Р Е Ш Е Н И Е
№ 901 / 10.7.2020г.
гр. Перник, 10.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1810 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК: ********* – в
качеството му на цесионер по договор за покупко продажба на вземания, сключен
между него и „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:********* - подадена чрез процесуалния му представител –
юрк. П.П., срещу В.А.И., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2403.39 лева, от които сумата от 1 772.84 лева – представлява
главница по договор за стоков кредит № 43845/14.08.2014 г., сключен между ответницата и „Банка ДСК” ЕАД, 498.51 лева – представлява
възнаградителна лихва за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г.; 12.04 лева
– представлява наказателна лихва, дължима за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015
г. и 120 лева – такси и разноски, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
При
условията на евентуалност от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу В.А.И. са
предявени осъдителни искове като се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от общо 2196.22 лева,
от които сумата от 1 772.84 лева – представлява главница по договор за
стоков кредит № 43845/14.08.2014 г., сключен между ответницата и „Банка ДСК” ЕАД, за периода от 14.01.2015
г. до 14.01.2017 г., 224.09 лева – представлява възнаградителна лихва върху
главници за периода от 14.01.2016 г. до 14.01.2017 г. /падеж на последна
погасителна вноска/ и 199.29 лева – представлява наказателна лихва, дължима за
периода от 14.01.2016 г. до подаване на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за стоков кредит
№ 43845/14.08.2014 г., сключен между ответника и дружеството „Банка ДСК” ЕАД. Посочва се, че
кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора – като в
заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 1957 лева – като кредитът е
усвоен на 14.08.2014 г. – чрез заплащане на стоките от кредитодателя в полза на
търговеца „Технополис България” ЕАД. По договора бил уговорен фиксиран лихвен
процент /ФЛП/ от 33.92 % годишно или 0.0942 % на ден като срокът на кредита бил
29 месеца, считано от датата на усвояване.
Твърди се,
че ответницата първоначално заплащала вноските по кредита, но впоследствие
прекратила плащанията. В тази връзка ищецът посочва, че кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, за което на кредитополучателя била изпратена нотариална
покана – с рег. № 3737 от 10.09.2015 г. – залепена по реда на чл. 47 от ГПК на
25.09.2015 г. Предвид обявената предсрочна изискуемост на 14.10.2015 г. било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК – като били издадени заповед и изпълнителел лист – от 15.10.2015
г. по ч.гр.д. № 6912/2015 г. по описа на РС Перник.
На следващо
място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез
договор за покупко продажба на вземания от 10.10.2016 г. и приложение към него.
Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за
цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени. По тези
съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с
получаване на препис от исковата молба.
На следващо място се посочва, че дори
длъжникът да не е получил уведомлението за предсрочна изискуемост, то следва да
се приеме, че същата ще настъпи за него с връчване на препис от исковата молба.
С тези
аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени. При условията на
евентуалност се иска ако предявените установителни искове бъдат отхвърлени, то
да бъдат уважени осъдителните такива предвид обявяването на предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита.
С
исковата молба са представени договор за стоков кредит № 43845/14.08.2014 г. с
погасителен план към него и общи условия, два броя касови бонове, нотариална
покана от 04.09.2015 г., уведомление по чл. 47 от ГПК, извлечение от счетоводни
книги, договор за покупко продажба на вземания от 10.10.2016 г. и приложение
към него, уведомително писмо, писмено потвърждение, пълномощно, известие за
доставяне.
В депозирания в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответника –
адв. Я. Сотирова
намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. На първо
място се оспорва активната процесуална легитимация на ищеца като в тази връзка
се твърди, че ответникът не е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания. Поддържа се, че договорът за цесия е относително недействителен
спрямо ответника като се прави възражение срещу възприетото в съдебната
практика положение ответникът да се счита уведомен за цесията с връчване на
препис от исковата молба на особения му представител. Обръща се внимание, че
последният няма контакт с лицето, поради което и посочената практика не може да
се счита за приложима. Същите възражения се поддържат и по отношение на
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на претендираните вземания,
доколкото последната не е съобщена на длъжника и не може да му бъде съобщена
чрез особения представител.
На следващо място се
твърди, че предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит не е
била надлежно съобщена на длъжника, поради което и същата не е настъпила. В
тази връзка се излагат подробни доводи, че изпратената от праводателя на ищеца
нотариална покана не била връчена съобразно правилата на чл. 47 от ГПК.
Оспорва се и
действителността на договора за цесия, като се твърди, че същитя бил
недействителен доколкото не ставал ясен неговия предмет и цена, като не ставало
ясно и дали процесните вземания действително били прехвърлени с твърдяното
приложение.
На последно
място се твърди, че процесният договор за кредит е недействителен, доколкото
нарушава редица разпоредби на Закона за потребителския кредит и Законът за
защита на потребителите. Обръща се внимание и че от представените доказателства
не се установява какъв е размерът на претендираната главница, нито какво е
погасено с направените от длъжника вноски. Поддържа се и че не ставало ясно от
кой момент ищецът счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. С
тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г., процесуалният представител на ищеца намира
исковете за основателни, поради което и иска същите да бъдат уважени.
Ответникът
В.А.И. се представлява
в съдебно заседание от адв. С. Последната иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 5489/15.10.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6912/2015 г. по
описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника В.А.И. по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от договор
за стоков кредит № 43845/14.08.2014 г. и
погасителен план към него се установява, че на 14.08.2014 г. между дружеството „Банка
ДСК” ЕАД
като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1957 лева /цена стоки –
климатик на стойност 1249 лева, готварска печка на стойност 449 лева, удължена
гаранция – 50 лева и велосипед 209 лева/, срок на кредита 29 месеца – с падеж
на първа вноска 14.09.2014 г. и с падеж на последна вноска – 14.01.2017 г., годишен
процент на разходите /ГПР/ 39.72 % и фиксиран лихвен процент /ФЛП/ 33.92 %
годишно /0.0942 % на ден/. При тези параметри общото задължение по кредита е в
размер на 2893.51 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 99.78 лева
/последна вноска – 99.67 лева/. В погасителния план е посочена частта от
главницата респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска. В
общите условия на банката е посочено, че при забава в плащанията от деня,
следващ падежната дата – забавената вноска се олихвява с договорения лихвен
процент + 10 пункта. Посочено и че при забава в плащанията над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент + 10 пункта.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/ - основна и допълнителна, от която се установява, че сумата
от 1957 лева е преведена от заемодателя по банкова сметка *** „Технополис
България” ЕАД за закупуване на стоки – като в тази връзка кредитът е усвоен на
14.08.2014 г. Към 14.10.2015 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ/ длъжникът е извършил плащания, с които са погасени – 184.16 лева от
главницата; 218.37 лева – договорна лихва; 0.59 лева – такса закъснение и 8.68
лева – наказателна лихва. В тази връзка към датата на подаване на заявлението –
по договора за кредит остават като дължими – сумата от 1772.84 лева главница,
договорна лихва за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г. – 427.72 лева,
наказателна лихва за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г. – 149.43 лева,
такси разноски – 120 лева.
От заключението по допълнителната експертиза и
разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че след
подаване на заявлението от страна на длъжника са постъпили още суми в
изпълнение на задълженията му по кредита – а именно сума в размер 412.33 лева
/платена на 23.12.2015 г. – 240 лева и на 02.03.2016 г. – 172.33 лева/, с които
била погасена главница по кредита. В тази връзка вещото лице посочва, че към
датата на исковата молба непогасените задължения по кредита са – 1360.51 лева
главница, договорна лихва за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г. – 427.72
лева, наказателна лихва за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г. – 149.08
лева, такси разноски – 120 лева. Вещото лице посочва и че сумата от 120 лева
представлява разход във връзка с изискуемостта на кредита, а не такса във
връзка с управлението на същия.
Изготвената експертиза /основна и
допълнителна/ следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са
задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за
евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен
това експертизата е приета без оспорвания от страните по делото, които са се
възползвали от възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице, в
която връзка е изготвено и допълнително заключение.
На следващо място от представен договор за покупко продажба на вземания от 10.10.2016 г. и приложение към него, се установява, че „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила на ищцовата страна „ОТП Факторинг България“ ЕАД всички вземания към В.А.И., произтичащи от стоков кредит с дата 14.08.2014 г. Сумите по
приложението съвпадат със сумите по договора за кредит като е посочено, че същите
са били заплатени към „Технополис България”.
По делото е приложено и пълномощно, от което се
установява, че „Банка ДСК” ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на че „Банка ДСК” ЕАД е отправила
уведомление до ответника за извършената цесия. Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписка към
него, същото не е получено от ответника И.. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за
цесията, са връчени на ответника чрез
назначения му особен представител.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за стоков кредит № 43845/14.08.2014 г., за които е издадена заповед № 5489/15.10.2015
г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6912/2015 г. на Пернишкия
РС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски /стоков/ кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (29 месеца), падежите на всяка
вноска (14-то число на съответния месец), брой на вноските (29 – при първа
вноска – 14.09.2014 г.), сумата на кредита (1957 лева), ФЛП (33,92 % - годишно, 0.0942% на
ден), ГПР (39,72 %) и общата сума дължима от потребителя (2893,51 лева – сбор
от сумата по кредита и възнаградителна лихва), поради което същият отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 99.78 лева
/последна вноска – 99.67 лева/, а броят и падежът
на вноските също са посочени: 29 броя, всяка платима до 14-то число на
съответния месец, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т.
11 от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи
информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, както и
за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
В погасителния
план е
посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, като
както договора, така и погасителния план, а и общите условия са подписани от
ответницата –
чл. 11, ал. 2 от
ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника са
неоснователни.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 14.08.2014 г. за срок от 29 месеца с
първа падежна дата 14.09.2014 г., т. е. същият е изтекъл на 14.01.2017 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017
ОСГТК предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото в настоящия случай
всички вноски по кредита са падежирали преди подаване на исковата молба
/07.01.2019 г./, то и съдът не намира за необходимо нито да обсъжда доводите на
ответника за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост, нито да обсъжда
възможността за обявяване на такава с връчване на препис от исковата молба на
особения представител.
Исковата претенция за главница обаче съдът намира за основателна до сумата
от 1360.51 лева. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно
заключението по приетата ССчЕ от страна на ответника са извършени плащания след
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – в размер на 412.33 лева, но преди
депозиране на исковата молба. Съгласно експертизата с посочената сума в
счетоводството на ищеца е погасена главница. В тази връзка и искът за главница
следва да бъде отхвърлен за сумата от 412.33 лева – разликата между предявения
размер от 1772.84 лева и дължимата сума от 1360.51 лева.
Следва да бъде изцяло отхвърлен и искът за сумата от 120 лева. Посочената
сума съгласно експертизата представлява „такса“ във връзка с изискуемостта на
кредита, но липсва посочване на основанието за събирането й. За да са изпълнени изискванията на ЗПК, обаче в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя
начин основанието за дължимостта и начисляването на посочената „такса“, както и за
каква точно услуга или действие се дължи същата. В настоящия
случай от съдържанието
на договора потребителят не би могъл да установи
това основание. В тази
връзка липсата на подробна информация
лишава потребителя от възможността да е наясно за каква друга парична сума извън
стойността на заема се задължава или може да
му бъде начислена. По тези съображения съдът намира, че процесната уговорка за
заплащане на такса в размер на 120 лева следва да се приеме за недействителна,
доколкото не отговаря на изискванията на
чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер до 427.72 лева,
доколкото видно от договора за заем по същия е уговорен ФЛП в размер на 33.92
%, който не е прекомерен. Посочената сума се претендира за периода от
15.12.2014 г. 13.10.2015 г., но съгласно експертизата възлиза именно на 427.72
лева, а не претендираните 498.51 лева. В тази връзка искът следва да бъде
отхвърлен за разликата в размер на 70.79 лева.
Следва да
бъде уважен и искът за сумата от 12.04 лева – представляваща наказателна лихва,
дължима за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г. В тази връзка от
експертизата се установява, че стойността на наказателната лихва за този период
възлиза на 149.08 лева. От своя страна ищецът претендира вземане в размер на
12.04 лева, което не е прекомерно предвид процесния период.
По делото се установи, че между „Банка ДСК” ЕАД и ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за кредит. В този
смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението
със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от
съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това съобщаване до длъжника може да бъде извършено и от лице
по възлагане на цедента – в това число цесионерът (в този смисъл Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 /
2015 г. на ВКС, III г. о.). В настоящия случай уведомление за цесията е връчено на
особения представител на ответника длъжник заедно с исковата молба като
приложение към същата. Това налага
извод, че обсъжданото уведомление е получено от ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен
това по делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на
ответника на суми по кредита след цесията в полза на стария кредитор /в този
смисъл последното плащане видно от експертизата е на 02.03.2016 г., а цесията е
на 10.10.2016 г./, поради което и така съобщената цесия следва да се приеме, че
обвързва същия.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1360.51 лева – главница, 427.72 лева – договорна лихва и 12,04 лева – наказателна лихва, като искът за разликата над посочената
главница до пълния предявен размер, както и искът над посочената договорна лихва до
пълния претендиран размер, са неоснователни.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата от 120
лева – такси и разноски.
Съдът намира, че не следва да се произнася по
евентуално съединените искове, доколкото е налице основателност на главните
такива. Освен това евентуалните искове са предявени при условие, че главните
бъдат отхвърлени поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, която
хипотеза в случая не е налице.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 6912/2015 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
362.18 лева, от които 48.06 лева държавна такса и 314.12 лева юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение на заявителя в размер на 50 лева. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
/98.06 лева/ следва да му бъде присъдена сумата от 90.28 лева.
По разноските
в производството по гр.д. № 1810/2019 г. по описа на РС Перник /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 878.07
лева, от които 48.06 лева държавна такса, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение,
230 лева – разноски за експертиза и 300 лева – възнаграждение за особен
представител, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния
размер от 100 лева. От така посочените суми /общо 678.07 лева/с оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 507.91 лева съобразно
уважената част от исковете. В тази връзка при разпределяне на разноските в
исковото производство съдът съобразява, че ответникът не е станал причина за
завеждане на делото за сумата от 412.33 лева – главница, доколкото същата е
заплатена преди исковия процес, макар и след издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.И., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз
Александър Дондуков № 19, ет. 2, сумата от обшо 1800.27 лева, от които 1360.51 лева –
представляват
неплатена главница по договор за
стоков кредит № 43845/14.08.2014 г., сключен между ответницата и цедента „Банка ДСК” ЕАД, сумата от 427.72 лева - възнаградителна лихва по посочения договор за кредит
за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г. и сумата в размер на 12,04 лева– наказателна лихва за периода от 15.12.2014 г. до 13.10.2015 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.10.2015 г. до окончателното плащане на
сумата, които вземания
са прехвърлени на цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД по договор за покупко
продажба на вземания от 10.10.2016 г., сключен между него и „Банка ДСК” ЕАД, с
ЕИК:*********, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6912/2015 г.
по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции
за сумата от общо 603.12 лева, от които: 412.33 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 1772.84 лева – поради плащане на сумата след
образуване на ч.гр.д. № 6912/2015 г. по описа на Пернишкия РС, но преди образуване на настоящото производство, а
претенциите за 120 лева
– такси и разноски и 70.79 лева – разликата до пълния претендиран размер на
договорната лихва от 498.51 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.А.И., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 90.28 лева, представляваща разноски в производството
по ч.гр.д. № 6912/2015 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 507.91 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6912 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА