№ 49168
гр. София, 03.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110157633 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Е. Р. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 08.08.2022 г. сключили с ответника договор за паричен заем №
1186869, по силата на който получил сумата от 500 лв. при ГПР 49,66 % В чл. 5 било
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank“ в
полза на дружеството, за което му била начислена такса за обезпечение с поръчителство в
размер на 250 лв. Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание
чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че
договорът не съдържа начин на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран
същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не
е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка
сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключване на договора
за кредит, възнаграждението за поръчител е разход във връзка с предоставянето на кредита
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля
чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Счита, че целият договор за потребителски кредит следва да
бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на
гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване
на договора, с което е нарушено и изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Евентуално счита, че
е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С
оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че сключеният между страните договор за паричен заем е нищожен, а в
условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини,
като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Моли за отхвърляне на
исковете.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ГПК и евентуален
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП.
В тежест на ищеца по исковете е да установи при условията на пълно и главно
1
доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание,
който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието
на посочената клауза, която се намира в противоречие с императивни норми на закона и има
неравноправен характер.
В тежест на ответника по исковете е да докаже валидно обвързващи страните
договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
соченият договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на
ищеца е отпусната заемна сума от 500 лв.
По доказателствата:
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи копие
от договора, от договора за допълнителна услуга (поръчителство), погасителен план и СЕФ
е основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в
исковата молба въпроси следва да се остави без уважение, тъй като не е необходима за
изясняване на спора предвид характера на предявените искове.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Българска народна банка за снабдяване с информация относно всички сключени между
страните сделки, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред
„Изипей“ АД за снабдяване с информация относно извършените между страните парични
преводи, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се явява необходимо за
изясняване на настоящия спор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2025 г. от
09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи копие от договора
за паричен заем № 1186869, от договора за допълнителна услуга (поръчителство),
погасителен план и СЕФ, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като
непредставянето им съдът ще цени по реда на чл. 161 ГПК – ще приеме, че е сключен
процесният договор за паричен заем със съдържанието, посочено в исковата молба,
включително на оспорената клауза за предоставяне на поръчителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2