№ 219
гр. Ихтиман, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200561 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от Д. Ц. С.,
ЕГН **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 24-1184-000118 от
17.07.2024 г., издадено от Началник РУ – в ОДМВР София, РУ - Костенец, с което на
жалбоподателя е наложена, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 във вр. чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
Според жалбоподателят наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли съдът да го отмени изцяло, като с жалбата си излага съображения
в тази насока.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с
адвокат Н., като се поддържа депозираната жалба и се настоява оспореното наказателно
постановление да бъде отменено. Административно-наказващият орган не се явява и не
изпраща представител. Районна прокуратура също не изпраща представител.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок от санкционираното лице и е
насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
С обжалваното наказателно постановление е прието, че на 23.04.2024 г., в 00.25 часа, в
с. Костенец Д. Ц. С. управлявайки лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № * не е съобразил
скоростта на движение и причинил ПТП с паркиран лек автомобил с рег. № *, поради което
и на основание чл. 20, ал. 2 и чл. 179, ал. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
лева.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
1
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
От материалите по приобщената административна преписка /препис от която е
представен по делото/ е видно, че са снети сведения от различни лица, включително два броя
обяснения от лице, представило се за Д. Ц. С., като в първите се признава, че е с негово
участие е реализирано пътно произшествие, а в следващите се твърди, че няма участие в
процесния инцидент.
Свидетелят П. * сочи, че си спомня за кой случай става въпрос и описва, че при
посещение на ПТП в с. Костенец било установено, че водачът на единия автомобил е
избягал. Сочи, че по данни на други лица произшествието е причинено от водач на
автомобил Фолксваген с немски регистрационни номера, като пострадалият автомобил е бил
Фолксваген Сироко.
Като свидетел е разпитан Б. А. /полицейски служител/, който описва случай, при което
пред него се е явило лице, което посредством задграничен паспорт се е представило за Д. С.
и е обяснило, че си е забравило другите документи в Германия. Сочи, че по повод
посещението на това лице в полицейското управление на същото е бил съставен акта за
установяване на процесното административно нарушение, а впоследствие и спрямо него е
издадено наказателното постановление. Свидетелят пояснява, че след изпращане на
наказателното постановление в районното управление се е явило друго лице, за което било
установено, че то в действителност е Д. Ц. С. и че до преди това Д. Ц. С. не се е срещал с
полицейските служители. Допълва, че при съставянето на наказателното постановление не
се е знаело, че първоначално представилият се за Д. С. не е същият. На свидетеля А. е
предоставена справка, ведно със снимка върху нея, от Дирекция „Български документи за
самоличност“ относно *, като заявява, че лицето на снимката се е представило за Д. С..
В подобен смисъл са и показанията на свидетеля В. М. /полицейски служител/, които
показания напълно кореспондират с казаното от свидетеля А.. Този свидетел сочи, че са
разбрали, че първоначално в полицейското управление се е явил *, който се представил с
името Д.. Допълва, след предявяване на справката от Дирекция „Български документи за
самоличност“, отнасяща се до *, че именно това лице се е явило и е подписало обясненията
и акта.
Като свидетел по делото е разпитана и * – майка на жалбоподателя. Същата посочва,
че племенникът й * използва имената на сина й. Заявява, че когато е отишла в районно
управление със сина си в Костенец, полицейските служители са посочили, че за първи път
виждат Д. С. и че преди това друго лице е било при тях.
Показанията на свидетелите са последователни, логични и кореспондиращи помежду
си. От тях може да се направи категоричен извод, че след реализиране на
пътнотранспортното произшествие * се е явил пред органите на реда и представяйки
задграничен паспорт се е представил за Д. С.о, като именно *, а не Д. С., е подписал
съставените документи и на него е бил връчен актът за установяване на административно
нарушение. Всичко изложено дава основание да се заключи, че жалбоподателят Д. Ц. С. не е
извършителят на описаното в наказателното постановление неправомерно деяние. Само за
пълнота може да се посочи, че дори и той да го бе извършил, доказа се в хода на съдебното
производство, че не на Д. Ц. С. е връчен актът за установяване на нарушението. Всичко това
води до опорочаване на процедурата по издаване на крайния акт – процесното наказателно
постановление.
С оглед на изложеното, оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна.
2
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него съдебни
разноски в размер на 650 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-1184-000118 от 17.07.2024 г.,
издадено от Началник РУ – в ОДМВР София, РУ - Костенец.
ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на Д. Ц. С., ЕГН ********** сторените по делото
съдебни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3