Р Е Ш Е Н И Е
№......... 04.11.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Трети граждански състав
На 15 октомври 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 1613 по описа
за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във
вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата
си молба, че на 25.10.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/
и Т.Д.Ц. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 3065050, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
1500,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждал от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора,
страните били постигнали съгласие, че договорът за заем имал силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1751,00 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 251,00 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.08.2018
г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 175,10 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил 26.11.2017 г., а падежът на
последната погасителна вноска - 23.08.2018 г.
Твърдят, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че
Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал
се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забавил
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Твърдят, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи
на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход трябвало да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не бил заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да нямал неплатени
осигуровки за последните две години; да нямал задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад трябвало да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като
поръчителите подписвали договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да била валидна
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1190,50
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни
вноски, всяка в размер на 119,05 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят е
в общ размер на 294,15 лева.
Заявяват, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие
с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава
в размер на действащата законна лихва за периода от 27.11.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 97,36
лева, която е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Отвеникът не извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
23.08.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.05.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3065050/25.10.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК *********.
Считат, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. З от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ на ответника Т.Д.Ц. било изпратено Уведомление
за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3065050 от
04.05.2018 г. Уведомлението било изпратено от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с известие за доставяне /обратна
разписка/ на постоянния адрес, който бил посочен от ответника в подаденото
възражение, като в обратната разписка било отбелязано, че същото е получено. В
случай, че ответникът оспорвал действията по извършеното уведомяване, следвало
същият да се счита за уведомен за извършената цесия с приложеното към
настоящата искова молба, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания
/цесия/ с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/3065050 от 04.05.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт”
АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Доколкото законът не поставял
специални изисквания за начина, по който следвало да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде игнорирано - така и
съгласно практиката на ВКС на РБ по чл. 290 от ГПК - Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.
Заявяват, че в тази връзка, за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. 6238/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била
издадена Заповед за изпълнение. Срещу заповедта било входирано възражение,
което от своя страна обуславяло подаването на настоящата искова молба.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение на Т.Д.Ц., ЕГН **********, че същият дължи на ,Агенция
за събиране на вземания” ЕАД следните суми:
- 1500 лв. /хиляда и петстотин лева
/ - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението;
251 лв. /двеста петдесет и един лева/ - договорна лихва за периода от
26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 45,00 лв. /Четиридесет и пет лева/
- Такса разходи;
- 1190,50 лв. /Хиляда сто и
деветдесет лева и 50 стотинки/ - Неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска)
- 97,36 лв. (Деветдесет и седем лева
и 36 стотинки) - Обезщетение за забава за периода от 27.11.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, или обща сума в размер на 3083.86 лв. (три
хиляди осемдесет и три лева и 86 ст.) Молят да им бъдат присъдени и разноските
за държавна такса в размер на 61.68 лв. (шестдесет и един лева и 68 ст.) както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл. 13, т. 2
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
направените по ч.гр.д. № 6238/2018 г.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д.Ц.. Извън срока по чл. 131 от ГПК, на 2.07.2019 г. по делото е постъпила молба от адв. Елена Иванова, пълномощник
на Т.Д.Ц., в която заявява, че поради служебна ангажираност не е възможно да се
яви в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото, няма да сочи нови
доказателства, взема становище по съществото на спора. Представя пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. На 10.10.2019 г. по делото е постъпила
молба от адв. Елена Иванова, пълномощник на Т.Д.Ц., в която моли да се даде ход
на делото в нейно отсъствие, да се приеме заключението на експертизата. Моли
съда да отхвърли иска. Моли за определяне на срок за писмени бележки, както и
претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 6238/2018 г.
по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 3559 от 11.12.2018
г. по чл. 410 от ГПК, с която Т.Д.Ц. е осъден да заплати на ищеца по настоящото
дело сумата от сумата 1500 лв. –
главница по договор за паричен заем № 3065050 от 25.10.2017 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд – 7.12.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата 251 лв. - договорна лихва за периода от 26.11.2017 г.
до 23.08.2018 г.; сумата 45,00 лв.
- Такса разходи; сумата 1190,50 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г., сумата 97,36 лв., обезщетение за забава за периода от 27.11.2017
г., както и 61.68 лева ДТ и 75,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно от договор за паричен заем № 3065050 от 25.10.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД гр.София, като Кредитор и Т.Д.Ц. като Кредитополучател е сключен договор за паричен
заем.
Съгласно сключения договор, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя в заем, сума в размер на
1500 лв., представляваща главница, който кредитополучателя е следвало да
върне на 10 вноски по 175.10 лв. на посочените в договора дати за плащане – чл.
2, т.5.
По делото е представено подписано на 01.05.2018 г., Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по
силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор
за паричен заем № 3065050/25.10.2017 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
По делото е депозирано заключение на
назначената съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните. Вещото лице сочи, че размерът на задълженията на ответника по
делото са както следва: сумата 1500 лв. главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на
задължението; сумата 251 лв. договорна лихва за периода 26.11.2017 г. до
23.08.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/; сумата 250.40 лв.
законна лихва за забава за периода 27.11.2017 г. до 14.03.2019 г.; сумата 45
лв. такса разходи; сумата 1190.50 лв. неустойка за непредставени на заемодателя
нито едно от договорните обзепечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4,
ал.2 в договора неизпълнение на договорно задължение за периода 26.11.2017 г.
до 23.08.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
По отношение на претендираната
главница в размер на 1500 лв., съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В настоящия случай, по делото е налице упълномощаване от „Иви Асет
Мениджмънт” АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземанията” АД/ да уведомява от тяхно име
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.11.2010 г.
и индивидуализирани във всяко подписано между страните приложение № 1, което е
станало неразделна част от Рамковия договор за цесия. Ето защо, съдът намира,
че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от името на предходния кредитор
всички длъжници по прехвърлените вземания. В този смисъл съобщението, извършено
от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно,
действително и поражда правните си последици. Видно от уведомително писмо до
ответника Т.Д.Ц. /получено с известие за доставяне от съпругата му – Бойка
Цонева на 10.05.2018 г. /, същият е узнал за извършеното прехвърляне на
вземането, поради което съдът приема, че изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД.
В настоящия случай, е налице надлежно
уведомяване за извършената цесия. Поради това съдът намира, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЛЪЖЕНИЯ” ЕАД се явява кредитор на Т.Д.Ц.. Видно от
заключението на вещото лице ответникът не е изплатил задължението си за:
главница в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда -7.12.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва за периода 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. в разер
на 251 лв., както за сумата 97.36 лв. обезщетение за забава за периода
27.11.2017 г. до 7.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 3559 от 11.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6238/2018 г. по описа на РС
Стара Загора.
Съдът не възприема заключението на вещото лице, в частта, с която същото
е изчислило лихва за забава за периода 27.11.2017 г. до 14.03.2019 г. в размер
на 250.40 лв., тъй като искането на ищеца за обезщетение за забава е за периода
27.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която дата е не 14.03.2019 г. – датата на
завеждане на установителния иск, а – 7.12.2018 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният установителен иск в
тази част е основателен и доказан в размера, в който е предявен и като такъв
следва да бъде уважен.
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за
неустойката и такса разходи е неоснователно.
Съдът счита, че предявеният установителен иск относно претендираната
неустойка в размер на 1190.50 лв. и за сумата от 45 лв. такса разходи следва да
бъде отхвърлен поради нищожност на посочените клаузи в договора за кредит.
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка обаче е ограничена от същата тази разпоредба - съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
В
конкретния договор за паричен заем било уговорено, че в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, същият се задължава в тридневен срок след падежа да
предостави на кредитодателя допълнително обезпечение - поръчител, както и
конкретно посочени доказателства за неговата финансова надеждност /чл. 4, ал.1
от Договора от 25.10.2017 г./. Съгласно разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху платената в срок
сума за времето на забавата, а по ал. 2 – само законната лихва.
В
конкретния случай, от начина по който е уредено задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове
извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения, тъй като
изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би
могъл да получи в определения тридневен срок информация. Характерът на
информацията е свързан и с получаване на информация от различни държани
институции / трудова заетост, трудов стаж и трудово възнаграждение, кредитна
история, свързана със справка от БНБ/. Прехвърлянето на тези задължения на
заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води
до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да
я изпълни. По този начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на
неустойката. Съдът намира, че дори само поради тези особености на договора,
клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл.
92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла
на чл. 26, ал.1 ЗЗД .
Отделно от това съдът намира, че главното задължение на заемополучателя по
договора за заем е да върне заетата сума, а не даването на обезпечение. Съдът
намира, че уговорената парична неустойка, няма как да улесни събирането на
кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са дължими на кредитора, както в исковото така
и в изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава
дълга на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и
до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това
навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване на
кредитора и заобикаляне на закона. В случай, че кредиторът е искал да обезпечи
по-добре задължението си е следвало да отпусне заема едва след намирането на
поръчител.
По отношение на претендираната сума за такса за разходи,
съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича вземането за такса за разходи в размер
на 45 лв. противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Според цитираната разпоредба, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо, валидността на
уговорката, от която произтича вземането за такса за разходи в размер на 45
лв., води до извод за нейната нищожност. Освен това, конкретната уговорка
противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер.
Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От
твърденията в исковата молба не може да се направи несъмнен извод за такъв
характер на начислената такса, доколкото не се изброяват извършените дейности
или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя.
Предвид
изложеното, съдът приема, че договорената неустойка по договора за заем е в
противоречие със закона, добрите нрави и заобикаля закона. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузата, с която страните са договорили този
размер на неустойката е нищожна. Тя не е породила права за заемодателя.
Клаузата за такси за разходи от своя страна се намира в противоречие със закона
/чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Поради това съдът счита, че предявеният установителен иск
в тази част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно възражението на ищеца по отношение на претендирания от ответника адвокатски
хонорар в заповедното и в настоящото
производство, съдът намира за установено следното:
Видно от договор за правна защита и
съдействие, сключен между ответника и адв. Иванова не е налице договореното
възнаграждение и внесена сума. В представения списък на разноските адв. Елена
Иванова е посочила адв. хонорар в размер на 428.30 лв. по ч.гр.д. и същата сума
по настоящото гражданско дело. Адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд. Размерът на възнаграждението се определя с договор. И в двата договора за
правна защита и съдействие /в заповедното и в установителното производство/ е
посочено, че защитата е безплатна на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА.
Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, който
извод следва както от общите норми на етично поведение между хората, така и от чл. 37, ал. 1 ЗАдв.
Следователно адвокатската помощ е по правило възмездна. Адвокатският хонорар се
определя по взаимно съгласие между клиент и адвокат, може да е абсолютна сума
или процент от определен интерес, включително с оглед изхода от спора, но не и
по-нисък от определените в НМРАВ предели. Има случаи, в които евентуално реално
и авансово заплащане на адвокатската помощ от клиента би създало определени
затруднения и неудобства. На първо място това са хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАдв (оказана правна
помощ на лица, имащи право на издръжка, както и на материално затруднени лица).
Касае се за граждани, които поради влошеното си финансово състояние биха се
възпрели да потърсят адекватна адвокатска защита на правата си и по този начин
необходимостта да заплатят реално адвокатския хонорар би поставило в значителна
опасност интересите им. На второ място това са хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв
(оказана правна помощ на роднини, близки или други юристи), в които
специфичните отношения създават бариера пред това адвокатът да получи достойна
отплата за труда си. Всички тези случаи обаче законодателят е предвидил като
инцидентно изключение в дейността на адвоката. Адвокатът осъществява възмездно
своите услуги, като те реално се заплащат от клиента. Неслучайно чл. 2, ал. 3 НМРАВ, приета
от Висшия адвокатски съвет, въвежда като правило авансовото и реалното
заплащане на хонорара. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че ответникът
по настоящото дело е страна по многобройни висящи дела в РС Стара Загора. Съдът
намира, че твърдението на ищеца, че е материално затруднен е логически,
обективно и житейски несъстоятелно, като се стига до заобикаляне на принципите
на възмездност и авансово заплащане на адвокатския труд. Дали по този начин се
стига до нарушение по чл. 132, т. 9 ЗАдв съдът
не е компетентен да вземе отношение. Съдът обаче приема, че искането за
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАДв е упражняване на
процесуални права в насока, различна от тази на гарантиране правата и
интересите на страните в производството. Поради това и поради предявяването на
претенция за присъждането на адвокатско възнаграждение извън пределите,
установени с чл. 3 ГПК, разноски в
полза на процесуалния представител на ответника не следва да се присъждат.
Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия от
страните (чл. 101 ГПК), в това число
и дали съответните процесуални права се упражняват за гарантиране правата и
интересите на страните в производството или не. Следва да
се отбележи, че по заповедното производство се касае само за попълване и
подаване на едно възражение, а по настоящото гр.д. проц.представител на
ответника не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се е явил в двете
проведени заседания, като по делото са налице само две молби със становища.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски по делото в размер на 366.62 лв.,
юриск. възнаграждение, депозит в.л. и ДТ, съобразно уважената част от
иска и разноските направени в заповедното производство в размер на 82 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Ц., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, главница в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда - 7.12.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва за периода 26.11.2017 г. до
23.08.2018 г. в разер на 251 лв.,
както за сумата 97.36 лв.
обезщетение за забава за периода 27.11.2017 г. до 7.12.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3559 от 11.12.2018 г. по ч.гр.д.
№ 6238/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Т.Д.Ц., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените
в настоящото производство разноски в размер на 366.62 лв., и разноските направени в заповедното производство в
размер на 82 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Т.Д.Ц., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: *** за
неустойка в размер на 1190.50 лв. и за такса разходи в размер на 45 лв., като
неоснователен и недоказан.
Сумата следва да постъпи по банкова сметка ***-ОББ АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: