ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3555
гр. Варна, 28.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100501408 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Бисер Гeоргиев Иванов и
Калоян Митков Костадинов, действащо чрез адв.Б. М., против Решение №1154 от
04.04.2025г. постановено по гр.д.№16395/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е
уважен в цялост предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, с които
жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.
ул.“Св. К. и Е.“ №**, в качеството му на правоприемник, конституиран в процеса на
основание чл.227 от ГПК, като наследник на К. Д. И., с ЕГН **********, починала на
02.09.2024г., сумата от 3621.40лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на л.а.“Мерцедес B 200 ЦДИ“, с рег.№*******, изразяващи се в увреждане на предна
броня-за подмяна, фар-за подмяна; калник преден-за подмяна; ПВЦ решетка под ч. стъкло-за
подмяна; врата предна-за подмяна; лайсна ПВЦ-ремонт и боя; лайсна в предна броня-хром-
за подмяна; рамка около фар за мъгла-за подмяна, рамка радиатор ПВЦ; греда под радиатор-
за ремонт; предпазител основа калник ПВЦ-за подмяна; датчик ABS предно колело-за
подмяна, макферсън преден ляв-за подмяна, централно заключване лява врата, причинени в
резултат от ПТП реализирано на 29.10.2023г. в гр.Варна, по вина на водача на л.а.“Нисан
Микра“, с рег.№*******, застрахован по договор за гражданска отговорност при въззивника,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба-19.12.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
В подадената въззивна жалба се поддържа, че постановено решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
аргументирал приетия по делото механизъм на пътното произшествие, както и причинната
връзка между него и претърпените вреди, респективно не е обосновал наличието на
основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи се, че съдът не е взел под
внимание възраженията на застрахователното дружество- ответник за неустановеност на
факта, кой е бил водачът на л.а.“Нисан Микра“ при настъпване на ПТП, съответно се е
1
ограничил до извода, че е това обстоятелство и ирелевантно за спора. Поддържа се, че
показанията на свидетелката М. са в противоречие с първоначално направената декларация
от нейна страна, поради което и не следва да бъдат ценени,. Поддържа се още, че по делото
не са събрани безспорни доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че
водачът на виновния лек автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение с
несъобразена скорост. Сочи се, че според констатациите на вещото лице на процесното
място няма маркировка и разделяне на пътните ленти, съответно се твърди, че процесният
водач не би могъл да изпълни състава на вмененото му нарушение. Сочи се, че не са
обсъдени и въведените от застрахователя възражения за съпричиняване, тъй като водачът на
л.а.“Мерцедес“ не се е съобразил с габаритните размери на автомобила и не е осигурил
необходимата дистанция за разминаване. Сочи се още, че не е обсъдено евентуалното
възражение, че двамата водачи носят вина за произшествието, поради липсата на пътна
маркировка и невъзможността да се установи навлизане в съседна пътна лента.
На следващо място се поддържа, че решението в частта, с която е определено
застрахователно обезщетение в размер на 3621.40лв., е неправилно, тъй като неговият
размерът не е доказан. Сочи се, че по делото е безспорно установено, че автомобилът е
напълно възстановен и годен за движение по Републиканската пътна мрежа. Сочи си още, че
в молба, депозирана от ищеца на 17.01.2024г. е уточнено как е формиран размерът на
претенцията от 2200лв. и каква е стойността на всяка част, която иска да бъде възстановена.
Ето защо ищеца е следвало да представени разходни документи за реализирания ремонт, а
не да се допуска експертиза, с която да се установи стойността на ремонта при влагане на
нови оригинални части и използване на труд в сервизи, отговарящи на съвременното
изискване за качество, което е неправилно и неотносимо, още повече че се касае за
автомобил на възраст 20 години. В този смисъл се оспорва приложимостта на заключението
на експертизата, според която стойността за възстановяване на автомобила с нови
оригинални части е в размер на 6222.92лв. Оспорва се и правилността на подхода за
определяне на размера на дължимото обезщетение, чрез формирането му като осреднена
стойност, в която се включени цени на оригинални части. Поддържа се, че е налице
противоречие в мотивите на съда, който приема, че с оглед значителната възраст на
автомобила, същият не следва да се възстановява в официалния сервиз на марката и
едновременно с това приема включване в стойността за възстановяване на цени прилагани
от официален сервиз на друга марка. Наред с това се поддържа, че стойността от 6222.92лв.
е завишена, като определена само на база оригинални части, въпреки че по делото има
данни, че фарът на автомобила е подменен от ищеца с употребяван. В обобщение се
поддържа, че стойността, определена в отговор на въпрос 4 от експертизата, е много по-
близка до действителната, тъй като е съобразена с цената на алтернативни части и за
сервизи, които обичайно се използват за аналогични ремонти, без да са официални
представители на конкретни марки. С оглед на изложеното въззивникът поддържа, че
имуществената вреда по делото, следва да се определени на база действително сторените
разходи за ремонт на автомобила, а не с използването на средна пазарна стойност,
формирана при използване на оригинални части и официални сервизи. Последният подход
следва да се ползва, само ако ремонтът на увредената вещ все още не е извършен и ищецът
не знае, колко би му струвало да възстанови автомобила си, тъй като в противен случай ще
се стигне до неоснователно обогатяване. Поддържа се, че на ищеца е предоставена
възможност да представи доказателства, с които да докаже действително претърпените
вреди, респективно размера на намаляване на неговото имущество. Твърди се, че щом
веднъж е ищецът е твърдял, че възстановяването му е струвало 220лв., то за увеличеният
размер на иска е следвало да представи допълнителни доказателства. Поддържа се, че с
поведението се ищецът е възпрепятствал възможността да се установи действителния
размер на вредата, като не е посочил в кой сервиз е извършен ремонта, съответно не са
представени платежни за направените разходи. Моли се за отмяна на първоинстанционно
2
решение и отхвърляне на предявеният иск, или в условията на евентуалност за редуциране
на дължимото застрахователно обезщетение. Претендират се присъждане на деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК пълномощникът на въззиваемата страна е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и
обосновано, също така постановено в синхрон със събраните доказателства, константата
съдебна практика и материалния закон. Поддържа се, че по делото са изяснени механизма на
настъпване на процесното пътно произшествие и настъпилите вреди по процесния
автомобил, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. По отношение на
размера на претенцията се сочи, че застрахователят дължи плащане на обезщетение в
съответствие с разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, а именно такова, че пострадалият да
може да възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Сочи още, че обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност
на вещта към момента на произшествието. С оглед на изложеното, се твърди, че закона
изключва възможността за присъждане на обезщетение, еквивалентно на заплатеното във
връзка с извършен ремонт от пострадалия собственик. Сочи се, че по правилата на
житейската логика в някои случаи увреденото лице ще предпочете ремонт в официален
сервиз на марката, а в други да възстанови имуществото със собствена работна сила. Твърди
се, че липсва нормативно задължение за предприемане на определен начин за отстраняване
на вредите, поради законодателят е предвидил репарирането на вредите да става по
възстановителна застрахователна стойност, която е съизмерима със средна пазарна стойност
за обезвреда. Сочи се съдебна практика и се поддържа , че приетата от първоинстанционния
съд средна пазарна стойност на обезвредата корелира напълно, както със събраните
доказателства по делото, така и със законовата уредба, и съдебната практика по прилагането
й. С оглед изложеното, се моли за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно
решение и за присъждане на разноски.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба депозирана от “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, против Решение
№1154 от 04.04.2025г. постановено по гр.д.№16395/2023г. по описа на Районен съд Варна, с
което е уважен иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ предявен от Д. Г. И., с ЕГН
**********, в качеството му на правоприемник по чл.227 от ГПК, за осъждане на
застрахователя да заплати сумата от 3621.40лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а.“Мерцедес B 200 ЦДИ“, с рег.№*******, причинени в резултат от
ПТП реализирано на 29.10.2023г. в гр.Варна, по вина на водача на л.а.“Нисан Микра“, с рег.
№*******, който застрахован при въззивника по договор за гражданска отговорност, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-19.12.2023г. до окончателното изплащане на
3
сумата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.09.2025г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящето
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4