№ 772
гр. ***, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Д.а Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело №
20234430106210 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. Е. П. с ЕГН ********** от
гр.*** против *** със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от С. Я. и „*** с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** ***, представлявано от И. Ш.. Ищецът твърди, че на
23.11.2019г. сключил договор за паричен заем *** с първия ответник ***.
Твърди се, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер
на 700 лв., вида на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 4, за
ГПР е посочен размер 48,2%, за ГЛП -40%. Не е посочен размера на
месечния лихвен процент.
Ищецът твърди, че в чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III
т.12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че
кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита,
същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно
Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението
за отпускане на кредит. Сочи, че в ал.3 е посочено, че в случай, че
кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане,
съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни, а предложението
за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Твърди се, че на датата на
сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД, ищеца и втория ответник са
сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***
1
/чийто капитал е собственост на „Кредисимо" ЕАД/ е поело задълженията да
сключи договор за поръчителство с *** по силата на който да отговаря пред
*** солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя,
възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди се, че въз
основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът се е
задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на
290,83лв., която ищецът е заплатил. Ищецът твърди, че възнаграждението за
поръчителство се изплаща директно на *** като е разсрочено за изплащане,
заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен
погасителен план. Ищецът твърди, че съгласно договора за поръчителство, е
следвало да предоставя дължимите парични думи на ***, което пък от своя
страна, съгласно договора, е упълномощено от „*** да събира в тяхна полза
сумите по процесния договор. (Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за
поръчителство.)
Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е
погасил изцяло както задълженията си към първия ответник и към втория (по
договора за поръчителство).
В исковата молба се твърди, че между *** като заемодател и ищеца
като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 700 лв. Твърди се, че заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон -ЗПК, ЗПФУР, а клаузите
му са регулирани и от ЗЗП. Изхождайки от това, то следва, че с
характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на
поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник. Доколкото
договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това,
наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на
ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или
отделни негови клаузи, включително и чл.4, поради тази причина следва да се
разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид
обстоятелството, че кредиторът *** е едноличен собственик на капитала на
„*** и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е
видно от Търговски регистър към АВ.
2
Ищецът твърди, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7- 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи (арг. чл.23 ЗПК).
В исковата молба се твърди, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договора за
кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните
обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор, или
одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Сочи се, че прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди се, че изискванията,
които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер (700лв.), предвид на което,
не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в
размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще
изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури
поръчителство. Твърди се, че в случая се касае за кредит от типа „бързи
кредити“. Твърди се, че *** е посочило, че при сключване на договора за
поръчителство кредитът ще бъде разгледан по-бързо, т. е. поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение,
която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от заемодателя *** дружество. Твърди се, че това
дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „***, който е и
свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за
потребителя по договора за поръчителство с „*** е сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои
финансовия ресурс, а от друга -условията за другите две обезпечения (две
физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни
за осъществяване от длъжника.
В исковата молба се твърди, че същевременно, кредиторът не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му
е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че
съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
3
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че съгласно
чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че
съобразно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Твърди се в исковата молба, че общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Твърди се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т.9 от
Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по
кредита от 759,28лв., без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР. Твърди се, че по този начин макар
формално да се изпълнени изискванията на закона за съдържанието на
договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с
принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация
относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят
е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от
сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези
условия. Твърди се, че едва след сключване на договора, потребителят е
получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата
на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително
възнаграждение за предоставяне на поръчителство.
Твърди се, че в конкретния случай е посочен ГПР-48,2%, но от
съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо
повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с
характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при
формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не
зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият погаси или
4
не погаси задължението си - то той дължи възнаграждение за потребител.
Твърди се, че доколкото според съдържащите се в чл.1 и чл.3 от Раздел
V от Общите условия за предоставяне на кредити, сключването на договора
за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната
сума от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на
подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното
от ищеца обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на
договора за поръчителство между кредитора и поръчителя „***, не може да се
приема, че кредиторът не е знаел за сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Твърди се, че посоченият от „*** поръчител „*** е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от
ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна
дейност. Твърди се, че е установено от данните от ТР към АВ, че едноличен
собственик на дружеството поръчител „*** е кредиторът по договора за
потребителски кредит ***, а в Общите условия за предоставяне на кредити
Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл.6 и в чл.4, т.2 от
сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „Ай
тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита
и за заплащане на възнаграждението на поръчителя. Твърди се, че с чл.5 от
Договора за предоставяне на поръчителство *** е овластен да получава
плащане на възнаграждението по него. Твърди се, че очевидно е формиран
бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани
юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.1 ЗПК в
размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към
които те несъмнено се отнасят. Твърди се, че в случая, акцентът се поставя не
само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното
му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора. Следва да се посочи, че ако към
ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то
действителният ГПР би бил в размер на над 50%.
Ищецът твърди, че сумата по договор за възнаграждение е следвало да
се включи към ГПР. Твърди се, че изборът на поръчител не е доброволен като
от формулировката става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора
юридическо лице - поръчител. Твърди се, че гореизложеното води и до
извода, че в конкретния случай договора за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Твърди се,
5
че годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Твърди
се, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Твърди се, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се,
че обезпечението е единствено и само в полза на кредитора ***, за което
цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че
поръчителят „*** изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на
регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл.4 от договора за
поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по
договора за поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга,
просто задължението му от едното дружество се прехвърля към другото, като
и двете дружества са свързани. Нещо повече, в случай, че поръчителят
заплати задължение на потребителя, то търговецът има право да претендира и
допълнителни разноски, направено за заплащане.
Ищецът твърди, че с договора не се предоставя услуга, а се влошава
положението на потребителя. Съгласно чл.2 ал.4 поръчителят ще остане
задължен и след падежа на задължението на потребителя по договора за
потребителски кредит независимо дали Кредисимо е предявило иск срещу
потребителя и/или поръчителя в срок от 6 /шест/ месеца от падежа на
задължението по кредита. Тоест излиза, че потребителят следва да заплати
възнаграждение, за което не просто няма да получи каквато и услуга, а и ще
обезпечи евентуалното бездействие на ***.
Ищецът твърди, че собственик на капитала на поръчителя „*** е
заемодателят по договора за заем - *** като основен предмет на дейност на
ответника „*** са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Твърди, че
печалбата на „*** от извършената от него търговска дейност като поръчител
се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала *** като в
случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с
допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на
договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.
Твърди се, че поради изложеното, клаузата на чл.8, ал.1 от Договора за
предоставяне на поръчителство във вр. с чл. т. 1 от Раздел II от Приложение
№ 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения
за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради
6
накърняване на добрите нрави. Твърди се, че на практика със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение,
което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на ***. Твърди се, че
с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
заем, сключен с ***, доколкото, плащайки задължението на потребителя в
полза на ***, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди се, че със
сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за
заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен
поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена
като възнаграждение, е в размер на почти сумата по главница. Твърди се, че
така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени
добрите нрави. Твърди се, че с Решение № 165/02.12.2016г. на ВКС по т. д. №
1777/2015г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност. В случая в разрез с
нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически
по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез
осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.
Твърди се, че е налице правен интерес у ищеца за предявяване на
настоящите кумулативно обективно съединени искове срещу ответните
дружества на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК, както и на иск с
правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД срещу втория ответник за платени при
изначална липса на основание суми.
Ответниците оспорват част от така изложените фактически твърдения.
С определение от 05.06.2024год. е допуснато изменение на предявения
иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като размерът на иска е 72,71лв.
Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни По
исковете с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 от ЗЗД.
Не е спорно между страните, че на 23.11.2019г. между Н. Е. П. от гр.
***, в качеството му на кредитополучател, и *** гр. ***, в качеството му на
кредитодател, бил сключен договор за паричен заем ***, по силата на който
*** е предоставило на ищеца сумата в размер на 700 лв., които ищецът се
задължил да върне в едномесечен срок, заедно с възнаградителна лихва при
7
лихвен процент в размер на 48,2% и годишен процент на разходите в размер
на 40 %. Видно е, че в чл.4 ал.1 от договора, страните са предвидили в случай,
че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита същият следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на *** банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или
(ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ***
юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в
хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на
обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор
се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
обезпечението. Видно е, че в ал.2, страните са предвидили в случай, че в
посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от ***,
съответно този договор не поражда действие между страните. В чл.4 ал.3 от
договора е уговорено, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.
Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда
действие. Видно от т.5 на Приложение № 1 към договора, страните са
посочили , че размерът на вноските е четири вноски по 189,82лв. и се дължи
от 31.12.2019г.
Не се спори между страните, че между Н. Е. П. и „*** бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължил да сключи договор за поръчителство с ***, въз основа на който да
отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно приложение № 1. От
заключението на назначената в хода на съдебното дирене съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по договора с *** ищецът е заплатил
сумата от 700 лв. главница и 8,37лв. договорна лихва , а по договора с „***-
сумата от 14,96 лв. Вещото лице е посочило, че ако към сумата от 700 лв.,
дължима по договора за потребителски кредит, бъде включена и сумата за
възнаграждение по договора за поръчителство, ГПР ще бъде над 50 %, т. е.
ще надвишава нормативно определения процент в ЗПК- над 200%.
От правна страна, съдът приема следното :
Сключеният между Н. Е. П. и *** гр.***оговор е потребителски,
поради което се подчинява на разпоредбите на ЗПК. Съгласно разпоредбата
на чл.9 от ЗПК, договора за потребителски кредит е договор, по който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
8
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Поради това преценката относно
действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор
за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие
с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Съгласно чл.4 ал.1 т.6 ЗПК,
разпоредбите на ЗПК не се прилагат при договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат
незначителни разходи. В случая, видно от договора, въпреки, че е за срок по
кратък от три месеца, за сключването му е необходимо и сключване на
договор за поръчителство с възнаграждение в значителен размер, с оглед на
което и по отношение на този договор за кредит, следва да намерят
приложение разпоредбите на ЗПК, тъй като по същия се дължат значителни
разходи, каквото е възнаграждението по договора за поръчителство.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл.10 ал.1 от
ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 ЗПФУР.
По силата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,20
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като
този размер не надвишава максималния по чл.19 ал.4 от ЗПК.
Посоченият размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно: възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „***,
което следва да влиза в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР
на ЗПК. По силата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
9
търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора. От данните по делото се
установява, че *** е едноличен собственик на капитала на „***, като двете
дружества са с един адрес на управление. Същевременно съгласно чл.8 ал.5
от договора за предоставяне на поръчителство *** е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит- чл.4 ал.1- 3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя „Кредисимо“ юридическо лице- поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда
в 14- дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да
получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в
срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с
оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице-
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. За да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. В
конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл.16 и сл. от ЗПК) и
едва след анализа им да прецени дали да предостави заемната сума. С оглед
така въведеното задължение за представяне на обезпечение, съдът приема, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на кредитополучателя последиците от неизпълнението на това свое
задължение.
Въпреки, че всеки един от представените договори- този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство- формално представляват
10
самостоятелни договори, същите следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на
искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за
поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл.8 ал.5
от Договор за предоставяне на поръчителство (лист 59). С оглед изложеното
съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на *** по процесния договор за потребителски кредит се включва
в общия разход по кредита. От заключението на съдебно- счетоводната
експертиза по делото се установи, че реалният ГПР, при вариант на
изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, надвишава значително
нормативно установения. При така изложеното, съдът счита, че макар
формално процесният договор за потребителски кредит да покрИ.
изискуемите реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето- чл.22 от ЗПК. След като не е оповестил
действителния ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание
чл.22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11 т.10 и 11 от ЗПК. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Не на последно място следва да бъде обсъдено и обстоятелството, че
договорът за кредит и договорът за поръчителство се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от прогласяване недействителността на договора
за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора
за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Ето защо следва да се приеме, че и договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен.
11
Предвид гореизложеното предявените от Н. Е.
П. от гр.*** против *** гр. *** и „*** гр.*** отрицателни установителни
искове по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД са основателни и
следва да бъдат уважени. С оглед уважаването на главните искове
предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл.4 ал.1 от процесния договор за потребителски
кредит не следва да бъде разгледан.
Процесните договори за потребителски кредит и за предоставяне на
поръчителство са нищожни, а нищожното правно основание се приравнява на
липса на основание. Оттам платени без основание се явяват внесените от
ищеца суми за възнаграждение по договора за поръчителство, които съгласно
заключението на вещото лице Т. И. са в размер на 72,71 лв. С оглед на това
исковата претенция по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателна и доказана
до предявения размер и следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 475 лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
както следва: ***- сумата от 480, 00 лв. с ДДС, „***- сумата от 960, 00 лв. с
ДДС.
По така изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е.
П. от гр. ***, ЕГН **********, и *** гр. ***, ЕИК ***, че сключеният между
тях договор за причен заем №2128796/23.11.2019год. е нищожен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. Е.
П. от гр. ***, ЕГН **********, и „*** гр. ***, ЕИК ***, че сключеният между
тях договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2019год. към
потребителски кредит ***, е нищожен.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
***“, представлявано от И. М. Ш., да заплати на Н. Е. П. от гр. ***, ЕГН
**********, сумата от 72,71 лв., представляваща недължимо платени суми
по договор за предоставяне на поръчителство от 23.11.2019год. към
потребителски кредит ***.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
***“, представлявано от С. Р. Я., и „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***“, представлявано от И. М. Ш., да заплатят на Н. Е. П.
от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 475 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
12
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
***“, представлявано от С. Р. Я., да заплати на *** „Д. М.“ гр. ***, вписано в
регистър ***, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл.
38 ал. 2 от ЗА в размер на 480, 00 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
***“, представлявано от И. М. Ш., да заплати на *** „Д. М.“ гр. ***, вписано
в регистър ***, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 960, 00 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13