О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
12.02.2014 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в закрито съдебно
заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 437 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.40, вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, както и предявен в
условията на евентуалност иск по чл.82 от ЗЗД.
Депозирана
е молба вх. № 3599/05.02.2014 год. от процесуалните представители на ответното
дружество „Варненски бряг“ АД, с която молят съда да прекрати производството по
предявения срещу дружеството иск по чл.108 от ЗС като недопустимо. Сочат, че
видно от гр.д. № 5082/2007 год. на по описа на ВРС – Х състав ищцата е водила
срещу „Варненски бряг“ АД иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху
същия имот, предмет на настоящия иск като в хода на производството М.И.С. е
направила отказ от иска, поради което и няма право да го предявява отново.
Съдът
като взе предвид изложеното в молбата и представените към нея писмени
доказателства, а така също и приложеното по делото гр.д. № 5082/2007 год. по
описа на ВРС – Х състава, намира следното:
Съдът
служебно следи за допустимостта на предявените искове, на основание чл.130 от ГПК, поради което и препис от молбата не следва да бъде връчвана за становище
на другата страна.
С
влязло в сила определение № 6106/22.04.2010 год. по гр.д. № 5082/2007 год. по
описа на ВРС – Х състав е прекратено производството по предявени от М.И.С.
против „Варненски бряг“ АД искове по чл.108 от ЗС и по чл.59 ЗЗД поради отказ.
Съдът
като взе предвид горепосоченото и след като съобрази разпоредбата на чл.232 от ГПК, а именно, че ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право
във всяко положение на делото намира, че в този случай той не може да предявява
отново същия иск. След като за ищеца има забрана да предявява отново същия иск
/воден между същите страни, на същото основание и за същия имот/, същият не
може да постигне уважаването на такъв иск като тази последица следва да се
приложи и от съда, когато в друг спор, какъвто е настоящия възникне инцидентно
въпроса за последиците от направения отказ от иска. Аргумент в тази посока е и
обстоятелството, че законът не изисква от ответника да даде съгласие за
прекратяване на делото поради отказ от иска /в този смисъл решение № 281/29.10.2012
год. на ВКС по гр.д. № 130/2012 год., I
г.о./.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че производството по предявения от М.И.С. против
„Варненски бряг“ иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на процесния имот следва да бъде прекратено като недопустимо.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от М.И.С., ЕГН **********,*** против „Варненски
бряг“ АД, ЕИК *********, представлявано от П.Х.Ц., със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Сливница № 1 иск с правно основание чл.108 от ЗС за
предаване владението върху реална част, с площ от 522 /петстотин двадесет и
два/ кв.м., от ПИ с идентификатор 10135.1507.1099/,
находящ се в гр. Варна, бул.Сливница № 1, при граници
ПИ 10135.1507.516, 10135.1507.513 и 51610135.1507.486, идентична с ПИ с
идентификатор 10135.1507.1059 по ККИКР, одобрена със заповед № РД-18-98/10.XI.2008 год., стар идентификатор парцел 1-Б
от кв.159 по плана на гр. Варна /без административен адрес/, при граници:
10135.1507.514 и 10135.1507.516, като недопустим.
Определението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: