№ 799
гр. Благоевград, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500466 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на Н. Н. М., ЕВ. К. П.,
двете живущи в гр.Благоевград, ул.“К.А.“***, и АНТ. К. К., ж.гр.С.,
ул.“Н.Р.***, всички със съд.адрес в гр.С., ул.“Г.И.“*** – адв.Хр.Т., против
определение №906264/05.03.22г на РС-Благоевград по гр.д.№3170/19г, с пр.
осн. 274, ал.1, т.1 ГПК.
С атакувания акт е оставено без уважение искането за продължаване
срока за вписване насрещната искова молба, като същата е върната и
производството по нея е прекратено, поради неизпълнени в срок указания за
вписването й.
Недоволни от атакуваното определение са останали жалбоподателите,
който го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в
тази насока. Настояват за неговата отмяна, като се укаже на РС да спре
делото или да издаде ново удостоверение до АВп с документите за вписване.
Съда след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Разгледана по същество обаче същата е частично основателна.
От материалите по делото се установи, че жалбоподателките са
1
предявили насрещни установителни собственически искове и по тези въпроси
не се спори.
В резултат на отменителното определение на БлОС по в.ч.гр.д.
№623/21г, БРС отново е обездвижил насрещната искова молба, с указания за
нейното вписване(вж.разпореждане №905572/30.09.21г), надлежно съобщени
на ищците на 21.10.21г(вж. съобщението на л.244).С молба от същата дата и
трите са сезирали първостепенния съд с различни искания, едното от които е
за продължаване срока за вписването.Последното е уважено и на 28.10.21г
въпросният срок е продължен с един месец, считано от изтичането на
първоначалният.
Чрез молба от 28.10.21г трите ищци искат от РС съдействие, с оглед
вписването на насрещната искова молба и ново продължаване на срока
По делото са налице данни за търсено такова съдействие и
впоследствие:с молба от 15.11.21г наред с исканото съдействие от РС,
настояват и получават ново продължаване на срока с още един месец(вж.акта
върху молбата от 26.11.21г -л.255).
С въпросната молба, подадена единствено от Е.П., последната отново
иска продължаване на срока, обосновавайки се с неприключилата процедура
по вписване насрещната искова молба, въпреки подадени документи на
22.11.21г в СВп при БРС. Върху същата с нарочен акт от 29.11.21г районния
съд е продължил срока с още 1 месец.
На 23.12.21г ищцата Е.П. отново настоява пред РС за продължаване на
срока, аргументирайки се с отказа от 22.11.21г на съдията по вписване да
впише исковата молба и подадената срещу последния частна жалба от
03.12.21г до БлОС.Следва ново продължаване срока с един месец, считано от
изтичането на предходния, постановено от решаващия състав на 10.01.22г(вж.
молбата на л.256).
Срока отново е продължен с месец по искане на Ев.П., считано от
28.02.22г(вж. молбата от 18.01.22г – л.262).
С поредна молба от 18.02.22г Ев.П. пак иска продължаване на срока за
вписване с един месец.
Подадена е нова молба от 21.02.22г от Ев.П. и останалите две ищци,с
която уведомяват първоинстанционния съд за втори отказ на СВп за вписване
2
на исковата им молба, който възнамеряват да преодолеят.
С атакувания акт БРС е отказал да уважи искането от 18.02.22г за
продължаване срока за вписване, поради липсата на уважителни
причини.Счетено е, че въпреки предоставените им достатъчно възможности,
ищците не са вписали насрещната искова молба, поради което и с оглед
приключване делото в разумни срокове, срока не е продължен, исковата
молба е върната и производството по нея е прекратено.
С определение №145/18.07.22г по гр.д.№2050/22г на І ГО на ВКС,са
отменени определението на БОС по ч.гр.д.№7/22г и определение
№5/22.11.21г на СВ при БРС, с което е отказано вписването на насрещната
искова молба, като делото е изпратено на СВп за произнасяне единствено по
молбата на Ев.П. за вписване на насрещната искова молба.Същевременно
частните жалби на Н.М. и Ан.К. са оставени от ВКС без разглеждане като
недопустими, тъй като не са страни в производството по вписване и не са
подавали жалби срещу преграждащият акт на БлОС.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
От материалите по делото се установи, че РС е постановил атакувания
акт, заради невписването на исковата молба в указаните срокове.При това
положение прекратяването се явява функция на разпореждане
№905572/30.09.21г,с което насрещната искова молба е оставена без движение
от РС с указания към ищците да я впишат в СВп.Поради това проверката на
неговата законосъобразност е неизбежна в настоящото производство.
Анализа на обстоятелствената част и петитума на първоначалната
искова молба и поправените такива, налага извода за правомерност на
дадените указания, тъй като са предявени положителни установителни
собственически искове по чл.124 ГПК.Чрез правните си твърдения ищците са
индивидуализирали в нужната степен правопораждащите юридически факти,
съдържанието на спорните правоотношения и неговите
носители(субектите).Ето защо насрещната искова молба е редовна, а оттам и
подлежаща на вписване.На това сочи не само автономната преценка на
настоящия състав, но и отменителното определение на ВКС по гр.д.
№2050/22г.Постановената отмяна на отказа за вписване, очевидно е
обусловен от редовността на насрещната искова молба, тъй като по начало на
вписване подлежат само и единствено редовни искови молби.
3
При тези данни и на осн.чл.114, б.“в“,вр. с чл.112, б.“з“ ЗС правилно е
указал вписването на така предявената насрещна исковата молба в СВп при
БРС.Според ТР№3/19.07.10г по т.д.№3/09г на ОСГКВКС вписване в случая
не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл.127
ГПК, но неизпълнението на така даденото изрично указание от РС за
вписване на искова молба по чл.114 ЗС, е основание за нейното връщане по
чл.129, ал.3 ГПК.
Съгласно чл.12 от ПВп вписването или отбелязването на искови молби
се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по
нея е събрана дължимата такса.Макар да не се изисква нарочен съдебен акт за
извършване на вписването,РС е оказал нееднократно нужното съдействие на
ищците(жалбоподатели).Тези изводи се обосновават от множеството
депозирани молби за издаване на исканите книжа от делото, съдебни
удостоверения и др.(вж. приложените молби).
Активност в случая обаче, от началото(съобщаването на 21.10.21г
указанията за вписване на исковата молба) до постановяване на атакувания
акт, е проявена последователно само от ищцата Ев.П..На това сочат
многобройните й искания за съдействие от съда и за продължаване на срока
за вписване, обективирани в представените молби, като тя фигурира от
първоначално предявената молба от 21.10.21г до последната от
18.02.22г.Следователно, в случа липсва бездействие от нейна страна,
налагащо санкционирането й по реда на чл.129, ал.3 ГПК.
Неизпълнението в крайна сметка на указанията за вписване на
насрещната искова молба, не може да се вмени във вина на Ев.П..То е
вследствие на обективни причини, подробно описани от нея в молбите й,
свеждащи се до: иницииране на производството за вписване пред
компетентната СВп и търсеното за целта съдействие на съда; постановения
отказ с определение №52/22.11.21г; последващото му обжалване пред БлОС и
ВКС и др.п.В молбите си Ев.П. изрично подчертава и необходимостта от
време за процесното вписване.Следователно, в случая причините
препятствали изпълнението на дадените указания, са уважителни по см. на
чл.63, ал.1 ГПК.Още повече, че за вписването и разрешаването на
повдигнатия частен спор пред БлОс и ВКС, във връзка с постановеният отказ
на съдията по вписване, безспорно е нужно технологично време и
4
времетраенето на процесите е извън волята на страните.
Предприетите от ищцата действия за вписване на насрещната искова
молба не прекъсват и не спират течението на първоначално определеният и
продължаван срок.Единствената правна възможност за ищцата в
разглеждания казус остава тази по чл.63, ал.1 ГПК, която ще й гарантира
изпълнение на дадените указания. Ев.П. е съобразила цитираната норма и с
последната си молба от 18.02.22г отново своевременно е поискала
продължаване срока за вписване,надлежно обосновано със забавящите, но
уважителни по своя характер причини.Всички тези обстоятелства са налагали
продължаване от РС с един разумен срок времето за реално изпълнение на
дадените й указания.Още повече, че липсва нормативна пречка такова искане
да бъде релевирано неколкократно, респ. да бъде обосновано с едни и същи
обстоятелства.Ето защо отказа на РС да продължи срока за вписването на
насрещната искова молба на Ев.П. е опорочено, а оттам и прекратяването на
производството по отношение на предявеният от нея собственически
иск.Това налага отмяна на атакуваня акт в тази му част и връщане делото за
БРС за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия - да
определи нов разумен срок на ищцата Ев.П. за вписване на предявеният от
нея насрещният иск и в зависимост от резултата, съда дължи предприеменето
на по-нататъшните процесуални действия.За пълнота следва да се отбележи,
че основание за връщането на искова молба би било налице при невписването
на исковата молба, вследствие необоснованото непредставяне в СВп на
същата в указания срок, както и на изискуемите приложения(скици, оценки и
пр.).В тази насока е и константата съдебна практика(вж.Опр.№398/27.05.14г
по ч.т.д.№383/14г, І т.о.;Опр.№648/04.10.13г по ч.гр.д.№5790/12г, ІV ГО; Опр.
№263/03.04.14г по ч.гр.д.№1497/14г, ІV ГО на ВКС;Опр.№57/28.02.19г на
ВтАС по в.ч.гр.д.№69/19г; Опр.№145/02.07.19г на ВтАС по в.ч.т.д.№186/19г и
др.).
Докато по отношение на останалите две жалбоподателки атакуваното
определение, като краен резултат, се явява правилно и законосъобразно.По
вече изложените съображения в казус като разглеждания, изпълнението на
дадените указания от заинтересованата страна е възможно само и единствено
чрез продължаване на срока.В случая ищците Н.М. и Ан.К. за последно се
възползват от тази възможност на 15.11.21г, когато с молбата от същата дата
са поискали продължаване срока за вписване(наред с търсеното съдействие от
5
БРС).По делото обаче, липсват данни за проявена тяхна активност и
изпълнение на вменените им задължения по вписването в релевантния период
- продълженият с един месец срок за отстраняване констатираните
нередовности, считано от 30.11.21г(вж. акта на БРС от 29.11.21г-
л.255).Подадената от тях молба от 21.02.22г(съвместно с Ев.П.) не променя
направените изводи, понеже е извън горния срок и е без правно
значение.Заради това с обжалваното определение РС е разгледал по същество
искането им за продължаване на срока в разрез с процесуалните правила.
Както вече се изтъкна, доколко по делото е налице процесуална
активност, то тя е проявена от Ев.П..На това сочат подадените от нея
многобройни молби до БРС, материализиращи и надлежните й искания за
продължаване на срока. Извършените от нея действия по отстраняването на
констатираните нередовности не ползват останалите ищци, понеже липсват
предпоставките на процесуален субституент.Те са обикновени другари, със
всички произтичащи от това последици.Не се установи също така да е
действала от тяхно име и за тяхна сметка, за да се счете за техен
пълномощник(вж.молбите й).Не на последно място – и двете производства по
вписване на насрещната искова молба са инициирани само и единствено от
нея и то в лично качество.В тази насока са двете заявления до СВп при БРС с
вх.№817/08.02.21г(л.217) и вх.№7248/22.11.21г(л.254), а също и становището
на ВКС в отменителното определение №145/18.07.22г по ч.гр.д.№2050/22г, І
ГО на ВКС, досежно аргументацията на недопустимостта на подадените
касационни жалби от Н.Мицева и Ан.К..Именно с оглед последното,
определението на САС по в.гр.д.№1435/22г в обратната насока, не е в
състояние да обоснове въззивната теза.
При така констатираното бездействие на двете ищци, прекратяването на
производството по предявените от тях собственически насрещни искове е
логическа и закономерна последица, което налага потвърждаване на
прекратителния акт спрямо тях, като краен резултат.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателите за спиране на
производството по делото, тъй като отсъстват предпоставките по чл.229, ал.1,
т.4 ГПК.
Неоснователно е искането за отвод на докладчика, тъй като не се
установи наличието на която и да е от хипотезите на чл.22 ГПК.Извършеното
6
от докладчика и състава по в.ч.гр.д.№7/22г по описа на БлОС, по настоящото,
а и всички останали производства, е израз на упражнени правомощия.Ето
защо искането за отвод следва да се остави без увавжнеие.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на делото.
Разноските в случая остават за сметка на страните.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №906264/05.03.22г на РС-Благоевград по
гр.д.№3170/19г, в частта досежно прекратяването на производството по
насрещната искова молба на ЕВ. К. П., ж. гр.Благоевград, ул.“К.А.“№15 и
ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за продължаване на съдопроизводствените
действия в съответствие с горните указания.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7