ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1721
гр. Бургас, 09.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
СъдебниКРАСИМИР СТ. ЧЕРВЕНКОВ
заседатели:ЯНА Г. МИХАЛКОВА
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
в присъствието на прокурора Е. Ст. Д. Я.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело №
20232120201914 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал.
1, ал. 2 и е образувано по предложение на Районна прокуратура - Б. за определяне на общо
наказание на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1, на посочените в предложението
осъждания на осъдения Г. Р. Ч., ЕГН **********.
В съдебното заседание осъденият Ч., редовно призован, не се явява.
За него се явява определеният от БАК за служебен защитник Адвокат Цв. К., която заявява,
че кумулацията следва да бъде извършена в съответствие с предложението на БРП.
Представителят на БРП изразява позиция, че изцяло поддържа депозираното предложение за
извършване на кумулация по посочените две осъждания.
Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя следните фактически изводи :
Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените
наказания по следните осъждания на Г. Р. Ч., ЕГН **********:
1. С влязло в сила Определение за одобряване на споразумение №530/31.10.2022 г., по
НОХД 4068/2022 година по описа на Районен съд - Б. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195,ал.1,т.7, вр.чл.194,ал.1, вр.чл.28,ал.1 от НК,
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Деянието е извършено на 29.03.2022 г. Споразумението е влязло в сила на 31.10.2022
година.
2. С влязло в сила Определение за одобряване на споразумение №196/12.05.2023 г., с
което е одобрено споразумение по НОХД 1683/2023 година по описа на Районен съд –
Б., е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194,
1
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр.чл.26,ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен
срок от три години,
Деянието извършено в периода 15.08.2022 г.-17.08.2022г. Споразумението е влязло в
сила на 12.05.2023 година.
При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е
осъществило противоправните посегателства, предмет на цитираните две осъждания по
НОХД 1683/2023 година по описа на БРС и по НОХД 4068/2022 година по описа на БРС,
преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди датата
31.10.2022г., на която е влязло в сила Определение №530/31.10.2022 г., по НОХД 4068/2022
г.По двете конкретизирани осъждания т.1-т.2 на осъденото лице са налагани последователно
наказания лишаване от свобода за осъществени от него престъпления, които по своите
обективни особености и правно съдържание обуславят наличие на реална съвкупност. Всяко
от престъпленията, включени в съвкупността е насочено срещу еднороден непосредствен
обект на наказателноправна защита, а именно деянията осъществяват квалифициран състав
на престъпление от един и същи вид -кражба, а времевият интервал на осъществяването им
не е разделен с влезли в сила присъди.
В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК указва общата нормативна техника за групиране на
наказания по присъди относно деяния, намиращи се в условия на реална съвкупност, като е
посочено, че съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да
наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания,
които са от един и същи вид. Отправен момент при разрешаване на въпроса за най-тежкото
измежду наложените на осъдения наказания по смисъла на чл. 23 НК е размерът на
наказанията, а не начина на изтърпяването им. В пределите на предоставените му с чл.306,
ал.1, т.1 НПК, правомощия, прилагайки материалния закон в обсега на действащия
нормативен механизъм за извършване на кумулация по чл.23, ал.1 вр.чл.25, ал.1 НК,съдът
намира за безспорно установено, че по двете цитирани осъждания са определени напълно
идентични, по вид,размер и тежест индивидуални обеми за наказателна принуда за всяко от
деянията, включени в съвкупността. А имено, за всяко от престъпленията, включени в
съвкупността е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като по
отношение на всяко от осъжданията е приложен чл.66,ал.1 НК и всяко от наложените
наказания лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Упражнявайки
правомощията си по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, стриктно прилагайки материалния закон
в обсега на действащия нормативен алгоритъм за извършване на кумулация,съдът зачитайки
предписанието на чл.23, ал.1 вр.чл.25, ал.1 НК, намира,че общото най-тежко наказание по
престъпленията, включени в съвкупността е именно 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“.
Налице са материалноправните основания за приложението на чл.66, ал.1 НК. Предвид
идентичната продължителност на дефинирания изпитателен срок – 3 години, както спрямо
осъждането НОХД 4068/2022 г. по описа на БРС, така и спрямо осъждането по НОХД
1683/2023 г. на БРС, съдът предвид предпоставките на чл.66, ал.1 НК следва да отложи
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Настоящият състав намира, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на
чл.24 от НК по отношение на общото наказание лишаване от свобода. Липсват основания
към настоящия момент осъденото лице да се третира като личност с трайни престъпни
навици и влошена ценностна ориентация, което да налага индивидуализация на по-тежка
обща мярка за репресивно въздействие в името на специалната превенция,с цел укрепване
на задържащите психични механизми и самоконтрола в рамките на социално невредящо
поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК – когато по една или няколко от присъдите лицето
е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, то
въпросът за изпълнение на общото наказание се решава при неговото определяне. Именно
такъв е и настоящият казус, доколкото наказанията „Лишаване от свобода” на Ч. и по двете
осъждания са били отложени по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Настоящият състав счита, че за
2
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на Ч. не е наложително
общото наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно. Поради
тази причина и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът счита, че изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода” следва да се отложи с изпитателен срок от три години.
Водим от гореизложеното, БРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъденото лице Г. Р. Ч., ЕГН ********** едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по НОХД 4068/2022 г. и НОХД 1683/2023 г., двете по описа
на Районен съд - Бургас, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
НЕ УВЕЛИЧАВА по реда на чл. 24 НК така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
ОТЛАГА на основание чл.66,ал.1 НК изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
Определението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред БОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3