№ 89692
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128136 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 170899/16.05.2025
г., с клеймо от 15.05.2025 г. от ., от В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: *******
срещу ********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от управител Н.П.П. с която са предявени обективно
евентуално съединени положителни установителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. ГЛАВЕН - чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен
Договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., сключен
между ********, ЕИК ********* и В. П. Д., ЕГН **********, на
основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.10-11, чл.19 ЗПК
2. ЕВЕНТУАЛЕН - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожна
клауза, с която се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1300 лева, като
ответникът се задължил да върне предоставената му сума при разсрочени
периодични вноски. Поддържа се, че в договора било предвидено и
задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което,
съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати
неустойка. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Посочва, че заплатил по
договора за заем сума в общ размер на 1360 лева.
Поддържа, че договорът бил недействителен на основание чл. 23 ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените
императивни правила. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави и закона. Клаузата за ГПР е недействителна и
1
поради това, че в процесния договор не са записани компонентите, които го
формират, което нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал.1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК за яснота и разбираемост относно начина, по
който се формира това задължение. Поддържа, че възнаградителната лихва и
ГПР са съществени елементи от съдържанието на договора за потребителски
кредит, чиято недействителност има за правни последици недействителност
на целия договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. Излага довод, че с
уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален
размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено
като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1 , т. 9 от ЗПК за ясно и
точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва. Намира,
че договорът за кредит е нищожен и поради невключване на уговорка относно
правото на потребителя на отказ от договора.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
Моли и иска да бъдат приети следните писмени доказателства и
доказателствени средства: доказателствени средства: 1. Извлечение за
извършените и предстоящи плащания по договор за потребителски кредит №
1131795/20.08.2024г.; 2. Разписки за извършени плащания по кредита.
Моли съда да задължи ответника по чл.190 ГПК да представи: Договор за
потребителски кредит № 1131795/20.08.2024г. и всички негови принадлежности.
Моли и иска да бъде да задължен ответникът по реда на чл. 176 ГПК да
даде отговор на въпроса: Дали уговорената неустойка е включена в ГПР, разписан в
договора за кредит, и дали признава, че в изпълнение на договора е получил сума в общ
размер на 1360лв.
Моли съда при евентуалност – в случай че отхвърли искането по чл. 176
ГПК, да допусне съдебно – счетоводна експертиза, която да даде отговор на
следните въпроси: 1. Какви разходи по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в.т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ са включени в договорения годишен процент на
разходите?; 2. Какъв е процентът на ГПР, ако в него се включи и уговорената неустойка?;
3. Какви плащания е получил ответникът, на кои дати и заверена ли е банковата му сметка
съгласно изискването на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД с извършените плащания?
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява адв. Д. Л. Ф., член на САК, с личен №
**********, БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес за призоваване:: *********
тел.: ********, както и ССЕВ, с надлежно учредена представителна власт за
всички инстанции (л. 6 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 и
чл.32 ГПК.
По държавната такса
2
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса. а съгласно чл.72. ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило. че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева. интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса. чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева. на основание чл.72. ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева. за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %. но не по-малко от 50
лева. Това е така. тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 2208 лева, поради което
държавната такса е в размер на 88.32 лева.
Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. №
172897/19.05.2025 г. (л. от делото).
По редовността на исковата молба и доклада
Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва
да се извърши процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
3
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
4
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.Н. на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
5
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника чрез ССЕВ и по
6
електронната поща.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7