Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 29.06.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен
съд, Гражданско отделение в съдебнo заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета гoдина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
СВЕТЛА ПЕНЕВА
при участието
на секретаря Г. С. катo разгледа дoкладванoтo oт съдия М. Славов в.гр. делo № 1079 пo oписа за 2009 гoд.,
за да се
прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Настоящото производство е образувано по три
въззивни жалби и една частна жалба, както следва:
1.
Въззивна жалба, подадена от Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я.,
всички чрез процесуалния им представител адв. Т. И.,
против решение № 420/08.12.2008г., постановено по
гр.д. № 150/07г. по описа на ДРС,
ІІ състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от
жалбоподателите против А.Х.А. и Е.М.А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в н.а.№ 145/03г. на нотариус с
рег.№ 226. В жалбата е изложено, че решението в тази част е неправилно, тъй
като е незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че извършената на 22.08.03г.
доброволна делба между трима от общо петимата наследници е нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 от поради
неучастието на всички сънаследници и това не е нужно да се прогласява от съда
въз основа на нарочно предявен иск. След като делбата е била нищожна, то и съделителката Неда Янакиева не е могла да прехвърли на
11.09.03г. описания имот на сина и снаха си над
притежаваната от нея 1/5 ид.ч. и без спазване
изискванията на на чл. 33 от ЗС.
Или, сделката е нищожна поради липса на съгласие на останалите сънаследници,
липсва основание на продажбата и предмет на същата. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната част и прогласяване нищожността на сделката с
присъждане на разноските по делото. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален
представител. Срещу тази въззивна жалба не са депозирани възражения от
насрещните страни.
В
с.з. въззиваемите Атанасови чрез процесуален представител оспорват тази
въззивна жалба, тъй като считат, че дори и да е била продадена чужда вещ, то
това не води до нищожност на договора, тъй като е налице съгласие на страните.
Счита се за недопустимо съединяването на исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и
иска по чл. 108 от ЗС против различните групи
ответници.
2.
Втората въззивна жалба е подадена от Г.Д.Д. и Д.В.Д., двамата
чрез процесуалния им представител адв. М.В., против
решение № 420/08.12.2008г., постановено по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, в
частта му, с която е частично уважен предявеният от Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я.
против жалбоподателите иск с пр. осн. чл.108 от ЗС като са осъдени да им предадат владението върху 3/5 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Калиманци,
Община Суворово, представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него сграда и подобрения, при граници: от двете страни улици, УПИ ІІІ-151, УПИ І-150. В жалбата
се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като в нарушение на процесуалните
права съдът е разгледал два отделни иска против различни страни и с различни
предмети – иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД против първите двама ответници и иска
по чл. 108 от ЗС против вторите двама ответници.
Поради това решението следва да бъде обезсилено като недопустимо. Освен това
същото е неправилно, тъй като недопустимо съдът е приел в мотивите си, че
договорът за доброволна делба е бил нищожен без да е предявен нарочен иск за
това. От друга страна, приемайки, че ищците притежават 3/5 ид.ч.
и че са съсобственици с ответниците, съдът е не е следвало да разглежда иска по
чл. 108 от ЗС между съсобственици, тъй като при
такава хипотеза е допустим иск по чл. 31 или чл. 32 от ЗС,
но не и ревандикационен иск. Претендира се, ако не се обезсили решението като
недопустимо, то същото да се отмени в обжалваната част и да се отхвърли
предявения против тези въззивници ревандикационен
иск. Ако се уважи иска по чл. 108 от ЗС, то тогава да
се уважи направеното възражение за направените подобрения в имота с признаване
правото на задържане до заплащането им от ищците.
Срещу
тази въззивна жалба е депозирано възражение от от Р.С.К.,
Г.С.Я. и И.С.Я., всички чрез процесуалния им представител адв.
Т. И.. Счита се жалбата за неоснователна, тъй като не е недопустимо обективното
съединяване на исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, а от друга страна не е необходимо да се предявява
нарочен иск за прогласяване нищожността на доброволната делба, тъй като това
може да се установи инцидентно от съда въз основа на направеното възражение,
основано на чл. 75, ал. 2 от . Обосновава се
правния интерес и допустимостта на установителния иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД с
нуждата да се установи липсата на права у праводателите
на ответниците по ревандикационния иск, което
обуславя и неговото уважаване. Обосновава се твърдението за недобросъвестност
на осъществяваното от Добреви владение върху процесния имот с обстоятелството,
че Добреви са били кумове на своите продавачи – първите двама ответници, а
наред с това общоизвестен факт е било воденото наказателно производство срещу
Неда Янакиева за престъпление по чл. 314 от .
3.
Частна жалба, подадена от А.Х.А. и Е.М.А., двамата
чрез процесуалния им представител адв. Т. Г., против
решение № 420/08.12.2008г., постановено по гр.д.№150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, в
частта му, имаща характер на съдебно определение, с която жалбоподателите,
заедно с Г.Д. и Д.Д., са осъдени да заплатят на Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я.
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска: 267лв. адвокатско възнаграждение и 34. 41лв.
- д.т. и в частта му, с която на жалбоподателите не са присъдени съдебно-деловодни
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за разликата над 300лв. до 1500лв., прието като
прекомерно. В частната жалба се претендира, че решението в обжалваните му части
е недопустимо, както и неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на
чл. 64, ал. 2 от /отм./. От друга страна е
необосновано приетото от съда, че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като интересът по делото е 10000лв. /продажната цена на имота по сделката от 2005г./ и съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения трикратния минимален размер е 1620лв.,
а в случая се претендират 1500лв. Отделно от това
делото е с фактическа и правна сложност. Претендира се отмяна на решението в
тези му части и присъждане на разноски в размер на 1500лв.
4.
Въззивна жалба, подадена от Г.Д.Д. и Д.В.Д., двамата чрез
процесуалния им представител адв. М. В., против
решение № 43/08.04.2009г.,
постановено по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение № 420/08.12.2008г. и е формулиран диспозитив
за отхвърляне възражението на тези въззивници против Р.С.К.,
Г.С.Я. и И.С.Я. за заплащане на обща сума от 12 420лв.,
представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота,
представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него сграда и подобрения, вследствие извършените подобрения и
право на задържане на имота до заплащане на подобренията, на осн. чл. 72 от ЗС. Счита се
решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като липсват мотиви по
направеното от тези въззивници възражение за
подобренията. Не се споделя извода на ДРС, че след
като тези въззивници са собственици на 2/5 ид.ч. от имота, то и възраженията за подобрения е
неоснователно. Поддържа се, че въззивниците Добреви
са придобили имота изцяло, но поради уважаването на предявения против тях
ревандикационен иск, то и се дължи сумата, с която имотът е увеличил своята
стойност вследствие на подобренията.
Претендира се отмяна на атакуваното решение и при условие, че се уважи ревандикационния иск, да се осъдят ищците да заплатят на
Добреви сумата за извършените подобрения, с които се е увеличила стойността на
имота, в размер на 12420лв. и да им се признае право
на задържане до заплащане на сумата.
Срещу
тази въззивна жалба е депозирано възражение от Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я., всички
чрез процесуалния им представител адв. Т. И.. Счита
се жалбата за неоснователна, тъй като тези въззивници
не са добросъвестни владелци на процесния имот, закупен от несобственици.
Освен това сделката, представляваща тяхното придобивно основание е симулативна, тъй като е сключена с единствената цел да се валидират предходни нищожни сделки. Те са знаели, че
купуват от Атанасови имот, който не е тяхна собственост, тъй като се е водело и
наказателно производство против майката на А. и негова праводателка
Неда Янакиева. Освен това се счита, че Добреви не са извършили подобрения по
смисъла на закона, тъй като изградения кладенец и навес не са изградени при
наличието на издадено разрешение по реда на ЗУТ, тъй
като те са второстепенни постройки и за тях се изисква такова разрешение.
В с.з. пред въззивната инстанция всеки от
посочените въззивници поддържа своята жалба и
възразява против депозираните жалби от насрещната страна.
С определение № 1205/13.04.2010г. въззивния съд на осн. чл. 120,
ал. 1 от ГПК /отм./ е конституирал като страни в
процеса Д.Г.Д. и А.Г.Д. в качеството им на правоприемници на починалия на
10.12.09г. ответник по делото Г.Д.Д..
За да се произнесе настоящия състав на
съда съобрази следното:
Производството пред първата инстанция е
било образувано по исковата молба на Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я. против А.Х.А. и Е.М.А.
от една страна и против Г.Д.Д. и Д.В.Д. от друга страна. Твърдели са, че
ищците, брат им В. С.Я. /който не желае да участва по делото/ и сестра им Н.С.
Я., починала на 10.05.07г и оставила за единствен
свой наследник ответника А.А., са съсобственици по наследство, останало от баща
им С.Г.Я., починал на 15.06.1984г. и майка им Б. И. Я.,
починала на 01.11.1984г. на следния недвижим имот: дворно
място от 2 420 кв.м., представляващо парцел ІІ-49, кв. 26, заедно с построената
в същия къща, при граници на целия имот: от две страни улица, С.К. и наследници
на А. И., по стария план на с. Калиманци, общ.
Суворово, обл. Варна. С изменение на плана на с. Калиманци към това дворно място са били придадени места с
обща площ от 360 кв.м. и съгласно НА № 156, т. І, дело № 349/14.08.81г. и съставения през 2003г.
констативен нотариален акт № 53, всички тези пет наследника са съсобственици и
на придаваемите места. Покойната Н. С. Я. въз основа
на подадена невярна декларация се е снабдила с удостоверение за наследници на
родителите си, в което фигурират само тя и братята й Г. и И..
Последните двама били подведени от Н. и те тримата се снабдили с констативен НА
за собственост по обстоятелствена проверка № 53, т. І, рег. № 1710, дело №
511/06.08.03г. на придаваемите
места от 360 кв.м. към описания по-горе имот от 2420 кв.м., който целият е
станал 2780 кв.м. За извършеното от Н.Я. престъпление по чл. 314 от е налице влязло в сила решение от 21.09.05г. на ДРС, с което Н. е била
призната за виновна и й е наложено съответно наказание. На 22.08.03г. Н. Я., Г.Я. и И.Я. и без участието на останалите двама
сънаследници на техните родители, са сключили договор за доброволна делба, по
силата на който Н. е получила в дял дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо
част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият
с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки,
ведно с построената в него сграда. Въпреки нищожността на делбата поради
неучастието на всички сънаследници, Н. Я. е продала този имот на сина си А.А. и
снаха си Е.А. като сделката е оформена в НА № 145, т. ІІІ, рег. № 1950, дело №
624/11.09.03г. Те от своя страна продали този имот на
вторите ответници – Добреви на 17.08.05г., оформяйки
договора си с НА № 70, т. ІІІ, рег. № 1838, дело № 463/17.08.05г. С първата продажба Н. Я. е продавала притежаваните от
първите трима ищци и техния брат В. общо 4/5 ид.ч. от
имота, които тя не е притежавала. Поради това продажбата от 11.09.03г. се счита за недействителна, тъй като липсва съгласието
на останалите 4 наследника, както и основанието на сделката. Втората продажба
поради това също няма прехвърлително действие, тъй
като третия и четвъртия ответници са закупили имота от несобственик
и не са го придобили. Предявените искове
са: против ответниците А. - да се прогласи нищожността на
извършената с НА № 145, т. ІІІ, рег. № 1950, дело № 624/11.09.03г. продажба поради липса на съгласие на останалите 4
наследника, както и основание на сделката, на осн.
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД; против ответниците Д. – да предадат владението на
дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ
ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от 1100кв.м.,
с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда и навес с оградни стени. По предявения
с исковата молба установителен иск по чл. 97, ал. 1
от ГПК /отм./ против ответниците А., касаещ
установяване правото на собственост върху общо 360 кв.м., представляващи придаваеми части към имот ІІ-49, кв. 26 по стария план на
с. Калиманци а по новия план, представляващ имот пл. №
151, кв. 26, първоинстанционния съд е постановил прекратително
протоколно определение от 25.01.08г., което като необжалвано
е влязло в сила.
Ответниците А. чрез процесуален
представител са оспорили предявения против тях иск с правно основание чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД. Релевирано е било възражение за
заплащане на подобренията в процесния имот против ищците по делото, на обща
стойност от 162 794.50лв. /подобренията са описани по
видове във възражението на тези ответници – л. 92-95 от делото на ДРС/. Предявили са насрещен иск против ищците с правно
основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху
имоти, представляващи УПИ ІІІ-151 и VІ-151, кв. 26 по плана на с. Калиманци.
Този иск не е приет за съвместно разглеждане с определение № 250/30.11.07г.
Ответниците Д. признават, че владеят
дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ
ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от 1100кв.м.,
с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда и навес с оградни стени, но считат, че
те са собственици именно въз основа на продажбата, оформена с НА № 70, т. ІІІ,
рег. № 1838, дело № 463/17.08.05г. Релевирано е възражение
против ищците, за заплащане от същите на извършените в процесния имот подобрения от Добреви в качеството им
на добросъвестни владелци и признаване правото на задържане на имота при
уважаване на предявения против тях ревандикационен иск, възлизащи на обща
стойност от 12420лв. /по 4140лв.
от всеки от ищците/ от направените общо подобрения на стойност 20700лв., с които се е увеличила стойността на имота и
изразяващи се в: направа на кладенец с бетонни пръстени и дълбочина 11м., на стойност 4500лв.;
изграждане на Г-образен навес с каменен зид с дебелина 0.60м.
и с площ от 60 кв.м., на стойност 16200лв.
Ищците чрез процесуалния си представител
са възразили против допустимостта и основателността на направеното в
евентуалност възражение за подобренията от страна на ответниците Д. Считат, че
възражението е недопустимо за разглеждане, тъй като изходът на делото не зависи
от това дали има или няма подобрения в имота, а освен това ищците не са
продавали процесния имот на тези ответници – последните да си търсят
подобренията от своите продавачи – ответниците А.
С първото постановено по делото решение
от 08.12.08г., първоинстанционният съд е осъдил Д. да
предадат на тримата ищци 3/5 ид.ч. от дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо
част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият
с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки,
ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения,
отхвърляйки иска по чл. 108 от ЗС в останалата му
част; отхвърлен е иска на тримата ищци против ответниците А. с правно основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, сключен между Неда Янакиева и Атанасови и обективиран в НА №
145, т. ІІІ, рег. № 1950, дело № 624/11.09.03г.;
осъдил е всички ответници да заплатят на ищците разноски по иска по чл. 108 от ЗС, а от друга страна е осъдил ищците да заплатят на
ответниците Атанасови разноски по отхвърления против тях иск, намалявайки ги на
300лв. на осн. чл. 64, ал.
4 от ГПК /отм./. С решението от 08.04.09г. ДРС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка като е отхвърлил направеното от ответниците Д.
възражение за подобренията на стойност от 12420лв. и
признаване правото да задържат ревандикирания имот,
на осн. чл. 72 от ЗС.
Липсва произнасяне от ДРС
по формално приетото от същия възражение за присъждане на стойността на
подобренията в общ размер от 162 794.50лв., направено
от ответниците А., но същите не са отправили искане за допълване на решението.
От събраните по делото доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Видно
от представеното копие на НА № 156, т. І, дело № 349/14.08.81г.
на председателя на ДРС, че въз основа на извършена
обстоятелствена проверка С. Г.Я. е признат за собственик на дворно място от
2 420 кв.м., представляващо парцел ІІ-49, кв. 24 по плана на с. Калиманци, Варненско, заедно с построената в мястото къща,
при граници на имота: от две страни улици, С. Ж. К. и наследници на А. В. А..
От
представените на л. 10 и 11 удостоверения за наследници, издадени на 14.04.07г. се установява, че наследници на своите родители С. Г. Я.
/поч на 15.06.84г./ и Б. И.
Я. /починала на 01.11.84г./ са техните деца: Н. С. Я.,
Р.С. Я. Г.С.Я., И.С.Я. и В. С.Я..
С
НА № 53, т. І, регистър 1710, дело 511/06.08.03г. на
нотариус Ал. Никитов, рег. № 226 на НК, действащ в района на ДРС, Н. С.
Я., Г.С.Я. и И.С.Я. са признати за собственици по давностно
владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място с площ от 360
кв.м., съставляващо част от ПИ пл. № 151, целият от 2780 кв.м., от който
включени в ПИ ІІ-151 1030 кв.м., урегулиран от 1100 кв.м., включени в ПИ
ІІІ-151- 860 кв.м., урегулиран от 910 кв.м., включени в ПИ VІ-151
– 890 кв.м., урегулиран от 970 кв.м., всичките с неуредени регулационни сметки
в квартал 26 по плана на с. Калиманци, при граници на
имот пл. № 151: от три страни улици, ПИ І-150, ПИ VІІІ-150,
ПИ VІІ-150, ПИ ІV-152 и ПИ V-152.
Посочените
три лица на 22.08.03г. в гр. Девня са сключили
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, по силата на
която си поделили поземлен имот пл. № 151 с площ от 2780 кв.м., кв. 26 на с. Калиманци, ведно с построената в същия жилищна сграда и
подобрения, както следва: в дял на Н.Я. е поставено дворно място с площ от 1030
кв.м., съставляващо част
от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с
площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки,
ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения; Г.Я.
е получил в дял дворно място с площ от 860 кв.м., съставляващо част от ПИ
ІІІ-151, целият от 910 кв.м. с неуредени регулационни сметки, в кв. 26 по плана
на с. Калиманци, а И.Я. е получил в дял дворно място
с площ от 890 кв.м., съставляващо част от ПИ VІ-151,
целият от 970 кв.м. с неуредени регулационни сметки, в кв. 26 по плана на с. Калиманци.`
На
11.09.03г. Н. Я. е продала на сина си А.Х.А. и снаха
си Е.М.А. дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения, като
продажбата е оформена с НА № 145, т. ІІІ, регистър 1950, дело № 624/11.09.03 на
нотариус Ал. Никитов, рег. № 226 на НК, действащ в района на ДРС.
На
17.09.05г. А.Х.А. и Е.М.А. продали на Г. и Д. Д.
описаното по-горе дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на селото, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения за сумата от
10 000лв., като продажбата е оформена с НА № 70,
т. ІІІ, регистър 1838, дело № 463/17.08.05 на нотариус В. М., рег. № 465 на НК, действащ в района на ДРС.
С
решение на ДРС, влязло в сила на 07.10.05г., Н. С. Я. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 314 от – подаване на заявление
с неверни обстоятелства, при което е станала причина за издаването на
удостоверения за наследници на С.Г. Я. с невярно съдържание /л. 13 и л. 118 от
делото на ДРС/, за което е наложено и административно
наказание.
На
10.05.07г. е починала Н.С. Я. и оставила за свой
единствен наследник ответника А.Х.А. /л. 27/.
От
показанията на св. К. се установява, че в процесния имот е имало постройка на
два етажа, а срещу нея каменна сграда за животни, както и други постройки в
продължението на имота. След смъртта на С. имотът се е владял от Н., която е
живяла в една стая на първия етаж. В имота от време на време са идвали хора,
които свидетелят не познава, тъй като макар и кметски наместник, не е кореняк
жител ***. Направени са били и нови подобрения в имота – нова ограда, нова
плоча над първия етаж, поставени нови врати и прозорци.Св. И.не сочи на факти,
които да изясняват обстоятелствата от предмета на спора. Св. С. сочи, че Г. е
правил навес и кладенец в имота през 2006г., като
преди това го е закупил през 2005г., докогато
собственик е бил А.. Покривът на навеса е с дървена конструкция, а кладенецът е
дълбок около 10-12м. Св. В. познава А. и Г. и знае,
че последният има имот в с. Калиманци. Г. е срещнал
свидетеля и му споделил, че иска да прави барбекю в
имота и търси хора да му помогнат. Г. е искал да направи навес върху Г-образна
каменна стена. Самият свидетел е правил покривната конструкция на навеса – от
дървени греди и ондулин. Каменната зидария на стените
на навеса е била направена, когато свидетелят е отишъл и работил през пролетта
на 2007г.
От
заключението на първоначалната СТЕ, изслушано пред ДРС
се установява, че за изграждането на Г-образния навес от каменна зидария, ведно
с дървена покривна конструкция, покрита с ондулин,
отводнена с олуци и бетонова подова настилка, стойността възлиза на 8009.11лв. без ДДС и 9610.93лв. с ДДС.
Отделно стойността на изградено барбекю, построено в
ъгъла на Г-образния навес е общо 454.26лв. без ДДС и
545.11лв. с ДДС. Стойността на изградения кладенец с
бетонови пръстени и дълбочина от 11 м. е 1594.40лв.
без ДДС и 1913.28лв. с ДДС. Цените са взети от
справочник за цените в строителството за 2008г..
Кладенецът и навеса са второстепенни постройки на допълващото застрояване и за
същите се издава разрешение за строеж без одобряване на инвестиционен проект.
От
допълнителното заключение на СТЕ, изслушано и прието от ДРС
се установява, че по стария план на с. Калиманци от 1931г. УПИ ІІ-49 е бил с площ от
2420 кв.м., като от същия са били образувани УПИ
ІІ-49 с площ от 914 кв.м. и към него са били придадени по регулация 169 кв.м.; УПИ V-49 с площ от 470 кв.м. и
към него са били придадени по регулация 33 кв.м.; УПИ
VІ-49 с площ от 440 кв.м. и към него са били
придадени по регулация 32 кв.м. и УПИ VІІ-49 с площ от 956 кв.м. и към него са били придадени по
регулация 126 кв.м. По новия регулационен план, одобрен със заповед №
2011/16.12.1987г., имотът е разделен на три парцела,
както следва: УПИ ІІ-151 (включва парцел V-49, част от парцел ІІ-49 и придадени площи от 202 кв.м.);
УПИ ІІІ-151(включва парцел VІ-49, част от парцел ІІ-49, VІІ-49
и придадени площи от 32 кв.м.); УПИ VІ-151(включва част от
парцел VІІ-49 и придадени площи от 126 кв.м.). В
архива на община Суворово не са налице данни за издадени разрешения за строеж
на основно и допълващо застрояване в парцел ІІ-151.
От
изслушаното пред въззивната инстанция заключение на първоначалната тройна СТЕ
се установява, че стойността на изградения Г-образен навес /включително и с барбекю/, определена по метода на вещната стойност е 11610лв., а определена по пазарния подход е 15750лв. Използвайки тегловни коефициенти за двата метода,
вещите лица сочат, че стойността на този навес е 13680лв.
Пазарната стойност на кладенеца е 3570лв., а ако се
включи и стойността на ел. помпата към него – 4020лв.
Или общата пазарна стойност на навеса /с барбекю/ и
кладенеца е 17250лв., а ако се добави и стойността на
помпата – 17 700лв.
Съобразно
заключението на новата тройна СТЕ, изслушано от въззивната инстанция се
установява, че стойността на изградения кладенец с навес и ел. помпа към 2007г. е 2830.80лв., а към
настоящия момент – 2800.17лв. Стойността на
Г-образния навес /без барбекю/ към 2007г. е 8664.17лв., а към
настоящия момент 8536.90лв. Отделно са дадени
стойностите към посочените два момента и на изграденото барбекю.
От
представеното и прието пред ВОС копие на
удостоверение, издадено на 14.07.08г. от Община Варна е видно, че ответниците А.
и Е. Атанасови са вписани като свидетели при сключването на граждански брак на
19.03.1978г. между другите двама ответници по делото Г.
и Д. Добреви.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По въззивната жалба, подадена от Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я.,
всички чрез процесуалния им представител адв. Т. И.,
против решение № 420/08.12.2008г., с което е
отхвърлен иска им по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД против първите двама ответници.
Предмет на атакуваната сделка, оформена с
НА № 145/03г. на нотариус с рег.№ 226 е продажбата на
недвижим имот, представляващ УПИ ІІ-151, кв. 26 по
плана на с. Калиманци, одобрен през 1987г. срещу продажната цена от 2000лв.
/с малко надвишаваща данъчната оценка/. Договорът е сключен между Н.Я. и
ответниците А. Безспорно се установи по делото, че този недвижим имот
представлява част от наследството на починалите общи наследодатели на тримата
ищци, брат им Велико /който не участва по делото/ и сестра им Н. Я.. Поради
неучастието в сключения договор за доброволна делба на 22.08.03г. на всички сънаследници на двамата общи наследодатели С.
Г.Я. и Б. И.Я., извършената с този договор делба е изцяло нищожна на осн. чл. 75, ал. 2 от . При
това положение, описания УПИ ІІ-151 в кв. 26 на
селото, предмет на процесната сделка, е останал в
съсобственост на петимата сънаследници и при равни квоти /по арг. от чл. 5, ал. 1 от и при
липсата на доказателства за извършени дарения или завещания от наследодателите
в полза на някои от наследниците, които да са уголемили дела им/. Въпреки това
обаче, макар и в сделката да е участвал единия съсобственик, притежаващ 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху този имот, сделката
не е нищожна нито поради липсата на съгласие, нито поради липсата на основание,
нито поради липсата на предмет, тъй като продажбата на чужда вещ /за разликата
над 1/5 ид.ч. до пълния обем на правото на
собственост/ не е нищожна. Налице е надлежно формирана воля и съответно
направени волеизявления от дееспособни страни по договора, в предвидената от
закона форма, които са насрещни и взаимно съвпадащи, поради което е постигнато
съгласие по съществените условия на договора за покупко-продажба. Налице е
действителен договор, сключен на правно основание и с възможен предмет. Освен
това неспазването на изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС
също не води до нищожност, а е предпоставка за защита на съсобственика с иска
по чл. 33, ал. 3 от ЗС, предявен в предвидения срок.
Поради това и предявения иск за прогласяване нищожността на посочената сделка е
неоснователен и първоинстанционното решение с този краен резултат следва да
бъде оставено в сила.
По втората въззивна жалба, подадена от Г.Д.Д. и Д.В.Д., двамата
чрез процесуалния им представител адв. М.В., против
решение № 420/08.12.2008г., постановено по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, в
частта му, с която е частично уважен предявеният от Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я.
против жалбоподателите иск с пр. осн. чл.108 от ЗС. На първо място с оглед наведените твърдения от всяка от
страните по този иск, съдът намира същия за допустим. Това е така, защото
Добреви противопоставят като придобивно основание своя договор от 17.08.05г., претендирайки да са единствени собственици /а не само
препятстват ползването на общата вещ/, което обосновава тезата за допустимост
на ревандикационния иск от едни съсобственици
/ищците/ против други съсобственици /ответниците Добреви/ - относно
допустимостта на иска по чл. 108 от ЗС при такава
хипотеза – Решение № 139/23.11.85г. по гр.д. № 111/85г. на ОСГК.
Искът обаче е основателен в уважения от
първоинстанционния съд обем. Това е така, защото съобразно приетото по-горе, че
след като доброволната делба между трима от общо петимата сънаследници е
нищожна и не е произвела действие, а договора за покупко-продажба на имота,
оформен с НА № 145/03г. на нотариус с рег.№ 226 е
действителен, то продадения на Атанасови имот всъщност е включвал само обема от
права, притежавани от продавачката Неда Янакиева – само 1/5 ид.ч.
от имота. При това положение и А. са могли да прехвърлят тази част от общата
собственост, поради което и Д. с покупката, оформена с НА № 70, т. ІІІ, рег. №
1838, дело № 463/17.08.05г. са придобили от А. 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху този УПИ. След като ищците се легитимират като собственици на
общо 3/5 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния имот, то и предявения им ревандикационен иск против ответниците Д. е
основателен до обема на притежаваните от тях квоти /за разлика от ревандикацията, водена от един съсобственик спрямо трето за
собствеността лице – несобственик, когато може да се
предяви пълния обем от права от един съсобственик с оглед защита на вещта, то
при настоящата хипотеза ревандикацията на вещта е в
обема от притежаваните от ищците права/. След като е достигнал до идентични
правни изводи, надлежно изложени в обжалвания съдебен акт, то последния и в
тази му част следва да бъде оставен в сила.
По въззивната жалба, подадена от Г.Д.Д. и Д.В.Д., против
решение № 43/08.04.2009г.,
с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по
делото решение № 420/08.12.2008г. и е формулиран диспозитив за отхвърляне възражението на тези въззивници против Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я. за заплащане на
обща сума от 12 420лв., представляваща сумата, с
която се е увеличила стойността на имота.
С оглед на формирания по-горе извод за
основателност на иска по чл. 108 от ЗС, съдът следва
да разгледа и възражението за подобрения, направено от Д. против ищците, както
и искането за признаване правото на задържане, основани на нормата на чл. 72,
ал. 1 и ал. 3 от ЗС. За да се определи дали Добреви
са добросъвестни владелци, съдът съотнася
установените по настоящото дело факти към критерия на чл. 70, ал. 1 от ЗС. Както се посочи и по-горе, Добреви владеят процесния
имот от датата на закупуването му от А. – на 17.08.05г.
Това владение е основано на акт, отговарящ на предвидената от закона форма
относно договор за продажба на недвижим имот и същият е годен да направи
купувачите собственици. Въпросът е дали Добреви са знаели, че А. притежават
само 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху
процесния УПИ. Установи се поделото, че А. са били
кумове при сключването на граждански брак на Д. през 1978г.
Това действително предполага и по-близки отношения и по-често общуване между
двете семейства, ако е съобразено с българската традиция. Наред с това се
установи, че майката на А. и негова праводателка – Н.
Я. е била обвиняема, а от 21.09.05г. и подсъдима по НОХД за извършване на документно престъпление, свързано с
невярно заявяване на кръга от наследниците на своя баща и издаване на
удостоверение за наследници, което е послужило по-късно и за снабдяване с КНА. Всичко това обаче не се установи да е било положително
известно на Д. и те да са знаели, че купуват за горницата над 1/5 ид.ч. от несобственик. Напротив,
същите са закупили и владели имота необезпокоявано и като свой /в същия е
живяла майката на А. и свидетелите знаят имота с къщата като такъв на Н. Я./, а
съседните два УПИ – като част от имота, останал в
наследство от С.Г. Я. и ползван от останалите наследници. Едва с получаването
на препис от исковата молба по настоящото дело /на 18.09.07г./
следва да се приеме, че същите са уведомени за наличието на спор относно
правата върху този имот. И така, Д. са добросъвестни владелци и това им
качество им дава правото да претендират сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на извършените от тях подобрения, вкл. от своите
ревандикиращи идеалните си части съсобственици, до
размера на техните квоти. Увеличението се определя към деня на постановяване на
съдебното решение. Установи се от свидетелските показания, че в имота е имало
едноетажна жилищна постройка, която А. са надстроили, изливайки плоча, надзиждайки я с втори етаж и изграждайки покрив, поставяйки
нови врати и прозорци, правейки и нова ограда на имота. Установи се също така,
че след закупуването на имота от Д., същите са изградили кладенец, както и
Г-образен навес от каменна зидария с площ от 60 кв.м. , покрит през пролетта на
2007г. с дървена конструкция и ондулин.
Кредитирайки заключението на повторната
тройна СТЕ, изслушана пред ВОС, стойността на
кладенеца към настоящия момент е 2305.17лв. /това е стойността без електрическата помпа,
която е преносима и може да се демонтира от кладенеца/. Отделно стойността на
Г-образния навес към настоящия момент е 8115.37лв. /в стойността му съдът не включва т.,т. 19-25 от
р. ІІ от заключението, касаещи направата на лята външна мивка, тъй като същата
се твърди да е изградена от Атанасови /л. 94 от делото на ДРС,
представляващо част от възражението за подобрения на Атанасови//. Освен това,
обвързан от диспозитивното начало, съдът намира, че
не следва да присъжда стойността на изграденото барбекю
с пещ, тъй като Добреви не са го претендирали като подобрение. Или, стойността
на направените от Добреви подобрения, с която се е увеличила стойността на
процесния имот, възлиза на общо 10 420.54лв.
Следователно, съобразно притежаваните от ищците квоти от по 1/5 ид.ч. в собствеността на процесния имот, същите следва да
бъдат осъдени да заплатят на Д. /Д., Д. и А./ сумата от общо 6252.32лв./всеки един от
ищците дължи по 2084.11лв./. До този размер
възражението за подобрения е основателно, а за горницата до 12420лв.
е неоснователно и следва да се отхвърли. Решението на ДРС,
поправено по реда на чл. 192, ал. 2 от /отм./
следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено възражението за подобрения
до размер от общо 6252.32лв. и същото да се уважи, а
за горницата до предявения размер, в която възражението за присъждане на
подобрения е отхвърлено следва да се остави в сила.
Така формирания правен извод не се изменя
от факта, че за изграждането на кладенеца и навеса не са налице разрешения от
съответната общинска администрация /това са постройки на допълващо застрояване
по см. на ЗУТ/. Вярно е, че съгласно т. 7 от Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на
ВС, подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, но ответниците Д.,
които са и съсобственици, очевидно желаят да ги запазят в съсобствения
имот /евентуалния спор между съсобствениците относно това дали да се премахне
изграденото в техния имот е въпрос на управление съгласно чл. 32 от ЗС и при липсата на възможност по ал. 1 следва да се
разреши по ал. 2 на посочения текст, но такъв спор пред настоящи състав на съда
не е повдигнат – налице е само твърдение от ищците, че построеното е незаконно
и поради това не се дължи неговата стойност/. При това положение стойността на
подобренията съобразно посочените квоти се дължи. В полза на Д. следва да се
признае и правото на задържане на процесния имот до изплащане от ищците на
стойността на подобренията.
По частната жалба, подадена от А.Х.А. и Е.М.А., двамата
чрез процесуалния им представител адв. Т. Г., против
решение № 420/08.12.2008г., постановено по гр.д.№150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, в
частта му за разноските, имаща характер на съдебно определение. Посоченото
решение се атакува в двете му части – в частта, с която А. са осъдени да
заплатят на ищците направените по делото разноски. Съдът намира, че това
определение е неправилно, тъй като предявения против А. иск е само този по чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, който е отхвърлен, поради което и по този иск те не дължат
разноски на ищците, а напротив – на тях им се дължат разноски. Последното
определение на ДРС, с което се намаляват дължимите на
А. разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 64, ал. 4 от /отм./,
също е неправилно. Вярно е, че против А. е бил предявен иск по чл. 97, ал. 1 от
ГПК /отм./, а те са предявили възражение за
подобрения, като производството по иска е прекратено. Прекратяването обаче е в
резултат и на поддържаната от процесуалния представител на А. правна теза,
възприета и от съда, а от друга страна, съдът не се е произнесъл по
възражението за подобрения, но е отхвърлил предявения против А. иск по чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД, имащ за предмет сделка на стойност от 10 000лв.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение при този материален интерес,
определен по Наредба № 1 на ВАС, е 650лв., а
трикратния размер е 1950лв. Или, заплатеното от А.
възнаграждение за един адвокат в размер на 1500лв.не
е прекомерно, имайки предвид фактическата и правна сложност по делото.
Решението и в двете му части, имащи характера на определение следва да се
измени – първото да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да
заплатят разноски, а второто да се измени като на А. се присъди сумата от 1500лв. на осн. чл. 64, ал. 2 и 3
от ГПК.
Съобразно отправените от всяка от страните претенция за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съдът намира следното:
Въззиваемите Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я. по жалбата на Д. против решението на ДРС в частта му по иска по чл. 108 от ЗС
и за подобренията /в отхвърлителната им част/ имат
право на разноски и същите, съразмерно на направените разходи, са 148.88лв., на осн. чл. 64, ал. 2 от /отм./.
Заплатените от тях 350лв. адвокатско
възнаграждение по договор от 27.12.08г. е по подадената от тях въззивна жалба,
която не им се уважава и поради това тази сума не следва да им се присъжда.
Въззиваемите
А. имат правото на направените по
делото разноски по защитата против въззивната жалба на ищците против решението
на ДРС по иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД в размер на
направените по делото разноски от 1500лв., на осн. чл. 64, ал. 2 от /отм./.
Въззивниците
Д. нямат право на разноски за
неоснователната им въззивна жалба против решението по иска по чл. 108 от ЗС /половината от платеното адвокатско възнаграждение от 1000лв./, но имат право на разноски по въззивната им жалба
за подобренията /500лв. + 180лв./,
съразмерно на уважената част от същата, или 342.32лв. По повод на разноските,
направени от Д., съдът съобрази, че Д. и А. Д. са упълномощили адв. Т. Г. да ги представлява по делото /л. 144/, а Д.Д. е
сключил договор за правна защита и съдействие с адв. М.Г.,
плащайки й по същия сумата от 500лв. /л. 152/, но без
същата да има пълномощно да го представлява. Поради това и тази сума не следва
да се присъжда като разноски в полза на Д.Д..
Освен горното, въззиваемите Р.С.К.,
Г.С.Я. и И.С.Я. следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на ВОС дължимата
държавна такса върху стойността на присъдените по възражението подобрения, или 250.09лв., на
осн. чл. 10 от Тарифата за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК. Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420/08.12.2008г.,
постановено по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС, ІІ състав, в частта
му, с която е отхвърлен иска на Р.С.К., ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН **********
и И.С.Я., ЕГН ********** срещу А.Х.А., ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН **********
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на с. Калиманци,
общ Суворово, обл. Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и подобрения, като
продажбата е оформена с НА № 145, т. ІІІ, регистър 1950, дело № 624/11.09.03 на
нотариус Ал. Н., рег. № 226 на НК, действащ в района
на ДРС, поради липса на съгласие, основание и
предмет, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както и в частта му, с която Г.Д.Д.,
ЕГН ********** /заместен в хода на въззивното производство от своите наследници
- Д.Г.Д., ЕГН ********** и А.Г.Д., ЕГН **********/ и Д.В.Д., ЕГН **********, са
осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху 3/5 ид.ч. на Р.С.К.,
ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** върху следния
свой недвижим имот, представляващ дворно
място с площ от 1030 кв.м.,
съставляващо част от УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на с.
Калиманци, общ Суворово, обл.
Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени
регулационни сметки, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда
и подобрения, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ решение № 420/08.12.2008г.
(поправено с решение № 43/08.04.2009г.), постановено по гр.д.№ 150/07г.
по описа на ДРС, ІІ състав, в частта, с която е отхвърлено възражението на Г.Д.Д., ЕГН **********
/заместен в хода на въззивното производство от своите наследници - Д.Г.Д., ЕГН **********
и А.Г.Д., ЕГН **********/ и Д.В.Д., ЕГН ********** против Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я.
за заплащане на обща сума в размер до 6252.32лв., представляваща сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м.,
съставляващо УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на с. Калиманци, общ Суворово, обл.
Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени
регулационни сметки, ведно с построената в него сграда и подобрения, вследствие
извършените подобрения и право на задържане на имота до заплащане на
подобренията, на осн. чл. 72 от ЗС,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я.,
ЕГН ********** да заплатят на Д.Г.Д., ЕГН **********, А.Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д.,
ЕГН ********** сумата от общо 6252.32
/шест хиляди двеста петдесет и два лева и тридесет и две ст./лв.,
представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на имота,
представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на с. Калиманци,
общ Суворово, обл. Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него сграда и подобрения, вследствие извършените подобрения,
представляващи изграждане на кладенец с бетонови пръстени и дълбочина от 11 м.
и изграждане на Г-образен навес с каменен зид с дебелина 0.60м.
и с площ от 60 кв.м., на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС.
ПРИЗНАВА в полза на Д.Г.Д., ЕГН **********, А.Г.Д.,
ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН ********** правото
на задържане за предаване владението на 3/5 ид.ч.
от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо
УПИ ІІ-151, кв.26 по плана на с. Калиманци,
общ Суворово, обл. Варненска, целият с площ от 1100кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с
построената в него сграда и подобрения, до заплащане на сумата от общо 6252.32 /шест хиляди двеста петдесет и два
лева и тридесет и две ст./лв. от Р.С.К., ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН **********
и И.С.Я., ЕГН ********** на Д.Г.Д., ЕГН **********, А.Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д.,
ЕГН **********, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420/08.12.2008г.
(поправено с решение № 43/08.04.2009г.), постановено по гр.д.№ 150/07г.
по описа на ДРС, ІІ състав, в частта, с която е отхвърлено възражението на Г.Д.Д., ЕГН **********
/заместен в хода на въззивното производство от своите наследници - Д.Г.Д., ЕГН **********
и А.Г.Д., ЕГН **********/ и Д.В.Д., ЕГН ********** против Р.С.К., Г.С.Я. и И.С.Я.
за заплащане на горницата над сумата от общо 6252.32лв. до общо 12420лв., представляваща сумата,
с която се е увеличила стойността на имота, представляващ дворно място с площ
от 1030 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-151, кв.26 по
плана на с. Калиманци, общ Суворово, обл. Варненска, целият с площ от 1100кв.м.,
с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него сграда и подобрения,
вследствие извършените подобрения, представляващи изграждане на кладенец с
бетонови пръстени и дълбочина от 11 м. и изграждане на Г-образен навес с
каменен зид с дебелина 0.60м. и с площ от 60 кв.м.,
на осн. чл. 72 от ЗС
ОТМЕНЯ решение № 420/08.12.2008г., постановено
по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС,
ІІ състав, в частта, с която А.Х.А.,
ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Р.С.К., ЕГН **********,
Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** сумата от 267лв.
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважените искове и сума в размер на
34.41лв., представляваща ДТ
по иска по чл. 108 от ЗС, на осн.
чл. 64, ал. 1 от /отм./.
ИЗМЕНЯ решение № 420/08.12.2008г., постановено
по гр.д.№ 150/07г. по описа на ДРС,
ІІ състав, в частта, с която Р.С.К.,
ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на А.Х.А., ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН ********** сумата от 300лв., на осн. чл. 64, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК /отм./ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН
********** да заплатят на А.Х.А., ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН **********
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/лв.,
на осн. чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от
/отм./, представляваща направените пред първоинстанционния съд разноски по
делото.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я.,
ЕГН ********** да заплатят на А.Х.А., ЕГН ********** и Е.М.А., ЕГН **********
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/лв.,
на осн. чл. 64, ал. 2 от
/отм./, представляваща направените пред въззивния
съд разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.С.К.,
ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** да заплатят на Д.Г.Д., ЕГН **********, А.Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН ********** сумата от 342.32 /триста четиридесет и два лева и
тридесет и две ст./, представляващи разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 64, ал. 1 от /отм./.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, А.Г.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН ********** да заплатят на Р.С.К., ЕГН
**********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** сумата от 148.98 /сто четиридесет и осем лева и
деветдесет и осем ст./лв., представляващи разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл. 64, ал. 2 от /отм./.
ОСЪЖДА Р.С.К.,
ЕГН **********, Г.С.Я., ЕГН ********** и И.С.Я., ЕГН ********** да заплатят в
полза на Окръжен съд Варна сумата от 250.09 /двеста и петдесет лева и девет ст./лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху стойността
на присъдените по възражението подобрения от общо 6252.32лв., на осн. чл. 10 от
Тарифата за ДТ, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/
при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: