РЕШЕНИЕ
№6
гр. Русе, 12.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII състав, в публично заседание на двадесет
и осми януари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря Диана Михайлова като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА
административно дело №
594 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на „Професионален
домоуправител Русе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.“Ропотамо“ № 25, с управител Ц.Ц.Ц., представлявано от адв.И.И. ***,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
/ЗПАМ/ № 275-ФК
от 16.09.2020г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности"
– Варна, в Дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП - "запечатване на търговски
обект" – офис, находящ се в гр.Русе, ул.“Муткурова“№40, ползван от жалбоподателя и забрана
за достъп до него за срок от 14дни, на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност. В жалбата се релевират основания за материална незаконосъобразност на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят, чрез преупълномощения процесуален
представител, претендира съдът да отмени оспорената заповед в цялост.
Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че на 15.09.2020г. е
извършена проверка на търговски обект – офис, находящ се в гр.Русе,
ул.“Муткурова“№40, ползван и стопанисван от жалбоподателя. По време на
проверката е установено, че по издадена от дружеството квитанция №3230 от
15.09.2020г. на етажна собственост с адрес гр.Русе,бл.“В.Пискова“, вх.В, ет.7
за сумата от 84,00лв, платена в брой, Професионален домоуправител Русе“ ЕООД,
не е издало фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличното в обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с
НАП.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол
за извършена проверка №
0383761 от 15.09.2020г. /л.6
– 10 от делото/. В
протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от
изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ за периода от дата 13.05.2020г. ,
23,17ч. до дата 16.05.2020г. 10,00ч. Посочено е още, че при извършена проверка за
квитанция №3230 от 15.09.2020г. платени 84,00лв, в брой, не е издаден фискален
касов бон.
Във връзка с
констатациите при проверката било
прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал.
1,т.1, вр. ал.4,
вр. ал.3, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На това основание с процесната ЗПАМ
№ № 275-ФК от 16.09.2020г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
със Заповед № ЗЦУ – 928 от
05.07.2018г. на Гл.секретар на НАП и Заповед ЗЦУ- 1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на
НАП, на основание чл. 186, ал.
1, т.
1, б „а“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.
1 от ЗДДС,
на търговското дружество
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – офис, находящ се в гр.Русе, ул.“Муткурова“№40,
ползван от жалбоподателя, както и
забрана за достъп до него за срок от 14дни,
За административното нарушение впоследствие
е съставен и АУАН №
F 572547 от
30.09.2020г. /л.34 от делото/.
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена e от
надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от представляващия по закон
търговското дружество – управителя Ц. Ц. на 15.10.2020г., видно от собственоръчно
попълнена и подписана от него разписка. Жалбата до съда е подадена чрез органа на
15.10.2020г., с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие
с разпоредбата на чл. 186, ал.3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената към делото административна
преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП,
на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите
на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане
на принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС
/л. 38 от делото/.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания
за издаването й. Напълно ясно е за какво
нарушение, допуснато от страна на търговеца, се налага процесната ПАМ, а именно
– неиздаване на фискална касова бележка от налично и работещо в обекта ФУ при
извършена услуга, при която е била заплатена съответната стойност в брой.
Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и
от горецитирания ПИП от 15.09.2020г., по отношение на който е налице и
изрично позоваване в ЗНПАМ.
Спазени са процесуалните
правила за издаване на оспорваната заповед. Всички действия на органите по приходите по извършване на
проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – Протокол за извършена проверка № 0383761 от
15.09.2020г., съставен в присъствието на
представляващия по закон дружеството. В протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби. В конкретния случай е констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1,
т.1, във вр. с чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
на МФ.
Съгласно чл.
3, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 1,
т. 1
от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал.
3 от Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка. Цитираните разпоредби
кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
За нарушения на посочените
разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция. Отделно от това, разпоредбата на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС предвижда и налагането на ПАМ – „Запечатване на обект за срок до 30
дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така
дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения
впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение на чл.
25, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г.
При констатирано нарушение на
цитираните разпоредби с неиздаване на фискална касова
бележка, което безспорно се установява от доказателствата по делото, а не е и
спорно между страните, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал
процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че определеният срок от
14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, определен
към средата на законово определения, не отговаря на тежестта на нарушението и не
е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради
което е незаконосъобразен. Административният орган е изложил съображения за
определената продължителност, при определянето на срока на правното действие на
мярката, но не е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното
поведение на търговеца. При проверката не
са установени други нарушения, дружеството има налично в офиса инсталирано и
работещо фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП. Основното
съображение на административния орган за продължителността на мярката
със срок към средата на предвидения е с цел превенция , с оглед недопускане на
други подобни нарушения от търговеца. Съдът намира, че с оглед на цялостно
установената фактическа обстановка тази цел спрямо този търговец може да бъде
постигната с много по-кратък срок на наложената мярка, тъй като в този вид
наложената мярка засяга сериозно и неоправдано работата и интересите на проверяваното дружество.
Продължителността на административната
мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане. В случая тази пропорция не е спазена с наложената принудителна мярка
със срок към средата на предвидения.
Използваното правно
средство, според съда, би постигнало преследваната легитимна цел по
преустановяване и предотвратяване на административни нарушения при определената
от органа продължителност в много по-кратък срок, който срок съответства на
принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право да му бъдат възстановени разноските от бюджета на органа, издал отменения акт, направени по
настоящото дело, които в случая възлизат на 550 /петстотин и петдесет/ лева, от
които 500лв – адвокатско възнаграждение и 50лв – д.т.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Ропотамо“ № 25, с
управител Ц.Ц.Ц., Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗПАМ/
№ 275-ФК от 16.09.2020г., издадена от Началника на отдел
"Оперативни дейности" – Варна, в Дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -
"запечатване на търговски обект" – офис, находящ се в гр.Русе,
ул.“Муткурова“№40, ползван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок
от 14дни, на основание чл.186, ал. 1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, вр.
чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 /
2006г. на МФ.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Професионален домоуправител Русе“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Ропотамо“ № 25, с управител Ц.Ц.Ц. сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, от
които 500лв – адвокатско възнаграждение и 50лв – д.т. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния Административен съд на Република България.
СЪДИЯ:
С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на
чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение
№ 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., както и разпоредбата на чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение
за основателна. Такова следва да се присъди в размер от 100 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „ТЕНД С
СТАНДАРТ" ЕООД, със седалище: гр.Русе, представлявано от управителя Тодор
Николов Тентениев, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 211 – ФК от 11.06.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в гр. Русе.
ул.„Потсдам" № 2, стопанисван от „ТЕНД С СТАНДАРТ" ЕООД, със седалище
гр.Русе, както и забрана за достъп до
него
за срок от 10 (десет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а" oт Закона за данък върху добавената
стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „ТЕНД С СТАНДАРТ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище: гр.Русе, с адрес на управление: ул.“Григор Пърличев“ № 3, вх.1, ет.4,
ап.6, представлявано от управителя Тодор Николов Тентениев, да заплати на
Национална агенция за приходите, гр. София сумата от 100,00
(сто) лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: