РЕШЕНИЕ
№45
гр. Велико Търново, 1.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание,
проведено в Съдебна зала №1 на Административен съд – Велико Търново чрез
видеоконферентна връзка със Затворническо общежитие „Атлант 1“, гр. Троян, на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП – Илиан Благоев, изслуша
докладваното от съдия Костова адм. д.
№476 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и
чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Същото е
образувано по искова молба, подадена от Г.Е.Д. – лишен от свобода, изтърпяващ
наказанието си в Затворническо общежитие „Атлант 1“, гр. Троян, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр. София 1309, бул. „Генерал Н. Столетов“ №21 (ГДИН) с искане за
присъждане на обезщетение в размер на 28 000 лева за претърпени
неимуществени вреди за периода от 06.06.2017 г. до м. 12.2017 г., ведно със
законната лихва от момента на увреждането 02.08.2017 г. до окончателното
изплащане – 2 986 лева. Ищецът твърди, че в посочения период по отношение
на него е била взета мярка за неотклонение – задържане под стража, и е бил
настанен в Следствения арест в гр. Велико Търново, в килии №2 и №9 без
осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и
психическото здраве, като постоянен достъп до санитарен възел, течащ вода,
дневна светлина, ежедневен едночасов престой на открито, бил е нахапан от
дървеници и е нарушена тайната на разговорите му с адвокат, съобразно чл. 29 и
31, ал. 5 от конституцията на Република България, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1,
т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Това е рефлектирало негативно
върху човешкото му достойнство, унижило го е, породило е в него чувство на
отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх. Причинени са му яд, нерви,
безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в защитна реакция
на организма при болка и стрес. С оглед изложеното от съда се иска да осъди
ответника да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в следствие на престоя на Д. в следствения арест в гр. Велико Търново, ведно
със законната лихва.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично в залата на Затворническо общежитие „Атлант 1“,
гр. Троян, от която се осъществява видеоконферентна връзка. Представлява се и от
назначения му служебен защитник *** С.С., вписан в Националния регистър за
правна помощ, който се явява в съдебната зала. По изложени в исковата молба
съображения и такива, допълнително развити от служебния защитник, от съда се
иска да уважи предявения иск в претендирания размер. Намира, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че условията, при които
е пребивавал Д. не отговарят на изискванията както на вътрешното
законодателство, така и на европейското. Били са неблагоприятни, предизвикващи
чувство на унижение, подтискане на човешкото достойнство и създаващи негативни
емоции.
Ответникът
по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си
представител *** О., в представен отговор на искова молба, оспорва изцяло предявения иск
като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения по всяко от твърденията
на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата система,
липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и
непосредствена причинна връзка между тях. В съдебно заседание поддържа
становището, че не се обективира съставомерност по чл. 284, вр. чл. 3 от ЗИНЗС.
С тези съображения моли искът за бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е
недоказан по основание и размер и предлага да бъде отхвърлен. Излага становище,
че неудобства и дискомфорт вероятно са налице, доколкото лицето е поставено в
условия, различни от домашните, но не са доказани нарушени законови изисквания.
Недоказано е останало и кои неимуществени вреди са пряко произлезли от
условията в следствения арест.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Съгласно
данните от справка с рег. №1132364, екз. 1/06.10.2020 г. на главен надзирател в
РСИН – Велико Търново при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр.
Велико Търново /л. 96 и сл. от делото/ Г.Е.Д. е пребивавал в ареста в гр.
Велико Търново от 07.06.2017 г. до 23.11.2017 г. включително, последователно настанен
в килия №9 за периода от 07.06.2017 г. до 09.08.2017 г. и в килия №2 от
09.08.2017 г. до 24.11.2017 година. В различни периоди Д. е бил настанен с
други лица: в килия №9 до 15.06.017 г. с Е.Р., до 01.08.2017 г. с Г.Т., до
31.07.2017 г. с Л.К., до 20.07.2017 г. и от 03.08.2017 г. до 08.08.2017 г. с З.Х..
В килия №2 до 15.11.2017 г. с А.Х., до 22.08.2017 г. с Й.К., от 11.08.2017 г.
до 24.11.2017 г. със С.М., от 25.08.2017 г. до 13.10.2017 г. и от 23.10.2017 г.
до 23.11.2017 г. с А.Д.. Арестът в гр. Велико Търново е в експлоатация от 1982
г. и според тогавашните изисквания килиите са без външни прозорци. Осветлението
се осигурява от луминисцентни лампи, а пряк достъп до дневна светлина – от
прозорците в арестния коридор, чрез отваряне на плътните врати на килиите.
Помещенията се проветряват чрез прозорци
над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8
кв. м. и е оборудвана с по две вишки с по две легла, масичка, две столчета и
шкаф. Леглата са стандартни единични, с дюшеците като във всички места за
лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а
шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Арестът
разполага с общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и
дезинфекциран. Извеждането до санитарния възел се извършва покилийно по всяко
време на денонощието. Твърди се, че няма практика тоалетните нужди на
задържаните да се удовлетворяват в пластмасови бутилки. Мястото за престой на
свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два
прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където
задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на
работния ден. Телефонните разговори се
осъществяват по време на престоя на мястото за свеж въздух. За осигуряване на
сигурността в ареста по време на разговорите на разстояние от задържаните са
ситуирани служители. Посочва се, че не
са постъпвали жалби до началника на ареста за унижаване на човешкото
достойнство, чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност, страх и липса
на желание за живот.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, представени от ответника:
декларация за отказ от престой на открито от Д., дневник за проведени телефонни
разговори от задържани лица за процесния период, дневници за извеждане и
прибиране на задържаните лица от 27.05.2017 г. до 18.09.2017 г. и от 19.09.2017
г. до 31.01.2018 г. и тетрадка за извършена дератизация и дезинсекция в ареста
в гр. Велико Търново.
В хода
съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля Т.И.М. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в
затворническо общежитие „Атлант 1“, гр. Троян, и на свидетеля Г. Й.Г. –
началник Сектор „Арести“ в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр.
Велико Търново.
Свидетелят М.
посочва, че е бил в килия №1 в ареста в гр. Велико Търново от 01.08.2017 г. до
10.05.2018 г. Пояснява, че два месеца са били заедно с Д. в съседни килии.
Твърди, че са поддържали контакти почти всеки ден, когато са излизали в така
нареченото „каре“ – 15 – 20 кв. м на четвъртия етаж. Не са били извеждани на
открито. Д. се е оплаквал, че в килиите няма свеж въздух, че през лятото е
твърде горещо, а имало и дървеници, които го хапели. Споделял, че лекарката не
обърнала внимание на ухапванията. Свидетелят обяснява, че всички килии са по 7
кв. м, с еднакво оборудване – четири легла едно върху друго, шкафче и масичка.
В килията на Г.Д. били четирима души. Помещението има малко прозорче над
вратата към коридора и няма как да влиза слънчева светлина. Проветряването
става сутрин за 15 минути, докато раздават закуската, обед и вечер чрез
отваряне на вратите към коридора. Свидетелят обяснява, че е провеждал
телефонните си разговори в „карето“, като съвсем близо до него има
служител на охраната, който чува всичко.
Заявява, че в килията няма течаща вода и тоалетен възел. Къпането става два
пъти седмично. Банята и тоалетната са общи, където се намира и мивката за
сутрешен и вечерен тоалет. Извеждането до тоалетна се осъществява, но понякога
със закъснение. Свидетелят сочи, че за неговия престой от 9 месеца и 8 дни два
пъти са пръскали за дървеници.
В периода м.
06.2017 г. – м. 11.2017 г. свидетелят Г.временно е изпълнявал длъжността
началник Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново. Според
дадените показания арестът разполага с 11 еднакви спални помещения по 8 кв. м,
които са оборудвани с по 2 двуетажни легла, с масичка и две столчета – метални,
неподвижно закрепени. Има пластмасови шкафчета с четири чекмеджета за личните
вещи на задържаните. От разпита става ясно, че вратите на килиите са към
арестния коридор. Те са масивни, дървени, обковани с метал и са с решетки. Над тях
има прозорец, който е с решетка и частично от там се проветрява и влиза
светлина. Няма външни прозорци. Помещения така са проектирани. В спалните
помещения има луминесцентни осветителни тела. Осветляване се осигурява чрез
отваряне на масивната дървена врата и влизане на въздух и светлина оттам.
Свидетелят обяснява, че тоалетните са с три места – клекало, седало и писоар. Санитарният
възел включва умивалня – обща мивка с две батерии, и баня за къпане. Осигурява
се топла вода с електрически бойлер. Къпането се извършва два пъти по седмичен
график. Ходенето до тоалетна – при необходимост и желание на задържаните лица.
Дава се сигнал с почукване на вратата и желаещите се извеждане. Случвало се е 2
– 3 помещения едновременно да подадат сигнал. Тогава се извеждат по определен
ред, но свидетелят няма впечатления на някого да е отказано извеждане до
тоалетна. Твърди, че няма практика да се удовлетворяват нуждите в бутилки.
Пластмасовите бутилки са от разрешените вещи, от списъка, който е утвърден от
министъра на правосъдието. Те са разрешени вещи и могат да си ги държат да си
наливат вода. По отношение на дървениците твърди, че такива има във всички
пенетенциарни заведения и трудно се унищожават. ГДИН има договор с определено
дружество, което планово извършва дератизация и дезинсекция на помещенията. По
договорите това се извършва планово –шест пъти годишно, а извънпланово – по
сигнал, подаден от фелдшера на ареста. Всяка обработка се вписва в дневник и
фирмата издава протокол. Според свидетелските показания телефонните разговори обичайно
се провеждат, когато задържаните се извеждат за мястото за престой на свеж
въздух. Това е помещение, което се намира на четвъртия етаж и е 18 кв. м.
Разговорът е по заявка на задържаното лице. Задържаните имат фонокарти, които
са тяхна собственост. Постовият набира желания номер и дава слушалката на
задържаното лице през решетката. Това се документира в дневник. На задържаните
лица се осигурява извънредно време за разговор с адвокат или друго спешно.
Служителят е на близко разстояние, тъй като самото място не позволява да се
отдалечи и трябва да се грижи за сигурността в ареста, ако забележи опасност
или чуе нещо трябва да реагира. Свиждания могат да се осъществяват с близки и
адвокати. Извършват се на партерния етаж. Свидетелят си спомня Д. по име, но няма
спомени да се е оплаквал, не е бил от конфликтните хора.
При така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Според чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК, а по аргумент от чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените в този
кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС.
Разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. По смисъла на чл. 204, ал. 4 от ЗОДОВ в случаите на
незаконосъобразни действия и/или бездействия незаконосъобразността им се
установява от съда, пред който е предявен искът.
Искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно
чл. 205, ал. 1 от АПК. В конкретния случай ответникът ГД „ИН“ – София съгласно
чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са
областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. Главната дирекция е пасивно легитимирана да отговаря по иска за
обезщетение за вреди на ищеца Г.Д..
В контекста
на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за
обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат
на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица от следствения
арест в гр. Велико Търново. Последните извършват правно регламентирана дейност,
уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването й са длъжни да спазват изискванията
на този закон.
Исковата
молба е предявена пред родово и местно компетентния съд. Предвид изложеното
съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“
- гр. София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от
същия закон. Според чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС л. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде
приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима
презумпция. В случая не се твърдят действия
на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, а поставяне
на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, които неблагоприятни условия са резултат от бездействието на
администрацията на следствения арест. За да бъде едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно,
е необходимо да бъде установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията.
По твърдения
на ищеца, неимуществените вреди се изразяват в яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за
живот, обективирано в защитна реакция на организма при болка и стрес, сълзене на очите /плач/, причинени в
резултат на неосигурена благоприятна среда и условия за съхранение на
физическото и психическото здраве, като постоянен достъп до тоалетна, течаща
вода, дневна светлина и проветрение, ежедневен едночасов престой на открито,
тайна на разговорите и наличие на дървеници в килиите.
По
основателността на исковете съдът намира следното:
Съдът намира за основателно оплакването на Д., че не му е осигуряван
престой на открито при пребиваването в ареста в гр. Велико Търново. Ищецът
твърди, че му е провеждана разходка в сравнително малко закрито помещение на
четвъртия етаж на сградата. От изисканите и представени от ответника писмени
доказателства, както и от изслушаните свидетелски показания се установява, че
престоят на открито се провежда на групи по килии, в помещение на четвъртия етаж
на сградата с отворен прозорец. С разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е установено правото на лишените от свобода на престой на открито не
по-малко от един час на ден. Съгласно чл. 256, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗИНЗС такова
право имат и лицата пребиваващи в арестите, като времето за престой на открито
се определя със заповед на главния директор на ГДИН. От доказателства по делото
се установява, че през времето, когато Д. е бил в ареста в гр. В. Търново, не е
имало обособено открито пространство за провеждане на престой на открито. Целта
на закона е този престой да се провежда на открита площ, извън пространството,
затвореното между външните стени и покрива на съответната сграда. Помещение
вътре в ареста, макар и с прозорец за пряк достъп на светлина и въздух, не
изпълнява посоченото изискване, поради което провежданият престой на
задържаните лица в такова помещение поначало не представлява престой на открито
по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка неотносими са
декларациите, представени от ответника, че в отделни дни от престоя си Д. е
отказвал изрично да бъде воден за престой във въпросното помещение. До друг
извод не водят и приложените Дневници за извеждане и прибиране на задържаните
лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение, доколкото
законът императивно изисква престой на открито не по-малко от един час на ден,
а дефакто тези дневници обективират извеждане на Д. от килията, но в друго
закрито помещение на горен етаж в сградата. В съдебно заседание ответникът се
позовава на заповедта на главния директор на ГДИН, с която според чл. 256, ал.
4 от ЗИНЗС се определя времето за престой на открито. Цитираната норма
овластява посочения административен орган единствено да определя
продължителността на престоя на открито, но не и да въвежда отклонения от
останалите изисквания на закона. Предвид изложеното съдът приема, че при престоя
на Д. в ареста в гр. В. Търново, не му е било осигурено правото на престой на
открито.
Доказано е и
твърдението на ищеца за липса на санитарен възел и течаща вода в спалните
помещения. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип и арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. От събраните гласни доказателства, които
съдът кредитира като безпристрастни и взаимно кореспондиращи, а също от справката,
представена от ответника, се установява, че в килиите не е изграден
самостоятелен санитарен възел, а задържаните лица имат възможност да ползват
общ такъв с осигурена течаща вода през цялото денонощие, но след подаване на сигнал
до охранителния състав и извеждането им по ред. От показанията на свидетелите се
установява, че има случаи, в които сигнал се подава едновременно от няколко
килии и се налага да се изчаква. Необходимостта от извеждането на арестантите
във всеки отделен случай до тоалетната и то само при обективна възможност за
това, несъобразена с физиологичните нужди на всеки арестант, включително и на
ищеца безспорно нарушава нормативно посоченото изискване. Твърденията на
ответника, че достъп до тоалетна и течаща вода е осигуряван, не изпълняват
изискването на закона ползването им да се осъществява в спалните помещения. При
липсата на санитарен възел и течаща вода в помещението основателно се явява
оплакването на ищеца.
Основателно
е и оплакването за липсата на дневна светлина в килиите, в които Д. е
пребивавал. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр. първо от ППЗИНЗС в спалните помещения
се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. От изслушаните
свидетелски показания се установява, а и ответникът не отрича, че килиите не
разполагат със собствени прозорци, които да са източници на пряка дневна
светлина. Притокът на светлина се осигурява косвено – от прозорците на външния
коридор, към който са вратите им. Естествена светлина прониква чрез
отвор над вратите на килиите и при възможност – чрез отваряне на масивните врати
на килиите, които са дублирани с решетка. В килиите има изкуствено осветление от луминесцентни осветителни
тела. Съдът намира, че по този начин не е обезпечено естествено проветряване и
приток на дневна светлина, отговарящи на изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. Освен това, твърдения и доказателства за отварянето на
плътните врати на килиите, в които е пребивавал ищеца при престоя си в
следствения арест, липсват. Обяснението, че сградата е проектирана така през
1982 година и това е конструктивното решение не освобождава ответника от
отговорността да изпълни законовите си задължения и да осигури пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалните помещения.
Доказани са
и твърденията за наличие на дървеници в килиите, доколкото същите се установяват
от събраните по делото доказателства. От
изслушаните свидетелски показания се установява, че са предприемани мерки по
обработване на помещенията в ареста против паразити, насекоми и всякакви други
вредители, за което има договорни взаимоотношения със специализирана компания,
която е ангажирана с регулярна дезинсекция и дератизация и с извънредна такава
– при нужда. Това се потвърждава от представената от ответника Тетрадка за
извършване на дератизация и дезинсекция в „Арест“, гр. Велико Търново, от която
е видно, че в рамките на престоя на Д. там 10 пъти е осъществена обработка
против вредители. Именно необходимостта от честа дератизация и дезинсекция
доказва, че в арестансикето помещения е имало зачестени случаи на ухапване от
дървеници, което определено е довело до дисконфорт на ищеца. Съдът намира, че
ноторно е известно, че ухапването от насекоми се явява неприятно преживяване,
но без значителни медицински последици, поради което не е необходимо ищецът да
е търсил медицинска помощ или да е заявявал изрични оплаквания в този смисъл.
Недоказано
остава оплакването, че е нарушена тайната на разговорите на Д. с адвокат. Според
приложимата разпоредба на чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС обвиняемите и
подсъдимите имат право на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и
повереници по ред, установен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Видно от представения от ответника Дневник за проведените
телефонни разговори на задържаните лица на Д. е осигурено правото на телефонна
връзка, включително и с адвокат В.Т.. По делото обаче нито се твърди, нито се
доказва, че това лице, упражняващо адвокатска професия, е защитник или
повереник на Д. и че телефонните разговори, проведени с него, са в това му
качество и респективно попадат под особена защита с оглед принципа за
професионална привилегированост и изключва всякакъв вид слушане и записване от
други лица по смисъла на чл. 254, ал. 3, изр. второ от ЗИНЗС. Действително по делото
е доказано, че по време на провеждане на телефонни разговори в ареста в гр.
Велико Търново през цялото време лице от надзорно-охранителния състав стои в
непосредствена близост с цел да наблюдава задържания, но поради ограничение в
мястото, няма възможност да застане така, че да не чува разговора. Присъствието
обаче на служители на ответника по време на провеждане на телефонни разговори с
лица от другите категории по чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС – извън защитници и
повереници, не може да се приеме като неправомерно поведение. В ЗИНЗС и в правилника
за неговото приложение липсва разпоредба, регламентираща неприкосновеност на
тези разговори, подобно на разговорите със защитник или повереник. Поведението
на охранителния състав в тази хипотеза не е довело до унижаване на човешкото
достойнство на ищеца. Няма данни да е нарушена тайната на разговорите между
ищеца и негов защитник, като не му е позволено да упражни правото си на
неприкосновеност на тези разговори. Освен това, презумпцията за доказаност на
претърпените неимуществени вреди по смисъла на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не се
отнася за такива вследствие на подобно поведение от страна на служителите на
ответника.
Предвид
изложеното съдът приема за доказани като факти неосигуряването на Г.Д. на престой
на открито, липса на санитарен възел и течаща вода, на дневна светлина в
килиите на ареста в гр. Велико Търново, в които е пребивавал от 07.06.2017 г.
до 09.08.2017 г. /килия №9/ и от 09.08.2017 г. до 24.11.2017 г. /килия №2/.
Съдът намира за неоснователни всички останали оплаквания на ищеца относно
битовите и санитарно-хигиенни условия, при които същият е бил поставен при
пребиваването му в ареста през посочените периоди.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че някои от битовите и санитарно-хигиенните
условия, при които Д. е пребивавал в ареста в гр. Велико Търново в посочените
периоди, накърняват правата му по чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република
България и респ. от страна на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията”
е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, както и на чл. 2, т. 3, и чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС.
Липсата на осигурени хигиенни и битови стандарти от гледна точка на липсата на
санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, както и за липсата на пряка
дневна светлина и на осигурена възможност за престой на открито, са
обстоятелства, които в своята съвкупност, неминуемо водят до потискане и
неблагоприятно засягане на личността. Действително по делото няма данни и не се
установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо
заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от
условията, при които е бил поставен при престоя му в ареста в гр. Велико
Търново. В контекста на съдебната практика на ЕСПЧ обаче изложеното от
фактическа страна не може да не доведе до неблагоприятно засягане на личността,
до накърняване на човешкото достойнство и до психически болки и страдания. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която при
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярката „задържане под
стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление,
проветряване, условия за двигателна активност, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. За ангажиране отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС е ирелевантно
обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на
арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти
за условията в арестите. Необходимо и достатъчно е да бъде установено
настъпване на вреди – неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на
защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и
основни ценности, което засягане следва закономерно от обективния факт на
наличие на незаконосъобразна административна дейност. Липсата на ресурси или
други структурни проблеми не са обстоятелства, които изключват или намаляват
отговорността на държавата, тъй като задължение на същата е да организира
своята пенитенциарна система по начин, който не води до поставянето на лишените
от свобода в унижаващи човешкото им достойнство условия, независимо от
финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото „Нешков и други срещу България“/. Отделно от това, разпоредбата на чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
Конкретният
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
правилата на чл. 52 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Според
чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл.
3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора. Понятието „справедливост“ е
морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а
размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, по начин че обезщетението да не бъде
средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. В случая, от съда се
отчитат обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната
административна дейност и периода на исковата претенция – времето, през което
ищецът е пребивавал в следствения арест в гр. В. Търново /пет месеца и
седемнадесет дни – от 07.06.2017 г. до 24.11.2017 г./. От друга страна се
вземат предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания – липсват данни за конкретно физическо или психическо увреждане на
здравето, не се твърди, че ищецът не е бил извеждан своевременно до тоалетна и
баня, признава се недостатъчната дневна светлина, както и извеждането за
престой макар и на закрито, няма данни лицето да е нахапано от дървеници,
осигурени са му телефонни разговори. Съобразно това и при прилагането на чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът приема, че справедливото обезщетение, което следва
да се присъди на ищеца, възлиза на 500,00 лева. При така изложеното и доколкото
размерът на претендираното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени
вреди не съвпада с този, определен от съда, следва искът да бъде уважен частично.
Основателна
е и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 25.11.2017
г. /датата на прекратяване на бездействието/ до окончателното изплащане на
сумата. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни
действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им.
Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от датата, на която
незаконните действия и бездействия са били преустановени – 25.11.2017 г.,
когато задържането на Д. в ареста в гр. Велико Търново е преустановено, до
датата на окончателното изплащане на сумата.
На ищеца не следва да му се присъждат
съдебно-деловодни разноски по делото, тъй като е представляван от адвокат, назначен по реда и
при условията на Закона за правната помощ. С определение от 16.09.2020 г. на
Административен съд – Велико Търново му е предоставена правна помощ във вид на
процесуално представителство по делото и е освободен от внасяне на държавна
такса. Предвид нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗОДОВ Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр. София следва да бъде осъдена да заплати в полза на органа
на съдбата власт Административен съд – Велико Търново разноски за държавна
такса в размер на 10 лв.
Неоснователно е направеното от ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 286, ал.
2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл. 286, ал.
2 и ал. 3 от
ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3
от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.203 от АПК във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София – 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на Г.Е.Д.
с ЕГН ********** – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затворническо
общежитие „Атлант 1“, гр. Троян, сумата от 500,00 /петстотин/ лева, ведно със
законната лихва, считано от 25.11.2017 г. /датата, на която незаконните
бездействия са били преустановени/, до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един
час престой на открито на ден, наличие на санитарен възел и топла вода, пряк
достъп в килията на дневна светлина, нахапване от дървеници/ при престоя на Г.Е.Д. в следствения арест в
гр. Велико Търново, в периода от 07.06.2017 г. до 24.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта му над 500
лв. до претендирания размер от 28 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София – 1309, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 да заплати в
полза на органа на съдебната власт Административен съд – Велико Търново,
разноски по делото за държавна такса в размер на 10 лв. /десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред троен състав на
Административен съд Велико Търново.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :