О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ _________/______________2018 г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V - и състав, в закрито
заседание, проведено на втори юли през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
МЛ.С.
МИЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Милена Николова
въззивно гражданско дело № 1472 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д.Г.З.
и Л.М.З., подадена чрез адв. Д.П., срещу решение №
1974/09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 3770 по описа на ВРС за 2012 г., с
което е отхвърлен предявения от Д.Г.З. и Л.М.З. срещу А.В.Б. и А.Г.И. иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че при изготвянето на КК
и КР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, е
допусната следната грешка: реална част от имот № 10135.2563.104 по актуалния КП
на гр. Варна от 14.10.2008 г., с граници на частта ПИ с идентификатор
10135.2563.105, ПИ с идентификатор 10135.2563.101 и в останалата си част,
попадаща в ПИ с идентификатор 10135.2563.104 и с площ на частта 52,65 кв. м.,
повдигната в цвят на приложената на л. 7 от делото скица, неправилно е заснета
като част от ПИ с идентификатор 10135.2563.104, а не като част от ПИ с
идентификатор 10135.2563.105 по същия КП, който към момента на одобряване на
плана е собствен на ищците в режим на семейна имуществена общност, по силата на
договор за покупко-продажба от 01.06.1995 г., на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че с влязло в сила
решение по гр. д. № 12753/2012 г. по описа на ВРС е разрешен спора за
собственост между страните по отношение на процесната
реална част към 23.11.2005 г., както и че не е налице грешка в кадастралната
карта. Този извод съдът е направил в противоречие със събраните по делото
доказателства – заключението на вещото лице Ж. Баев, от което се установява, че
границата по КК не съвпада с границата по Заповед № РП – 485/23.11.2005 г. на
кмета на район „Приморски“, така и с регулационната граница между парцели
Х-2262Б и 2262В по ЗИЗРП от 1995 г., а също така, че границата между ПИ 2262б и
2262в по КП от 1977 г. не е била отразена в регулационния план, одобрен през
2001 г. Посочва се, че ако тази граница е била отразена в РП от 2001 г., то не
би имало грешка в КК.
По същество молят за отмяна на съдебното решение и постановяване на
друго, с което искът да бъде уважен. Правят искане за присъждане на направените
по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни – А.В.Б. и А.Г.И., чрез адв. Н.П.. Излагат
становище за нейната неоснователност поради това, че спорът за собственост
между страните е разрешен с влязло в сила решение, постановено от ВКС по
касационно гражданско дело № 1253/2016 г., с което искът с правно основание 53,
ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), чл. 54, ал. 2 ЗКИР (действаща редакция) между същите страни е уважен, като е
прието за установено в отношенията между страните, че площта, предмет на спора,
която е заснета в кадастралната карта на район „Приморски“, гр. Варна, ж.к.
„Бриз - юг“, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, като
част от ПИ 10135.2563.104, която е заключена между имотната граница с поземлен
имот № 10135.2563.105 по действащата КК и имотната граница между тези два имота
по предходен кадастрален план, одобрен със заповед № РП – 485/23.11.2005 г. на
кмета на район „Приморски“, е собственост на въззиваемите
(ищци в производството по другото дело, ответници в настоящото производство).
Излагат аргументи, че спорът по посоченото дело е преюдициален
спрямо настоящия спор. Навеждат доводи, че нито попълването на кадастралната
основа, нито кадастралните планове, нито кадастралната карта имат вещно
действие и не създават права, а само ги отразяват. По тези съображения в
одобрената със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта
не е взета предвид Заповед № РП – 485/23.11.2005 г. на кмета на район
„Приморски“ за попълване на кадастралната основа.
По същество молят за
потвърждаване на постановеното
първоинстанционно решение. Претендират присъждане на разноски.
На основание
чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирани страни по делото, имащи
правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата
не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 25.09.2018 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по
делото.
НАПЪТВА на
основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК
страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях
ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по
между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.