Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 06.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 18058 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от К.Н.К. срещу Областна
дирекция на МВР-Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1356.50 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 202
часа за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 169.68 лева, представляваща обезщетение за
забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на
съответния тримесечен период до 30.10.2019г. (съобразно допуснато в о.с.з. на
10.02.2020г. изменение на исковете).
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.01.2017г. до
30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „старши полицая“ в Първо РУ-Варна при
ОД на МВР-Варна. Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период
е положил общо 1384 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 1581.91 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника като дължимата сума е в размер на 1356.05 лева. С оглед това и сезира
съда с искане за присъждане на посочената по-горе суми, ведно със сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна ОД на МВР-Варна, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това
законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време
при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове
претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното
моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад с определение от 13.12.2019г.,
обявен за окончателен в проведеното на 10.02.2020г. съдебно заседание, между страните
е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за 01.01.2017г. до 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „старши
полицая“ в Първо РУ-Варна при ОД на МВР-Варна.
От приобщените по делото платежни бележки (л. 18-53) се установява, че
ответникът е начислил на ищеца за периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г. възнаграждение за положен нощен труд, както
следва: през м. 03.2017г. - 120ч.; през м. 06.2017г. - 56ч.; през м. 09.2017г.
- 120ч.; през м. 12.2017г. - 136ч.; през м. 03.2018г. – 128ч., през м.
06.2018г. - 152ч.; през м. 09.2018г. - 152ч.; през м. 12.2018г. - 128ч.; през
м. 03.2019г. - 120ч.; през м. 04.2019г. - 16ч.; през м. 05.2019г. - 64ч.; през
м. 06.2019г. - 56ч.; през м. 07.2019г. - 24ч.; през м. 08.2019г. - 32ч. и през
м. 09.2019г. - 48ч.
От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е положил
общо 1392ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането
им в дневен труд възлизат общо на 1591ч. Установява се, че ответникът не е
преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 202ч.
положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в
размер на 1356.50 лева. Обезщетението за забава е в размер на 169.68 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е бил назначен на работа в ОД МВР-Варна на длъжност „младши оперативен дежурен“ и като такъв е държавен служител,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът
е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен
труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.
В процесния период от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. е действала издадената от министъра
на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с
разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от
02.08.2016г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да
се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители
в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС/.
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. е положил 1392ч. нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо
на 1591ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден труд след
преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 202ч., като дължимото
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 1356.50
лева, а обезщетението за забава – 169.68 лева. Следователно предявените искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат
уважени в рамките на предявените размери, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати в полза на ВРС сумата от 254.26 лева, представляваща дължимата държавна
такса за производството в размер на 104.26 лева и 150 лева възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от 1356.50 лева /хиляда
триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 202 часа за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължениет, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 169.68 лева /сто шестдесет и девет лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена
считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен
период до 30.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща направените в
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“,
№ 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 254.26 лева /двеста
петдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: