№ 3904
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря И.а Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110103937 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Ж. Д.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. Й.
Й., ЕГН **********, с която срещу Община Варна, ЕИК *********, е
предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 14 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпяна
средна телесна повреда – счупване на долния край на лъчевата кост на дясната
ръка, психически стрес, емоционален дискомфорт и ограничен жизнен
капацитет, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.10.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба, ищецът излага, че на 14.10.2024 г. около 14:00 часа в
**** в посока от ****, на около 10 метра след пресичането й с ****, 13-
годишният М. Д. се е препънал в образувалата се на мястото на разрушената и
раздробена настилка на пътното платно и е паднал. Посочва, че в тази част
улицата няма тротоар и пешеходците са принудени да вървят по пътното
платно. Твърди се, че детето е паднало на дясната си страна, при което е
ударило главата си и е контузило дясната си ръка. Детето изпитало силна
пронизваща болка и започнало да плаче. Придружителят му, близък на
семейството, веднага се обадил на родителите на момчето. По-малко от час по-
късно ръката в областта на китката се подула и детето започнало да изпитва
изключително силни болки. Веднага го закарали в спешното отделение на
МБАЛ „Света Анна" АД – Варна, където било установено счупване на долния
1
край на лъчевата кост. Детето било гипсирано от китката до лакътя за период
от 25 дни с указание след това да се прецени подходящото лечение. Ищецът
твърди, че болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневие. През
първите две седмици изпитвал много силни болки в областта на счупената
ръка, което правело съня му през първите две-три нощи невъзможен, а през
следващите – накъсан и неспокоен. Не можел да си служи със счупената ръка,
което предизвиквало дискомфорт при къпане, ходене до тоалетна, събличане,
обличане и хранене. Животът му се променил рязко, като травмата добавила
необходимост от допълнително обгрижване, с което майката трудно се
справяла поради обстоятелството, че самата тя страда от множествена
склероза и ненадейно губи възможност за целенасочено физическо усилие.
След премахването на гипса детето не можело да свива и изпъва ръката към
себе си. Изпитвало силно ограничение и болка при въртеливо движение в
предмишницата, както и изтръпване на палеца и показалеца на дясната ръка,
което водело до намалена хватателна способност. Установеното счупване на
долния край на лъчевата кост наложило провеждането на рехабилитационен
курс. Възстановителният период продължил повече от три месеца, през което
време детето търпяло най-интензивни физически болки и емоционални
страдания. Детето било извадено от обичайния си жизнен ритъм, станало
потиснато и затворено. Не желаело да излиза от вкъщи, не можело да играе с
връстниците си. Счупването наложило преустановяване на тренировките му
по плуване, които трябва да посещава по предписание на лекар във връзка с
гръбначното му изкривяване. Ищецът твърди, че вредите са пряка последица
от бездействието на Община Варна да поддържа пътната настилка в безопасно
състояние, което представлява нарушение на задълженията по чл. 167в, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. Оценява претърпените неимуществени вреди на сумата от 14 000
лева.
В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от Община
Варна, с който се оспорва редовността на исковата молба поради неясноти
относно точното място на инцидента. По същество се оспорва искът по
основание и размер. Ответникът оспорва на посочената дата и място да е
съществувала неравност, която да е в причинно-следствена връзка с падането.
Твърди, че ходенето следва да се осъществява с дължимата грижа, като се
позовава на съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорват се и
твърденията за претърпени неимуществени вреди в претендирания размер. В
условията на евентуалност се иска значително намаляване на размера на
обезщетението.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
2
От приетото като писмено доказателство Удостоверение за раждане №
********** серия ВН-Р от 29.06.2011 г., издадено от Община Варна, Район
„Владислав Варненчик", се установява, че на 27.06.2011 г. в гр. Варна е роден
М. Ж. Д., ЕГН **********, от майка М. Й. Й., ЕГН **********, и баща Ж. Д.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна.
Видно от Решение № 3574 от 12.10.2016 г. по гр. дело № 1657/2016 г. на
Варненски районен съд е, че е определено местоживеенето и е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето М. Ж. Д. на
майката М. Й. Й., както и е определен режим на лични отношения между
бащата и детето и е осъден бащата да заплаща издръжка в размер на 200 лева
месечно. От решението се установява, че майката е законен представител на
детето и упражнява самостоятелно родителските права.
От Експертно решение № 91525 от 23.11.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ
„Св. Марина" ЕАД – Варна се установява, че майката на ищеца М. Й. Й., ЕГН
**********, страда от множествена склероза със смесена церебрална и
спинална симптоматика и й е определена 70% трайно намалена
работоспособност. Експертното решение установява тежко здравословно
състояние на майката, което затруднява обгрижването на детето при
необходимост от физически усилия.
Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 014069, издаден от
МБАЛ „Св. Анна" АД – Варна е, че М. Ж. Д. е постъпил на 14.10.2024 г. в
16:26 часа и е напуснал в 16:56 часа. Посочена е основна диагноза: Счупване
на долния край на лъчевата кост. В анамнезата е отбелязано: Пада със засилка
на дясна гривнена става, оплаква се от болка в областта, установява се оток,
ограничени движения. В обективното състояние е посочено: infractio radii loco
typico dex, което означава пукнатина или частично счупване на лъчевата кост в
типичното и място в дясно. Извършена е рентгенография. Като терапия е
посочено: гипсова имобилизация за 25 дни, контролен преглед на 7 и 14 ден.
От Амбулаторен лист № 24298907B865 от 24.10.2024 г., издаден от д-р
****, лекар ортопед-травматолог, се установява следното: Основна диагноза:
Счупване на долния край на лъчевата кост. Анамнеза: Анамнезата е снета по
данни на пациента и неговите близки. Паднал със засилка на дясна гривнена
става. Наличие на болка, оток и ограничени движения в областта на дясна
гривнена става. Посетил СОК към МБАЛ „Св. Анна" – Варна. Установено
счупване на долния край на лъчевата кост. Поставена гипсова имобилизация
за 3 седмици. Обективно състояние: Дете на видима възраст, отговаряща на
действителната. Ориентирано за време и място. Добро общо състояние.
Локален статус – наличие на гипсова имобилизация. Понася я добре. Не
съобщава за болкова симптоматика. Извършена рентгенография на 24.10.2024
г. Терапия: Продължава имобилизацията. Контролен преглед на 07.11.2024 г.
3
Насочва се към ЛКК с мнение да се освободи от учебни часове по ФВС до
края на месец декември 2024 г. От медицинския документ се установява, че на
десет дни след инцидента детето е било на контролен преглед, при който е
било установено, че гипсът се понася добре.
Видно от Амбулаторен лист № 24299B0939CD от 25.10.2024 г., издаден от
д-р ****, лекар ортопед-травматолог, е, че основната поставена диагноза на
пострадалия е „Счупване на долния край на лъчевата кост“. Анамнеза:
Анамнезата е снета по данни на пациента и неговите близки. Паднал със
засилка на дясна гривнена става. Наличие на болка, оток и ограничени
движения в областта на дясна гривнена става. Посетил СОК към МБАЛ „Св.
Анна" – Варна. Установено счупване на долния край на лъчевата кост.
Поставена гипсова имобилизация за 3 седмици. Обективно състояние: Дете на
видима възраст, отговаряща на действителната. Ориентирано за време и
място. Добро общо състояние. Локален статус – наличие на гипсова
имобилизация. Понася я добре. Не съобщава за болкова симптоматика.
Извършена рентгенография на 24.10.2024 г. Терапия: Продължава
имобилизацията. Покой. Насочва се към ЛКК с мнение да се освободи от
учебни часове по ФВС за периода 15.10.2024 г. – 31.12.2024 г. Медицинският
документ потвърждава необходимостта от освобождаване на детето от
физическо възпитание за продължителен период.
От приетото като писмено доказателство Амбулаторен лист №
24312C097F0C от 07.11.2024 г., издаден от д-р ****, лекар ортопед-
травматолог, се установява следното: Основна диагноза: Счупване на долния
край на лъчевата кост. Анамнеза: Анамнезата е снета по данни на пациента и
неговите близки. На 14.10.2024 г. паднал със засилка на дясна гривнена става.
Наличие на болка, оток и ограничени движения в областта на дясна гривнена
става. Посетил СОК към МБАЛ „Св. Анна" – Варна. Установено счупване на
долния край на лъчевата кост. Поставена гипсова имобилизация за 3 седмици.
Явява се на контролен преглед. Свалена гипсова имобилизация. Обективно
състояние: Дете на видима възраст, отговаряща на действителната.
Ориентирано за време и място. Добро общо състояние. Локален статус –
наличие на гипсова имобилизация – свалена. Не съобщава за болкова
симптоматика. Извършена рентгенография на 24.10.2024 г. Терапия: Свалена
гипсовата имобилизация. Насочва се към рехабилитация и умерена физическа
активност. От медицинския документ се установява, че на двадесет и четири
дни след инцидента гипсът е бил свален и е назначена рехабилитация.
От Амбулаторен лист № 2432340B4C12 от 18.11.2024 г., издаден от д-р
****, е видно, че М. Д. е съобщил за болка и леко ограничена подвижност на
дясна китка. Обективно състояние: Палпаторна болка в областта на дясна
гривнена става. Леко ограничени, болезнени движения в същата. Ъглометрия
4
на дясна гривнена става: С: 65 – 0 – 70. Терапия: физиолечение. От
медицинския документ се установява, че месец след травмата детето все още е
изпитвало болка и ограничена подвижност, поради което е било насочено към
физиотерапия.
От приетото като писмено доказателство Амбулаторен лист №
24337A0B49EE от 02.12.2024 г., издаден от д-р ****, се установява, че не е
констатирана палпаторна болка в областта на дясна гривнена става.
Неограничени, неболезнени движения в същата. От медицинския документ се
установява, че към 02.12.2024 г., т.е. около седем седмици след инцидента,
детето се е възстановило напълно и не е изпитвало повече болка.
Видно от служебна бележка от 01.09.2023 г. е, че М. Й. Й. е посещавала с
детето М. Ж. Д. ЦРД „Св. Н. Чудотворец" – Варна за провеждане на
физиотерапевтични процедури. От документа се установява, че детето е
имало нужда от физиотерапия и преди инцидента.
От приетото като писмено доказателство Амбулаторен лист от 30.10.2023
г. се установява, че М. Ж. Д. е преглеждан във връзка със сколиоза, т.е.
гръбначно изкривяване, като по тази причина му е било предписано плуване
като лечебна дейност.
От заключението на вещото лице доц. д-р В. Д. по изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че от представената
медицинска документация е видно, че на 14.10.2024 г. М. Ж. Д. на 13 години е
получил пукване, т.е. частично счупване на лъчевата кост на дясна ръка на
типично място. Счупването на костта добре отговаря да е получено при
падане от собствен ръст върху изпъната дясна ръка, както е посочено в
исковата молба. По повод на получената травма е поставена гипсова
имобилизационна превръзка на предмишницата, китката и дланта на дясна
ръка за три седмици. Травмата е обусловила затруднение на движението на
ръката за период от около два месеца. На втори въпрос как е повлияло
процесното счупване върху подвижността, функционалността и обемът на
движение на ръката през възстановителния период, вещото лице заключава, че
счупването на лъчевата кост на дясна ръка обуславя затруднение на нейното
функциониране за период от около два месеца. Видно от приложената
медицинска документация, при проведен преглед на 02.12.2024 г.
двигателната функция на ръката е била напълно възстановена, без наличие на
болеви усещания. Експертът обосновава заключение, че в конкретния случай
пълно възстановяване от непълното счупване на долния край на лъчевата кост
е било налице при извършения на 02.12.2024 г. преглед, т.е. около седем
седмици след инцидента.
При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице доц. д-р
5
В. Д. допълва, че по принцип болевите усещания са най-интензивни за
известен период, в рамките на минути или часове след инцидента. След като
се извърши гипсова имобилизация, болки могат да се усещат само ако се
правят за конкретното счупване въртеливи движения с китката, макар че
гипсът донякъде ограничава тази възможност. Ако болките са много
интензивни, съмнението пада върху гипса и той се сваля. Ако има притискане
или не добре поставен гипс, но такива данни няма в представената
медицинска документация. Прегледите, които са правени в по-късен период,
сочат, че няма палпаторна болка, което означава при пипане и натиск на
мястото. Посочено е, че има неограничени и неболезнени движения в ставата
към декември месец, т.е. към момента на провеждане на прегледа на
02.12.2024 г.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М. Й. Й. и И. С. С..
В кредитираните по реда на чл. 172 от ГПК показания на свидетелката М.
Й. Й., майка и законен представител на ищеца, заявява, че не е била очевидец
на инцидента. Инцидентът се случил на 14.10.2024 г. Детето имало уговорка с
техен близък приятел И. да ходят до магазин „Джъмбо". Когато последният
отишъл да го вземе, тръгнали към магазина, но детето се спънало на ****. Там
настилката била раздробена и улицата се превръщала в пешеходна алея.
Приятелят се обадил на свидетеля и казал, че детето е паднало, разплакало се е
и го е заболяла ръката, защото е паднал на нея и си е ударил и главата.
Свидетелят отишъл на място след десетина-петнадесет минути. Детето било
седнало на земята и плачело, ръката му била видимо много надута, не се
чувствал добре, боляло го. След това отишли веднага в болница. Направили
снимка и установили счупване на китката на дясната ръка – лъчевата кост.
Гипсирали ръката от китката до лакътя в болница „Св. Анна". Детето било с
доста силни болки, особено първите дни. Не можело да се храни само, нито да
се облича. Било възпрепятствано и на училище, защото това била дясната
ръка. Нищо не можело да върши и се налагало свидетелят да му помага,
въпреки че и тя имала затруднения, понеже страдала от множествена склероза
и физическите дейности понякога били й трудни. Детето нямало как да излиза
да играе, трябвало да му се спрат тренировките по плуване и започнало да
става по-затворено и свито. То страдало от гръбначно изкривяване и
тренировките по плуване били с лечебна цел. Било двадесет и пет дни с гипс.
След като го махнали имало затруднения, изпитвало болка и се наложило да
се започне курс по рехабилитация. Горе-долу три месеца отнело цялото
възстановяване на китката. Физическото възстановяване отнело около три
месеца. Дори и сега детето изпитвало страх да не си удари ръката, за да не
изпита същата болка. Първите две седмици били доста интензивни болките.
6
Пръстите не били гипсирани и при опити в последствие да прави действия с
пръстите изпитвало болка. На плуване не ходело около три месеца, докато се
възстанови. Силно спряло да го боли след втората-третата седмица, но да няма
никакви болки били минали почти три месеца.
От свидетелските показания на И. С. С. се установява, че познава М. от
седем-осем години, тъй като са близки приятели. Инцидентът станал преди
около година, на 14.10.2024 г. Детето го помолило да отиде с него до
„Джъмбо". Някъде около два часа приключвало училище и свидетелят отишъл
да го вземе. Училището било „Патриарх Евтимий". Тръгнали по **** надолу
към бул. „Трети март" и като подминали ****, пътят преливал в нещо като
пешеходна алейка. Малко по-надолу имало дупка, големичка, около метър на
метър и половина, която не била обозначена. Около 15-20 см била дълбока. Не
била равна, самият асфалт се бил разпаднал, вътре било на буци и малки
камъни. Там не било позволено движението на коли. Там, където се случило,
нямало тротоари. Като минавали през дупката, защото нямало как да я
заобиколят, отстрани имало паднали клони от дървета, защото то било като в
парка, пресичаща улица. Детето се спънало в дупката, паднало надясно и си
ударило ръката и главата. Много силно се разплакало и свидетелят в паниката
си се обадил на майка му. В началото не обърнал внимание дали се е подула
ръката, защото бил паникьосан и първата му работа била да се обади на майка
му. После взели такси и отишли до окръжна болница. Свидетелят забелязал
дупката, но нямало как да я заобиколят. Трябвало през нея да минат, иначе
трябвало да минават през клоните.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, чиято основателност е предпоставена от
установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца
на следните материалноправни предпоставки, а именно наличието на вреди,
причинени на пострадалия, техния вид, обем и интензитет, същите да са
причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД е възложил някаква работа, респективно неполагане на дължимата грижа,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника за поддържане на уличната пътна мрежа и тротоарите
към нея. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да
установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
7
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато вредоносните
последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е
възложено да извършва определена работа, то възложителят на тази работа
следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние, действие или бездействие на лицата, на
които е възложил да поддържат в изправност улиците и тротоарните
настилки, намиращи се на територията на общината. Когато при изпълнение
на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от
ЗЗД в този смисъл т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2
от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, Постановление № 7/1959 г.
на Пленума на ВС.
Съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините
преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи
за обществено ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи, общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на чл. 31
от ЗП общината следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите
изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година.
Не се оспорва от ответната страна, че **** в гр. Варна, в участъка след
пресичането с ****, се поддържа и стопанисва от Община Варна, респективно
че е нейно е задължението по ремонт и поддръжка на пътя, включително и на
тротоарите като част от пътя, по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗП и
параграф 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, предвиден за осъществяване за движение на
пешеходци по смисъла на чл. 31 от ЗП, като наред с това в чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП е вменено задължение да сигнализират незабавно препятствията по пътя
и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
В случая от анализа на ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля И. С. С., чиито показания съдът кредитира
като последователни, вътрешнологични, непротиворечиви и
незаинтересовани от изхода на спора, се установява, че на ****, където е
настъпил инцидента, към датата на инцидента 14.10.2024 г. е имало дупка с
размери около метър на метър и половина с дълбочина от 15-20 сантиметра.
За изпълнение на задължението за поддържане в изправност на тротоарната и
8
пътната настилка кметовете на общини определят служби за контрол, които
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка.
В случая от доказателствата изпълнение на описаното законодателно
задължение на служители на ответната община се опровергава от
доказателсвената съвкупност по делото. Увредата на процесния пътен участък
на **** и наличието на дупка е категорично установена по делото. С оглед на
това възраженията на ответника в отговора на исковата молба са
неоснователни. Установи се от показанията на свидетеля С., че дупката е била
налична на посочената дата и не е била надлежно обезопасена и маркирана.
Ищецът е паднал в същата на твърдяната дата, което е довело до настъпване
на увреждане, чиито характер и интензитет се установени посредством
приетата СМЕ и ангажираните гласни доказателствени средства.
От съвкупния анализ на визираните доказателствени средства се
установява безспорно, че вследствие на падането М. Д. е получил счупване на
долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Това увреждане е възникнало
непосредствено след падането, което се подкрепя от гласните доказателства,
че ищецът е паднал и веднага е започнал да плаче от болка, ръката му се е
подула и го е заболяла. Наличието на посоченото травматично увреждане
възникнало в резултат от инцидента се потвърждава и от представените по
делото писмени доказателства, медицинска документация от МБАЛ „Света
Анна" АД, лист за преглед на пациент и амбулаторни листове, снети
непосредствено след инцидента, от които се установява счупване на долния
край на лъчевата кост.
Наличието на така описаното увреждане еднопосочно се установява от
приобщените по делото медицинска документация и гласни доказателства,
които са причинили болки и страдания на ищеца, които съдът намира
последният да е търпял в период от 14.10.2024 г. до 02.12.2024 г. Отчитайки
факта, че увреждането е във водещата му дясна ръка на детето, това е
наложило и затруднения в ежедневието му - не е можело да се храни само, да
се облича, да пише в училище, тъй като дясната ръка е била гипсирана. Наред
с това е било необходимо приемане на медикаменти за отслабване на болката.
Ограничението в движението е било съпроведено с болезнени усещания и
дискомфорт. Установи се от ценените по реда на чл. 172 от ГПК гласните
доказателства от показанията на свидетелката М. Й. Й., които съдът кредитира
като последователни, вътрешнологични, непротиворечиви, и подкрепени от
останалия доказателствен материал, че ищецът е изпитвал затруднения, не е
можел да извършва ежедневни дейности и е търпял болки. Несъмнено
подобно състояние и инцидент оставят отражение върху него и в емоционален
план. Младежът е станал потиснат, затворен, не е желаел да излиза навън, не е
9
можел да играе с връстниците си. Счупването е наложило преустановяване на
тренировките му по плуване, които трябва да посещава по предписание на
лекар във връзка с гръбначното му изкривяване. Възстановителният период е
продължил повече от три месеца. След сваляне на гипса детето не е можело да
свива и изпъва ръката, изпитвало е болка при движение, поради което е било
насочено към рехабилитация.
Така исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява
доказана по своето основание, като при определяне на нейния размер,
изхождайки от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 г., съдът намира за
релевантни следните обстоятелства: характер на травматичното увреждане,
неговия интензитет, продължителност на възстановителния процес,
причинените неудобства, негативните емоционални изживявания, възрастта
на пострадалия.
Отчитайки тези обстоятелства и съгласно принципа за справедливост,
съдът намира за справедливо обезщетение в полза на ищеца сумата от 6500
лева за претърпените физически болки и страдания.
За да формира този извод, съдът взе предвид следните конкретни
обстоятелства. На първо място, възрастта на пострадалия - малолетно дете на
13 години, което се намира в период на активно физическо развитие и
интензивни социални взаимодействия с връстниците си. Детството
представлява изключително важен етап от живота, в който физическата
активност и социалните контакти имат критично значение за нормалното
емоционално и психическо развитие. Принудителното ограничаване на тази
активност вследствие на травмата води до по-тежки емоционални последици в
сравнение с възрастен човек, който вече е формирал своята социална мрежа и
личност.
На следващо място е отчетен и характерът на увреждането - счупване на
долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Макар и да се касае за непълна
фрактура, а не пълно счупване, същата е причинила значителни болки и
изисквала е медицинска намеса в спешен порядък. Счупването е наложило
поставяне на гипсова имобилизация непосредствено след инцидента, което
установява сериозния характер на увреждането. Засегната е дясната ръка на
детето, която е водещата ръка за него и е от първостепенно значение за всички
ежедневни дейности.
На трето място, интензитетът и продължителността на физическите
болки. От гласните доказателства се установява, че детето е изпитало остра и
интензивна болка веднага след падането, довела до силен плач и емоционален
стрес. През първите две седмици болките са били особено силни, като са
правели съня невъзможен през първите две-три нощи и накъсан и неспокоен
10
през следващите дни. Детето е изпитвало болка при опити да използва
пръстите на ръката, въпреки че те не са били гипсирани. Болките са
продължили и след сваляне на гипса, когато детето не е можело да свива и
изпъва ръката и е изпитвало болка при въртеливо движение. Силната болка е
отшумяла едва след две до три седмици, но остатъчни болезнени усещания са
продължили почти два месеца, докато функцията на ръката не се е
възстановила напълно.
На следващо място, продължителността и тежестта на лечебния процес.
Гипсовата имобилизация е продължила 25 дни, през което време детето е било
напълно лишено от възможността да използва дясната си ръка. След сваляне
на гипса е било необходимо провеждане на рехабилитационен курс поради
ограничена подвижност и болки в китката. Цялостният възстановителен
период е продължил около три месеца, което представлява значителен период
от живота на едно 13-годишно дете.
Освен това, степента на функционално увреждане и ограничения в
ежедневието. През периода на гипсовата имобилизация и следващото
възстановяване детето е било изцяло лишено от възможността да извършва
основни ежедневни дейности самостоятелно. Не е можело да се храни само,
да се облича и събличаследователно, да поддържа елементарна лична хигиена
без помощ. В училище не е могло да пише, което е затруднило учебния
процес. Тези ограничения са създали усещане за безпомощност и зависимост,
особено тежко преживяно в подрастващата възраст, когато детето се стреми
към самостоятелност.
На следващо място следва да бъдат отчетени и емоционалните и
психологически страдания. От доказателствата се установява, че травмата и
последвалите ограничения са оказали сериозно въздействие върху психо-
емоционалното състояние на детето. То е станало потиснато, затворено в себе
си, не е желаело да излиза от дома и да общува с връстниците си. Детето е
било извадено от обичайния си жизнен ритъм и социална среда, което в тази
възраст води до изолация и негативни емоционални преживявания. Установи
се също, че дори след физическото възстановяване детето продължава да
изпитва страх да не си удари отново ръката и да преживее същата болка, което
сочи на продължаващо психологическо въздействие на травмата.
И на последно място, но не по своята значимост, следва да се вземе
предвид обстоятелството, че детето е страдало от гръбначно изкривяване, за
лечението на което е посещавало тренировки по плуване по предписание на
лекар. Травмата е наложила спиране на тези тренировки за период от около
три месеца, което не само е лишило детето от любима физическа активност,
но и е попречило на медицински необходимото лечение на друго здравословно
състояние.
11
Обобщавайки всички тези обстоятелства, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определен на 6500 лева. Този размер отчита кумулативния
ефект от всички установени фактори: младата възраст на пострадалия,
характера на увреждането на водещата ръка, интензитета и
продължителността на физическите болки за период от три месеца,
невъзможността за самостоятелно извършване на елементарни ежедневни
дейности, дългия възстановителен период с необходимост от рехабилитация,
сериозните емоционални и психологически страдания с продължаващо
въздействие, принудителното прекъсване на медицински предписани
тренировки и специфичните семейни обстоятелства, утежняващи процеса на
възстановяване и грижа.
С оглед изложеното и аксесорния характер на претенцията по чл. 84, ал. 3
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за основателно се преценява искането за присъждане на
законната лихва от датата на увреждането – 14.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора страните следва да понесат пропорционално
сторените в процеса разноски.
Ищецът е претендирал разноски в размер на 960 лева. От представения
списък по чл. 80 от ГПК се установява, че ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 560 лева и депозит за вещо лице в размер на 400 лева. Съобразно
изхода на делото, при уважен иск в размер на 6500 лева от претендирани 14
000 лева, или 46,43%, на ищеца се следва присъждане на разноски в размер на
445,71 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАДВ, сключен с адвокат Н. Й.. По делото е представено
пълномощно и доказателства за оказана безплатна адвокатска защита. Ето
защо в полза на адвоката следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
изхода на делото. Минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за претенция до 14 000 лева възлиза на 1180
лева, изчислено като 400 лева за претенция до 1000 лева плюс 6% от
останалата част до 14 000 лева, т.е. 400 + 13 000 х 0,06 = 400 + 780 = 1180 лева.
Съобразно пропорцията на уважения иск от 6500 лева спрямо претендираните
14 000 лева, или 46,43%, следва да бъдат присъдени разноски в размер на
547,87 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът Община Варна е претендирал разноски в размер на 300 лева
за юрисконсултско възнаграждение. При отхвърлена част от иска в размер на
7500 лева от общо претендирани 14 000 лева, или 53,57%, на ответника се
12
следва присъждане на разноски пропорционално на отхвърлената част в
размер на 160,71 лева на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк" № 43, , да заплати на М. Ж. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, действащ чрез своята майка и законен представител М. Й. Й.,
ЕГН **********, сумата от 6500 лева /шест хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на падане на 14.10.2024 г.,
поради неизправност на пътната настилка на **** в гр. Варна, в участъка на
около 10 метра след пресичането й с ****, представляваща публична
общинска собственост на Община Варна, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на увреждането – 14.10.2024 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 49 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 6500 лева до претендирания размер от 14 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк" № 43, , да заплати на М. Ж. Д., ЕГН **********,
адрес: гр. Варна, действащ чрез своята майка и законен представител М. Й. Й.,
ЕГН **********, сумата от 445,71 лева /четиристотин четиридесет и пет лева
и седемдесет и една стотинки/, представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк" № 43, да заплати на адвокат С. Й., № ********** на
АК – Варна, сумата от 547,87 лева /петстотин четиридесет и седем лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАДВ за оказана безплатна правна помощ в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, действащ чрез
своята майка и законен представител М. Й. Й., ЕГН **********, да заплати на
Община Варна, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк" № 43, сумата от 160,71 лева /сто и шестдесет лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
пропорционално на отхвърлената част от иска в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд
13
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14