№ 21119
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110165377 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД "Б. И." АД против В. О. Д., с която е предявен
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 1105.50 лева, представляваща
регресно вземане във връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на правоимащото лице за
вредите, причинени му от ответника, който с поведението си като водач на лек автомобил
„„Фиат Пунто“, рег. № СА **** НВ станал причина за настъпване на ПТП на 01.02.2020 г. в
гр. В..
Ищецът ЗД „Б. И.” АД, твърди, че на 01.02.2020 г. в района на гр. В. на бул. „Х. С.“
и ул. „Е. Г.“ е реализирано ПТП с участието на л.а „Фиат Пунто“, рег. № СА **** НВ
собственост на Й. С. Й. , управлявано от В. О. Д. и л.а. „Хонда Сивик“, рег. № В****ВС,
собственост на К. К. и управлявано от същия. Съгласно представения констативен протокол
за настъпване на ПТП с пострадали лица № 147/03.02.2020 г., виновен за настъпване на ПТП
бил водачът на л.а „Фиат Пунто“, рег. № СА **** НВ В. О. Д., който губи контрол над
управляваното превозно средство и навлиза в насрещното пътно платно и удря челно л.а.
„Хонда Сивик“, рег. № В****ВС. Ответникът причинил виновно цитираното ПТП и щети
при управление застрахования по договор за застраховка „гражданска отговорност” с ищеца
лек автомобил при концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Във
връзка с чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ ищецът предявява регресната си претенция за заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1105,50 лв., с включени транспортни разноски в
размер на 48 лв. на К. К. и моли ответникът да бъде осъден да му заплати горната сума,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, и разноски за производството.
Ответникът В. О. Д. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва констатациите
на приложения по делото Констативен протокол № 147/03.02.2020 г. Оспорва констатациите,
че В. О. Д. е управлявал автомобила с 3,45 промила алкохол в кръвта, тъй като протоколът
бил съставен два дни след ПТП, не било ясно качеството на подписалото го лице Ф., не било
1
ясно как е установена вината на водача и концентрацията на алкохол в кръвта. Оспорва
поканата за доброволно плащане да е получена от ответника. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че за уважаване на предявения иск по чл. 500, ал. 1 КЗ следва да установи,
при условията на пълно главно доказване, че 1. Вредите, за които е изплатил
застрахователно обезщетение на трето за спора лице, са причинени от ответника чрез негово
виновно и противоправно поведение, като вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до
доказване на противното; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно
правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите"; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна
на застрахователя на застрахователното обезщетение в полза на застрахователя по
застраховка "Каско на МПС"; 4. че ответникът е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил претендираната сума.
С доклада по делото са отделени за безспорни между страните и поради това са
обявени за ненуждаещи се от доказване фактите, относно настъпването на процесното ПТП
по описания в исковата молба механизъм, както и че в резултат на процесното ПТП са
настъпили имуществени вреди на стойност 1105.50 лева, като спорът между страните се
концентрира върху въпросът дали ответникът е управлявал л.а „Фиат Пунто“, рег. № СА
**** НВ с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Ищецът твърди, че ответникът е реализирал описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие, като е нарушил правилата за движение по пътищата, като
след пристигане на контролните органи на МВР, ответникът е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Тази предпоставка на предявения иск следва да бъде
установена в хода на исковото производство при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДвП в действащата към датата
на събитието редакция за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се отнема временно свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество,
както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване. Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието
2
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
2 години и глоба 2000 лв.
Принципната забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол е
установена с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Отделно е установена административно
наказателна и наказателна отговорност за водачи, управляващи МПС с определената в
закона концентрация на алкохол в кръвта. Въз основа на действащата нормативна уредба
съдът приема, че за водачите на МПС е установено задължение да се подлагат на проверка за
употреба на алкохол при отправена към тях покана за извършване на такова тестване,
доколкото поведението им, изразяващо се в отказ да бъдат проверени се санкционира строго
от закона чрез налагане на административно наказание и принудителни административни
мерки. Регресното право по чл. 500, ал. 1 КЗ има специален характер. То възниква само при
един вид имуществено застраховане – застраховането срещу гражданска отговорност, и то
по силата на закона при наличието на определени предпоставки – умисъл, употреба на
алкохол, наркотици, напускане мястото на настъпване на ПТП и др. Общото между тези
предпоставки е, че водачът на МПС е управлявал същото в противоречие с правилата за
движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и
разпоредбите в Кодекса на застраховането, свързани с управлението на МПС.
Към момента на реализиране на процесното произшествие действаща е била Наредба
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съобразно чл. 3а от Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози в относимата й за спора редакция,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
Физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство или тест. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на акт за установяване
на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1; Според чл. 4, ал. 1, в случаите, когато
контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно произшествие, се
извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта на водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в
произшествието. При необходимост на водачите на МПС се извършва проверка с тест или те
се изпращат за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. При невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или
тест на място, от лицата по ал. 1 се вземат проби от медицински специалист в лечебното
заведение, в което са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за
лечение (ал. 2 на чл. 4). Според ал. 3 на чл. 4, в случаите по ал. 2 контролният орган
незабавно предприема мерки за установяване на участниците в пътнотранспортното
произшествие, транспортирани за оказване на медицинска помощ или настанени в лечебно
заведение, като посочва на кои от тях да бъде взета проба и попълва и изпраща до лечебното
заведение талона за изследване по чл. 3, ал. 2. В чл. 6 от Наредбата са предвидени редът за
издаване на талона по чл. 3, ал. 2 и сроковете за вземане на пробите, като съгласно ал. 9 на
чл. 6 концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
3
техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или
при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
От изложеното следва, че когато е издаден талон за кръвна проба по реда на
Наредбата и лицето не е приело показанията на техническото средство, употребата на
алкохол се установява с медицинско и химическо лабораторно изследване, като в този
случай само при отказ на водача да подпише или получи талона, или неявяване в
определения срок в лечебното заведение, или при отказ да даде кръв за изследване,
употребата на алкохол се установява, въз основа на показанията на техническото средство.
Следователно при надлежно извършено лабораторно изследване протоколът за ПТП
няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно установената с техническо
средство употреба на алкохол, а с такава сила се ползва протоколът за химическо изследване.
Въз основа на изложеното съдът приема, че установяването на концентрацията на
алкохол у водачите, управляващи МПС под въздействието на такъв, е законово
регламентирана процедура с административен характер, предвид което и спазването й
следва стриктно да се съблюдава от контролните органи.
По делото е приет протокол за ПТП № 147 от 01.02.2020 г., съставен на посочената
дата от младши автоконтрольор Стилиян Ф. от СДВР, относно настъпило на същата дата
около 20:10 ч. в гр. В. на кръстовището на бул. „Х. С.“ и ул. „Е. Г.“. Съгласно съдържанието
на протокола "Участник 1" в ПТП е лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № СА **** НВ
собственост на Й. С. Й. , управлявано от В. О. Д.. В протокола е отбелязано, че водачът е
навлязъл в лентата за насрещно движение, поради което е реализирал ПТП с описания като
участник 2 в протокола автомобил „Хонда Сивик“, рег. № В****ВС. В протокола за ПТП е
отбелязано, че водачът В. О. Д. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта
3.45 %.
Установено е на следващо място, че във връзка с процесното произшествие ищецът,
в качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
автомобил „Фиат Пунто“, рег. № СА **** НВ е определил и е изплатил на правоимащото
лице сума в размер на 1105.50 лева – застрахователно обезщетение за причинените от водача
Д. вреди.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ,
настоящият състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП е безспорен по делото. В
частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти,
протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща
материална доказателствена сила. С оглед на гореизложеното, съдът намира за установено,
че процесното ПТП е настъпило при посочения в протокол за ПТП № 147 от 01.02.2020 г.
механизъм, както и че е налице пряка причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди. Настоящият състав намира за безспорно наличието и на изплащането на
обезщетение от ищеца на увреденото лице, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
По отношение на последната предпоставка за уважаване на иска, управление на
МПС от виновния водач с концентрация на алкохол в кръвта 3.45 %, съдът намира следното.
От Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози следва, че когато е
издаден талон за кръвна проба по реда на Наредбата и лицето не е приело показанията на
техническото средство, употребата на алкохол се установява с медицинско и химическо
лабораторно изследване, като в този случай само при отказ на водача да подпише или
получи талона, или неявяване в определения срок в лечебното заведение, или при отказ да
4
даде кръв за изследване, употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на
техническото средство. Следователно при надлежно извършено лабораторно изследване
протоколът за ПТП няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно
установената с техническо средство употреба на алкохол, а с такава сила се ползва
протоколът за химическо изследване. В настоящия случай, след установената на място
употреба на алкохол отразена в протокол за ПТП № 147 от 01.02.2020 г., ответникът е
отказал да даде проба за медицински изследване /видно от приложената по делото АНП във
връзка с протокол за ПТП № 147 от 01.02.2020 г./, поради което релевантен за употребата на
алкохол се явяват показанията на техническото средство взети на място. Видно от
отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към момента на съставянето му
ответникът е управлявал МПС „Фиат Пунто“, рег. № СА **** НВ, с концентрация на алкохол
в кръвта 3.45%, следва да се посочи, че според формираната по реда на чл. 290 ГПК
задължителна съдебна практика, той е официален свидетелстващ документ по смисъла н а
чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС,
II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I Т О , Решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1506/2013 г, I ТО). Той обвързва съда не само относно авторството на
материализираното в съдържанието му изявление на актосъставителя, но и за самото
удостоверително изявление, като установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. При протокол изготвен след посещение на място, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа /в този смисъл Решение
№ 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о. Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д.
№ 768/2008 г. на ВКС, II ТО/. Настоящият състав счита, че протоколът за ПТП, изготвен при
условията на чл. 125 ЗДвП, следва да се ползва с материална доказателствена сила и относно
управление на МПС от виновния водач с концентрация на алкохол в кръвта 3.45 %.
Обстоятелството, че ответникът при управление на МПС е с концентрация на алкохол в
кръвта 3.45 %, следва да бъде възприето като факт, който е непосредствено удостоверен от
длъжностното лице във връзка с механизма на ПТП. Още повече, в настоящия случай
авторството на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, не са
оспорени. Поради горните съображения съдът счита, че следва да се приеме за установено,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта 3.45 %.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички предпоставки за основателността на
претенцията, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 1, Т.1 КЗ
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1105.50 лв., представляваща изплатеното от ЗД
“Б. И.”АД застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждането на исковата молба – 04.11.2024 г., до пълното изплащане на дължимите суми.
По разноските: Ищецът претендира разноски за исковото производство, като
представя списък по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, такива му се дължат от ответника в размер от 450 лв., от които: юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.; държавна такса в размер на 50 лв.; възнаграждение за
особен представител в размер на 300 лв.
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. О. Д., ЕГН: ********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.” бл. 2, вх.3, ап. 1, да
заплати на ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.
Б.“ № 87, ет. 2, на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, сумата от 1105.50 лева, представляваща
изплатеното от ЗД “Б. И.”АД застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба – 04.11.2025 г., до
пълното изплащане на дължимите суми, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 450
лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6