Определение по дело №14/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 305
Дата: 1 февруари 2013 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20121200100014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2012 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 97

Номер

97

Година

19.12.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.19

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20134100101314

по описа за

2013

година

за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Н. Т. М. от село А., У. „С. В.”, № 48, с ЕГН: *, с адрес за призоваване: адвокатска Кантора в гр. В. Т., У. „Възрожденска”, № 19, .1, А.1, адвокат Я., чрез процесуален представител, против С. К. К. с ЕГН: *, от гр. В. Т., У. "И. Д.", № 15, В."В", .1, А.1 и Х. К. К. с ЕГН: * от гр. В. Т., У. "Ф. Т." № 3, В."Б", .2, двамата с адрес за призоваване: град В. Т., У. "Б." № 8, .1, адвокат Г. Н. с цена на иска 22 000,00 евро, равняваща се на 43 028,26 лв., като в исковата молба е посочено, че във ВТРС ответниците са предявили против ищеца искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за приемане на установено по отношение на тях, че същите притежават спрямо ищеца в съответствие с наследствените им права от техния наследодател К. Х. К., а именно по 1/2 ид.ч. вземане спрямо него в размер на 11 000,00 евро, равняващи се на 21 51.13лв. - главница, представляваща част от незаплатено задължение по договор за заем от 14.02.2009 година и 2 800.90 лв. лихва за забава за периода 14.02.2011год. до 18.05.2012 година, както и направените в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2228/2012 г. по описа на ВТРС разноски, ведно с лихвата за забава, както и направените по Гр.д. № 2633/2013 г. на ВТРС разноски. Уточнено е, че искът е бил предявен по отношение на главницата частично, за сумата 11 хиляди евро. Посочено е още в искова молба, че С. и Х. К. са изложили твърдение, че задължението по договора за заем от 14.02.2009 година между ищеца и наследодателя на ищците по горепосоченото гражданско дело, К. Х. К. за сумата от 22 хиляди евро, не бил върнат на ищеца. Описано е и твърдение в тази искова молба, че по инициатива на ищеца и ответниците е подписано споразумение за разсрочено плащане на задължението, и че той е изпълнявал това споразумение. Изброени са обстоятелствата, че никое от изложените от ответниците твърдения в тяхната искова молба не отговаря на истината, а именно: твърдението за получаване на ищеца от наследодателя К. Х. К., сумата от 22 хиляди лева, твърдението, че след получаване на заповедта за изпълнение, не е потърсил ответниците за подписване на споразумение. По-нататък, според исковата молба, към датата на съставяне и подписване на споразумението от 05.06.2012 година, ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си или да ги ръководи. Изложено е твърдение за недействителност, унищожаемост на споразумението. Отбелязано е изключително тежкото здравословно състояние на ищеца във връзка с преживян мозъчен инфаркт. Описани са здравословните проблеми на ищеца. Излага се твърдение, че към датата, посочена в споразумението като дата на съставянето му, така и към датата на удостоверяване на подписите върху същия документ от Н. Т. Б., ищецът не е бил в състояние да разбира смисъла и значението на споразумението и изобщо значението на постъпките си или да ги ръководи. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде прогласено за недействително, респективно, да бъде унищожено споразумението от 05.06.2012г. с нотариална заверка на подписите на Н. Т. Б., сключено от една страна в качеството на кредитори от С. К. К. и Х. К. К., и от друга страна в качеството на длъжник от Н. Т. М..

Ответниците С. К. К. и Х. К. К. чрез процесуален представител оспорват изцяло исковата молба.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната цялост, съдът приема за установено следното:

Във връзка с извършваната преценка за основателност на исковата претенция съдът намира за необходимо да отбележи, че според разпоредбите на чл.31 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. В случая, като изложение в исковата молба се претендира именно наличието на правното основание на чл.31 от ЗЗД и се иска унищожаването на договора от 05.06.2012г. поради това, че към този момент ищецът не е могъл да разбира или да ръководи действията си.

Когато лицето, сключило договор е дееспособно, то може да сключва договори и да поема задължения, които са валидни и пораждат целените правни последици. Но само, ако към момента на действието, то не е можело да го разбира, действието се явява опорочено и следователно може да бъде унищожено. В този смисъл, следва да се подчертае, че неразбирането на действията е въпрос на доказване в рамките на настоящия процес.

Приема се, че хипотезата на чл.31 ЗЗД касае случаите, при които липсва разумно формирана воля насочена към постигането на определени правни последици, т.е. да се разбира „свойството“ на постъпките, означава волеизявяващият да съзнава съдържанието на своята дейност, извършвана от него, в това число средствата, които използва и целта, която преследва. В случая следва да бъде доказана изключена нормалната оценъчна способност на ищеца към 05.06.2012г.

Твърденията, изложени в исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство са, че на 07.06.2012г., когато между страните по делото е било подписано споразумение за разсрочено плащане на задължение на ищеца по договор за заем от 14.02.2009г., Н. М. е търпял последиците на преживян от него на 08.03.2012г. мозъчен инфаркт, и не е можел да ръководи и разбира смисъла на действията, които извършва. Тези твърдения според съда не са доказани по категоричен начин в хода на делото. Налице са доказателства, че М. към посочената дата е бил в недобро общо физическо състояние, и че вероятно е имал известни затруднения в говора, но не е доказана категорично субективната невъзможност на ищеца към конкретната дата да разбира и да ръководи действията си.

Според събраните гласни доказателства – след инфаркта комуникацията с М. донякъде е била затруднена и той е бил в лошо физическо състояние.

Като свидетел по делото е разпитана Н. Т. Б., удостоверила подписите на страните върху спорното споразумение. Тази свидетелка всъщност е лицето, което е възприело състоянието на М. точно в момента, в който той е обективирал волята си, подписвайки споразумението. Именно това е и конкретния момент, към който следва да се преценява дали са налице или не визираните в чл.31 от ЗЗД предпоставки за унищожаемост. Това е така, тъй като не се касае за недееспособно лице, а за дееспособно такова, което в конкретен момент се твърди, че не е можело да разбира или ръководи действията си. Според Н. Т. Б., тя не би заверила подписа на лицето, ако субективното й възприятие, при отговора на поставения от нея въпрос дали страните са положили подписите върху документа и знаят ли какъв е той, е че то не разбира какво се случва или е в тежко физическо състояние. Т.е. единственият свидетел по делото, възприел състоянието на М. в момента на подписване на споразумението е категоричен, че ищецът сключвайки сделката е бил адекватен и в състояние да разбира, и ръководи действията си.

В приложените по делото многобройни медицински документи не обосновават извода, че към 05.06.2012г. М. не е бил в състояние да разбира и да ръководи действията си. По делото има приложени, изпратени от съответните медицински заведения, три декларации за информирано съгласие, подписани лично от М. в период, много близък след датата на подписване на споразумението.

Относно изслушаната в съдебно заседание съдебно - медицинска експертиза, според вещото лице, че изследванията към датата на изготвяне на експертизата и това, което то излага като заключение, е вероятност, но не може да се кредитира с пълна сигурност. Доколкото е твърде хипотетична, приетата по делото медицинска експертиза, ценена в съвкупност с останалите доказателства по делото не може да бъде основание да се приеме, че към 05.06.2012г. М. не е разбирал и ръководел действията си.

Съдът счита, че в този случай предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат възложени разноските направени от ответниците.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Т. М. от село А., У. „С. В.”, № 48, с ЕГН: *, с адрес за призоваване: адвокатска Кантора в гр. В. Т., У. „Възрожденска”, № 19, .1, А.1, адвокат Я. иск против С. К. К. с ЕГН: *, от гр. В. Т., У. "И. Д.", № 15, В."В", .1, А.1 и Х. К. К. с ЕГН: * от гр. В. Т., У. "Ф. Т." № 3, В."Б", .2, двамата с адрес за призоваване: град В. Т., У. "Б." № 8, .1, адвокат Г. Н. за унищожаване на споразумението от 05.06.2012г. с нотариална заверка на подписите на Н. Т. Б., рег. № 283, сключено от една страна в качеството на кредитори от С. К. К. и Х. К. К., и от друга страна в качеството на длъжник от Н. Т. М. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н. Т. М. от село А., У. „С. В.”, № 48, с ЕГН: *, с адрес за призоваване: адвокатска Кантора в гр. В. Т., У. „В.”, № 19, .1, А.1, адвокат Я. да заплати на С. К. К. с ЕГН: *, от гр. В. Т., У. "И. Д.", № 15, В."В", .1, А.1 и Х. К. К. с ЕГН: * от гр. В. Т., У. "Ф. Т." № 3, В."Б", .2, двамата с адрес за призоваване: град В. Т., У. "Б." № 8, .1, адвокат Г. Н. направените по делото разноски, в размер на 1 332,00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решение

2

5CBFBB50DE3E91A2C2257DB3004379CD