Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното
заседание на тринадесети декември през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ГЮЛСЕВЕР
САЛИ
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 11693 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 187061 от 29.08.2020 г. СРС, 79 с-в, по
гр.д.№ 68126/2019 г. е отхвърлил
предявените от Б.Х.И. *** дирекция на вътрешните работи с правно основание
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: 1 451,36 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 247 часа за периода от 21.11.2016 г. до
21.11.2019 г., които часове са разлика между положен от ищеца на длъжността
„младши инспектор“ в 07 РУ при СДВР нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като извънреден със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-21.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и
168,10 лв.-лихва за забава за периода от
22.01.2017 г. до 21.11.2019 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца
Б.Х.И..Въззивникът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Излага доводи, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени-сумирано за 3-месечен период.Съгласно
чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Твърди, че сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който
в процесния случай е 3-месечен.Съгласно чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на
смени, а съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР за извънреден труд по ал.5 се заплаща с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение.В чл.187, ал.9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.Въззивникът
твърди, че за различен период от време по силата на законова делегация по
чл.187, ал.9 и чл.188 ЗМВР са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. като
фактът, че в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби се явяват специални
не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя.Излага
доводи, че в разглеждания случай намира субсидиарно приложение чл.9, ал.2
НСОРЗ, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, т.е. коефициент
1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време, и че възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от КТ и НСОРЗ.Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-Столична дирекция на
вътрешните работи оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано.Излага доводи, че първоинстанционният съд правилно
е приел, че чл.9, ал.2 НСОРЗ не намира субсидиарно приложение поради липсата на
изрична правна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен за
процесния период.Твърди, че служебните правоотношения между се уреждат от
специален закон-ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, и че първоинстанционният съд правилно е приел, че НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, който е издаден във връзка с приложение на КТ и в случая не
намира приложение по аналогия.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- Б.Х.И. твърди, че от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г.
е полагал труд като младши инспектор в
07 РУ-СДВР и е имал статут на държавен служител.Твърди, че съгласно чл.187,
ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители на МВР се изчислява в работни
дни-подневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени-сумирано за
тримесечен период, като съгласно чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен
период.Твърди, че за периода 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. е положил
1 728 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143
възлиза на извънреден труд от 247 часа, които ответникът не му е
заплатил.Излага доводи, че поради липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд следва да
намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 НСОРЗ, съгласно която при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 451,36 лв.-възнаграждение за положен извънреден
труд за 247 часа за периода 21.11.2016 г.-21.11.2019 г., както и 168,10
лв.-мораторна лихва от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане-01.03.2017 г. до 21.11.2019 г. със законната лихва от датата на
предявяване на иска-26.11.2019 г. до окончателното плащане /съгласно
уточнителна молба от 26.05.2022 г./.
Ответникът-Столична
дирекция на вътрешните работи оспорва исковете.Твърди, че разпоредбата на чл.9,
ал.2 НСОР не намира приложение при заплащане на нощния труд на държавните
служители в МВР.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период ищецът е
работил при ответника, полагайки нощен труд от 22,00 ч. до 06,00 ч. при сумарно
изчисляване на работното време за тримесечен период.
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.Ж.е
установено, че през процесния период ищецът е положил нощен
труд от 1 425 часа, като след преобразуване с коефициент 1,143 разликата е
204 часа на стойност 1 451,36 лв.Мораторната лихва от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 21.11.2019 г. възлиза на 168,10
лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на спор в настоящото производство е дали при отчитане и заплащане на
извънредния труд от ищеца като служител на МВР се прилагат разпоредбите на КТ и
чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
По
този въпрос е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, което е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, съгласно
което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите
на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.Съгласно
разясненията, дадени с посоченото ТР, не са налице предпоставките на чл.46,
ал.2, изр.1 ЗНА за прилагане на правна уредба по аналогия, тъй като ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Прието е, че императивната
норма на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа дневно, което означава 8 астрономически часа, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага- през деня, в
неговата „светла“ част и през нощта-в неговата „тъмна“ част, в последната
хипотеза от 22 часа до 6.00 часа.Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се
аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.Разпоредбите
на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат
условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането да се извършват със съответните актове-наредба и заповед.С
последната, представляваща индивидуален административен акт се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.Посочено е, че случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни, а касаят различни правоотношения, тъй като трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт.Прилагането на
НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на
законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.
187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност
на работното време през деня и нощта -
„8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага- през деня или през нощта, като неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми- допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.
178, ал.1, т. 1 ЗМВР/, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5,
6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.В мотивите на
ТР е посочено, че това разрешение съответства и на правото на ЕС.С решението на
Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело № С-262/20 по направено запитване от
български съд е прието, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня, като следва да се следи за това,
за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид
труд.Член 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.В решението СЕС е приел, че чл.20 и чл.31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да
не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерно на тази цел /т.80/.
Поради изложените съображения в случая не са налице
предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ и положеният от ищеца труд
не следва да се преизчислява с коефициент 1,143 и искът за главница се явява
неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователен е и
предявения акцесорен иск за мораторна лихва.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени
исковете с правно основание чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 168,10 лв. за периода от 01.03.2017
г. до 21.11.2019 г.В частта, с която е уважен иска с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД за периода от 22.01.2017 г. до
28.02.2017 г. решението следва да се обезсили като постановено свръхпетитум, а
производството по делото в тази част да се прекрати като недопустимо на
основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК с оглед направените уточнения на иска пред
въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК вр. чл.23, ал.1,
т.1 НЗПП въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 187061 от 29.08.2020 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 68126/2019
г. в частта, с която е отхвърлен предявения от Б.Х.И. *** дирекция на вътрешните работи иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 22.01.2017 г. до 28.02.2017 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Б.Х.И. с ЕГН ********** и с
адрес: *** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи с адрес:
гр.София, ул. „Антим I“ № 5 сумата 100 лв. на основание
чл.78, ал.3 и 8 ГПК-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.