.58А
ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК както поиска
защитата на виновния, тъй като счете, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, но не прие, че и най – лекото предвидено наказание
/в случая лишаването от свобода без минимално предвиден размер – т. е. най –
малко в размер на три месеца, изводимо от чл.39 ал.1 от НК/, независимо от
редуцирането съобразно приложението на чл.58А ал.1 от НК, ще се окаже несъразмерно
тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приеха направеното
признание на вина, чистото съдебно минало, липса на доказателства за други
регистрирани престъпни прояви, трудова ангажираност, невисокият размер на
сумата по престъпния подкуп, както и това, че се касае за опит. Като отегчаващо
пък наказателната отговорност обстоятелство се прие и то като лоша
характеристична данна това, че лицето е наказвано
многократно с административни наказания глоба за извършени като водач на пътно
превозно средство нарушения на правилата за движение, а и процесните
му действия са сторени с цел мотивиране неизпълнение на служебни задължения от
полицейските служители по предприемане на действия спрямо лицето като пореден
нарушител като водач на МПС. От съда се съобрази и това, че самият законодател
при определяне на предвидените за такъв активен подкуп наказания е оценил
случая като такъв с по-висока степен на обществена опасност, налагащ по – тежка
санкция, предвид адресата на подкупа – полицейски орган – с немалък размер на
предвидено наказание лишаване от свобода – до десет години и глоба – до
петнадесет хиляди лева. Като се води от горното и приемайки категоричния превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете да определи на
извършителя Р.Б. наказание при условията на чл.58А ал.1 от НК лишаване от
свобода в размер на шест месеца, който съобразно реда на провеждане на
съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК,
и задължението по чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58А ал.1
от НК редуцира с една трета и така да наложи на извършителя наказание лишаване
от свобода в размер на четири месеца. Определянето на наказанието при условията
на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58А ал.1 от НК изисква и
налагане на другото кумулативно предвидено за престъплението по чл.304А от НК
наказание, а именно глоба, като относно размерът съдът, отчитайки горните
обстоятелства от значение за наказателната отговорност и съобразявайки се с
доказателствата за имотното състояние на лицето, прие да определи да бъде в
размер на сто лева.
От така наложеното на Р.Д.Б. наказание
лишаване от свобода в размер на четири месеца се приспадна с настоящата Присъда
на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 07.02.2021 г. до 11.02.2021 г.
включително, като един ден задържане следва да се счита за един ден лишаване от
свобода.
За постигане целите на наказанието,
както по отношение на индивидуалната, така и на генералната превенция,
съдебният състав прие, че не следва така определеното и наложено на подсъдимия
Б. наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца да бъде търпяно
ефективно, а следва изпълнението му да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. За условното осъждане основен аргумент
съдът изведе пак от чистото съдебно минало на лицето, признанието на вина,
трудова ангажираност, посредством която се осигуряват доходи и средства за
издръжка и на останалите членове от домакинството му. Това наказание лишаване
от свобода в размер на четири месеца и глоба в размер на сто лева като вид,
размер и с отложено изпълнение за лишаването от свобода се прие за справедливо
и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Веществените доказателства по делото –
пари
– сумата от 25,00 лева – банкнота с номинал 10 лева със серия БУ номер 8872536,
банкнота с номинал 10 лева със серия БШ номер 0457639 и банкнота с номинал 5 лева серия БЛ номер 5292221, намиращи
се на л.10 от досъдебното производство, съдът постанови с Присъдата си, че
следва да се отнемат в полза на Държавата – на основание чл.307А НК – като предмет
на престъплението по чл.304А от НК.
По делото не са направени разноски,
които с оглед изхода на производството и постановената присъда да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия Р.Д.Б..
По изложените
мотиви съдът постанови Присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: