МОТИВИ към Присъда №22/23.06.2020г., постановена по НОХД №570/2019г.
по описа на Районен съд - Димитровград
Против подсъдимия Б.А.Д. ***, последен адрес в
гр.Меричлери, е повдигнато обвинение от Районна Прокуратура- Димитровград за извършено престъпление по чл.129, ал.1,
вр. ал.2 от НК за това, че на
28.09.2018г. в
гр.Меричлери, общ.Димитровград причинил на Т.А.Т. ***, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, което представлява счупване на ставния
израстък на долната челюст в дясно, което протича със затруднение в дъвченето и
говоренето.
Прокурора
при Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че от
събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен начин се
установява удара от страна на подсъдимия върху пострадалия и настъпилия
резултат, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен и
налагане на предвиденото наказание „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване
бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият –
нередовно призован, не се явява. С оглед наличието на предпоставките за
разглеждане на производството в отсъствие на подсъдимия, делото бе проведено по
реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.“а“ от НПК, доколкото са налице достатъчно
данни за това, че подс.Д. е извън пределите на страната, без да е известен
негов адрес, като и общодържавното му издирване не е дало резултат.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимия пледира за признаването на подзащитния за виновен и за налагане на
минимално по размер наказание „лишаване от свобода”, чието изтърпяване бъде
отложено с изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК.
Конституираният
като граждански ищец и частен обвинител Т.Т. не се явява в последното съдебно
заседание и не изразява становище по обвинението и по предявения гражд.иск за
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението в размер на
4000 лева.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, като ги съпостави с обясненията на подсъдимия и тезата на защитата
от една страна и обвинителната теза на прокурора от друга, приема за установено
от фактическа страна следното:
Пострадалият Т.А.Т. и подс.Б.А.Д. били
приятели, живущи в гр.Меричлери. На 27.09.2018г. около 21.00ч. подс.Б.Д. отишъл
пред дома на св.Т. и извикал няколко пъти същия, тъй като бил ядосан за
изречени от него думи, но св.Т. не му отворил и
се скарали.
На следващия ден - 28.09.2018г. се
срещнали случайно в центъра на гр.Меричлери, където св.Т. бил с приятелката си
- св.Ана Ю., и децата си. Дошъл подс.Б.Д., който пътьом минавал от мястото, на
което бил св.Т., разменили си остри реплики и отново се спречкали. Започнали да
се бутат един друг, като св.Т. нанесъл удар в лицето на подсъдимия.
Присъстващите наблизо техни познати - св. И.К. и св. Г.Г. опитали да потушат
напрежението помежду им и да ги разтърват. Тогава подс.Д. нанесъл удар по св.Т.
и го ритнал с крак в лицето, при което Т. паднал на земята. Не успял да се
изправи сам, потекла му кръв от дясното ухо, изпитал силни болки в дясната част
на челюстта. Пристигналият на място медицински екип го откарал в Спешно
отделение при МБАЛ-Хасково.
Видно от заключението на изготвената в
хода на образуваното досъдебно производство съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №82/2019г., при възникналия на 28.09.2018г. и описан по-горе
инцидент пострадалият Т. е получил следните травматични увреждания: Травма в
областта на лицето и главата – разкъсно-контузна рана и оток в областта на
брадичката; травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо;
счупване на ставния израстък на долната челюст в дясно. Според експертизата
разкъсването на тъпанчевата мембрана и разкъсно контузната рана на брадичката
са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
/лека телесна повреда/. Причиненото счупване на челюст представлява счупване на
ставния израстък на долната челюст в дясно и протича със затруднение в
дъвченето и говоренето. Същото съставлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от заключението на експертизата,
показанията на свидетелите – кредитирани по начин и в обем- описан по-долу.
Безспорно е, че св.Т.Т. е получил
средна телесна повреда- травма в областта на лицето и главата–
разкъсно-контузна рана и оток в областта на брадичката; травматично разкъсване
на тъпанчевата мембрана на дясното ухо; счупване на ставния израстък на долната
челюст в дясно- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /лека телесна повреда/, причинено счупване на челюст представлява счупване
на ставния израстък на долната челюст в дясно и протича със затруднение в
дъвченето и говоренето- средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр.
ал.1 от НК. Според обвинителната теза- върху която лежи и тежестта на
доказване, подс.Б.Д. е нанесъл удар с крак в главата на пострадалия и така му е
причинил средната телесна повреда.
Изследвайки фактическата обстановка се
установи, че безспорно на процесната дата в центъра на гр.Меричлери подсъдимия Б.Д.
и пострадалия Т. са се срещнали в присъствието на св.И.К., като още с виждането
и приближаването им между двамата е възникнал конфликт, който от словесен е
прераснал във физически.
Безспорно е също, че след това св.Т. е
с установени средни телесни повреди- описани по-горе.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел И.К., доколкото същите са безпротиворечиви и взаимно
подкрепени. Липсват доказателства или обективни данни, които внасят съмнения и
са в противоречие с тях. Дори обясненията на подс.Д.- прочетени по реда на
чл.279, ал.1, т.2 от НПК, потвърждават казаното от св.К.. Телесните наранявания
по подс.Т. говорят да удар с твърд тъп предмет, какъвто може да е крак. Като
цяло, бе доказано нанасянето на удар от подсъдимия върху пострадалия- довел до
причиняването на средната телесна повреда и изключване възможността за
причиняване на тази телесна повреда чрез самонараняване или по друг начин. Следва
обаче да се отчете и проявената агресивност на св.Т. преди да бъде ударен, като
самият той е нанесъл удар по подс.Д.. Този нанесен удар обаче не може да се
приеме за реципрочен или съответен на удара, който по-късно му е нанесъл
подсъдимия и поради тази причина Съдът изключи възможността за прилагане на
института на реторсията, доколкото липсват каквито и да било данни за причинени
на самия подсъдим телесни повреди от характера на средните такива. Не може и да
се приеме, че нанасянето на телесна повреда е станало в следствие на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия, доколкото интензитета и силата на
нанесения от пострадалия върху подсъдимия удар не могат да се приемат като
предизвикващи силно раздразнение, причинено от заплаха за здравето и честта на
подсъдимия или на негови роднини.
Съпоставени и анализирани,
гореописаните доказателства водят до извода за
доказана обвинителната теза, която и съдът възприе. От тях може да се
направи единствения логичен извод- че подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия
Т., като получената средна телесна повреда е пряка и непосредствена последица
от този удар.
От обективна страна подс.Д. е извършил
престъпното деянието като на 28.09.2018г. в гр.Меричлери, общ.Димитровград е
причинил на Т.А.Т. ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, което представлява счупване на ставния израстък на долната
челюст в дясно, което протича със затруднение в дъвченето и говоренето.
От субективна страна установената
фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия Д. сочат, че е
действал умишлено с форма на вина - пряк умисъл- чл.11, ал.2, предл. Първо от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият Б.А.Д.,
ЕГН **********, е роден на ***г***, с последен известен адрес в гр.Меричлери,
ул.„Върбите”№18, българско гражданство, с начално образование, неженен,
неосъждан, безработен. Характеристичните му данни не са положителни.
Наказателната отговорност следва да се
реализира при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива
следва да се имат предвид направените от обвиняемия самопризнания в хода на
досъдебното производство, необремененото съдебно минало, изразеното критично
отношение към стореното, донякъде поведението на пострадалия Т. преди да бъде
ударен. Отегчаващо вината обстоятелство е наличието на телесни повреди извън
съставомерното увреждане, а именно на леки такива.
При определяне
на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност
на деянието и на дееца- касае се за деяние с висока степен на обществена
опасност и невисока такава на дееца- въпреки липсата на предишни осъждания. Съдът
отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства недобрите характеристични
данни, а като смекчаващи такива прие чистото съдебно минало и поведението на
самия пострадал. С оглед на изяснената по-горе фактическа обстановка и
извършването на деянието като цяло, съпоставката на степента на опасност на
деянието и на дееца и преди всичко с оглед поправянето на дееца, съдът прие, че
в случая не са налице условията на чл.55, а на чл.54 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, с оглед постигане целите му, съдът наложи
предвиденото наказание „Лишаване от свобода” за срок- по-близък до минималния
предвиден, а именно в размер на 4(четири) месеца.
На основание
чл.66, ал.1 от НК, Съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” с изпитателен срок от 3(три) години, доколкото намери, че
и при този вариант на изтърпяване на наказанието ще се постигнат целите на
наказанието, без да е наложително подсъдимия ефективно да изтърпява същото.
С така определеното наказание съдът намери, че ще се постигнат целите на
личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и
възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
В настоящото наказателно производство срещу подсъдимия Д. беше предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Т.Т.. Съдът намира
този граждански иск за основателен и доказан. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че подс.Д. е причинил на св.Т. средна
телесна повреда. Като пострадал от това престъпление той е претърпял
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с извършеното по
отношение на него престъпление. Съобразно гореописаното деяние, извършено от
подсъдимия, както и нанесените телесни увреждания на пострадалия, а също така и
причинени му отрицателни емоции, времето и мястото, на което са причинени,
проявената агресия, съдът намери, че адекватен размер на обезщетението, което Д.
следва да заплати на гражданския ищец е 800 лева. Този размер се определя от
съда по справедливост, а в настоящия случай не може да се приеме, че
причинените неимуществени вреди възлизат на 4000 лева. Поради това и
гражданския иск в размера над 800 лева до пълния предявен такъв от 4000 лева,
съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото
съдът призна подсъдимия за виновен в настоящото наказателно производство, с
присъдата си той го осъди да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски- в размер на 151,20 (сто петдесет и един лева и двадесет стотинки)
лева- произтичащи от възнаграждение на вещо лице изготвило съответните
експертизи по досъдебното производство, която сума постанови да внесе по сметка
на ОД-МВР-Хасково, сумата от 50(петдесет) лева- държавна такса върху уваженият
размер на гражданският иск, която сума постанови да внесе по сметка на Районен
Съд-Димитровград.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
