РЕШЕНИЕ
№260226 12.11.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на двадесет и девети октомври през две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 59 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Д.Г.К.,
ЕГН **********,***, против „И.Г.С.“ ЕООД, ЕИК ........ Твърди се, че на
07.04.2020 г. ищецът бил назначен по безсрочен трудов договор № 03/07.04.2020
г. в ответното дружество, на длъжност „технически сътрудник“, което
правоотношение било прекратено със заповед № 4/14.12.2020 г. по причина „поради
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор". Заповедта била
връчена на 15.12.2020 г. В действителност трудовото правоотношение било
прекратено поради подадено от К. уведомление за прекратяване от 12.11.2020 г.,
тъй като не му били изплащани трудовите възнаграждения. Сочи се, че към датата
на прекратяването на трудовото правоотношение не му били изплатени трудови
възнаграждения за осем месеца и шест дни (от 07.04.2020 г. до 14.12.2020 г.),
равняващи се на сумата общо в размер на 5013,80 лв. брутно или 4289.92 лв.
нетно, както и обезщетение за неползван отпуск за 13 работни дни, или общо се
счита, че се дължи на ищеца сумата от 5410,30 лв., разпределени по следния
начин: 488 лева бруто /378,67 лева нето/ за месец април 2020 г.; 610 лева бруто
/473,75 лева нето/ за всеки един от месеците май, юни, юли, август, септември,
октомври и ноември 2020 г.; 255,80 лева бруто /198,49 лева нето/ за месец
декември 2020 г., както и 396,50 лв. дължимо обезщетение по чл.224 от КТ. С
оглед изложеното се моли да бъде осъден ответника да заплати сочените нетни суми
на ищеца в общ размер от 4289.92 лв., ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба- 18.01.2021 г., до окончателното изплащане.
В срокът по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.128, т.2, чл.224 от КТ, и чл.86 ЗЗД.
По делото нямо спор относно това, че ищецът е бил
назначен по безсрочен трудов договор № 03/07.04.2020 г. в ответното дружество,
на длъжност „технически сътрудник“, на пълен работен ден, с трудово
възнаграждение в размер на 610 лв., и допълнително такова
в размер на 0.6% за всяка зачетена година трудов стаж, платимо на 20-то число
на месеца, следващ отработения месец, и с платен годишен отпуск- 20 работни
дни. Видно от представената заповед №
4/14.12.2020 г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от 14.12.2020
г.
От изготвената по делото ССчЕ
се установява, че на вещото лице не са предоставени подписани от ищеца ведомости
от счетоводството на ответника. Дължимите от работодателя социалноосигурителни
и здравни вноски, както и ДОД, за процесния период се
сочи от експерта, че са внесени, като нетното възнаграждение, дължимо на ищеца
възлиза на сумата от общо 3841.82 лв. Сочи се в заключението, че обезщетението
по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо за неизползван платен годишен отпуск, възлиза на
сумата от 396.50 лв., изчислено на база 13 работни дни.
С оглед на така изложеното и предвид липсата на
представени от страна на работодателя писмени доказателства, оборващи тезата на
ищеца, следва да се приеме, че действително за периода м.април 2020 г. до
датата на прекратяване на трудовото правоотношение през м.декември 2020 г., на
ищеца не са били заплатени трудовите възнаграждения, които възлизат на нетната сума
от общо 3841.82 лв. Безспорно работодателят е длъжен в установените в договора
срокове да заплаща на работника уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Дължимостта на процесната сума в тази връзка се потвърждава и от
посоченото в заключението на вещото лице, че липсват разписани от ищеца
ведомости, доказващи заплащане на възнаграждението.
С оглед на така изложеното по- горе, претенцията с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, следва да бъде уважена до размера на сумата от
3841.82 лв. /претендира се нетната стойност/, предвид заплатените от
работодателя дължими здравни и социални осигуровки, както и данък общ доход. Следва
да бъде уважена и претенцията по чл. 224, ал.1 от КТ в цялост за сумата от
396.50 лв., представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, изчислено на база 13 работни дни. Или общо ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 4238.32 лв., като за разликата над тази сума до претендираните 4289.92 лв., не следва да бъде уважавана
претенцията по чл.270 от КТ. Така признатите суми следва да бъдат заплатени
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
18.01.2021 г., до окончателното им изплащане. В тежест на работодателя е да
докаже заплащане на дължимото трудово възнаграждение, както и обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ, което не бе сторено.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат сторените
съдебно- деловодни разноски съобразно уважената част. Видно от представеният списък,
претендира се сумата от 500 лв.- адвокатско възнаграждение. Съобразно изхода на
спора, следва да бъде присъдена сумата от 494 лв.
Предвид на това, че споровете са трудови, следва ответникът
да бъде осъден да заплати държавните такси по предявените претенции, и
съобразно изхода на спора, се дължи сумата от общо 204 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.Г.С.“ ЕООД, ЕИК ......., да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********,***,
сумата от общо 4238.32 лв.,
представляваща сбор от дължимо нетно трудово възнаграждение за периода от
07.04.2020 г. до 13.12.2020 г., както и обезщетение за неизползвани 13 работни
дни платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за същия период, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ за
разликата над присъдената сума до претендираните общо
4289.92 лв., ведно със законната лихва върху разликата.
ОСЪЖДА „И.Г.С.“ ЕООД, ЕИК ......., да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********,***,
сумата от 494 лв., представляващи
разноски по делото съобразно уважените части.
ОСЪЖДА „И.Г.С.“ ЕООД, ЕИК .......,
да заплати по сметка на РС- Несебър сумата от 204 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: