№ 1
гр. Варна, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500026 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН **********
срещу решение №260468/01.10.2020г. постановено по гр. дело №19860/2019г.
по описа на ВРС, само в частта му, с която е обявено, че вина за
разстройството на брака има само съпругът И.Х., както и в частта, с която
ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата Н.А., която е
осъдена да заплаща наем само по отношение на 1/2 ид.ч. от жилището. Не
обжалва решението в частта, с която бракът между страните е прекратен с
развод. Моли да се има предвид, че не се е доказало през 2013 година по
отношение на съпругата Н.А. да е упражнено насилието, описано в исковата
молба. Моли да се приеме, че за скандалите вина имат и двете страни, като не
е логически и житейски обосновано оправданието на малкия син да не
завърши училище с това, че родителите му имат конфликтни отношения. От
правна страна счита, че не е доказано вина за разстройството на брака да има
само съпругът И.Х.. Дълго след доказаните конфликти между страните Н.А. е
запазила брака и е останала със съпруга си. Следователно, преценката на
свидетелските показания на нейните свидетели трябва да бъде по-прецизна.
Не се доказват твърденията в исковата молба на Н.А., че тя е била изгонена от
дома си през 2013 година, нито че напускането на брака и семейното жилище
е резултат от упражнено по отношение на нея домашно насилие. Твърди се,
че между страните е налице и спор за собственост по гр.д. 21063/2019 година
по отношение на семейното жилище, като същото е приключило с невлязло в
сила решение в полза на И.Х. на първа инстанция, с което той е признат за
изключителен собственик на жилището. Счита, че този спор е преюдициален
по отношение на спора за ползването на семейното жилище, тъй като
1
предоставянето на ползване на семейно жилище, собственост само на единия
съпруг, може да се случи само за период от една година, което не е
съобразено от първоинстанционния съд. Излага, че налице е хипотезата на чл.
56, ал.1 СК - от значение е само жилищната нужда на съпрузите, и то при
съобразяване на собствеността върху семейното жилище. Надка сама е
напуснала семейното жилище и се е устроила да живее сама. Не се налага г-н
Хр. да търпи ограничения заради заболяването на ищцата, от което е
пострадала след развода им. Жилището е преходно, не е подходящо за живот
на две семейства. Намира, че няма основания да се предостави ползването на
собственото на съпруга жилище на съпругата. След седем години, в които
Н.А. е живяла извън семейното жилище, при незадоволена жилищна нужда и
за двете страни, при наличие на заболявания и у двамата съпрузи, няма
основание жалбоподателят да бъде оставен на улицата, при положение, че
Н.А. доброволно е напуснала семейното жилище, без основателна причина за
това през 2013 година. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено
в посочените части, като вместо него бъде постановено друго, с което да се
обяви, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, а
ползването на семейното жилище да се предостави на И.Х., в условията на
евентуалност – да се предостави ползването му на Н.А. само за период от
една година от влизане в сила на решението, като бъде осъдена да заплаща на
И.Х. наем в пълния, претендиран от него размер, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответницата Н.А. е депозирала писмен отговор, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в
обжалваната част, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по
делото доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод
относно вината на съпруга и ползването на семейното жилище, като е
предоставил същото на нея. Моли жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –
потвърдено в обжалваната част, като бъдат прозъдени нпарвените по делото
разноски.
В о.с.з., проведено на 08.12.2021г., страните излагат, че са постигнали
спогодба, която молят да бъде одобрена със съдебното решение в следния
смисъл: въззивникът Ив. И. оттегля въззивната си жалба срещу първ. решение
в частта досежно вината, като моли въззивното производство да бъде
прекратено в частта, с която се обжалва в тази част. Страните се споразумяват
да предприемат действия по проджба на двата общи имота, придобити по
време на брака. Ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент 67, с площ 59.45 кв., находящо се на адрес: гр. Варна, бул. Вл.
Варненчик бл. 301, вх.3, ет.2, ведно с прилежащото му избено помещение, се
предоставя на съпруга Ив. И.. Считано от 01.01.2022г. Ив. Хр. И. дължи на Н.
Д. АС. месечен наем в размер на 150 лв. за ползването на ½ ид. част от
апартамента, дължима до всяко 10-то число на месеца, и платима по
банковата сметка на Н. Д. АС.: BG79UBBS8002105456720. Разноските в
2
производството по развода остават за сметка на страните така, както са
направени. Предвид така постигнатата спогодба, молят да бъде обезсилено
първ. решение в частта, с която позлването на семейното жилище е
предоставено на Н.А., като е постановено тя да заплаща месечен наем за
ползването му в размер на 150 лв., както и в частта за разноските, като вместо
това бъде одобрена постигнатата между страните спогодба.
Съдът, като взе предвид, че така постигнатата спогодба не противоречи на
закона и морала, а адвокатите на страните разполагат с изрично пълномощно
в тази връзка, намира, че същата следва да бъде съобразена при произнасяне
на решението, и съответно- възпроизведена в него.
Производството следва да бъде прекратено в частта, с която се
обжалва първ. решение по отношенир на вината за прекратявне на брака
доклкото въззивната жалба в тази част се оттегля.
Водим от горното, и на осн. 234 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба вх.
№277724/02.11.2020г. на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** срещу решение
№260468/01.10.2020г. постановено по гр. дело №19860/2019г. по описа на
ВРС в частта му, с която е обявено, че вина за разстройството на брака има
само съпругът И.Х., поради оттегляне на същата в тази част, на осн. чл. 264
ГПК.
В тази част решението има характер на определение, поради което
подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.
На осн. чл. 234 ГПК ОБЕЗСИЛВА решение №260468/01.10.2020г.,
постановено по гр. дело №19860/2019 год. по описа на ВРС, 12-ти състав В
ЧАСТТА, с която: ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Варна, ж.к. ”Владислав Варненчик”, бл. 301, вх. 3, ет. 2, ап. 67, се предоставя
на Н. Д. АС., ЕГН **********, на основание чл. 56 ал. 1 от СК; Н. Д. АС.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН **********,
месечен наем в размер на 155 лева (сто петдесет и пет лева) за ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к.”Владислав Варненчик”,
бл. 301, вх. 3, ет. 2, ап. 67, считано от влизане в сила на решението за
прекратяване на брака, на основание чл. 57 ал. 2 изр. 1 от СК; ИВ. ХР. ИВ.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Н. Д. АС., ЕГН ********** сумата от
1110 лв. /хиляда сто и десет лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 329 ал. 1 ГПК, като ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
Страните се споразумяват да предприемат действия по продажбата
на двата имота, придобити по време на брака им.
Предоставя ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент 67, с площ 59.45 кв., находящо се на адрес: гр. Варна, бул. Вл.
Варненчик бл. 301, вх.3, ет.2, ведно с прилежащото му избено помещение,
3
на ИВ. ХР. ИВ., ЕГН **********.
Считано от 01.01.2022г. ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** се задължава
да заплаща на Н. Д. АС. ЕГН ********** месечен наем в размер на 150
/сто и петдесет/ лв. за ползването на ½ ид. част от апартамента, дължима
до всяко 10-то число на месеца, и платима по банковата сметка на Н. Д.
АС.: BG79UBBS8002105456720.
Разноските в производството по развода остават за сметка на
страните така, както са направени.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4