Решение по дело №404/2019 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

62

Година

29.05.2020

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

26.05.

Година

2020………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

404

по описа за

2019

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба, ищецът твърди, че между ответника и „****" ООД, ЕИК **** е бил сключен договор за заем № 10368/19.12.2016 г. Размерът на предоставената в заем сума е била 300 лв. Предоставеният заем е бил за срок от 13 седмици, като погасяването следвало да стане на 13 равни седмични вноски, всяка една от които на стойност 24,34 лв., с първа погасителна вноска 26.12.2018 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 20.03.2017 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е била в размер на 316,42 лв. Като обезпечение на вземането по договора за заем е бил сключен Договор за гаранция от 19.12.2016 г. между ищцовото дружество в качеството му на гарант, „ЛАИТ КРЕДИТ" ООД като заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта възнаграждение в размер на 13 ежеседмични премии всяка от които на стойност 5,42 лв., което пък възнаграждение е било обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение. Към момента на подаване на заявлението в съда ответникът е заплатил към дружеството заемодател 230,38 лв. или 9 вноски и частично заплащане на 10-тата и 59,62 лв. към нас по договор за гаранция или 11 премии. С уведомление от 26.11.2018 г. до ищеца „**** КОНСУЛТ" ООД заемодателят „****" ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция активира същата, като претендира плащане на задълженията на ответника към него в размер на 86,04 лв. Извършено е било плащане от ищеца по договора за гаранция (банков превод на сумата 86,04 лв. на 28.11.18 г.). Отделно от това ответникът дължал и сумата от 10,84 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция от 19.12.2016 г. Сумата 86,04 лв. претендират на основание плащане, извършено от ищцовото дружество по активирана гаранция /чл.6 от тристранен договор за гаранция от 19.12.2016 г., приложен към делото/. Тази сума представлявала задължението на ответниците към третото за процеса лице „****" ООД, което лице е предоставило заем на ответника и същият не го е върнал. Сумата 10,84 лв. претендират на основание неплатено възнаграждение по договор за гаранция, обезпечено със запис на заповед. Предвид плащането, което са направили към заемателя и задължението на ответниците към тях по договор за гаранция от 19.12.2016 г., общата им претенция е била за сумата от 96,88 лв. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ц.Г.М., ЕГН **********, че същият дължи на „**** КОНСУЛТ" ЕООД сумата 96,88 лв., от която 86,04 лв. извършено от нас плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем и 10,84 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 546/18 г. Претендират за разноски, както по настоящото производство, така и по заповедното.

В проведените по делото съдебни заседания ищеца не се представлява.

Съдът на основание чл.47, ал.6 от ГПК е назначил особен представил на ответника. Ответника Ц. Г. М. чрез назначения му особен представител адв.К.К. *** в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск за допустим. В с.з. моли иска да бъде уважен съобразно събраните доказателства по делото и съобразно константната практика на съда на дела от подобен род.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 От приетото и приложено като доказателство по делото ч.гр.д.№546/2018 год. по описа на МРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в исковата молба суми.

  Тъй като Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то на заявителя за дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си. В срок, а именно на 22.08.2019 год. същият е представил доказателства, че е депозирал ИМ, вх.№2241/22.08.2019 год. пред РС-Момчилград, въз основа на която е образувано настоящото производство.

  Претенциите, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 546/2018 год. по описа на МРС, и предмет на настоящата искова молба са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.

В подкрепа на иска си ищецът е представил Договор за паричен заем № 10368 от 19.12.2016 год.; копие от договор за гаранция от 19.12.2016 год.

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чиято заключение приема като компетентно и обективно дадено, от която се установи, че задължението на ищеца възлиза общо на 96.88 лв. от които 86.04 платенаглавница по активирана гаранция и 10.84 лв. по договора за гаранция.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предвид изложеното  и прието за установено от фактическа страна, съдът счита, че предявения положителен установителен иск за съществуване на вземането на ищеца по заповедното производство е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен и доказан.

 Предмет на положителния установителен иск по чл.422 от ГПК е установяване на съществуването на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът, след съответните проверки по допустимостта на производството, по същество най-напред извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора в заповедното производство, съответно - от ищеца по иска за съществуването на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум. С оглед това естество на защита, която се получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК правопораждащи факти.

От копие от договор за заем № 10368/19.12.2016 год.; от копие от договор за гаранция от 19.12.2016 год. се установява, че ответника дължи посочените суми в исковата молба, което се установи и от заключението на вещото лице, поради което съдът намира, че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземания в горепосочените размери спрямо обезпечения длъжник и предявените искове се явяват доказани и основателни и следва да се уважат.

Следва да се приеме, че ответникът дължи и разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното производство в размер на 75 лв., от които: 25 лв. д.т. и 50 лв. адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 670 лв. от които: 50 лв. д.т.; 300 лв. възнаграждение за особен представител; 150 лв. адвокатско възнаграждение и 170 лв. възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза.

 

 

 

 

Водим от горното съдът

 

                               

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.М., с ЕГН:**********,***, че съществува вземане в полза на „**** КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК **** гр.Пловдив, ул.“****, представлявано от управителя А.Д.А.сумата в размер на 96,88 лв., от която 86,04 лв. извършено от тях плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем и 10,84 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 546/18 г. – 03.12.2018 год. до окончателното изплащане на сумите.

 ОСЪЖДА Ц.Г.М., с ЕГН:**********,***, да заплати на „**** КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК **** гр.Пловдив, ул.“****, представлявано от управителя А.Д.А., сумата в размер на 75 лв., представляваща разноски по заповедното производство и сумата в размер на 670.00 лв., деловодни разноски по настоящото производство.

    Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                          Районен съдия:

                                                                   /Й.Геров/