Решение по дело №18058/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1194
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20193110118058
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

гр.Варна, 06.03.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18058 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от К.Н.К. срещу Областна дирекция на МВР-Варна, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1356.50 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 202 часа за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 169.68 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.10.2019г. (съобразно допуснато в о.с.з. на 10.02.2020г. изменение на исковете).

Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „старши полицая“ в Първо РУ-Варна при ОД на МВР-Варна. Ищецът е със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1384 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1581.91 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1356.05 лева. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе суми, ведно със сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна ОД на МВР-Варна, депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед горното моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото проект за доклад с определение от 13.12.2019г., обявен за окончателен в проведеното на 10.02.2020г. съдебно заседание, между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за 01.01.2017г. до 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „старши полицая“ в Първо РУ-Варна при ОД на МВР-Варна.

От приобщените по делото платежни бележки (л. 18-53) се установява, че ответникът е начислил на ищеца за периода 01.01.2017г. до 30.09.2019г. възнаграждение за положен нощен труд, както следва: през м. 03.2017г. - 120ч.; през м. 06.2017г. - 56ч.; през м. 09.2017г. - 120ч.; през м. 12.2017г. - 136ч.; през м. 03.2018г. – 128ч., през м. 06.2018г. - 152ч.; през м. 09.2018г. - 152ч.; през м. 12.2018г. - 128ч.; през м. 03.2019г. - 120ч.; през м. 04.2019г. - 16ч.; през м. 05.2019г. - 64ч.; през м. 06.2019г. - 56ч.; през м. 07.2019г. - 24ч.; през м. 08.2019г. - 32ч. и през м. 09.2019г. - 48ч.

От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1392ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1591ч. Установява се, че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 202ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1356.50 лева. Обезщетението за забава е в размер на 169.68 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е бил назначен на работа в ОД МВР-Варна на длъжност „младши оперативен дежурен“ и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.

Спорния по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.

В процесния период от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. е действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г. е положил 1392ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1591ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 202ч., като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в резмер на 1356.50 лева, а обезщетението за забава – 169.68 лева. Следователно предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат уважени в рамките на предявените размери, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 254.26 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 104.26 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

 

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от 1356.50 лева /хиляда триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 202 часа за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.10.2019г. до окончателното изплащане на задължениет, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 169.68 лева /сто шестдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 30.10.2019г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, да заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 254.26 лева /двеста петдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: