Решение по дело №749/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.София,  30.10.2020

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

     СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,  в  о т к р и т о   съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №749 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т.3 от Търговския закон и с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

С исковата молба от Ц.В.М., в качеството си на синдик на „М.“ ЕООД (н.) против „М.“ ЕООД (н.) и Х.В.Т. се твърди, че с Решение № 856/27.04.2018 г., по т. д. № 2135/2015 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „М.“ ЕООД, с начална дата 31.12.2016 г. и е открито производство по несъстоятелност срещу дружеството. След обжалването му пред Софийски апелативен съд, от кредитор, в частта, в която е определена начална дата на неплатежоспособността било образувано и висящо към момента на предявяване на иска търг.д. № 6245/2018 г. по описа на САС.

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том III, peг. № 3448, дело № 410/29.08.2014 г. на А.Л.- нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписвания - гр. София, с вх. peг. № 43630 от 29.08.2014 г., акт № 97, том CV, „М.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, представлявано от В.Ц.В. прехвърлило на Х.В.Т., правото на собственост върху следния собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в град София, СО, район „Триадица”, ж.к. „Манастирски ливади”, блок № 136, вход А /по архитектурен проект секция 1 и 2/, която сграда е изградена в поземлен имот, с площ от 3 430,00  кв.м., съставляващ УПИ № II - 780а, 780в, 780, 781 в кв. 44  местността „Манастирски ливади-изток” по плана на гр. София, при съседи: УПИ I - 894, УПИ VI - 237, 782, 833, 834, 835  и улица, а именно: Апартамент № 22, със застроена площ от 124,68 квадратни метра, находящ се на четвърти етаж на кота +8,74 м., състоящ се от: дневна, кухня, две спални, две бани с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, помещение за котел, входно антре и две тераси, при съседи: етажна площадка, от две страни вътрешен двор и апартамент № 23, заедно с Мазе № Б-1-22 с полезна площ от 5, 40 кв.м., при съседи: коридор, външна стена и стълбище към спортен комплекс, заедно с.2,69 % принадлежащи идеални части от общите части на сградата, заедно с 1.10 % идеални части от правото на строеж върху описаното място за продажна цена в размер на 72 900 евро, равняващи се на от 142 580 лв. Данъчната оценка на прехвърления от несъстоятелния търговец Апартамент № 22, находящ се в град София, район „Триадица”, актуална към датата на сделката е 136 972,30 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ,  вр.с чл. 646 и чл. 647 от ТЗ е предоставена възможност на синдика в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ в ТРРЮЛНЦ да предяви иск за обявяване недействителността на действия и сделки на дружеството. Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, можело да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД /н./ била подадена на 30.03.2015 г. с вх. № 41535 в Софийски градски съд и било образувано т. д. № 2135/2015 г. по описа на съда. Така - в случай, че в резултат на обжалването с решението на решението на СГС бъде определена нова начална дата на неплатежоспособността — 31.12.2012 г., алтернативно 31.12.2013 г., от въззивната или касационната инстанция, разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том III, peг. № 3448, дело № 410 от 29.08.2014 г. на нотариус А.Л.- С., като извършена на 29.08.2014 г., в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД (н.) би попаднала в приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, което поражда интереса от предявяване на иска за обявяване на недействителността на сделката. Ищецът твърди, че същата уврежда кредиторите на „М.“ ЕООД /н./ и е налице и другия елемент от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ - значимост на несъответствието на насрещните престации.

ИСКАНЕТО  до съда е да постанови решение, с което:1/ на основание чл. 649, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ обяви недействителността по отношение на кредиторите на „М.“ ЕООД /н./ на разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том III, peг. № 3448, дело № 410 от 29.08.2014 г. на А.Л.- нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписвания - гр. София, с вх. per. № 43630 от 29.08.2014 г, акт № 97, том CV, както и.

2/ на основание чл.108 ЗСоб - в случай, че съдът обяви сделката за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „М.“ ЕООД / н./, да ОСЪДИ ответника Х.В.Т. да предаде владението на описания в исковата молба недвижим имот и същият да бъде върнат в масата на несъстоятелността.

С писмения си отговор ответникът Х.Т., чрез адв.С., оспорва исковете, като недопустими и неоснователни. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.647, ал.1 т.3 от ТЗ – даденото по сделката не надхвърля по стойност полученото и сделката е сключена на 29.08.2014 г., тоест преди двугодишния срок посочен в закона и преди датата на неплатежоспособността.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че искът е допустим, предявен в едногодишния преклузивен срок от откриване на производството по несъстоятелност и по същество е основателен. Поддържа, че е налице действие, с което са били увредени правата на кредиторите в производството по несъстоятелност, открито срещу търговското дружество. Поддържа, че представеният предварителен договор, датиран от 11.04.2014 г. е бил създаден единствено с цел да прикрие реалната покупна цена на продаваемия имот, а представения приходен касов ордер с № 0001/11.04.2014 г. за заплатен задатък по т.9.1. от договора е в нарушение на приложимите към момента на издаването му разпоредби на Закона за ограничаване на плащанията в брой - чл.3, ал.1, ДВ бр.16/22.02.2011 г. и илюстрира опита цената да бъде „нагодена“ .

С допълнителния отговор ответникът Т., чрез адв. С. оспорва твърденията на ищеца и твърди, че не е налице оборима сделка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети по делото доказателства и справка в деловодната  система на СГС, ТО, се установява, че: търговското дружество „М.“ЕООД  е било обявено в несъстоятелност с Решение №856 от 27.04.2018 г. постановено по т.д.№ 2135/20015 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав и за начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2016 г. Молбата за откриване на производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД /н./е била подадена на 30.03.2015 г. Ищецът  Ц.М. е  бил назначен за постоянен синдик на „М.“ ЕООД (н.) с Определение № 563/29.01.2019 г. по т. д. № 2135/2015 г. по описа на СГС, на основание чл.656, ал.1 от ТЗ. С решение №1773 от 07.12.2019 г. по в.т.д.№ 2018 по описа за 2018 г. на САС, ТК, 9 състав, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №169 от 27.03.2020 г. на ВКС, Второ търговско отделение решението на Софийски градски съд е потвърдено, в частта с която за начална дата на неплатежоспособността на длъжника е определена датата 31.12.2016 г.

С процесната сделка, сключена на 29.08.2014 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том III, peг. № 3448, дело № 410/29.08.2014 г. на А.Л.- нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписвания - гр. София, с вх. peг. № 43630 от 29.08.2014 г., акт № 97, том CV, „М.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, представлявано от В.Ц.В. е прехвърлило на втория ответник Х.В.Т., правото на собственост върху следния собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в град София, СО, район „Триадица”, ж.к. „Манастирски ливади”, блок № 136, вход А /по архитектурен проект секция 1 и 2/, която сграда е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 3 430,00 /три хиляди четиристотин и тридесет/ кв.м., съставляващ УПИ № II - 780а, 780в, 780, 781 /втори отреден за имоти планоснимачни номера седемстотин и осемдесет, буква „а”, седемстотин и осемдесет буква „в”, седемстотин и осемдесет, седемстотин осемдесет и едно/ в кв. 44 /четиридесет и четири/ местността „Манастирски ливади-изток” по плана на гр. София, при съседи: УПИ I - 894 /първи отреден за имот планоснимачен номер осемстотин деветдесет и четири/, УПИ VI - 237, 782, 833, 834, 835 /парцел шести, отреден за имоти с планоснимачни номера - двеста тридесет и седем, седемстотин осемдесет и две, осемстотин тридесет и три осемстотин тридесет и четири, осемстотин тридесет и пет/ и улица, а именно: Апартамент № 22 /двадесет и две/, със застроена площ от 124,68 /сто двадесет и четири цяло и шестдесет и осем стотни/ квадратни метра, находящ се на четвърти етаж на кота +8,74 м., състоящ се от: дневна, кухня, две спални, две бани с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, помещение за котел, входно антре и две тераси, при съседи: етажна площадка, от две страни вътрешен двор и апартамент № 23 /двадесет и три/, заедно с Мазе № Б-1-22 /буква „Б”-едно- двадесет и две/ с полезна площ от 5,40 /пет цяло и четиридесет стотни/ кв.м., при съседи: коридор, външна стена и стълбище към спортен комплекс, заедно с.2,69 % принадлежащи идеални части от общите части на сградата, заедно с 1.10 % идеални части от правото на строеж върху описаното място за продажна цена в размер на 72 900 евро, равняващи се на от 142 580 лв., платими в деня на сключването й по банкова сметка *** „С. Е. Е.“ ООД за частично погасяване на задължение на парично задължение по Договор №9010 от 2012 г. и заличаване на ипотеката спрямо имота. Данъчната оценка на прехвърления от несъстоятелния търговец недвижим имот към датата на сделката е била 136 972, 30 лв., както е посочено в нотариалния акт. От страна на ответника Т. са представени писмени доказателства – предварителен договор от 11.04.2014 г. за покупко-продажба на процесния имот, сключен с търговското дружество; платежно нареждане от 29.08.2014 г. за заплащане на продажната цена; копия от нотариални актове за покупко-продажба на други обекти в същата сграда, сключени в периода 2012 -2014 г. Страните не спорят, че владението на недвижим имот се осъществява от ответника Т., а и това се установява от нотариалния акт /п.IV/

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.649, ал.1, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3  от Търговския закон за неоснователен. С разпоредбите на чл.646-640 от ТЗ се уреждат особени основания за недействителност на действия и сделки в производството по несъстоятелност и правила за предявяване на искове за недействителност, както и на обусловените от тяхното уважаване осъдителни искове. Те са средство за попълване на масата несъстоятелността и имат за цел да обезпечат равенството на кредиторите в производството по несъстоятелност. В случаите на недействителност по ТЗ правната нетърпимост на последиците от сключената сделка се намира в пряка връзка с висящото производство по несъстоятелност. Техните последици се считат ненастъпили или могат да отпаднат с обратно действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността. На атакуване с исковете по чл.645-647 ТЗ подлежат само сделки и действия, които причиняват вреди на кредиторите, защото водят до намалява на възможностите за тяхното удовлетворяване или ощетяват част от тях за сметка на други кредитори.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 649, ал. 1 от ТЗ, исковете по чл. 646, 647 и чл. 135 от ЗЗД следва да се предявят в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал.2 от ТЗ. В случая производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД е открито с решение от 27.04.2018 г., с  което е определена  и начална дата на неплатежоспособност 31.12.2016 г. Искът е предявен от легитимиран ищец - синдика на несъстоятелния търговец и при спазване на едногодишния срок по чл.649, ал.1 ТЗ, поради което е допустим. 

Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ, на която се позовава ищецът по предявения пред настоящия съдебен състав иск, предпоставки, за да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършената от длъжника сделка са – същата да е възмездна, - да е извършена в двугодишен срок преди молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.625 ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на длъжника и - даденото значително да надхвърля по стойност полученото. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 647 т. 3 от ТЗ изисква кумулативно наличието на всички тези елементи. В случая  налице е първият критерий - сключена от длъжника възмездна сделка, но не налице вторият критерии - сделката е извършена на дата 29.08.2014 г. тоест в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, но по-рано от датата на неплатежоспособността, определена от съда с вл. в сила съдебно решение /31.12.2016 г./ Следователно не е налице едно от кумулативно необходимите условия за обявяване на сделката за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността.

С оглед доказателствата по делото съдът намира, че не е налице и третата изискуема се предпоставка за обявяване на недействителността на сделката, при която даденото значително да надхвърля полученото. В закона липсва определение или критерии, дефиниращи правно значимото понятие "значително" от нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Законът използва понятията "дадено" и "получено" от гледна точка на тяхната еквивалентност и равнозначност по стойност на двете насрещни престации, така както те са договорени от страните при сключването му (а не от гледна точка на изпълнението по договора). Преценката за стойността на "даденото" и "полученото" и извода относно еквивалентността им следва да се извърши на база на действителната пазарна стойност на насрещните престации към момента на сделката, възоснова на събраните по делото доказателства за всеки отделен случай. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Съдът намира, че в конкретния случай справедливата цена на имота към датата на сключване на сделката не надхвърля значително цената, заплатена от ответника по сделката.

С оглед липсата на елемент от фактическия състав на правото по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – сделката да е извършена след датата на неплатежоспособността, искът предявен на това основание, следва да се отхвърли като неоснователен.

Основателността на иска по чл.108 от ЗС, съединен  с главния конститутивен отменителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, е обусловена от положителен изход по главния иск. Само тогава ще се дължи  връщане на даденото възоснова на обявена за недействителна сделка. Тъй като уважаването на предявения иск с правно основание чл. чл. 108 от ЗС се явява законова последица от уважаване иска по чл. 647 от ТЗ, като резултат от отхвърлянето му следва да се постанови решение, с което да се отхвърли и осъдителния иск. На основание чл.649, ал.6 ТЗ вр.  С чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди ищеца да заплати в полза на Софийски градски съд такса дължима съгласно чл.1 от Тарифа за ДТССГПК по всеки един от предявените искове, и съобразно цената на исковете, определена по чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК и съответно – чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, в общ размер– 2739, 46 лв.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Ц.В.М., в качеството му на синдик на М.“ ЕООД (н.) против „М.“ ЕООД (н.) с  ЕИК ***** и Х.В.Т. с ЕГН **********, иск с правно основание  чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделка покупко-продажба, сключена на 29.08.2014 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том III, peг. № 3448, дело № 410/29.08.2014 г. на А.Л.- нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписвания - гр. София, с вх. peг. № 43630 от 29.08.2014 г., акт № 97, том CV, с която „М.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, представлявано от В.Ц.В. прехвърля на Х.В.Т., правото на собственост върху следния собствен на дружеството недвижим имот, находящ се в град София, СО, район „Триадица”, ж.к. „Манастирски ливади”, блок № ***, вход А /по архитектурен проект секция 1 и 2/, която сграда е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 3 430,00 /три хиляди четиристотин и тридесет/ кв.м., съставляващ УПИ № II - 780а, 780в, 780, 781 /втори отреден за имоти планоснимачни номера седемстотин и осемдесет, буква „а”, седемстотин и осемдесет буква „в”, седемстотин и осемдесет, седемстотин осемдесет и едно/ в кв. 44 /четиридесет и четири/ местността „Манастирски ливади-изток” по плана на гр. София, при съседи: УПИ I - 894 /първи отреден за имот планоснимачен номер осемстотин деветдесет и четири/, УПИ VI - 237, 782, 833, 834, 835 /парцел шести, отреден за имоти с планоснимачни номера - двеста тридесет и седем, седемстотин осемдесет и две, осемстотин тридесет и три осемстотин тридесет и четири, осемстотин тридесет и пет/ и улица, а именно: Апартамент № 22 /двадесет и две/, със застроена площ от 124,68 /сто двадесет и четири цяло и шестдесет и осем стотни/ квадратни метра, находящ се на четвърти етаж на кота +8,74 м., състоящ се от: дневна, кухня, две спални, две бани с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, помещение за котел, входно антре и две тераси, при съседи: етажна площадка, от две страни вътрешен двор и апартамент № 23 /двадесет и три/, заедно с Мазе № Б-1-22 /буква „Б”-едно- двадесет и две/ с полезна площ от 5,40 /пет цяло и четиридесет стотни/ кв.м., при съседи: коридор, външна стена и стълбище към спортен комплекс, заедно с.2,69 % принадлежащи идеални части от общите части на сградата, заедно с 1.10 % идеални части от правото на строеж върху описаното място за продажна цена в размер на 72 900 евро, равняващи се на от 142 580 лв., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.В.М., в качеството му на синдик на „М.“ ЕООД (н.) против  Х.В.Т. с ЕГН ********** иск с правно основание с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, за осъждането му да върне в масата на несъстоятелността на „М.“ ЕООД (н.) следния недвижим имот, находящ се в град София, СО, район „Триадица”, ж.к. „Манастирски ливади”, блок № ***, вход А /по архитектурен проект секция 1 и 2/, която сграда е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 3 430,00 /три хиляди четиристотин и тридесет/ кв.м., съставляващ УПИ № II - 780а, 780в, 780, 781 /втори отреден за имоти планоснимачни номера седемстотин и осемдесет, буква „а”, седемстотин и осемдесет буква „в”, седемстотин и осемдесет, седемстотин осемдесет и едно/ в кв. 44 /четиридесет и четири/ местността „Манастирски ливади-изток” по плана на гр. София, при съседи: УПИ I - 894 /първи отреден за имот планоснимачен номер осемстотин деветдесет и четири/, УПИ VI - 237, 782, 833, 834, 835 /парцел шести, отреден за имоти с планоснимачни номера - двеста тридесет и седем, седемстотин осемдесет и две, осемстотин тридесет и три осемстотин тридесет и четири, осемстотин тридесет и пет/ и улица, а именно: Апартамент № 22 /двадесет и две/, със застроена площ от 124,68 /сто двадесет и четири цяло и шестдесет и осем стотни/ квадратни метра, находящ се на четвърти етаж на кота +8,74 м., състоящ се от: дневна, кухня, две спални, две бани с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, помещение за котел, входно антре и две тераси, при съседи: етажна площадка, от две страни вътрешен двор и апартамент № 23 /двадесет и три/, заедно с Мазе № Б-1-22 /буква „Б”-едно- двадесет и две/ с полезна площ от 5,40 /пет цяло и четиридесет стотни/ кв.м., при съседи: коридор, външна стена и стълбище към спортен комплекс, заедно с.2,69 % принадлежащи идеални части от общите части на сградата, заедно с 1.10 % идеални части от правото на строеж върху описаното място, като неоснователен.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД (н.) с  ЕИК ***** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 2739, 46  лв. за държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: