РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Исперих, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20243310100617 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 3444/19.09.2024 г. от „Енерго-Про
Продажби” АД, гр.Варна, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов
Иванов, Радослав Йорданов Иванов, действащи чрез Е. М. – юрисконсулт, срещу В. М.
Осман, ЕГН: **********, от гр. Исперих, с която моли съда да постанови решение, с което
да се установи със силата на присъдено нещо, че ответницата им дължи заплащане на сума
от 264.94 лв. за обект на потребление заведен с абонатен номер ********** (с.Здравец,
ул.*** № 10), включваща главница в размер на 251.87 лв. (двеста петдесет и един лв. и 87
ст.) за ел. енергия по фактури издадени в периода 25.04.2023 - 25.04.2023, както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 13.07 лв. (тринадесет лв. и 07 ст.) представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 19.10.2023,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата
дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни
разноски по настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл.№
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се на адрес: Здравец – Разград, ул.*** № 10, като тези облигационни отношения
били регламентирани в Общите условия на Договора за продажба на ел.енергия. За
процесния период ответникът не бил изпълнил задължението си да заплаща доставената му
и консумирана от него ел.енергия в сроковете, посочени във фактурите. По този повод
ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със
Заповед за изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д.№ 783/2023 г. по
описа на РС - Исперих. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
Претендират се и направените съдебни разноски по настоящото дело, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с Наредбата за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006г.
В съдебно заседание за ищеца се представлява от упълномощен юрисконулт Е. М.,
която поддържа изцяло исковите претенции и представя допълнителни писмени
доказателства във връзка с разпределената доказателствена тежест, както и списък на
1
разноските.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Осман представя такъв чрез служебно
назначения особен представител адв. В. Ц. от АК - Разград, като счита исковете за
процесуално допустими, а по основателността им заявява, че ще се произнесе след събиране
на доказателствата. Не възразява срещу направените доказателствени искания, не прави
искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Особеният представител адв. В. Ц.
поддържа писмения отговор и моли за решение, съобразно събраните по делото
доказателства и закона.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество “Енерго-Про Продажби” АД – гр.Варна
/предишно наименование “Е.ОН България Продажби” АД/ осигурява снабдяването с
електрическа енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за
енергетиката, на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на
“Енерго-Про Мрежи” АД /предишно наименование “Е.ОН България Мрежи” АД/ срещу
заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител, осъществяващо дейността си на
територията на административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, за което притежава Лицензия за
обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена от ДКЕВР и изпълнява ролята на
краен снабдител за указаната територия /представени Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Пордажби” АД, одобрени с Решение №
ОУ-061 на ДКЕВР от 07.11.2007г./.
Видно от представеното извлечение от сметка към 10.09.2024 г. и Справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца, както и от фактура №
**********/25,04,2023 г., на името на В. М. Осман има открита партида като клиент на
ищцовото дружество с кл.№ ********** за продажба на ел.енергия за обект с абонатен №
**********, находящ се на адрес: Здравец – Разград, ул.*** № 10. Съгласно приложената
справка № 801915/09,06,2025 г. от Агенция по вписванията, ответницата е собственик на
недвижимия имот, находящ се на посочения административен адрес – с. Здравец, ул.*** №
10, от 08.11.2012 г.
Съгласно описаната в тези извлечения и приложена по делото фактура №
**********/25,04,2023 г., изследвана и в заключението по назначената по делото съдебно-
икономическа експертиза, през периода от 10.03.2023 г. до 09.04.2023 г. ищцовото дружество
е доставяло за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана електрическа
енергия на обща стойност от 251.87 лева. Експертизата установява, че цитираната фактура е
относима към периода на исковата претенция и по нея не са извършвани плащания от страна
на ответника след завеждане на исковата молба и до деня на съдебното заседание. Според
експертното заключение размерът на мораторната лихва върху главницата, изчислена за
претендирания от ищеца период - от датата на падежа на фактурата – 26,05,2023 г. до
19.10.2023 г., възлиза на 13,07 лева.
Поради неплащане в срок от страна на ответника на обсъдените по-горе парични
задължения за консумирана ел.енергия, ищцовото дружество предприело постъпки и със
Заявление сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 783/2023 г. по описа на РС -
Исперих, по което и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдява със Заповед № 391 от 03.11.2023
г. за изпълнение на парично задължение.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 900.00 лева, от които – 75.00 лева - доплатена ДТ при завеждане
на установителния иск, 250.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, 400.00лв – възнаграждение на особен
представител, 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 25.00
лв. ДТ в ЗП. Претендира и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 отГПК,
във връзка с Наредба № 4/2006г. за заплащане на правната помощ в размер на 100.00 лв.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане е допустим и намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, при спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 783/2023 г. по описа на
съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.11.2023 г.
Разгледан по същество искът е основателен.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат, че В. М. Осман е клиент на
2
“ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за дом, находящ се на адрес: с. Здравец, ул.*** № 10.
Действително между ищеца и ответницата няма сключен индивидуален договор, но по
делото са налични достатъчно писмени доказателства, че В. М. Осман е ползвател на
предоставена ел.енергия от ищцовото дружество за имот, който е нейна собственост и е
поела изцяло правата и задълженията на клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД. При това
положение за съда се налага извода, че между страните е сключен договор за доставка и
потребление на ел.енергия за посочения адрес при действието на цитираните ОУ, с всички
произтичащи от това права и задължения и за двете страни.
В качеството си на клиент, на ответницата е била доставяна ел.енергия от ищеца, но
тя не е изпълнила своевременно задълженията си за заплащане на дължимите суми в
сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото
задължение, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането. Тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от заключението на
извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло
като неоспорено, компетентно и обосновано.
При спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към
ищеца, като е заплатил задълженията си или са настъпили други правопогасяващи
задължението му обстоятелства. Същият не е сторил това, като не ангажира пред съда
ползващи го и допустими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
задължението му за плащане на претендираното от него парично задължение /заплащане на
стойността на потребена ел.енергия/.
Съобразено с установените по делото обстоятелства, задълженията по процесните
фактури се явяват доказани до размера на претендираните 251.87 лв., поради което искът
следва да бъде уважен изцяло.
Като обусловен от изхода на главния иск, основателен и доказан се явява и аксецорния
иск за мораторна лихва за периода от падежа на фактурата – 26.04.2023 г. до 19.10.2023 г. до
размера на 13,07 лв.
Такова обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, се следва и за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 02.11.2023 г., от който момент се счита предявен и искът за установяване на
вземането до окончателното му изплащане.
При горния изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените от него разноски в настоящото производство и по ч.гр.д. № 783/2023
г. (съобразно т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС), съразмерно на уважената част от
исковете, т.е. изцяло, в общ размер на 900.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, по отношение на
ответника В. М. Осман, ЕГН: **********, от гр. Исперих, че същата има парично
задължение към “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна 9009, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов, Радослав Йорданов
Иванов, в размер на 264.94 (двеста шестдесет и четири лева и 94 ст.) за обект на
потребление заведен с абонатен номер ********** находящ се на адрес: Здравец – Разград,
ул.*** № 10, включваща главница в размер на 251.87 лв. (двеста петдесет и един лв. и 87
ст.) за ел. енергия по фактура издадена на 25.04.2023, както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 13.07 лв. (тринадесет лв. и 07 ст.), представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 19.10.2023, посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата, както
и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението,
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. М. Осман, ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от
3
Пламен Стоянов Стефанов, Иван Атанасов Иванов, Радослав Йорданов Иванов, сумата от
900.00 (деветстотин) лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.
№ 783/2023 г. по описа на РС – Исперих, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
783/2023 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4