Р Е Ш Е Н И Е
№ 1645
27.06.2019 г.,
гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, 48 граждански състав, в открито
заседание, проведено на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Н.Д., като разгледа
докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №6195 по описа за 2018г. на
БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на
чл.124, ал.1, пр.III от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.I, вр. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.139 и сл. от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Образувано е във връзка с постъпила искова молба от П.П.С., чрез адв. Е.К. от БАК, срещу
„Топлофикация-
Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Шейново“ №3, представлявано от
Х.И.- Изпълнителен директор и топлинния счетоводител „СМК- монтажи“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Шейново“ №3, представлявано от Н.Н.- член на Съвета на директорите, с която
е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на следните суми: сума
от 493,29 лв., представляваща задължение по фактура №*********/08.02.2018г. за начислена топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, за обект, находящ се в гр.Б., *** и сума от 24,12 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода: 08.02.2018г.- 24.08.2018г. В
исковата молба са изложени твърдения, че в жилище, находящо се в същия жилищен
блок е допуснат умишлено теч на топла и на студена вода, който не е отчетен от
поставените в имота водомери. Твърди се, че дължимите суми за изразходваната
питейна вода и топлинна енергия за битово- горещо водоподаване от съответния
абонат неправомерно са прерапределени пропорционално между останалите
собствениците на самостоятелни обекти в сградата- етажна собственост. Посочено
е, че на 01.02.2018г. водоподаването към съответния обект е преустановено,
поради установени разлики между служебно начисленото количество вода и
показанията на водомера. Правният интерес от предявените искови претенции е
обоснован с обстоятелството, че топлинното и водопреносното предприятие в
гр.Бургас не извършват корекция на начислената сметки в тежест на ищеца за
топлинна енергия и за доставена,
отведена и пречистена вода. Претендират се сторените по делото разноски.
В законен срок по делото е постъпил
писмен отговор от топлинното предприятие, чрез адв.М.А. от БАК, с който исковата
претенция е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни аргументи за
дължимостта на паричните суми, представляващи предмет на процесния спор.
Направено е възражение за прихващане със сумата от 45,55 лв.
С Определение №9035/03.12.2018г. производството по делото е прекратено по
отношение на горепосочения топлинен счетоводител поради липсата на правен
интерес.
Във връзка с дадени съдебни указания в
открито съдебно заседание от 23.04.2019г. е заявено от процесуалния
представител на ответника, че направеното възражение за прихващане не се
поддържа, като същото е вписано в обявения за окончателен доклад по делото.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите
разпоредби, относими към спора, предявените искове за основателни. Съображенията
за това са следните:
Между кориците на делото се намират доказателства
за притежаване правото на собственост върху топлоснабдения имот от ищеца,
справка за дължими суми, протокол по чл.107 от ЗЕЕЕ и проведена кореспонденция
с топлинното предприятие. С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на облигационно отношение между
страните по повод на доставката на топлинна енергия.
Приложени към исковата молба са заповед
на ответния доставчик на топлинна енергия за спиране доставката на топлинна
енергия за битово- горещо водоснабдяване на обект, находящ се в гр.Б., ***, с
титуляр: К.А. и протоколи за прекъсване на водоподаването от 01.02.2018г.,
съставени от „ВиК“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.
„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представлявано от Г.Т.- Изпълнителен директор, за същия имот.
По делото е допуснато и прието
заключение по съдебно- техническа експертиза, съгласно което задължението на
ищеца е формирано от следните суми: сума от 323,55 лв.- изразходвана топлинна енергия за битово- горещо водоснабдяване, сума от 143,30 лв.- изразходвана топлинна енергия за
отопление на имот, сума от 24,07 лв.- изразходвана топлинна енергия за сградна
инсталация и сума от 2,37 лв.- начислена сума за дялово разпределение. Посочено
е, че по процесната фактура не е постъпило плащане от потребителя на услугата. Вещото
лице е приело, че за периода: м.11.2017г.- м.01.2018г., е налице некоректно
поведение от абонат, присъединен към същата абонатна станция, изразяващо се в
изразходване на неопределени количества питейна вода, които не са били отчетени
надлежно, поради демонтиране на поставен водомер. Горното становище се поддържа
в открито съдебно заседание. В представеното заключение е посочено, че са
приложени разпоредби от подзаконовата нормативна уредба, съгласно които в
определени случаи в тежест на абоната може да се начислява допълнително количество
гореща вода до 280 л на обитател за денонощие, като останалата разлика до
пълното потребление се начислява пропорционално на всички останали клиенти на
топлинния доставчик.
Правните изводи, до които
достигна настоящата съдебна инстанция са следните:
Съгласно доклада по делото на ответното
дружество са дадени указания при условията на пълно и главно доказване да
установи пораждащите
спорното право факти и дължимостта на процесната паричната сума. При предявен
отрицателен установителен иск основанието и размерът на вземането следва да
бъдат установени от ответника.
Ползването на топлинна енергия се
осъществява въз основа на гражданскоправни отношения по договор за продажба и
доставка на стока, каквато е енергията във всичките й форми. Договорната
отговорност за неизпълнение на поети задължения се предпоставя от виновно
поведение на длъжника. От своя страна ползването на топлинна енергия се
изразява в отделянето на топлина в определено пространство, респ. в
изразходването на топлинна енергия за битово- горещо водоснабдяване. От горното следва
извода, че потребителят дължи заплащане само на топлинната енергия, използвана
лично от него. Местоизпълнението в този случай следва от закона, от
договореното между страните или от естеството на задължението. В настоящия
случай, с оглед естеството на задължението, местоизпълнението е конкретният
отопляем недвижим имот, в който ответното топлофикационно дружество дължи да
достави топлинна енергия с определена температура. Горно представлява дължимото
договорно изпълнение от страна на топлинното предприятие, срещу което възниква
задължение за насрещната по договора страна- потребител на услуги за заплащане
на потребеното. За да бъде признато твърдяно вземане за дължимо ищецът следва
да докаже доставеното количество топлинна енергия и фактурирането й в
съответствие с действащата нормативната уредба, регулираща механизма за дялово
разпределение между потребителите в сградата- етажна собственост.
В настоящия случай съдът намира, че е
недопустимо в тежест на ищеца да бъде възложено задължение за заплащане на
топлинна енергия, за която липсва каквото и да било съмнение у топлинния
доставчик, че е потребена от друг абонат в същата жилищна сграда. Съгласно приложимите
императивни разпоредби на чл.69,
ал.1 и ал.2
от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, количеството топлинна
енергия за битово- горещо водоснабдяване се разпределя между потребителите въз
основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Последното може да се
разпределя между потребителите в сграда- етажна собственост съобразно показанията
на индивидуалните водомери за топла вода или при норма за разход на потребление
на гореща вода от 140 л./ 24 ч. на обитател, в случай, че не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, същите са повредени, нарушена е целостта
на поставена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. Следва да се приеме,
че в последната хипотеза в подзаконовата нормативна уредба е установена
необорима презумпция за потребяване на услугите на топлинния доставчик от
потребител, без да е необходимо да се доказва реално потребление. При данни за
реално потребление начисляването на изразходваното количество топлинна енергия
следва да бъде извършвано по реда на чл.69, ал.1, т.2 от Наредбата. С оглед на
горното в настоящия случай количеството доставена топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване не е начислено в съответствие с нормативната уредба
действащата през процесния период, което обуславя извод за основателност на
исковата претенция.
Задължението за лихва има акцесорен характер, тъй като
е функция на друго главно задължение, спрямо което е едностранно обвързано. Установяване
недължимостта на главното задължение
води до погасяване на задължението за лихва. Следва да се посочи, че
обезщетението по чл.86 от ЗЗД е недължимо на кредитора, ако последният не е
упражнил правата си, произтичащи от неизпълнението, по съдебен ред.
По разноските съдът се
произнася с крайния за спора съдебен акт. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски от общо 450 лв., от които сумата от 400 лв., представлява заплатено
от ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК и сума от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса по
делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1, пр. III от ГПК, че ищецът П.П.С., ЕГН:**********, не дължи на ответника „Топлофикация-
Бургас“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Шейново“ №3, представлявано от
Х.И.- Изпълнителен директор, следните суми: сума от 493,29 /четиристотин деветдесет и три лева и двадесет
и девет стотинки/ лв., представляваща задължение за потребена топлинна енергия, за
м.01.2018г., за обект, находящ се в гр.Б., ***, аб. № *** и сума от
24,12 /двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща
мораторна лихва, за периода: 08.02.2018г.- 24.08.2018г.
ОСЪЖДА „Топлофикация- Бургас“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Шейново“ №3, представлявано от
Х.И.- Изпълнителен директор, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на П.П.С., ЕГН:**********, сума в размер общо на 450 /четиристотин и петдесет/ лв.,
представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
/п/
Вярно с оригинала: НД