Решение по дело №404/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 177
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 8 юли 2019 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20193200500404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                             

                     

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                              № 177

                                             гр. Добрич, 08.07.2019г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На осми юли                                                      година 2019

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЯКОВА

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                          

 

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 404       по описа за 2019 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК и е образувано по жалба на П.Й.И. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу насочването на изпълнението по изп.д.№*** на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС върху несеквестируемо имущество на жалбоподателката, изразяващо се в постановление за възлагане от 08.04.2019г. на недвижим имот в гр.Д., съставляващ дворно място - поземлен имот с идентификатор ***с площ по скица от 453кв.м, а по акт за собственост 443кв.м, ведно с построената върху него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 145 кв.м по скица, а по удостоверение на Община-гр.Добрич за въвеждане в експлоатация на строеж с площ от 129,58 кв.м и разгърната застроена площ от 251,77кв.м.

Съгласно изложеното в жалбата площта на жилищната сграда фактически е по-голяма от посоченото в постановлението за възлагане. Това означавало, че публичната продан, в т.ч. началната цена, на която тя е обявена и извършена, е несъобразена с действителните характеристики на имота. Същото означавало още, че било вероятно част от имота да е несеквестируема и неподлежаща на принудително изпълнение. Иска се постановлението за възлагане да бъде отменено.

Взискателят по изпълнението „Юробанк България“АД – гр.София възразява срещу жалбата. Счита същата за просрочена и неоснователна.

 

В мотивите на съдебния изпълнител е застъпено становище за неоснователност на жалбата.

След като обсъди доводите на страните и мотивите на съдебния изпълнител, и се запозна с делото, съдът намира за установено следното:

Изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС е образувано за събиране на вземането на взискателя „Юробанк България“АД, за което е издаден изпълнителен лист №493/18.02.2014г. по ч.гр.д.№493/2014г. на ДРС срещу солидарните длъжници „П.“ЕООД -  кредитополучател, П.Й.И. и К.Г.И.– съдлъжници. По молба на взискателя изпълнението е насочено срещу недвижим имот, съставляващ дворно място - поземлен имот с идентификатор ***с площ по скица от 453кв.м, ведно с построената върху него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***

По договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №* т.8 рег.№* д.№*/08.11.2005г. и договор за покупко-продажба от 27.06.2006г., вписан с акт №44 т.25 вх.рег.№10709/19.07.2006г. на СВп съпрузите /не е спорно/ К.И.Г. и П.Й. Георгиева са придобили недвижим имот в гр.Д., съставляващ дворно място с площ 443 кв.м. – поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в дворното място къща със застроена площ 76 кв.м. Въз основа на разрешение №342/24.07.2006г. на главния архитект в имота е извършен строеж, въведен в експлоатация с удостоверение №УВЕ-101/01.10.2013г., съставляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 129.58кв.м. и разгърната застроена площ 251.77 кв.м., заснета в кадастралната карта с идентификатор ***и застроена площ 145 кв.м. С договор, сключен с нотариален акт №20 т.5 рег.№6501 д.№384/22.05.2008г. на нотариус с рег.№158 и район на действие ДРС, К.И.Г. и П.Й. Георгиева обезпечили дълга на „П.“ЕООД към „Юробанк България“АД /сегашно наименование/, като учредили в полза на кредитора ипотека върху собствения си недвижим имот в гр.Д., съставляващ дворно място - поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената върху него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ 129.58кв.м. и разгърната застроена площ 251.77 кв.м.

Имотът е бил обект на публична продан, проведена от 27.02.2019г. до 27.03.2019г. Явилият се един наддавач е обявен за купувач и е издадено постановление за възлагане от 08.04.2019г.

Постановлението е съобщено на длъжника П.Й.И. на 11.04.2019г., а жалбата срещу него този длъжник е изпратил по пощата на 18.04.2019г.

Жалбата е редовна и е подадена в срока по чл.436 ал.1 във вр. с чл.62 ал.2 от ГПК. Доколкото в жалбата се съдържат доводи за несеквестируемост на имуществото, срещу което се изпълнява, същата е допустима по чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Несъмнено е, че обект на принудителното изпълнение е двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ /след извършеното строителство/ 129.58 кв.м. Верно е, че в кадастралната карта застроената площ на сградата е отбелязана на 145 кв.м., но разликата е несъществена и не може да даде внесе съмнение в идентичността на обекта на принудително изпълнение. Дали разликата в отбелязаната в документите застроена, респ. свързаната с нея разгъната застроена площ на сградата има значение за извършената в изпълнението оценка на имота и дали е съобразена, е въпрос, който е извън предмета на настоящото производство. Същественото в случая е, че независимо от съществуващото различие в отбелязванията на площта на сградата и независимо от нейното фактическо положение на место, тя не е несеквестируема – нито изцяло, нито отчасти. Длъжниците – физически лица са ипотекирали имота си /дворното място и построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с горепосочените идентификатори/ за обезпечение на вземането на взискателя, което е предмет на принудително събиране по изпълнителното дело. Така, по правилото на чл.445 ал.1 от ГПК ипотекарните длъжници сами са се отказали от закрилата на несеквестируемостта - касателно цялата жилищна сграда, независимо от нейните параметри и евентуалната фактическа възможност /при други обстоятелства/ за приложение на чл.444 т.7 пр.второ от ГПК.

По изложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Й.И. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат, срещу насочването на изпълнението по изп.д.№*** на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС върху несеквестируемо имущество на жалбоподателката, изразяващо се в постановление за възлагане от 08.04.2019г. на недвижим имот в гр.Д., съставляващ дворно място - поземлен имот с идентификатор ***с площ по скица от 453кв.м, а по акт за собственост 443кв.м, ведно с построената върху него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***със застроена площ от 145 кв.м по скица, а по удостоверение на Община-гр.Добрич за въвеждане в експлоатация на строеж с площ от 129,58 кв.м и разгърната застроена площ от 251,77кв.м.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.