Решение по к. адм. дело №517/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба от С. Ч., като пълномощник на С. А. Ф. – [длъжност] в [сектор] при ОД на МВР-Кърджали, срещу Решение №101/16.06.2025 г., постановено по анд №306/2025 г. по описа на РС – Кърджали, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег.№292зз-14/07.04.2025 г., издадена от С. А. Ф. – [длъжност] в [сектор] при ОД на МВР-Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че при издаване на заповедта за задържане са били налице предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Задържането било предприето спрямо вероятния извършител на престъпление по чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс и е послужило за предприемане на действия, целящи разкриване на обективната истина и събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. По отношение на обстоятелството, че задържането е осъществено шест дни след датата, на която се твърди да е извършено деянието сочи, че едва тогава – на 07.04.2025 г., в структурата на ОД на МВР-Кърджали са постъпили данните за евентуално извършеното престъпление. Счита, че приложената мярка е съответна и на целта на закона, тъй като е свързана с предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. Счита също, че доводите в оспореното решение, свързани с липсата на данни лицето да се укрие или да извърши друго престъпление, са относими към мерките за неотклонение, предвидени в НПК, не и към наложената принудителна административна мярка по ЗМВР. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли жалбата срещу Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-14/07.04.2025 г. В писмено становище, представено от пълномощник, поддържа подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – Д. П. П., намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Съдът, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателства по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е отменил Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-14/07.04.2025 г., издадена от С. А. Ф. – [длъжност] в [сектор] при ОД на МВР-Кърджали, с която е наредено задържането на Д. П. П. за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във вр. преписка рег. №[номер]/[дата] по описа на ОДМВР-Кърджали, за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от Наказателния кодекс, за това, че на [дата], Д. П. е посетил сградата на Общинска администрация-Кърджали, [отдел] и се държал изключително грубо спрямо служители, работещи в отдела, ***, с което нарушил обществения ред и спокойствието на служителите и гражданите.

При извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед, районният съд констатирал, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, като съдържа и задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Независимо от горното приел, че същата е постановена в противоречие с целта на закона.

Предвид легитимните цели на процесната ПАМ съдът приел, че в заповедта липсват мотиви и обстоятелства, задържането на лицето да е било наложително, като такива мотиви не са установени и в приложената административна преписка. По делото не били налице и данни Д. П. да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи. Не били представени доказателства за предприети неотложни действия, свързани с установяване и разкриване на въпросното престъпление по чл.325, ал.1 от НК на 07.04.2025 г., освен задържането на жалбоподателя. Въпреки дадените му указания административният орган не представил доказателства, от които да се установи, че конкретното задържане на жалбоподателя е било необходимо за постигане целта на закона. Липсата на предприети незабавни действия, целящи събиране на данни или доказателства за извършено престъпление, ставало ясно и от приключването на преписката едва на 16.04.2025 г., когато последната била изпратена на РП-Кърджали с мнение за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Прието е, че процесната принудителна административна мярка е наложена в противоречие с целта на закона и с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, като в конкретния случай задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, противоречащ изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН. По горните съображения, съдът стигнал до извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което отменил същата.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му, като правилно е приложен и материалния закон.

Настоящата инстанция намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за незаконосъобразност на процесната принудителна административна мярка, като несъразмерна и наложена в противоречие с целта на закона.

Съгласно чл.4, ал.2, вр. чл.6, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл.72, ал.1 ЗМВР органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай.

Задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел, чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Тази принудителна административна мярка няма характер на санкция и на нея не могат да бъдат възлагани посочените в касационната жалба функции "предупреждаване и превъзпитание на нарушителя", които са цел и задача на административнонаказателната дейност /чл.12 от ЗАНН/. Такива предупредителни и превъзпитателни функции са в разрез с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 22 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че наличието или липсата на данни лицето да се укрие или да извърши друго престъпление, са относими към мерките за неотклонение, предвидени в НПК, не и към наложената принудителна административна мярка по ЗМВР. Тъкмо с оглед правната природа и характера на мерките по чл. 22 от ЗАНН, последните целят възпрепятстване на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство.

По аргумент от чл. 5, § 1, б. "с" от ЕКПЧ и тъй като с налагане на мярката се ограничава правото на свобода, то последната е приложима по изключение, с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не оправдава никоя от тези цели. От събраните доказателства се установява, че лицето има установен адрес, на който е могло да бъде намерено при нужда. От доказателствения материал не се установява лицето да е създавало пречки на разследващите органи. Не са налице и каквито и да било данни, че ще извърши друго престъпление, което прилагането на ПАМ би предотвратило. По делото няма данни, че са били налице условия за осуетяване разкриването на обективната истина по образуваната преписка, нито задържането да е послужило за предприемане на каквито и да било неотложни действия, целящи събиране на доказателства по това досъдебно производство.

При така установеното съдът намира, че процесната заповед не е съобразена с целта на закона, което е отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. При прилагането на ПАМ в конкретния случай е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК и правата на задържаното лице са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка. В настоящата хипотеза, не се установи приложената мярка да е била необходима и да е допринесла за постигане на някоя от изброените по-горе легитимни цели.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №101/16.06.2025 г., постановено по анд №306/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.