№ 169
гр. Смолян, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500124 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК.
С обжалваното решение №1/03.01.2025г по гр.д. №1008/2023г
Смолянският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани
исковете с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от
Н. В. М., ЕГН **********, с които се иска да бъде установено по отношение
на ответника „Юробанк България” АД, ЕИК ** , че ищеца не дължи като
погасени чрез плащане от застрахователя „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ КЧТ на 12.10.2022 г. сумата от 494,65 лева – главница и 160,27 лв.
законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2020 г. до 26.10.2023 г., за
събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 63/2021 г. по
описа на ЧСИ Здравка Тонева, рег. № 916 КЧСИ.Със същото решение е
осъдил Н. В. М., ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България” АД,
ЕИК **9 направените деловодни разноски в общ размер от 204,80 лв., от които
- 4,80 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№775/27.01.2025г от Н. В.
М., ЕГН **********, чрез адв. М.О. против решение
№1/03.01.2025г.,постановено по гражданско дело № 1008/2023г. по описа на
районен съд – Смолян като моли въззивния съд да го отмени като неправилно
и незаконосъобразно и вместо него да постанови свой съдебен акт, с който да
уважи предявенитте от Н. В. М. искове, като му присъди направените от
него разноски за водене на делото за двете инстанции. Намира ,че районен
съд - Смолян е установил правилно фактическата обстановка по делото, но
1
намира ,че е формирал неправилни правни изводи, които имат за последица
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт.Намира за
правилен извода на съда, че преведената на 12.10.2022г. от Кардиф Общо
застраховане, Клон България” ЕАД, ЕИК ** на „Юробанк България” АД ЕИК
**9 сума в размер на 1128,66 лева покрива всички задължения на
наследодателката на доверителя и- В. М.а, в това число и припадащата се 1/2
част от тях, дължими от Н. В. М. и присъдени с Решение № 10/16.01.2023г. по
въззивно гр. дело № 258/2022г. по описа на окръжен съд - Смолян.Твърди ,че
въпреки това пълно погасяване, образуваното срещу Н. М. изпълнително
дело № 63/2021г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, per. № 916 КЧСИ с
взискател ответното дружество все още е висящо и банката продължава да
провежда принудително изпълнение за събиране на вземането,
изпълнителното основание, за което е заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ТПК, издадена по частно гражданско дело № 935/2020г. по описа на
PC Смолян в частта за 494,65 лева - главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 19.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Една част от вземанията, за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 63/2011 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, твърди че
са недължими поради отхвърлянето на установителния иск с решение №
10/16.01.2023г., постановено по въззивно гражданско дело № 258/2022г. по
описа на Окръжен съд Смолян.Останалата част от тях счита че са погасени
чрез плащане от „Кардиф Общо застраховане, Клон България” ЕАД, ЕИК
**, което след като е изискало информация от кредитора „Юробанк
България” АД за размера на задължението на В. М.а, с преводно нареждане от
12.10.2023г. е превело на банката сумата от 1128,66 лева, представляваща
целия неплатен остатък от задълженията на В. М.а към датата на смъртта й -
09.09.2017г.Счита ,че плащането на дължимите суми от „Кардиф Общо
застраховане, Клон България” ЕАД, ЕИК ** представлява факт, който е
възникнал след приключване на производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и след образуването на
изпълнителното производство, поради което счита ,че иска по чл.439 ГПК е
допустим и основателен. Основанието за превода, посочено в преводно
нареждане с уникален регистрационен номер 222851822353 от 12.10.2022г., с
което застрахователят е превел сумата от 1128,66 лева, е „В. М.А **********,
Дог.“, тоест сумата е предназначена за покриване на всички задължения на В.
М.а по договора за кредит, в това число и за тези, дължими от наследника и
Н. М..Поради това счита ,че всички задължения на Н. М., в качеството му на
наследник на В. М.а, произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта
"EUROLINE" от 09.03.2006г„ са погасени с плащането на сумата от 1128,66
лева на 12.10.2022г. и искът по чл.439 ГПК е основателен и доказан, поради
което неправилно е бил отхвърлен от районен съд - Смолян.Намира ,че е
налице правен интерес за доверителя и от подаване на настоящата въззивна
жалба,с която моли въззивния съд да отмени Решение № 1/03.01.2025г.,
постановено по гражданско дело № 1008/2023г. по описа на PC Смолян като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови свой съдебен
2
акт, с който да уважи предявените от Н. В. М. искове, като му присъдите
направените от него разноски за водене на делото за двете инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ» АД, ЕИК **9, чрез адв. Х.Х.И.,която намира въззивната жалба
за неоснователна и недоказана.Счита ,че при постановяване на своя съдебен
акт първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка
по делото, обсъдени са всички спорни моменти, с оглед на изясняване на
спора между страните по делото, като постановеното съдебно решение намира
,че е постановено при съобразяване на всички събрани доказателства и при
правилната им преценка, с оглед на закона и трайната съдебна практика. По
отношение на обективираните доказателствени искания от страна на
жалбополателя,възразява срещу допускането им, като счита същите за
преклудирани на основание чл. 266, ал. 1 ГПК. Счита, че всички доказателства
са могли да бъдат събрани,доказателствените искания обективирани в хода на
първоинстанционното производство.Счита ,че иска на длъжника може да се
основава само на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Намира ,че посочените в исковата молба факти и обстоятелства не
са възникнали след приключване на производствотото по издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, както и след образуването на
изпълнителното производство.Моли въззивния съд да приеме ,че този иск е
недопустим Сочи съдебна практика Счита, че в хода на производството по
делото и видно от изготвените съдебно-счетоводни експертизи по делото, не
оспорени от страните по безспорен начин се доказва наличието на задължение
от страна на ищеца.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе ,ведно
с всички законни последици за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Н. В.
М. ,редовно призован , не се явява.Вместо него пълномощникът му адв.О.
поддържа изцяло въззивната жалба като моли да бъде отменено обжалваното
решение на районен съд –Смолян като незаконосъобразно и необосновано и
постановено друго , с което да бъде уважен предявения иск .Счита ,че в
конкретния случай се касае за задължение , включено в наследството на
майката на доверителя и Наследниците на В. М.а са двамата и сина –Н. и М.
,като по отношение на всеки един от тях се е развило самостоятелно
установително производство ,предмет на установяване на вземането по
заповедното производство,произтичащо от наследяване на тяхната майка –В.
М.а .Счита ,че правилно районен съд –Смолян е направил извод ,че плащане
на задължението на наследодателката е настъпило и задължението е
погасено.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе.Моли да бъдат
присъдени разноски на адв.О. по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата
.Прави изрично възражение за прекомерност на възнаграждението на
пълномощника на насрещната страна.
Въззиваемият „Юробанк България „АД ,редовно призован , не
изпраща представител.Постъпило е писмено становище от пълномощника му
адв.Х.И. ,която намира въззивната жалба за неоснователна ,изцяло поддържа
депозрания отговор на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено
3
обжалваното решение ,като законосъобразно и обосновано. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Смолянският окръжен съд намра ,че въззивната жалба е
процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Няма спор по делото, че между „Юробанк България“ АД и В. И. М.а на
09.03.2006 г. е бил сключен договор за издаване на кредитна карта Euroline, по
силата на който на кредитополучателката бил отпуснат кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 2 150 лв.
Не се спори по делото , че В. И. М.а е починала на 09.09.2017 г. и
нейни наследници са двамата и сина -М. В. М. и Н. В. М..
Съгласно назначената , изслушана ,приета и неоспорена в първата
инстанция съдебно-икономическата експертиза и съгласно представената от
„Юробанк България” АД справка, с постъпилата на 13.10.2022 г. сума от ЗК
„Кардиф“ в размер 1 128.66 лева са погасени задължения по Договор за
издаване на кредитна карта от 09.03.2006 г., както следва: 854.73лева –
главница; 41.61 лева – договорна лихва; 6.83 лева – мораторна лихва; 77.30
лева –такси; 16.19 лева - застраховки и 132 лева – разноски. Остатъкът от
задължението след осчетоводяване на преведената сума от ЗК „Кардиф
Животозастраховане“ – 13.10.2022 г. е, както следва: 1 201 лева – главница,
изтеглени на банкомат на 11.09.2017 г. и 3 544.29 лева –разноски, включващи
държавна такса и юрисконсултски възнаграждения във връзка с делата.
Според допълнителното заключение съгласно представената от
„Юробанк България” АД справка, остатъкът от задължението за разноски към
03.04.2024 г. в размер 3 984.09 лева е, както следва: 420.44 лева – разноски по
ч.гр.д. 935/2020 по описа на РС Смолян; 935.55 лева – разноски по гр.д.
1022/2021 по описа на РС Смолян; 898.90 лева – разноски по и.д. 63/2021 по
описа на ЧСИ Здравка Тонева; 950.55 лева – разноски по гр.д. 269/2022 по
описа на РС Смолян; 573.85 лева – разноски по гр.д. 258/2022 по описа на ОС
Смолян; 204.80 лева – разноски по гр.д.1008/2023 по описа на РС Смолян.
На основание чл.60 от Закона за наследството ,наследниците на
починалия картодържател В. И. М.а отговарят за задълженията и към
„Юробанк България „ АД по договора за издаване и ползване на кредитна
карта ,всеки съгласно неговия наследствен дял.
Във връзка с установеното от в.л. ,че от банкомат са били изтеглени от
кредитната карта на В. М.а на 11.09.2017г сума в размер на 1 201 лева
,въззивния съд намира ,че не следва да обсъжда ,тъй като В. М.а е починала
на 09.09.17г и не би могла да изтегли тази сума след като е починала.
. При служебна справка ,извършена от окръжен съд –Смолян по гр.д.
№269/2022г по описа на районен съд –Смолян , по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Юробанк България“АД
4
е било образувано ч.гр.д. № 935/2020г.по описа на районен съд –Смолян , по
което е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и е разпоредено наследниците на починалата кредитополучателка
–синовете и - М. В. М. и Н. В. М. да заплатят на Юробанк България АД
сумите в размер на по 1/2 от 2 045,10 лева - главница, 41,61 лева -
възнаградителна лихва от 08.08.2017 г. до 10.06.2020 г., 6,83 лева - мораторна
лихва за периода от 08.08.2017 г. до12.03.2020 г., 77,30 лева - такси за периода
от 21.07.2017 г. до 12.10.2020 г., 132 лева - нотариални такси за периода от
04.03.2020 г. до 12.10.2020 г., 26,82 лева - застраховки за периода 28.06.2017 г.
до 12.10.2020 г., представляващи задължения по договор за издаване на
кредитна карта Euroline от 09.03.2006 г. съгласно приложено извлечение от
счетоводните книги на „Юробанк България“ АД за вземанията по договор за
кредитна карта Euroline от 09.03.2006 г., изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 05.05.2017 г., ведно със законна лихва, считано от 19.10.2020
г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 420,44
лева.
Поради постъпило в срок на 18.01.2022г възражение от М. В. М.
срещу издадената заповед ответникът е предявил иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземането си, предмет на гражданско дело № 1022/2021г. по
описа на РС -Смолян.
С Решение № 91/21.04.2022г., постановено по гр. дело № 1022/2021г.по
описа на районен съд –Смолян е признато за установено, че Н. М. дължи на
„Юробанк България” АД суми, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК.
, които представляват ½ част от размера на задължението на починалата им
майка по същия договор за кредит в размер на 1022,55 лв. — главница, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; 20,81 лв. - възнаградителна лихва за периода
08.08.2017г. до 10.06.2020г.; 3,42 лв. - мораторна лихва за периода от
08.08.2017г. до 12.03.2020г..; 38,65 лв. -такси за периода от 21.07.2017г. до
12.10.2020г.; 66,00 лв. - нотариални такси за периода от 04.03.2020г. до
12.10.2020г.; 13,41 лв. - застраховки за периода от 28.06.2017г. до 12.10.2020г.,
С Решение № 10/16.01.2023г., постановено по в.гр.д. № 258/2022г. по
описа на Окръжен съд- Смолян е отменено решение №91/21.04.2022г. по
гр.д. №22/2021г. по описа на Районен съд гр.Смолян в частта, с която е
признато за установено по отношение на Н. В. М., че дължи на „Юробанк
България" АД, суми за разликата над 494,65 лева до 1022,55 лв. - главница,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; 20,81 лв. -възнаградителна лихва
за периода 08.08.2017 г. до 10.06.2020 г; 3,42 лв. - мораторна лихва за периода
от 08.08.2017 г. до 12.03.2020г., 38,65 лв. - такси за периода от 21.07.2017 г. до
12.10.2020 г.; 66,00 лв. - нотариални такси за периода от 04.03.2020 до
12.10.2020 г.; 13,41 лв. — застраховки за периода от 28.06.2017 г. до
12.10.2020г, които суми представляват неговата 1/2 част от размера на
задължението на неговия наследодател В. И. М.а, починала на 09.09.2017г, за
които по ч.гр.д.№935/2020г. по описа на PC Смолян е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
5
както и в частта, с която е осъден Н. В. М., да заплати на „Юробанк
България" АД разноски в заповедното производство в размер на 210,22лв,
както и разноски в установителното производство в размер на 930,55лв като
незаконосъобразно и необосновано и вместо него е отхвърлил предявеният
от „Юробанк България" АД против Н. В. М., иск да бъде признато за
установено по отношение на Н. В. М.,, че дължи на „Юробанк България" АД
суми за разликата над 494,65 лева до 1022,55 лв. -главница, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 19.10.2020г. до окончателното изплащане
на задължението; 20,81 лв. -възнаградителна лихва за периода 08.08.2017 г. до
10.06.2020 г; 3,42 лв. - мораторна лихва за периода от 08.08.2017 г. до
12.03.2020г, 38,65 лв. - такси за периода от 21.07.2017 г. до, 12.10.2020 г.; 66,00
лв. - нотариални такси за периода от 04.03.2020 до 12.10.2020 г; 13,41 лв. —
застраховки за периода от 28.06.2017 г. до 12.10.2020г, които суми
представляват неговата ½ част от размера на задължението на неговия
наследодател В. И. М.а, починала на 09.09.2017г, за които по ч.гр.д.
№935/2020г. по описа на районен съд Смолян като е потвърдил Решение
№91/21.04.2022г. по гр.д. №1022/2021г. по описа на Районен съд гр. Смолян в
частта, с която е признато за установено по отношение на Н. В. М., че дължи
на „Юробанк България" АД сума в размер на 494,65 лева - главница, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, която сума представлява неговата1/2 част от
размера на задължението на неговия наследодател В. И. М.а, починала на
09.09.2017г, за която по ч.гр.д.№935/2020г. по описа на районен съд - Смолян е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, като законосъобразно и обосновано постановено.
Смолянският окръжен съд констатира ,че по в.гр.д. №258/2022г не е
било приложено и съответно не би могло да бъде ценено като доказателство
приложеното на стр.153 по другото дело- гр.д. №269/2022г по описа на
районен съд –Смолян преводно нареждане от 12.10.2022 от Кардиф
Животозастраховане ,което е превело на банката сумата от 1 128,66
лева, представляваща целия неплатен остатък от задълженията на В. М.а към
датата на смъртта й – 09.09.2017г
Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд - Смолян по
искова молба от „Юробанк България” АД е било образувано гражданско
дело № 269/2022г. с ответник М. В. М. ,брат на Н. В. М. , като искането на
банката е да се признае за установено по отношение на него, в качеството му
на наследник на В. И. М.а, ЕГН **********, че има задължение към
"Юробанк България" АД ЕИК: **9, в размер на 1022,55 лв. — главница,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; 20,81 лв. - възнаградителна лихва
за периода 08.08.2017г. до 10.06.2020г.; 3,42 лв. - мораторна лихва за периода
от 08.08.2017г. до 12.03.2020г..; 38,65 лв. - такси за периода от 21.07.2017г. до
12.10.2020г.; 66,00 лв. - нотариални такси за периода от 04.03.2020г. до
12.10.2020г.; 13,41 лв. - застраховки за периода от 28.06.2017г. до 12.10.2020г.,
които суми представляват ½ част от размера на задължението на починалата
ни майка по същия договор за кредит.
6
В хода на това производство- по гр. дело № 269/2022г. по описа на
районен съд - Смолян като ответник по предявен от М. М. обратен иск е
било конституирано като страна третото лице „Кардиф Общо
застраховане, Клон България” ЕАД- да бъде осъден на основание чл.134 от
ЗЗД, във вр. с чл. 199а от КЗ (отм.) да заплати на „Юробанк България” АД,
сумата от 1022,55 лева главница, представляваща застрахователно
обезщетение по Групов застрахователен договор по застрахователна програма
„Защита на плащанията” по потребителски кредити 6/2009г. и Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита
на плащанията”, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс” на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България” АД от
05.05.2017г. на кредитополучателя В. И. М.а, починала на 09.09.2017г.,
съставляваща остатък от задължение по договор за издаване на кредитна
карта „Euroline” от 09.03.2006г., към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 09.09.2017 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 09.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
В производството по гр. дело № 269/2022г. РС Смолян „Кардиф Общо
застраховане, Клон България” ЕАД, ЕИК ** е представило доказателства, че е
изискало информация от кредитора „Юробанк България” АД за размера на
задължението на В. М.а и с преводно нареждане от 12.10.2022г. е превело на
банката сумата 1 128,66 лева, представляваща целия неплатен остатък от
задълженията на В. М.а към датата на смъртта й – 09.09.2017г.Преведената на
12.10.2022г. от Кардиф Общо застраховане, Клон България” ЕАД, ЕИК ** на
„Юробанк България” АД ЕИК **9 сума в размер на 1 128,66 лева която
сума покрива всички задължения на наследодателката В. М.а, в това
число и припадащата се ½ част от тях, дължими от Н. В. М. и присъдени с
Решение № 10/16.01.2023г. по въззивно гр. дело № 258/2022г. по описа на ОС
Смолян.
Въззивният съд констатира ,че образуваното срещу Н. В. М.
изпълнително дело № 63/2021г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, рег. № 916
КЧСИ от ответното дружество срещу Н. М. все още е висящо и банката
продължава да провежда принудително изпълнение за събиране на вземането,
изпълнителното основание за което е заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 935/2020г. по описа на РС
Смолян в частта за 494,65 лева - главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 19.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Смолянският окръжен съд констатира, че по в.гр.д. № 258/2022 г.
не е било приложено и съответно не е могло да бъде отчетено приложеното на
стр.153 по другото дело - гр.д. № 269/2022 г. на РС-Смолян преводно
нареждане от 12.10.2022 от „Кардиф Животозастраховане“, което е превело на
банката сумата от 1 128,66 лева, представляваща, според платеца, целия
неплатен остатък от задълженията на В. М.а към датата на смъртта й –
09.09.2017 г.
В Районен съд - Смолян по искова молба от „Юробанк
България” АД е било образувано гражданско дело № 269/2022 г. с ответник М.
7
В. М., брат на Н. В. М.. Искането на банката е било да се признае за
установено по отношение на М. М., в качеството му на наследник на В. И.
М.а, ЕГН **********, че има задължение към "Юробанк България" АД ЕИК:
**9, в размер на 1 022,55 лв. — главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 20,81 лв. - възнаградителна лихва за периода 08.08.2017 г. до
10.06.2020 г.; 3,42 лв. - мораторна лихва за периода от 08.08.2017 г. до
12.03.2020 г..; 38,65 лв. - такси за периода от 21.07.2017 г. до 12.10.2020 г.;
66,00 лв. - нотариални такси за периода от 04.03.2020 г. до 12.10.2020 г.; 13,41
лв. - застраховки за периода от 28.06.2017 г. до 12.10.2020 г., които суми
представляват ½ част от размера на задължението на починалата му майка по
същия договор за кредит.
В хода на производството по гр. дело № 269/2022 г. на Районен съд - Смолян е
предявен от М. М. обратен иск да бъде осъдено „Кардиф Общо застраховане,
Клон България” ЕАД на основание чл.134 от ЗЗД, във вр. с чл. 199а от КЗ
(отм.) да заплати на „Юробанк България” АД сумата от 1 022,55 лева
главница, представляваща застрахователно обезщетение по Групов
застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на
плащанията” по потребителски кредити 6/2009 г. и Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита
на плащанията”, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс” на
картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България” АД от
05.05.2017 г. на кредитополучателя В. И. М.а, починала на 09.09.2017 г.,
съставляваща остатък от задължение по договор за издаване на кредитна карта
„Euroline” от 09.03.2006г., към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 09.09.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата от
09.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В производството по гр. дело № 269/2022 г. на РС - Смолян „Кардиф Общо
застраховане, Клон България” ЕАД, ЕИК ** е представило доказателства, че е
изискало информация от кредитора „Юробанк България” АД за размера на
задължението на В. М.а и с преводно нареждане от 12.10.2022 г. е превело на
банката сумата 1 128,66 лева, с основание на превода: „В. М.а **********
дог.“
Образуваното срещу Н. В. М. изпълнително дело № 63/2021 г. по описа на
ЧСИ Здравка Тонева, рег. № 916 КЧСИ от банката срещу Н. М. все още е
висящо и банката продължава да провежда принудително изпълнение за
събиране на вземането, изпълнителното основание за което е заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по частно гражданско дело №
935/2020 г. по описа на РС Смолян в частта за 494,65 лева - главница, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Смолянският окръжен съд констатира, че една част от вземанията, за чието
събиране е образувано изпълнително дело № 63/2011 г. по описа на ЧСИ
Здравка Тонева, са недължими поради отхвърлянето на установителния иск с
Решение № 10/16.01.2023 г. по в.гр.д. № 258/2022 г. на Окръжен съд- Смолян.
8
Останалата част - 494,65 лева главница, ведно със законна лихва 160,27 лева
върху главницата, считано от 19.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, следва да се приемат за погасени вследствие същото това
плащане от 12.10.2022 г. от „Кардиф Общо застраховане, Клон България”
ЕАД, ЕИК **, в полза на кредитора „Юробанк България” АД.
Към момента на приключване на съдебното дирене по В.гр.дело № 258/2022 г.
на ОС.Смолян – 21.12.2022 г., на пълномощника на настоящия ищец, която е
представлявала и неговия брат М. М. по гр.дело № 269/2022 г. на РС-Смолян,
е било известно /от 09.11.2022 г./ платежното нареждане от 12.10.2022 г., с
което „Кардиф“ плаща в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата 1
128,66 лева, с основание на превода: „В. М.а - дог. и щ.419552“. Независимо от
това, копие от преводното нареждане и доводи във връзка с него не са
представени от ищеца Н. М., представляван от същия адвокат-пълномощник
до приключване на съдебното дирене на 21.12.2022 г. по В.гр.дело №
258/2022 г. на ОС-Смолян.
Какъв е действителният размер на дълга на В. М.а и съответно
– на нейните наследници М. и Н. М.и, и съответно - какво покрива това
плащане на „Кардиф“ от 12.10.2022 г. обаче се установява едва от момента, в
който влиза в сила решението по установителния иск по гр.дело № 269/2022 г.
на РС-Смолян, с ответник и ищец по обратния иск М. М., което е от
м.февруари 2023 г., т.е., след приключване на съдебното дирене на 21.12.2022
г. по В.гр.дело № 258/2022 г. на ОС-Смолян. Това е така, защото едва влязлото
в сила съдебно решение установява със сила на пресъдено нещо дължимите
суми на М.и към банката, като установява и че целият дълг на покойната В.
М.а /което означава, че включва и частта на Н. М./ е погасен именно с
плащането на „Кардиф“ от 12.10.2022 г.
Затова въззивният съд приема, че съдебното решение по
гр.дело № 269/2022 г. на РС-Смолян, основаващо се на плащането от
„Кардиф“ от 12.10.2022 г., всъщност представлява нововъзникналият факт –
след приключване на 21.12.2022 г. на съдебното дирене по В.гр.дело №
258/2022 г. на ОС-Смолян, по което е издадено изпълнителното основание.
Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само
на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание./В този смисъл е решение №
22/10.03.2022 г. по гр.д. № 1112/2021г. на ІІІ гр.о./ Ето защо искът по чл.439
ГПК, предявен от Н. М. е допустим. Въззивният съд намира, че всички
задължения на Н. М., в качеството му на наследник на В. М.а, произтичащи от
договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 09.03.2006 г., са
погасени с плащането на сумата от 1 128,66 лева на 12.10.2022 г. и искът по
чл.439 ГПК се явява основателен и доказан.
Смолянският окръжен съд констатира ,че една част от
вземанията, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
63/2011г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, са недължими поради
отхвърлянето на установителния иск с Решение № 10/16.01.2023г.,
постановено по в.гр.д. № 258/2022г. по описа на окръжен съд- Смолян,а
останалата част от тях -/494,65 лева - главница, ведно със законна лихва
9
160,27 лева върху главницата, считано от 19.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението ,въззивният съд намира ,че са погасени чрез
плащане от „Кардиф Общо застраховане, Клон България” ЕАД, ЕИК **, което
след като е изискало информация от кредитора „Юробанк България” АД за
размера на задължението на В. М.а, с преводно нареждане от 12.10.2023г. е
превело на банката сумата от 1128,66 лева, представляваща целия неплатен
остатък от задълженията на В. М.а към датата на смъртта й –09.09.2017г.
Именно това плащане на дължимите суми от „Кардиф Общо
застраховане, Клон България” ЕАД както и влязлото в сила решение по
гр.д. №269/2022г по описа на районен съд Смолян ,въззивният съд намира ,че
представлява нововъзникналия факт, който обуславя предявяването на
отрицателния установителен иск по чл.439,ал. ГПК
Поради това ,че производството по гр.д. №269/2022г по описа на
районен съд –Смолян е приключило по- късно ,в което е било приложено
това доказателство от застрахователя и е било ценено от районния съд,
въззивния съд счита ,че иска по чл.439 ГПК е процесуално допустим.
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането
по изпълнението е признато с разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК.Искът е
средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност
на принудителното изпълнение ,но при конкретно посочени от закона
предпоставки.Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се
основава само на факти ,настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството ,по което е издадено изпълнителното основание./В този
смисъл е решение №22/10.03.2022г по гр.д. №1112/2021г ІІІгр.о /
В случая е видно ,че основанието за превода, посочено в преводно
нареждане с уникален регистрационен номер 222851822353 от 12.10.2022г., с
което застрахователят е превел сумата от 1128,66 лева, е „В. М.А
**********, Дог.“, тоест сумата е предназначена за покриване на всички
задължения именно на наследодателя В. М.а по договора за кредит,което
включва и тези, дължими от наследника и Н. М.. Поради това въззивният
съд намира ,че всички задължения на Н. М., в качеството му на наследник
на В. М.а, произтичащи от договор за издаване на кредитна карта
"EUROLINE" от 09.03.2006г., са погасени с плащането на сумата от 1128,66
лева на 12.10.2022г. и искът по чл.439 ГПК се явява основателен и
доказан.Поради това ще следва да бъде изцяло отменено обжалваното
решение на районен съд Смолян и уважен иска като бъде признато за
установено по отношение на ответника „Юробанк България” АД, ЕИК ** , че
ищеца Н. В. М. не дължи като погасени чрез плащане от застрахователя
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ на 12.10.2022 г. -сумата от
494,65 лева – главница и 160,27 лв. законна лихва върху главницата, считано
от 19.10.2020 г. до 26.10.2023 г., за събиране на които суми е образувано
изпълнително дело № 63/2021 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, рег. № 916
КЧСИ. жалба направените деловодни разноски в общ размер от 204,80 лв., от
които - 4,80 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Ще следва с оглед изхода на делото да бъде осъден „Юробанк
България” АД, ЕИК **9 да заплати в полза на адв.М. О. адв. възнаграждение
10
по реда на чл.38,ал.2 ГПК 280 лева с ДДС ,а в полза на Н. В. М. да заплати
50 лева внесена от него държавна такса за въззивната жалба
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №№1/03.01.2025г по гр.д. №1008/2023г, с което
Районен съд –Смолян,с което е отхвърлил като неоснователни и недоказани
исковете с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от
Н. В. М., ЕГН **********, с които се иска да бъде установено по отношение
на ответника „Юробанк България” АД, ЕИК ** , че ищеца Н. В. М. не дължи
като погасени чрез плащане от застрахователя „Кардиф Общо застраховане,
Клон България“ КЧТ на 12.10.2022 г. сумата от 494,65 лева – главница и
160,27 лв. законна лихва върху главницата, считано от 19.10.2020 г. до
26.10.2023 г., за събиране на които суми е образувано изпълнително дело №
63/2021 г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, рег. № 916 КЧСИ и е осъден Н. В.
М., ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК **9
направените деловодни разноски в общ размер от 204,80 лв., от които - 4,80 лв.
за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение за вещо лице, като
незаконосъобразно и необосновано и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 ГПК
,че ищеца Н. В. М., ЕГН **********, не дължи на „Юробанк България” АД,
ЕИК **9,със седалище и адрес на управление гр.София ,район Витоша
,бул“Околовръстен път“ №260,представлявано от Димитър Борисов
Шумаров и Милена Ивайлова Ванева ,като погасени чрез плащане от
застрахователя „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ на
12.10.2022 г. на сумата от 494,65 лева – главница и сумата 160,27 лв. законна
лихва върху главницата, считано от 19.10.2020 г. до 26.10.2023 г., за събиране
на които суми е образувано изпълнително дело № 63/2021 г. по описа на ЧСИ
Здравка Тонева, рег. № 916 КЧСИ.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК **9 да заплати в полза на
адв.М. О. адв. възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ГПК 280 лева с ДДС ,а в
полза на Н. В. М. ,ЕГН ********** да заплати разноски 50 лева за внесена
държавна такса за въззивната жалба .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11