Мотиви на Присъда № 260016 от 01.12.2020 г. по н.о.х.д. №
623/2020 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна
прокуратура гр.Ловеч е предявила обвинение срещу подсъдимият Д.Д.М. ***, за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за това,
че на 09.01.2020 г.,
в гр.Ловеч, отнел чужди движими вещи –
2 броя бутилки ликьор
„Бакарди" и „Монини",
1 брой бутилка мента, 1 брой бутилка уиски, 1 брой бутилка бял ром и 1 брой буркан пчелен мед, всичко на
обща стойност **9,77 лева, от владението и без съгласието на собственика В.В.Х. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на
Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по
текста от обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е
изяснена и че посоченото престъпление е извършено по описания в акта начин. Пледира
за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на
основание чл.58а от НК бъде намалено с 1/3, предвид проведеното съкратено
следствие и изтърпяването на които наказание следва да бъде отложено на
основание чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимият Д.Д.М., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
По реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370, във връзка с чл.371, т.2 от НПК се признава за виновен и заявява, че поддържа дадените на досъдебното
производство обяснения, които имат характера на самопризнания. Изтъква, че е
деянието го е извършил през нощта, около полунощ и че не е отишъл да краде, а
да иска 20 лева назаем от собственика, тъй като го познавал. Сочи, че не знае
какво го е подтикнало да вземе вещите и съжалява много за стореното. Изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен
да не се събират доказателства за тях. При дадената му последна дума заявява,
че се признава за виновен и съжалява за стореното. Сочи, че не би го направил,
ако не е бил под въздействието на опиати.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия Д.М. – адвокат Д.Сотирова от ЛАК също не оспорва
изложената от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка. Заявява, че
изцяло се солидаризира с казаното от прокурора в хода на съдебните прения,
както и относно наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия и пледира
за съдебен акт в този смисъл, като се съобрази и приложи разпоредбата на чл.58а
от НК.
От събраните по
време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
заключението на вещото лице по назначената съдебна стоково-оценителна експертиза,
от свидетелските показания, както и от самопризнанията на подсъдимия, направени
на досъдебното производство и изцяло потвърдени от него в хода на предварителното
изслушване и проведеното съкратено съдебно следствие, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Д.Д.М. ***. Не бил женен, не работел, осъждан.
Свидетелят В.В.Х. (пострадал
от деянието) живеел и работел в гр.Ловеч. Бил собственик
на кафе- аперитив „Б.",
находящо се в гр.Ловеч, бул.„Б." № **. Познавал
подсъдимия Д.М..
На 08.01.2020 г., вечерта, подсъдимият М. ***, в непосредствена
близост до ресторант „Х.". Играл няколко часа на
игралните автомати, след което излязъл
и се насочил към централната част на града.
Наближил заведението на свидетеля В.Х. и тъй като се
познавали решил да го потърси
вътре, за да му поиска
пари. Влязъл вътре през незаключената
врата и се огледал за свидетеля
Х., но той не бил там.
В този момент подсъдимият решил и взел от една витрина две
бутилки ликьор от марките „Бакарди"
и „Монини", една бутилка мента, една бутилка уиски,
една бутилка бял ром и един
буркан пчелен мед. Сложил ги в раницата,
която носел и се насочил към
квартал „Вароша". Седнал на пейка
в близост до училище „П.П." и изпил част от отнетия алкохол, след
което се прибрал в къщи.
В продължение на следващите два дни изпил и останалия
алкохол, който отнел от заведението
на свидетеля Х., а празните бутилки изхвърлил в контейнер за смет.
Междувременно през деня на 09.01.2020 г. свидетелят В.Х. установил
липсата на битилките алкохол и буркана пчелен мед, които били отнети от подсъдимия и сезирал с
жалба органите на РУМВР Ловеч. Въз основа на
жалбата била извършена предварителна проверка и образувано досъдебното производство.
От заключението
на вещото лице по назначената и изготвена на досъдебното
производство съдебна стоково-оценителна
експертиза става ясно, че пазарната стойност на
всички отнети движими вещи възлизала на **9,77 лева.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че подсъдимият Д.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК, като на 09.01.2020 г.,
в гр.Ловеч, отнел чужди движими вещи –
2 броя бутилки ликьор
„Бакарди" и „Монини",
1 брой бутилка мента, 1 брой бутилка уиски, 1 брой бутилка бял ром и 1 брой буркан пчелен мед, всичко на
обща стойност **9,77 лева, от владението и без съгласието на собственика В.В.Х. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдът намира, че
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като е
преустановил фактическата власт на собственика на вещите и е установил свое
владение върху тях.
От субективна
страна подсъдимият М. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Приетата за
установена фактическа обстановка съвпада с обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, тъй като се доказва от писмените доказателства по делото,
свидетелските показания, заключението на вещото лице и от самопризнанията на
подсъдимия, направени на досъдебното производство и изцяло потвърдени от него в
хода на предварителното изслушване и проведеното съкратено съдебно следствие. Последните
изцяло кореспондират както помежду си, така и със събраните на досъдебното
производство доказателства и очертават фактическа обстановка по случая изцяло
съвпадаща с описаната от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Предвид така
изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен
и го осъди.
Причината за
извършване на престъплението се явява стремежа на подсъдимия М. за
облагодетелстване по неправомерен начин и зависимостта му към наркотични
вещества, в какъвто смисъл са и налице писмени доказателства на досъдебното
производство.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Д.Д.М. съдът
съобрази като смекчаващо вината обстоятелство направените самопризнания, които
съдът счита, че в случая следва да се ценят като смекчаващи такива, тъй като са
дадени на досъдебното производство, още преди М. да е бил наясно, че настоящето
производство ще се проведе по реда на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ
от НПК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази и изразеното
критично отношение към стореното, както и ниската стойност на предмета на
престъплението. Като отегчаващо обстоятелство съдът прие единствено миналото му
осъждане за престъпление от общ характер.
С оглед на така изложените
съображения съдът прие, че наказанието на подсъдимия М. следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
поради което му определи наказание „лишаване от свобода” в размер на девет
месеца. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът редуцира
така определеното му наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а,
ал.1 от НК, като го намали с 1/3. Ето защо, на основание чл.194, ал.1, във
връзка с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК подсъдимият Д.М. следва да изтърпи наказание
„лишаване от свобода” в размер на 6 (шест) месеца.
Тъй като
подсъдимият М. не е осъждан за престъпление от общ характер с наказание
лишаване от свобода (по НОХД № 1123/2019 г. по описа на РС Ловеч му е наложено
наказание „глоба“) и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане
целите на наказанието и поправянето му не е наложително да го търпи ефективно,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното
наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира така
наложеното наказание на подсъдимия за справедливо и, че съответства на
обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на
делото съдът осъди подсъдимия Д.Д.М. *** сумата **9,80
лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за
експертиза.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :