№………….../ 19.
07.
2019
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
753 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.Й.Г., чрез адв.
М.Д. против Решение № 669/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2366/2018 г. по
описа на ВРС, в частите, с които е прието за установено в отношенията между
страните, че М.Й.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 379, 69 лв. /триста седемдесет и девет лева и шестдесет и девет
ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект,
находящ се в ***, обективирана във фактура № **********/13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 84 лв. /петдесет и четири лева и
осемдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 379, 69 лв. по фактура №
**********/13.07.2017г, както и законната лихва върху сумата от 46, 80 лв. /четиридесет и шест лева и
осемдесет ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги относно
обект, находящ се в *** по фактура № **********/13.07.2017г. в размер на 26, 33
лв. и фактура № **********/11.08.2017г. в размер на 20, 47 лв., считано от деня
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2017г. до деня на
извършеното плащане, за които суми е издадена заповед № 6902/25.08.2017г. по
ч.гр.д. № 12378/2017г. на ВРС по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 427, 42 лв. /четиристотин двадесет и
седем лева и четиридесет и две ст./, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, от които 363, 31 лв. за исковото производство и 64, 11 лв.
за заповедното производство по ч.гр.д. №
12378/2017., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Излага се становище в жалбата, че
решението е вероятно нищожно и недопустимо и очевидно неправилно, като
постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, при нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърдението за недопустимост е обосновано със
съображения за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника и с такива
за нищожност на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, с оглед
липса на качеството на потребител на страната. Въззивникът сочи още, че
решението е неправилно, тъй като не е сключвал валиден договор за откриване на
партида, поради което ищецът злоупотребил с правото му на неприкосновеност на
личните данни при създаване на партида при липса на съгласие. На следващо място
твърди неправилност на съдебния акт, поради пропуск на съда да се произнесе по
неравноправността на клаузи, без да сочи конкретни такива. Становището си за
допуснати съществени нарушения обоснова с отказ на съда да измени и допълни
протокола от открито съдебно заседание, липса на произнасяне по искане за
даване на възможност за представяне на писмени бележки, както и с твърдения за
неприети доказателства с номера на процесната партида. Моли са отмяна на
съдебния акт в обжалваната част и отхвърляне на исковете с присъждане на
съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е представен отговор от „Водоснабдяване и
канализация-Варна" ООД, чрез юриск. П.В., с който подадената въззивна жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана, и се претендира потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Въззивникът се
противопоставя на твърдението на насрещната страна за недопустимост на съдебния
акт поради липса на пасивна процесуална легитимация, със становище, че по
делото било безспорно установено, че Г. е собственик на имота, находящ се в ***,
закупен през 2002г. За да възникне
облигационна връзка между конкретно физическо лице и В и К оператора било
достатъчно лицето да е придобило правото на собственост върху водоснабден имот.
Този факт се установявал от представената по делото справка от Служба по
вписванията-Варна за М.Й.Г.. Обстоятелството дали именно Г. фактически е
ползвала имота бил без правно значение. В обобщение твърди, че обстоятелството,
че Г. не се е легитимирала пред В и К оператора като собственик на водоснабдения
имот в определения за това в чл.5, т.13 от ОУ срок от 30 дни, считано от датата
на придобиване правото на собственост, не следвало да се цени в тежест на
ищцовото, като потребителят по този начин се опитвал да черпи благоприятни
последици от собственото си неправомерно поведение. Въззиваемото дружество
твърди, че е действало добросъвестно като е извършило проверка за собствеността
на процесния имот в Служба по вписванията преди подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК, като Г. не е спазила задължението си, произтичащо от чл.58, ал.З от
ОУ да го уведоми писмено за напускане на
семейното жилище. Позовавайки се на разпоредбите на чл.З, ал.1, т.2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. на МРРБ и на § 1, ал.1, т.2, б."б" от ДР на ЗРВКУ
въззиваемият сочи, че потребители на В и К услуги са: собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на ползване на жилища в сгради-етажна
собственост. Възразява още срещу твърдението на въззивника за неправилност на
решението, поради неотчитането на липсата на открита партида от страната, по
съображения, че с придобиване правото на собственост върху водоснабден имот,
собственикът встъпва в договорни отношения по предоставянето и ползването на В
и К услуги в същия. Оспорва изложеното във въззивната жалба за наличие на неравноправни
клаузи, както и за лишаването на страната от възможност за представяне на
писмени бележки. В заключение
дружеството твърди, че в имота са ползвани В и К услуги, като същите са
отчитани в присъствие на лице, осигурило достъп до водомера на инкасатора,
което е доказано с подпис в карнета срещу отчетеното показание на измервателния
уред на посочения абонатен номер – 1165924. По изложените съображения, отправя
искане за потвърждаване на съдебния акт в обжалваните части.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Производството
пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от
“Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу М.Г.
по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за приемане за
установена дължимостта на сумата от 438, 43 лв., представляваща цена на
ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в *** за периода от
16.04.2014г. до 08.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2017г. до окончателното изплащане на
задължението и обезщетение за забава, съзимерима със законната лихва възлизаща
на сумата от 424, 59 лв. за периода от 20.06.2014г. до 19.08.2017г. по следните
фактури: 1./ № 11132026716/20.05.2014г. в размер на 11, 94 лв. и обезщетение за
забава в размер на 3, 84 лв. за периода от 20.06.2014г. до 19.08.2017г.; 2./ №
**********/16.02.2016г. в размер на 379, 69 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 54, 84 лв. за времето от 16.03.2016г. до 19.08.2017г.; 3./
**********/13.07.2017г. в размер на 26, 33 лв. и обезщетение за забава от 0, 05
лв. за времето от 13.08.2017г. до 19.08.2017г.; 4./ 11137714909/11.08.2017г. в
размер на 20, 47 лв., за които суми е издадена заповед № 6902/25.08.2017г. по
ч.гр.д. № 12378/2017г. на ВРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна,
като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника М.Г.
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ***, които
потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Ответникът
М.Г. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Противопоставя се срещу твърденията,
че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка
на услуги, че В и К операторът е доставил, а абонатът потребил претендираното
количество водоснабдителни и канализационни услуги в заявения размер. Твърди
се, че ответникът не живее в жилището за периода от 16.04.2014г. до
08.08.2017г., което се ползва от други лица по силата на съдебно решение по
гр.д. № 7603/2014г. на Районен съд – Варна.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
От приложеното по делото ч.гр.д. №
12378/2017г. се установява, че в полза
на “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД е издадена заповед №
6902/25.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М.Г.
за заплащане на сумата от 438, 43 лева, представляваща главница, дължима за
периода 16.04.2014 г. до 08.08.2017 г. на основание ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен № 1165924, за които има издадени фактури за
периода от 20.05.2014 г. до 11.08.2017 г. ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.08.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, лихва за забава върху главницата в размер на 58,73
лева, дължима за периода от 20.06.2014 г. до 19.08.2017 г., както и направените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева, заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Фактическият състав на предявените
положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79
от ЗЗД се свързва с установяване от ищеца, в условията на пълно и главно
доказване на наличието на облигационноправна връзка с ответника, в изпълнение
на която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на
който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през
процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания
размер, както и изпадането в забава на ответника. С оглед изричното възражение следва да докаже
качеството на ответника на потребител, по смисъла на ОУ на ВиК, на вода и
съпътстващи услуги за процесния обект.
Съгласно чл.2 от ОУ на ВИК
потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или ползватели (на правно
основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е регламентиран
въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (НУРПППВКС). Посочените разпоредби дефинират като „потребители” собствениците и лицата с
валидно учредено вещно или договорно право на ползване върху имота, а не просто
фактически обитаващите го такива, които са динамично променящи се и практически
непроследими субекти. Ето защо по правилата на чл.59 – 64 от ОУ на ВИК именно
първата група лица са „потребители“ по силата на закона и на действащите ОУ и
те са страна по правоотношението. Съгласно чл. 9а от НУРПППВКС промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
Не се спори между страните, а и се
установява от приложените писмени доказателства, че собственици на процесния
имот, находящ се в *** са
М.Г. и Т.П., които са го
придобили в режим на СИО. С Решение № 5096/05.12.2012г. по гр.д. №
19447/2011г., бракът между М.Г. и Т.П. е прекратен след развод, като ползването
на съсобствения недвижим имот е предоставено на ответницата М.Г..
С Решение № 5520/24.11.2014г.,
постановено по гр.д. № 7603/2014г. на ВРС, на основание чл. 56, ал. 6 от СК постановеното ползване
на семейното жилище е изменено, като същото е предоставено на Т.П..
По силата на чл. 57 от СК, с влизане
в сила на съдебното решение, с което се предоставя ползването
на семейното жилище по чл. 56 от СК възниква наемно правоотношение между
двамата съпрузи, следователно съсобствеността върху имота се запазва, което е
правно релевантния факт за определяне на задълженото да заплаща цената
на предоставената и използвана от ВиК оператора питейна вода, съгласно
чл.2 от ОУ на ВИК и чл. 3 от НУРПППВКС. Нещо повече, за да породи
действие промяната в собствеността или в правото на ползване върху
водоснабдения обект, по силата на чл. 9а от НУРПППВКС титулярът на партидата
следва да бъде заменен, като съгласно чл. 58, ал. 3 от ОУ, когато потребителят
напусне семейното жилище въз основа на официален документ следва в 30 дневен
срок да уведоми В и К оператора. В случая бездействието на задълженото лице да
изпълни договорното си задължението представлява още едно самостоятелно
основание, обосноваващо извод за съществуването на пасивната му материална
легитимация.
Неоснователни са възраженията на
въззивника за наличие на неравноправни клаузи, като същите не са
конкретизирани. При извършена проверка от съда се установява, че уговорките в
ОУ, от които „ВиК –Варна“ ООД черпи процесните си права не създават положение
на неравнопоставеност между оператора и потребителя. Като допълнение следва да
се посочи, че клаузите, определящи задължените лица по договора са нормативно
закрепени в НУРПППВКС и имат идентично
съдържание с разпоредбите на наредбата, поради което не могат да бъдат
споделени твърденията за тяхната неравноправност.
Възраженията за неоснователен отказ
за допълване на протокола от откритото съдебно заседание пред ВРС не касаят
валидността,допустимостта или правилността на постановения краен съдебен акт,
поради което не следва да бъдат разглеждани при неговата въззивна проверка.
По изложените съображения подадената
въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като
постановеното първоинстанционно решение бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК в полза на въззиваемото дружество
следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК то
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ
на МС от 01.01.2016 г. По силата
на чл. 25, ал. 1 от Наредбата
възнагражденията на юрисконсулта за процесуално представителство по дела с
определен материален интерес следва да бъде от 100 до 300 лева, като с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на настоящия спор, в полза на
юридическото лице следва да бъде присъдена сума, съответстваща на предвидения в
наредбата минимум, а именно 100 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 669/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2366/2018 г. по описа на ВРС, в частите, с които е прието за установено в отношенията между
страните, че М.Й.Г., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 379, 69 лв. /триста седемдесет и девет лева и шестдесет и девет
ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект,
находящ се в ***, обективирана във фактура № **********/13.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
23.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 54, 84 лв. /петдесет и четири лева и
осемдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 379, 69 лв., по фактура №
**********/13.07.2017г, както и законната лихва върху сумата от 46, 80 лв. /четиридесет и шест лева и
осемдесет ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги
относно обект, находящ се в *9** в размер на 26,33 лв. и по фактура №
**********/11.08.2017г. - в размер на 20, 47 лв., считано от деня на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2017г. до деня на извършеното плащане, за
които суми е издадена заповед № 6902/25.08.2017г. по ч.гр.д. № 12378/2017г. на
ВРС по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 427, 42 лв.
/четиристотин двадесет и седем лева и четиридесет и две ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 363, 31 лв. за
исковото производство и 64, 11 лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 12378/2017., на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
В останалите части решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Й.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на
“Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
сторени във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване. , по арг. на чл. 280, ал. 3, т. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.