Р Е
Ш Е Н
И Е № 3277
гр. Пловдив, 02.08.2019 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІV гр. с., в публично
съдебно заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13061 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД, "ЕВН България Топлофикация" ЕАД гр, Пловдив, ул.
"Христо Г. Данов" № 37, чрез ******** Н. против К.А.М., ЕГН
********** *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 809,66 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.08.2016 г. - 30.04.2018 г.,;обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 02.10.2016 г. -
08.11.2018 г., в размер на 202,19 лв.; законната лихва върху главницата,
считано от момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение (09.11.2018 г.),до пълното изплащане на
задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал.1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране {КЕВР), като същите са
публикувани и на сайта на дружеството: www.evnfrg, и влизат е сила след изтичане на
тридесетдневен срок след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от тях. С тях дружеството се задължава да доставя доставя до абонатите станции
на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. В
съответствие с това потребителите в случая ответникът, като собственика като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № ***, вх. *,
ет. *, ап. ** има
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ е
длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на
чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок ма задълженията по чл. 34, ал. 1
от ОУ, клиентите на топлинна енергия дължат на дружеството обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Ищеца е доставил до сградата, а
търговецът-„Бруната” ООД, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е
разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление-407,73 лв.,
БГВ-1086,34 лв. и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация-195,68 лв., и
услуга за разпределение-31,35 лв., чиято обща а стойност с ДДС е 1809,66 лв. за периода 01.08.2016 г.
- 30.04.2018 г., неплатена в срок и с дължимо обезщетение за
забавеното и плащане за периода 02.10.2016 г. - 08.11.2018 г., в размер на 202,19 лв.
В
предоставения срок за отговор ответника оспорва иска, като твърди, че няма
договорни отношения между страните и ответника не е потребител на услугите,
като същите не са реално доставени. В имота не се ползва БГВ, тръбите са
демонтирани пред 2016 г. В имота има монтирани четири отоплителни тела. Две от
тях в Кухнята и спалнята не са използвани и за това е уведомен топлинния
счетоводител. Третия радиатор-в детската стая е повреден от преди две години и
не се ползва. Единствения работещ радиатор се намира в хол-всекидневна. Показанията
на отоплителните тела не са проверявани през заявения период. В общите части на
сградата няма монтирани отоплителни тела и същите не се отопляват. начислените
задължения са определени без основание. Оспорва представените с исковата молба
писмени документи. Притендира разноски
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 6
от делото), справка(лист 19 от делото) е видно, че за периода 01.08.2016 г. - 30.04.2018 г., ищеца е начислил на ответника задължение в размер от 1809,66 лв. от които 407,73 лв. за отопление, БГВ-1086,34
лв.; ТЕ
отдадена от сградната инсталация-195,68 лв., и услуга за разпределение-31,35 лв.,за използвана ТЕ, за обект в гр. П., „Б."
№ ***, вх. *, ет.
*, ап. ** и лихва за периода 02.10.2016 г. - 08.11.2018 г., в размер на 202,19 лв.
От представената справка от АВ-Пловдив, декларация по чл. 14 от ЗМДТ(лист
129 от делото) е видно, че по партида на ответника е вписано придобиване на
право на собственост върху процесния имот чрез дарение през 1997 г. Същият е
деклариран като собствен от ответинка пред данъчната администрация през 1998 г.
От показанията на ********* Р. се установява, че в имота имо монтирани
четири отоплителни тела. Две от тях се отчитат, съобразно подадено заявление от
2008 г., но едно от тях не отоплява, студено е. Радиаторите са чугунени.
Тръбите идват от долния апартамент. В банята не се ползва топла вода от 3-4
години. тръбите за топла вода са отрязани.
От изготвеното заключение от 20.06.2019 г.
г. по извършената СТЕ е видно, че
в процесния период абонатната станция захранвала сградата, в която се намира
имота на ответника е работила и подавала необходимата на абонатите ТЕ за отопление и БГВ. В имота на ответника в
периода има монтирани четири радиатора,
снабдени с топломери за визуален отчет. Същите са технически изправни. В
периода в имота е имало монтиран водомер за топла вода, отстранен на 22.06.2018
г. Същият е бил с изтекла метрологична стойност от 2015 г. и са начислявани
количества вода за едно лице-по 140 литра на денонощие. Разпределено е количество
ТЕ -35,72145 МВтч, от които 3,0936 МВтч –отдадена от сградната инсталация,
4,76494 МВтч-за отопление и 27,86291 МВтч-за БГВч, които съответстват на
редовно отчетеното потребление от топлинния счетоводител.
От изготвеното заключение от 28.06.2019 г. по изготвената ССЕ е видно, че
задължението на ответника за процесния период за ТЕ за отопление е 680,92 лв.;
ТЕ за БГВ-2071,87 лв.; ТЕ отдадена от сградната инсталация-291 лв., за услуга
дялово разпределение-54,06 лв., всички с
ДДС, или общо 3097,85 лв. с ДДС. След
извършено прихващане на сума от 1288,19 лв. задължението е в размер от 1809,66
лв. Законната лихва върху сумата от 1809,66 лв. за периода 02.10.2016
г. -08.11.2019 г. е в размер от
202,19 лв.
От приложеното гр. д. 17810/18 г. е видно, че за притендираното задължение
ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 9791/12.11.2018 г. срещу която в
срок е постъпило възражение, от
ответника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради подаденото възражение от длъжника срещу издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 17810/18 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и
разпоредбата на чл. 415 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. От доказателствата по делото се установява, че
ответника е собственик на процесния имот, придобит през 1997 г., следователно
потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална отоплителна
инсталация. Предвид това, същият се явява клиент на топлинна енергия по смисъла
на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на
закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право
върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор
за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за
покупко-продажба между тях.
В разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата
на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа
на общи условия, като по делото не е спорно обстоятелството, че общите условия
за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество са били одобрени и
публикувани по предвидения в закона ред, както и че техните условия не са
оспорени от ответника, предвид на което предвидените в тях правила относно
продажбата на ТЕ обвързват валидно страните в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143,
ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната
енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
По делото се установява, че в процесния апартамент са
монтирани четири отоплителните тела, съобразно показанията на свидетелката Р.,
които с оглед заключението на вещото лице по СТЕ са функциониращи и снабдени с
устройства за отчитане на потреблението. Предвид това съдът намира за доказано
ползването в имота на ТЕ за отопление в процесния период и при липса на
установени факти пряко оборващи данните от извършеното отчитане на
потреблението на отоплителните тела следва да се приеме за дължимо
притендираното вземане от ищеца в размер от 407,73 лв. за този консуматив.
Съдът намира за доказано потреблението и на БГВ в имота в
заявения период, тъй като в заключението си вещото лице посочва, че водомера е
отстранен през 06.2018 г., а от страна на ответника не се заявява или
установява причина за невъзможност за това в предходен момент. Тъй като съдът
кредитира становището на вещото лице, че водомера е бил с изтекла метрологична
стойност от 2015 г., то е налице предпоставка за прилагане на т. 6.7 вр. т. 6.5
от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост и
извършване на служебно начисляване на количества вода в минимален разме- за
едно лице-по 140 литра на денонощие. Предвид това съдат намира за доказана
дължимостта и на притенцията за сумата от 1086,34 лв.-задължение за ТЕ за БГВ.
По отношение вземането за ТЕ, отдадена от Сградната
инсталация, като се има предвид, че същата е обща част в етажната собственост,
по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС следва да се приеме, че всеки собственик на
индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от нея, разпределена
му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от
факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже. В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в
сграда-етажна собственост прекратят
топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Делът на процесния имот от отдадената топлоенергия за
сградна инсталация законосъобразно е определен съобразно предвиденото в
т.6.1.1. от Методиката за дялово разпределение. Предвид на това, както се
установява и от заключенията на вещите лица, ответникът дължи стойността на ТЕ,
представляваща делът на имота за отдадената топлинна енергия в сградната
инсталация в размер от 195,68 лв., както и стойността
на услугата по дялово разпределение на ТЕ.
С оглед изложеното съдът намира за установено вземането
на ищеца към ответника за главница от 1809,66 лв. за периода 02.10.2016
г. -08.11.2019 г.
Основателността на главната искова претенция, срочността на месечното
задължение за заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът кани вместо
човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите суми,
обосновават дължимост и на претендираната мораторна лихва върху главницата за
процесния период. От заключението на вещото лице се установява, че стойността
на дължимите от ответника лихви, изчислени съобразно изпадането му в забава по
всяко месечно задължение, е в размер на 202,19 лв. Предвид което следва да
се признае за установено, и това задължение
на ответникът към ищеца представляващо лихва за забава върху главницата за процесния период.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат заплатени от ответника
сторените разноски, съобразно представения списък и приложени доказателства в размер
от 432,15 лв. от които за деловодни разноски 282,15 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение-150 лв. съобразно чл. 78 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25,
ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В тежест на ответника
следва да се възложат и разноските по заповедното производство в размер от 75
лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.М.,
ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 1 809,66 лв., (хиляда осемстотин и девет
лева и шестдесет и шест ст.) представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода
01.08.2016 г. - 30.04.2018 г.,;обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва, за периода 02.10.2016 г. - 08.11.2018 г., в размер
на 202,19 лв.
(двеста и два лева и деветнадесет ст.); законната лихва върху главницата, считано от
момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение (09.11.2018 г.),до пълното
изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение №
9791/12.11.2018 г. по ч. г. д. 17810/18 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К.А.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37, сумата от 432,15
лв. (четиристотин тридесет и два лева и петнадесет ст.) разноски за
настоящето производство и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело № 17810/18 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ:
/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.