О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260147 ,16.02.2021 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав :
Председател
: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
младши съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно частно гражданско дело номер 49 по описа за 2021 година, намира следното :
Производството е образувано по частна жалба, с вх.№ 261118 / 21.01.2021 г. ( по регистратурата на ДРС ) по член 396,ал.1 от ГПК на ищеца „ Ваканционно селище Русалка “ АД, град София срещу определение № 2600997 от 13.01.2021 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 783/2020 г. , с което е отказано да се допусне обезпечение на предявения от него срещу държавата положителен установителен иск за право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 65543.31.92 по плана на село Свети Никола ,община Каварна, на площ от 185 338 кв.м. чрез спиране на изпълнението по изпълнителни дела № 202003240100137 и № 20193240400040 на ДСИ при РС, Каварна.
В частната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не съобразил значимите факти и не изследвал доказателствата за тях. Изпълнителното производство № 40/2019 г. и исковото производство имат един и същ предмет. Държавата е страна по двете производства . Длъжникът е дружество, различно от ищеца и не е собственик на имота. Вписването на исковата молба не брани от риск за злоупотреба с правата на ищеца. Провеждането на изпълнението ще го затрудни при осъществяване на правощията по управление и разпореждане с имота. Неправилно е приетото от съда, че предварителното внасяне на гаранцията по член 390,ал.4 от ГПК и доказването му е условие за допускане на обезпечението и че за защитата на правата си ищецът има на разположение владелчески иск съгласно член 435, ал.5 от ГПК.
Противната страна няма право на отговор.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на неизгодното за него определение от обезпечително производство. Правото си на частна жалба то е упражнило редовно - от надлежен пълномощник и в срока по член 396,ал.1 от ГПК, считан от връчването на акта на дата 18.01.2021 г.
Искането ( заявявано и уточнявано в молба с вх.№ 260225/7.01.2021г. и молба с вх.№ 260489/12.01.2021 г.) е по член 389,ал.1 от ГПК на ищеца „ Ваканционно селище Русалка“ АД, град София за допускане на обезпечение на предявения срещу държавата положителен установителен иск за право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 65543.31.92 по плана на село Свети Никола ,община Каварна, на площ от 185 338 кв.м. чрез спиране на изпълнението по изпълнителни дела № 202003240100137 и № 20193240400040 на ДСИ при РС, Каварна. Основание на обезпечавания иск са факти за това, че през 1991 г. на ДФ „ ВС- Русалка“ е преобразувана в едноличното търговско дружество с държавно имущество - „ Ваканционно селище Русалка“ ЕАД ,че към момента на преобразуването претендираният имот ( реална част от общо 300 дка земи в землището на село Свети Никола ) е бил част от имуществото на държавната фирма и е преминал в собственост на дружеството – ищец, че не е настъпил правопрекратяващ факт - предварителният договор за продажба на същия имот от 30.05.2008 г. между дружеството – ищец и трето лице „ Русалка тур“ ООД е развален със съглашение от 15.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите, както и че дружеството „ ***“ ЕООД ,с което „ Русалка тур“ ООД е сключило с нот. акт № 134 от 1.07.2009 г. на СВ, Каварна договор за продажба на имота, „ към настоящия момент не е във владение на имота“ ( съгласно молба на ищеца с вх.№ 2651/ 19.07.2019 г. – на л. 141-142 от делото ) .
Същата молба на ищеца по член 389,ал.1 от ГПК в частта за налагане на обезпечителната мярка „ спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 20193240400040 на ДСИ при РС, Каварна е вече разрешена с влязло в сила определение № 369 от 19.07.2019 г. по гр.д.№ 266/2019 г. на КРС - компетентен съд до изпращането на делото на ДРС по реда на член 23,ал.3 от ГПК. Независимо от това повторна молба за същото обезпечение е процесуално допустима, защото разрешението по предходната молба не се ползва със сила на пресъдено нещо и в обезпечителното производство правилото на член 299,ал.2 от ГПК не се прилага.
За да остави молбата за допускане на обезпечение без уважение, първоинстанционният съд е приел, че една от претендираните обезпечителни мерки – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 202003240100137 – не съответства на обезпечителната нужда, защото по това дело се осъществява принудително притезанието на държавата за предаване владението върху имоти, различни от спорния. У ищеца не е налице обезпечителна нужда и от другата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20193240400040 - защото ищецът вписал исковата молба и така си осигурил непротивопоставимост на извършено от ответника разпореждане с имота, но също няма право от налагането й, защото искът не е вероятно основателен и не е представил парична гаранция .
Вярно е посоченото в обжалваното определение , че по изпълнително дело № 202003240100137 се осъществяват принудително притезанията на държавата срещу трети лица - „Русалка тур“ ООД и „ ***“ЕООД - за предаване владението върху седем поземлени имоти, нито един от които не е спорният. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спирането на изпълнението по това изпълнително дело не съответства на нуждата у ищеца от обезпечаване на предявения иск за право на собственост върху друг имот .
По изпълнително дело № 0193240400040 се осъществява принудително притезанието на държавата срещу третото лице „***“ ЕООД за предаване владението върху части от имота – предмет на иска. Изпълнително основание е влязло в сила решение по гр.д.№ 838/ 2010 г. по описа на ДОС – по спор по член 108 от ЗС между държавата и третите лица - „ Русалка тур“ ООД и „ ***“ ЕООД . Решението няма сила на пресъдено нещо спрямо ищеца.
Вписването на исковата молба няма отношение към запазването на фактическото положение, каквото се цели с обезпечителната мярка по член 397,ал.1,т.3 от ГПК. Неправилно първоинстанционният съд е отрекъл нуждата от него поради извършеното вписване. Но изводът , че ищецът няма обезпечителна нужда от спиране на това изпълнително производство, е правилен по други съображения. Ако ищецът получи търсената с иска защита – чрез установяване на правото на собственост само - ще може да я противопостави на взискателя – ответник – независимо от това дали въводът е извършен или не е извършен. Интерес от запазване на фактическото положение чрез спиране на изпълнението ищецът има, ако твърди, че е настоящ владелец на имота ( така че при бъдещия въвод по член 522,ал.1 от ГПК съдебният изпълнител ще го завари във владение на присъдения на взискателя имот ) ,по аргумент от член 523, ал.2 от ГПК. А извън правопораждащите претендираното право на собственост факти, ищецът твърди само, че след поредицата от сделки с имота и след развалянето на предварителния договор за продажба между него и „Русалка тур“ ООД , правоприемникът на последното дружество - длъжникът „ *** “ ЕООД не е във владение на имота.
Излишно първоинстанционният съд се е занимал с проверката за наличие на някое е от условията по член 391,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК. Изводът, че спиране на изпълнението се допуска само при предварително внесена от ищеца парична гаранция , е незаконосъобразен. Правилото на член 390, ал.4 от ГПК се отнася до друг случай - на молба за обезпечение на бъдещ иск. Внасянето на паричната гаранция е условие за допускане на обезпечението. Но то не е предварително, а след постановяване на определението на съда с посочен размер на гаранцията – член 391,ал.1,т.2 , член 391,ал.2 от ГПК . Обезпечителната заповед се издава след доказване на внасянето на гаранцията - член 395,ал.3 от ГПК.
При това положение въззивният съд намира за правилни изводите в обжалваното определение , че двете обезпечителни мерки - „ спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 202003240100137 и по изпълнително дело № 0193240400040 не съответстват на обезпечителната нужда . Обжалваното определение е законосъобразно и въззивният съд го потвърждава .
Воден от
горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2600997 от 13.01.2021 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 783/2020 г. , с което е отказано да се допусне обезпечение на предявения от „ Ваканционно селище Русалка “ АД, град София срещу държавата положителен установителен иск за право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 65543.31.92 по плана на село Свети Никола ,община Каварна, на площ от 185 338 кв.м. чрез спиране на изпълнението по изпълнителни дела № 202003240100137 и № 20193240400040 на ДСИ при РС - Каварна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.