№ 301
гр. Шумен, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20223600100071 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.5 ал.2 от ЗЛС.
В исковата си молба до съда, ищецът Х. А. Х. твърди ,че ответницата е негова
дъщеря , която била завършила висше образование и работела в ШУ“Еп.К.Преславски“ от
1.09.2021г. От 1.02.2022г. била в неплатен отпуск по нейно желание. От 15 години
употребява марихуана, от 10 години и амфетамини. В резултат на тази употреба се
проявили психически и психиатрични проблеми, които с годините се задълбочили. Първите
психически проблеми били констатирани през ноември 2015 год., изразяващи се в „чуване
на разговори“, страх от преследване и подслушване в дома й. Било проведено лечение с
Ronidal col. - 1 mg/ml, като сутрин 2 ml и вечер 2 ml, общо 4 ml на ден. Лечението
продължило около 5 месеца, без нейно знание и съдействие от нейна страна, предвид
отричане на наличие на всякакъв здравословен проблем и необходимост от провеждане на
лечение. Вторият изявен психологически проблем настъпил през май 2016 г., след употреба
на амфетамини, като дъщеря му изпаднала в психическо състояние изразяващо се в страх за
живота, преследване, повръщане, безпокойство и напрежение, силни болки в главата,
буквално заявявала, че мозъкът й гори. В този случай било проведено лечение с нейно
знание изразяващо се в: Ronidal таблетки 2 mg сутрин и вечер 1 mg, общо 3 mg на ден.
Лечението продължило 3 месеца, след което останало само 2 mg сутрин за още 4 месеца с
нейно знание, след което поради отказване да приема медикаменти, тайно без нейно знание
5 месеца е приемала по 2 mg сутрин до м. февруари 2017 год. Третата криза получила, след
употреба на амфетамини през април 2017г., отново чувала гласове със заплаха за живота и,
изпитвала страх и напрежение. На 20 юни 2017 г.. получила психоза /изразяваща се в силно
чувство на страх за живота си и на близките си, от неизвестни хора/, постъпила в
1
психиатрична болница в гр. Шумен /филиал на ДПБ Царев Брод/ за първи път, където била
лекувана с различни медикаменти. От 15. 07. 2017 състоянието на ответницата се влошило ,
засилват се безпокойството, страха, вътрешното напрежение и в следствие на това от 17.07.
била назначена нова терапия, която протичала и в момента: Рисполукс /Rispoluks / с
генерично наименование - Респиридон /Respiridon/ 2 mg таблетки, два пъти на ден 1-0-1;
Акинестат /Akinestat/ с генерично наименование /биперидинов хидрохлорид -biperidinov
hydrohlorid/ 2 mg таблетки 1-1-1; Неуротоп /Neurotop petarg/ с генерично наименование
/Карабамазепин - Carbamazepin/ 300 mg. -0,5 - 0 - 0,5. От 19.07.2017 год. допълнително в
лечението бил включен и диазепан.
През 2018 год. тя била в комуна за зависимости „Жива“ гр. София на лечение 7
месеца. През 2019 год., след заявени от нея намерения да сложи край на живота си, била
настанена принудително на лечение в ЦПЗ „ „Проф. Шипковенски“ гр. София. През този
период работела в Министерство на земеделието и поради нейно неявяване на работа била
освободена дни преди да изтече годишния изпитателен срок. На 16.07.2020 год. след
получаване на психиатрична криза отново принудително със служители на БМП и Полиция
била настанена в ДПБ - Царев Брод с решение на Шуменски Районен съд. Изписали я на
05.11.2020 год. с продължаващо лечение с дългодействащ инжекционен антипсихотик. От
01.09.2021 год. била назначена на работа в администрацията на ШУ „Еп. К. Преславски“ и
от 01.02.2022 год. била в неплатен отпуск по нейно желание. От месец януари 2022г.
ответницата се изнесла на квартира в гр.Шумен.Тя отново била изпаднала в психоза, поради
категорично отричане на здравословния си проблем, спиране на лечението и отново
вземане на наркотични вещества - амфетамини, които в действителност неутрализирали
ефекта на лекарствата. Вземането на наркотици се потвърждавало от положителните
резултати на направените тестове през последните шест месеца. В момента външният й вид
и поведение изцяло съответствали на психично болен човек предвид: Наличие на
неспокойство, вътрешно напрежение, била подозрителна и негативистична, говорела
оживено като повтаряла едни и същи неща /“търся си работа, на интервю съм и имам много
работа“/, отказвала през повечето време среща и комуникация с родителите си, криела
местонахождението на квартирата си, случвало се е да бяга от родителите си при
инцидентни срещи в град Шумен. Имала лош и немарлив външен вид. Често си говорела
сама, усмихвала се безпричинно, плачела, не можела да спи на тъмно- винаги трябвало да е
светнато в стаята, много често спяла на отворен прозорец дори и през зимата. В дамската си
чанта носела постоянно нож или кухненска брадвичка или и двете. Тя отново била с
шизофренноподобно разстройство и извършвала правни действия без да осъзнава
настъпващите за нея правни последствия. През 2019 год. принудително я настанили на
лечение в ЦПЗ „Проф. Шипковенски“ гр. София, поради намерения да сложи край на
живота си, написани в нейни бележки, които прилагал към настоящия сигнал. В момента Г.
била без доходи и не знаели как си погасява задълженията към наемодателя, битови и
лични разходи. Ищецът разполагали с непроверена информация за изтеглен кредит от Банка
или кредитна институция в размер на 13000 лева, което било необяснимо предвид липсата
на постоянен договор и наличието на кредитни просрочия към банка ОББ, които ищецът
2
лично погасявал за минали периоди. Ответницата била диагностицирана с диагноза
„параноидна шизофрения“, която била душевна болест по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона
за лицата и семейството и представлявала болестно състояние - медицинският критерий. Тя
не била способна да се грижи за своите работи, което съставлявало вторият (юридически)
критерий, предвиден в чл. 5, aл. 1 от ЗЛС. Състоянието й засягало нейната дееспособност
(способността лично да поема правни задължения) и това състояние било причинено от
нейното заболяване. От изложеното било видно, че описаното състояние на дъщеря му не
било с временен характер, напротив - продължавало години наред и се задълбочавало.
Тежестта на нейното състояние предопределяла поставянето й под ограничено запрещение в
съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за лицата и семейството.
Предвид гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение по силата на
което да постави ответницата Г. Х. под ограничено запрещение.
В отговора си адв.К. П. в качеството му на процесуален представител на ответницата
Г. Х. счита ,че предявения иск е допустим, основателен и следва да бъде уважен. В съдебно
заседание поддържа това становище.
В съдебно заседание ответницата Г. Х. оспорва иска и моли същият да бъде
отхвърлен.
Прокурорът счита предявеният иск за основателен.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по
отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна : Видно от
приложеното заверено копие на удостоверение за раждане ищецът Х. А. Х. е баща на
ответницата Г. Х. А. . Видно от представените по делото епикризи и амбулаторен лист
актуалната диагноза поставена на ответницата е параноидна шизофрения , като от епикриза
№195/от 2022г. издадена от ДПБ –Царев брод се установява ,че ответницата е постъпила на
лечение в болницата с диагноза параноидна шизофрения на 6.04.2022г. и била изписана на
9.08.2022г.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка К. М. Х. , майка на ответницата
се установява ,че Г. имала проблеми от 2015г-2016г. ,когато започнала промяна в
поведението й. После получила няколко кризи ,изпитвала страх , чувала гласове , но
ответницата отричала да има психични проблеми. Наложило се да бъде хоспитализирана ,но
след изписването й от болница ответницата след два три месеца спирала лечението и не си
пиела изписаните лекарства. Приемала наркотични вещества ,които неутрализирали
действието на изписаните й лекарства, била неспокойна и неконтактна след изписването й
от болницата. Тя теглела необмислено банкови кредити и не ги изплащала, като на три пъти
теглела суми и от заложни къщи ,които баща й погасявал, защото ответницата нямала
работа и доходи, но тя не осъзнавала ,че няма доходи с които да погасява изтеглените от нея
кредити. Г. била постъпвала на лечение в болница четири пъти ,поради изпадането й в
кризи. Без причина сама напускала работа. Имала халюцинации ,мисли за самоубийство, не
спяла вечер ответницана не осъзнавала ,че има нужда от помощ . Изтеглените суми от
3
креидитите харчела неразумно и за вещи ,които в последствие липсвали .
С оглед непосредственото впечатление от здравословното състояние на ответницата
,същата бе разпитана в съдебно заседание. Ответницата отговаря адекватно на поставените
й въпроси , но отговорите на някои от тях противоречат на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-прихиатрична експертиза
,възприето от съда и неоспорено от страните ,се установява ,че ответницата страда от
„Параноидна шизофрения ,-пристъпно проградиентно протичане“ и има придружаващо
заболяване - „Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба
или употреба на други психоактивни вещества. Вредна употреба“. Води се на
регистрационен учет към психитарични служби - Шумен от 2011 год. с Диагноза : код МКБ
— 10 (Международна класификация на болестите - десета ревизия) F 20.0 Параноидна
шизофрения. Наличието на психично заболяване : симптомокомплекс, попадащ в
диагностичната категория на F 20.0 - код по Международната класификация на болестите,
десета ревизия ( МКБ - 10), т.е. Параноидна шизофрения, в случая с чести психотични
епизоди (т.е. пристъпно - проградиентно протичане на психозата) и съчетан с вредна
употреба на психоактивни вещества, води - при обостряне на заболяването, до кумулативно
- качествена промяна на социалното функциониране, т.е. болестно пречупено през
налудните изживявания, възприемане и оценка на събития, потребности, мотивация,
настъпва лесен преход към емоционална лабилност и отслабване на задръжките при
намалени критични способности с мнителност към околните/близките, което улеснява
болестно дезорганизирано поведение на ответницата. В този смисъл при обостряне на
заболяването е напълно нарушена възможността на Г. Х. да възприема, анализира и оценява
фактите и обстоятелствата от действителността и действията на другите лица и да определя
и контролира собственото си поведение. Наличното заболяване - при обостряне -
психотичен пристъп на пристъпно проградиентно протичащата психоза, ( каквито са
регистрирани и описани по представената към делото медицинска документация), води до
трайно нарушено ниво на социално и семейно функциониране и не позвалява на лицето да
полага пълноценни грижи за своето съществуване и да защитава своите интереси. Това
нарушава трайно нивото на социално функциониране, което е невъзможно без дозирана
помощ и контрол от страна на околните. Прогнозата на заболяването не е благоприятна по
отношение на обратен оздравителен процес, касае се за ендогенно психично разстройство в
тесен смисъл на думата, което по медицински критерии е с доживотен ход на протичане.
Параноидна шизофрения с пристъпно проградиентен ход на протичане предполага
переодични обостряния, каквито са регистрирани до момента с епизоди на обърканост и
дезориентация, епизоди на възбудно поведение , съчетани с подтикова дезорганизация и
опасно поведение за (себе си и за околните). В тези периоди е нарушена възможността на
ответницата да осмисля и разбира пълноцено значението на постъпките си и техните
възможни последици, в контекста на сложните взаимотношения на обективната
действителност. Към момента на освидетелстването на осветницата Г.Хр.А., не се отчита
4
видимо хронифициране на процеса и/или личностова промяна, същата декларира формална
критичност към поведението си, заболяването и нуждата от лечение. В същото време
изразени податливост на манипулации, с невъзможност за справяне със социалните
изисквания, биха могли да се появят в рамките на всеки пореден пристъп на психичното
заболяване. В заключение вещото лице сочи ,че може да се обобщи, че Г. Х. А., към
момента на освидетелстване декларира критичност към заболяването и състоянието си,
декларира, че провежда поддържаща терапия в домашно - амбулаторни условия, налудната
симптоматика е медикаментозно заглушена и дезактуализирана - до степен да не влияе
грубо на поведението, отсъства груба психо патологична интерпретация на обкръжението.
Въпреки това, са регистрирани през последните години епизоди на обостряне на
заболяването съчетани с вредна употреба на ПАВ и съответните хоспитализации, при които,
ответницата е с грубо дезорганизирано и социално и семейно дезадаптирано поведение, при
трайно нарушено ниво на общо семейно и социално функциониране. Всичко гореописано
кумулативно не дава възможност на ответницата да разполага пълноценно, особенно при
обостряне на заболяването - с психична и волева годност, да се грижи сама за своите работи
и да защитава сама интересите си.
Към момента обаче, е налице - медикаментозна дезактуализация на миналите и
психотични преживявания, остъствие на психотична интерпретация на обкръжаващата
социална обстановка, декларира критичност към състоянието и поведението си, и по
отношение на своите общественни, семейни и имущественни задължения, при приемлива
социална адаптация и сравнително устойчиви емоционални реакции и в този смисъл, Г.
Хр.А., може да бъде поставена под ограничено запрещение.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : Ищецът с исковата си молба е предявил иск с правно основание чл.5 ал.2 от ЗЛС
ответницата да бъде поставена под ограничено запрещение.
Основание за поставяне под запрещение е кумулативното наличие на двата критерия-
медицински-наличието на слабоумие или душевна болест и юридически-
неспособността/съответно ограничената способност/ на лицето ,поради това негово
състояние да се грижи за работите си . В случая състоянието на ответницата следва да се
квалифицира като душевна болест по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗЛС ,тъй като същата страда
от параноидна шизофрения , пристъпно-проградиентно протичане в следствие на което има
периоди на обостряне на състоянието й ,което налага лечението й в болница , същата има
некритично отношение към заболяването си, по свое решение спира изписаните й
медикаменти ,съчетава ги с наркотични вещества ,които неутрализират действието на
лекарствата изписани й за лечение на заболяването й. Също така има и придружаващо
заболяване - „Психични и поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба
или употреба на други психоактивни вещества. Вредна употреба“. Вещото лице по СПЕ е
посочило ,че Г. Х. А., към момента на освидетелстване декларира критичност към
заболяването и състоянието си, декларира, че провежда поддържаща терапия в домашно -
амбулаторни условия, налудната симптоматика е медикаментозно заглушена и
5
дезактуализирана - до степен да не влияе грубо на поведението, отсъства груба психо
патологична интерпретация на обкръжението. Към момента е налице - медикаментозна
дезактуализация на миналите и психотични преживявания, остъствие на психотична
интерпретация на обкръжаващата социална обстановка, декларира критичност към
състоянието и поведението си, и по отношение на своите общественни, семейни и
имущественни задължения, при приемлива социална адаптация и сравнително устойчиви
емоционални реакции. Въпреки това, са регистрирани през последните години епизоди на
обостряне на заболяването съчетани с вредна употреба на ПАВ и съответните
хоспитализации, при които, ответницата е с грубо дезорганизирано и социално и семейно
дезадаптирано поведение, при трайно нарушено ниво на общо семейно и социално
функциониране. Всичко гореописано кумулативно не дава възможност на ответницата да
разполага пълноценно, особенно при обостряне на заболяването - с психична и волева
годност, да се грижи сама за своите работи и да защитава сама интересите си.
Предвид гореизложеното съдът счита ,че състоянието на ответницата не е така
тежко и следва същата да бъде поставена под ограничено запрещение , като й бъдат
определени попечител и заместник-попечител от органа по настойничество и попечителство
при Община Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под ограничено запрещение Г. Х. А. с ЕГН ********** , с постоянен
адрес гр.Ш... .
След влизане в сила на решението ,препис от него да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община Шумен за назначаване на попечител и
заместник-попечител на поставената под ограничено запрещение Г. Х. А. по реда на чл.155
ал.1 от Семейният кодекс.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6