№ 58
гр. Тутракан, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги М. Г.
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело №
20213430100331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца
„А**Б..“ ЕАД, упълномощило с приложено към исковата молба Пълномощно адв. И.
Й. от САК (л. 57), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед №
116/29.04.2021 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 194/2021 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС),
с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
1. цената на ползвани електронни съобщителни услуги (ЕСУ - главница)
дължима на осн. чл. 342, ал. 1 от ТЗ, по Договор за доставка на ЕСУ от
08.04.2015 г. за мобилен номер *************** и мобилен номер
*************** и Договор за доставка на ЕСУ от 09.04.2019 г. за мобилен
номер **************, за периода: 14.05.2020 г. - 13.11.2020 г., предмет на
издадени от ищеца фактури: № *********/17.06.2020 г., №
*********/17.07.2020 г., № *********/17.08.2020 г., № *********/17.09.2020
г., № *********/16.10.2020 г. и № *********/ 17.11.2020 г. в размер на 203,98
лв.;
2. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на договорите,
уговорени в самите договори и приложенията към тях, равняваща се на
стандартните абонаментни такси до края на договора, възлизаща на 198 лв.
3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (26.04.2021 г.)
до окончателното изплащане на задължението.
1
4. Ищецът твърди, че между него и ответника „Н. - ****“ ЕООД е сключен договор
за използване на мобилни услуги *********, партида *********, ГО на договор
М4069744. С Приложение № 1 от 09.04.2019 г. за срок от две години бил
активиран тарифен план А**М клас I, за номер ************** със стандартна
месечна такса 30 лв. без ДДС и промоционална такса 15 лв. без ДДС
5. С 2 броя анекси от 09.04.2019 г. към договора бил продължен срока за ползване
на услуги *************** с месечна такса 9.00 лв. без ДДС и ***************
с месечна такса 10.00 лв. без ДДС за нови две години - до 09.04.2021 г. До май
2020 г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да плаща.
2. По договора са издадени и дължими следните фактури на обща стойност 203,98 лв.:
ФактураПериод на фактуриранеДатаПадежСтойност
41297994414.5.2020-13.6.202017.06.202007.07.202039.00 лв.
41453802314.6.2020-13.7.202017.07.202006.08.202039.00 лв.
41608797614.7.2020-13.8.202017.08.202006.09.202039.00 лв.
41763851314.8.2020-13.9.202017.09.202007.10.202046.68 лв.
41957109214.9.2020-13.10.202016.10.202005.11.202039.00 лв.
42120645614.10.2020-13.11.202017.11.202007.12.20201.30 лв.
41608797614.7.2020-13.8.202017.08.202006.09.202039.00 лв.
3. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията си по договор М4069744 за
заплащане на използваните мобилни услуги същият бил прекратен, считано от
15.11.2020 г. на основание т. 54.12. от Общите условия, съгласно която точка
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1,
в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е
продължила повече от 124 дена.
4. Ответникът „Н. - ****“ ЕООД, представлявано то Ф.М.А. не е подала отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение
от 30.07.2021 г., исковата молба е получена на 17.08.2021 г. чрез С. З. А., което налага
извода, че едномесечният срок е изтекъл на 17.09.2021 г.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
5. На 08.04.2015 г. между страните по делото е подписан Договор за доставка на ЕСУ (л.
7, 8) и Приложение към него (л. 9 и сл.), касаещо мобилен номер ***************.
2
Абонаментна за този номер е 7,50 лв. без ДДС (9 лв. с ДДС).
6. На 14.09.2018 г. е подписано Приложение (л. 13 и сл.) към Договора за доставка на
ЕСУ от 08.04.2015 г., касаещо мобилен номер ***************. Абонаментна такса за
този номер е 10 лв. без ДДС (12 лв. с ДДС).
7. На 09.04.2019 г. е подписан Анекс към договора от 08.04.2015 г. срокът на договорът е
продължен за две години (л. 11 и сл.). Подписано е и изменение на Приложение № 1
към договора (л. 12).
8. На 09.04.2019 г. между страните по делото е подписан Договор за доставка на ЕСУ (л.
4) и Приложение към него (л. 5 и сл.), касаещи мобилен номер **************.
Промоционалната абонаментна такса по договора е 15 лв. без ДДС (18 лв. с ДДС).
9. По делото е изслушана комбинирана съдебна техническа и икономическа
експертиза (КСТИЕ - л. 115 и сл.), която е изчислила непогасения размер на
вземанията.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
10. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има
правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.
2. По основателността на иска за заплащане на цената на ЕСУ
11. Налице е валидно възникнало правоотношение, с предмет доставка на ЕСУ, в резултат
на сключените договори за доставка на ЕСУ.
12. Съгласно Общите условия на доставчика цените на процесните ЕСУ се формират,
както следва:
1. месечна абонаментна такса - Съгласно т. 22.2 от ОУ тя се предплаща и на
основание т. 22.2.1 от ОУ не подлежи на възстановяване, освен в предвидените в
ОУ случаи.
2. цена за използваната услуга, определена според потреблението - Същата може
да бъде изчислена според времетраенето на разговорите (лв./мин), според
осъществения пренос на данни (лв./MB) и др. Съгласно т. 22а от ОУ тези услуги
се таксуват от доставчика на ЕСУ за всяко успешно повикване от приемането на
повикването от търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство
или активиране на услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до
3
получаването на сигнал за разпадането й.
13. В този смисъл съдът намира, че независимо от потреблението абонаментната такса за
периода, в който услугата е предоставена, е дължима. С оглед твърдението на ищеца,
че договорът е прекратен на 15.11.2020 г. съдът приема, че абонаментната такса се
дължи за целия процесен период 14.05.2020 г. - 13.11.2020 г. (за 6 месеца).
14. Сборът на абонаментните такси без ДДС възлиза общо на 39 лв., от които
15. за мобилен номер *************** - 9 лв.;
16. за мобилен номер *************** - 12 лв.;
17. за мобилен номер ************** - 18 лв.
18. За претендирания период размера на таксите възлиза на 6 х 39 = 234 лв.
19. Доказателства за ползване на останалите услуги, които следва да бъдат отчетени и
таксувани от доставчика на ЕСУ по реда на т. 22а от ОУ, не са приведени.
20. Представените фактури (включително и приложенията към тях) представляват частни
свидетелстващи документи, удостоверяващи наличието на определени вземания на
самия издател. Доколкото същите удостоверяват изгодни за издателя факти, същите не
могат да се ползват като доказателство за доставянето на услугите по арг. 176, във вр.
с чл. 180 от ГПК (съгласно които доказателство представляват само изявленията на
страните относно неизгодни за тях факти). Поради тази причина, следва да се приеме,
че формалната доказателствена сила на фактурите, обхваща единствено писменото
изявление и авторството, но не и други факти. (В този смисъл постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК Решение № 62 от 25.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 546/2008 г., II т.
о., докладчик съдията Татяна Върбанова).
21. Назначената по делото КСТИЕ също не е посочила какви са тези допълнителните
услуги, таксувани извън месечните абонаментни такси.
22. В обобщение на гореизложеното съдът приема искът за основателен до размера на
начислените месечни абонаментни такси. От ищеца се претендира по-малка сума, с
оглед на което искът следва да бъде уважен изцяло - за сумата от 203,98 лв. с ДДС.
23. Дължимостта на вземанията е възникнала съгласно чл. 26.5 от ОУ - 15 дни след
издаването на фактурите.
24. В тази връзка следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата.
3. Относно иска за заплащане на неустойка, равняваща се на стандартните абонаментни
такси до края на договора
25. В процесните договори за доставка на ЕСУ и приложенията към тях е предвидено
заплащането на неустойка при прекратяването на договора по вина или инициатива на
потребителя, равняваща се на сумата от абонаментните такси до изтичането на
4
уговорения срок на договора.
6. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, респ.
прекратяването на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС.
26. В конкретният случай предвидената неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, в размер на всички неплатени по договора месечни абонаментни такси до
края на срока му, излиза извън по - горе очертаните функции на неустойката, тъй като
доставчикът на ЕСУ по вече прекратения (или развален) договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален (или развален). Същевременно обаче доставчикът не е
длъжен да предоставя услугите по договора, което е свързано със спестяване на
разходите по доставката. (В този смисъл Решение № 219 от 9.05.2016 г. по т. д. №
203/2015 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 107/20.03.2018 г. по ч. търг. д. № 23/2018 г.
на Окръжен съд - гр. Силистра). Горецитираното решение на ВКС касае договор за
финансов лизинг, при който лизнгополучателят е търговец.
27. Без правно значение е обстоятелството, че ищеца претендира неустойка в размер на
198 лв. (според КСТИЕ - 4 месечни такси), доколкото претенцията се основава на
нищожна разпоредба от договор, поради което не може да бъде уважена и частично.
При наличието на нищожни клаузи те могат да бъдат заместени с повелителни
правила на закона (чл. 26, ал. 3 от ЗЗД), но не могат да бъдат допълнени или
изменени, за да отговарят на изискванията закона.
28. В тази връзка искът за присъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен изцяло.
Разноски
29. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски съгласно
уважената част от исковете в размер на 450 лв.
30. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Н. - ***” ЕООД, с
ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ***************, че съществува
вземането на ищеца „А**Б..” ЕАД, с ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: *****************, предмет на Заповед № 116/29.04.2021 г. за изпълнение на
парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
194/2021 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на
5
ищеца: цената на ползвани електронни съобщителни услуги (ЕСУ - главница по Договор
за доставка на ЕСУ от 08.04.2015 г. за мобилен номер *************** и мобилен номер
*************** и Договор за доставка на ЕСУ от 09.04.2019 г. за мобилен номер
**************, за периода: 14.05.2020 г. - 13.11.2020 г., предмет на издадени от ищеца
фактури: № *********/17.06.2020 г., № *********/17.07.2020 г., № *********/17.08.2020
г., № *********/17.09.2020 г., № *********/16.10.2020 г. и № *********/ 17.11.2020 г. в
размер на 203,98 лв. (двеста и три лева и деветдесет и осем стотинки); както и законната
лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (26.04.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяването на вземането за неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите, уговорена в договорите и приложенията към тях,
равняваща се на стандартните абонаментни такси до края на договора, възлизаща на 198 лв.
ОСЪЖДА ответника „Н. - ***” ЕООД, с ЕИК *************, да за плати на ищеца
„А**Б..” ЕАД, с ЕИК *****************, направените по делото разноски съобразно
уважената част от исковете, възлизащи на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се приложи по заповедното производство за частично
обезсилване на заповедта за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6