Решение по дело №167/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 65

Поморие, 23.03.2020 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 30 септември   през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

при участието на секретаря Йовка Тодорова  , като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 167 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното.

 

Производството е образувано по искова молба от ищците А.Г., В.Г., М.Р. и Т.Р. ,чрез адв.Т.И. *** със съдебен адрес ***    против  ответника „Б.р.и.ц.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Бургс. В молбата се твърди, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ... с административен адрес в гр.П., ул.... изградена в имот с идентификатор ...., който е собственост на ответника. Твърди се, че ответникът поставил на стената на сградата ограда, която възпрепятствала етажните собственици да се ползват от земята, доколкото това е необходимо за ползването на сградата според нейното предназначение. Твърди се, че така поставената ограда възпрепятства нормалния достъп на ищците до сградата и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и за ползване на мястото за задоволяване на домакински нужди. Иска се на основание чл.64 от ЗС и съобразно с чл.21 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, съдът да определи прилежаща част от поземления имот с идентификатор .... по КККР на гр.Поморие  за обслужване на построената в имота сграда с  идентификатор ... по КККР на гр.Поморие. Иска се и осъждане на ответника да премахне поставената ограда на стената на сградата и да я премести  на границата на определената по реда на чл.64 ЗС прилежаща площ. Претендират се и направените по делото разноски . Представя доказателства .

 Предявените искове са с правно основание чл.64, ал.1 от ЗС и по чл.109 от ЗС.  

           В   срока по чл.131 от ГПК, ответникът  е подал  отговор на иска . В отговора се оспорва иска като  се сочи, че същият е неоснователен поради това, че имотът не представлява обща част към сградата и съответно ищците не са собственици на идеална част от същия имот нито имат учредено право на ползване. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски . Представя доказателства .

           В с.з. ищците се представляват от процесуален представител- адвокат, който   поддържа  предявените искове и моли за тяхното уважаване.

Ответникът в с.з. се представлява от процесуален представител адвокат, чрез който поддържа подадения отговор. Моли за отхвърляне на исковете.

 За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

 Не е спорно между страните, че ответникът е собственик на недвижим имот в гр. Поморие, местност „Малкото езеро“ с административен адрес на имота ул...., представляващ поземлен имот с идентификатор  №... по КККР на гр.Поморие,  с площ 468 кв.м., което се установявава и от представения нотариален акт №105/30.06.2010 г., том ІІІ, нот.д. №488. Не се спори между страните, че ищците са собственици на самостоятелни обекти находящи се в сграда с идентификатор №... по КККР на гр.Поморие изградена в източната част на гореописания поземлен имот с идентификатор  №..., собственост на ответника. Правото си на собственост ищците установяват и с представените по делото нотариален акт 87/30.08.2013 г., том ІV, нот.д.№662/2013 г.,  от който е видно, че ищците М.Р. и Т.Р. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на гр.Поморие–апартамент на площ от 112,32 кв. м. с административен адрес в гр.Поморие, ул....;  нотариален акт №117/01.06.2012 г., том ІІ, нот.д.№306/2012 г., от който е видно, че В.Г. е собственик на самостоятелен обект в сграда с с идентификатор  №....- апартамент с площ 110,46 кв.м. с административен адрес в гр.Поморие, ул...., ; нотариален акт №12/30.10.2014 г., том ІІІ, нот.д.№385/2014 г., от който е видно, че А.Г. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №....- апартамент с площ 65,07 кв.м. с административен адрес в гр.Поморие, ул..... От представената скица на ПИ с идентификатор №... се установява, че в същия са изградени две жилищни сгради с идентификатор съответно ... и  ..... По делото не се спори между страните, че в имота по западната стена на сградата с идентификатор ..., в която са самостоятелните обекти на ищците е изградена прозирна дървена ограда от ответника, която препятства преминаването от участъка на имота, където е сградата на ищците към участъка от имота където е другата жилищна сграда изградена в имота на ответника, като същото се установява и от представения по делото констативен протокол №03/14.06.2017 г. изготвен от служители на община Поморие при извършена проверка в имота, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.   От заключението на извършената по делото съдебно техническа експертиза се установява, че в процесния имот са изградени две сгради, като в източната част на имота е процесната сграда с идентификатор ... , а в западната част на имота е сградата с идентификатор ...., като и двете сгради са с височина на фасадите до 10 м. До входната площадка на процесната сграда се стига откъм ул...., по която не са изпълнени улични и тротоарни настилки, а откъм източното лице на имота е изградена тротоарна пътека, която се свързва с асфалтова алея преминаваща покрай съседния ПИ. Разположението на сградите в  имота и подхода към входата площадка на всяка от тях от източното и западното лице на имота е графично отразено в приложение №1 към заключението. Прилежащите площи за процесната сграда са определени от вещото лице съобразно правилата на т.1 и т.2 от приложение №1 към наредба №7 за ПНУОВТУЗ и са графично отразени на приложение №3 към заключението, където същите са оцветени в син цвят, като откъм изток сградата граничи с улица и там няма прилежаща площ, а от север и юг прилежащия терен на сградата е до съответната граница на имота със съседните имоти. От запад вещото лице е определило  прилежащата площ при съобразяване необходимата прилежаща площ и за другата сграда построена в западната част на имота, за която също следва да се предвиди прилежаща площ, която стойност е изчислена от вещото лице след разделяне поравно между двете сгради на зоната на застъпване на изчислените съобразно цитираната наредба прилежащи площи от 6 м. за всяка от сградите, като  по този начин отстоянията от всяка от тях измерени по перпендикуляр до средната линия в зоната на застъпване е съответно 4,952м. от ъгъла сключен между северната и западната стена на сградата  и 4,945 м. от ъгъла сключен между южната и западната стена  на процесната сграда. от . От показанията на разпитаните свидетели  К. и С. се установява ,че първоначално ищците са могли да достигнат до жилищната сграда, в която се намират самостоятелните им обекти през входа на поземления имот откъм ул.Е., а впоследствие след като имотът бил преграден с огради са започнали да влизат в жилищната си сграда откъм ул.К.. Св.К. сочи, че оградата се появила, след като ищците заедно с останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата  решили да си обслужват сградата сами, тъй като били недоволни от услугите на фирмата, която се занимавала с поддръжката на сградата, като след изграждането на оградата собствениците имали достъп само до две от стените на сградата, а до останалите две имал достъп само собственикана партерия апартамент. Св.С.- бивш служител в ответното дружество сочи, че причина за изграждане на оградата станало поведението на децата на собственици на самостоятелни обекти в сградатана ищците, които вдигали шум и смущавали спокойствието на обитатели на другата сграда построена в същия поземлен имот, като се стигнало и до конфликт между него и децата на ищците Г., които той изгонил тъй като прескачали оградата.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание по чл.64 от ЗС : Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. От доказателствата по делото се установява и не е спорно между страните, че ищците са собственици на различни самостоятелни обекти в процесната сграда, която е изградена в поземлен имот собственост на ответника и нямат достъп до всички външни стени на сградата, като от западната страна на сградата е изградена прозирна дървена ограда, която препятства достъпа им. В съдебната практика се приема, че когато изградената в чужд имот постройка е в режим на етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, собствениците на самостоятелни обекти в сградата също имат право да се ползват от земята доколкото това е необходимо за да могат да ползват самостоятелните си обекти според тяхното предназначение, като в това се включва и възможността  да имат достъп до общите части на сградата, включително външните стени с оглед извършване на ремонтни дейности и други необходими дейности за поддръжка на сградата във функционален вид. В този смисъл са  решение № 363/17.10.2011 г. по гр.д. № 663/2011 г., І г.о. и решение № 75/28.02.2012 г. по гр.д. № 1283/2010 г., І г.о., където е посочено, че  съгласно чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използуване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл.63 ЗС не е постановено друго, правото на собственика на постройката /респ. на обект в постройка, съществуващ при условията на суперфициарна собственост/, се ограничава само до правомощията, установени с чл.64 ЗС – ползуване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за ползуване състояние, а в решение № 153/7.10.2010 г. по гр.д. № 847/2009 г., ІІ г.о. – че носителя на правото на строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен /прилежаща площ/, като Законът за устройство на територията създава ред, по който да се определят прилежащите площи към съществуващите сгради – чл.22, ал.7 ЗУТ препраща за определянето на размера на прилежащите площи към съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони, която наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост на земята и постройките върху нея /решение № 538/9.07.2010 г. по гр.д. № 519/2009 г., ІV г.о./. Методиката по приложение № 1 към чл.21 от наредбата изисква собственикът на сграда, респ. обект в сграда да има достъп до външните стени на сградата, следователно в случаите на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени.

Предвид изложеното искът за определяне на прилежаща площ около сградата, в която се намират самостоятелните им обекти, за да могат ищците да имат достъп до всички външни страни за да извършват действия във връзка с ремонт и поддържане на сградата е основателен и следва да се уважи. Съобразно със  заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обосновано и правилно, следва да се определели прилежаща площ на процесната сграда, която площ е графично отразена оцветена в син цвят на приложение №3 от заключението на вещото лице, видно от което  от  изток няма прилежаща площ, тъй като там сградата граничи с улица,  от север и юг прилежащия терен на сградата е до съответната граница на имота със съседните имоти, а от запад границата на прилежащата площ е на отстояние   съответно 4,952м. от ъгъла сключен между северната и западната стена на сградата  и 4,945 м. от ъгъла сключен между южната и западната стена  на процесната сграда, измерени по перпендикуляр към средната линия в зоната на застъпване на прилежащите площи на двете сгради в имота, като определянето на тази площ е съобразно правилата на т.1 и т.2 от приложение №1 към наредба №7/2013г. за ПНУОВТУЗ при съобразяване необходимата прилежаща площ за другата сграда построена в западната част на имота.    

По предявеният иск с правно основание по чл.109 от ЗС, предвид установеното във връзка с необходимата прилежаща площ за обслужване на общите части на сградата, в която се намират самостоятелните обекти на ищците, предвид това, че оградата изградена понастоящем в имота от ответника възпрепятства достъпа на ищците до западната и южната фасада на сградата и съответно възможността им да извършват при необходимост ремонт и поддръжка на същите и съоръженията монтирани на тях, с което смущава упражняването на правото на собственост на ищците върху самостоятелните им обекти в сградата, в което право се включва и възможността за достъп до общите части на сградата каквито са всички нейни външни стени, съдът намира, че искът следва да се уважи, като ответникът бъде осъден да премести така изградената от западната страна на сградата ограда от мястото, на което се намира в момента на границата на прилежащата площ  от западната стена на процесната сграда, графично отразена в приложение №3 от заключението на вещото лице. Тук следва да се отбележи, че така обособената площ около сградата, в която се намират самостоятелните обекти на ищците следва да се ползва единствено, и само доколкото това е необходимо за ползването на собствените им самостоятелни обекти по предназначение и осигуряване на достъп с оглед нормалното ползване на сградата и дейности свързани с нейната поддръжка и ремонт, но не и да се извършват без съгласието на собственика на земята каквито и да е други дейности, които ограничават допълнително правото му на собственост, каквито биха били парково озеленяване, изграждане на беседки, паркинг, басейн, спортни съоръжения, детска площадка или други подобни обекти и съоръжения.

 

Предвид уважаването на предявените искове, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплатят на ищците направените по делото разноски в общ размер 1900,71 лв. , съобразно с представения списък на разноските , от които 1400 лв. адвокатско възнаграждение, 253,52 лв. за възнаграждение на вещо лице, 220,19 лв. д.т., 15 лв. за съдебни удостоверения и 12 лв. такса за вписване на исковата молба.  и 5 лв. заплатена д.т. за издаване на съдебно удостоверение.

                 Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОПРЕДЕЛЯ  в поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие одобрени със заповед № РД-18-36/29.04.2009 г. на изпълнителния директора на АГКК, с площ 468 кв.м. при граници и съседи: ПИ с идентификатори ...; ...; ...; ...; ...,   собственост на ответника „Б.р.и.ц.“ ЕООД със седалище и  адрес на управление в гр.Бургас, ул….., ЕИК…., представлявано от управителя А.К., ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ на ищците А.В.Г., род.на *** г., В.М.Г., род. на *** г., М.Й.Р., род.на *** г. и Т.Н.Р., род. на *** г. със съдебен адрес *** ВЪРХУ прилежаща площ графично отразена оцветена в син цвят на скица-приложение №3 от заключението на вещото лице, към сграда с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие, построена в източната част на същия имот, като така определената прилежаща площ да се ползва  за достъп до външните стени на сградата при необходимост от поддръжка или ремонт на същата и закрепените към нея съоръжения и  доколкото това е необходимо за ползване от ищците по предназначение на собствените им самостоятелни обекти в сградата.

ОСЪЖДА  ответника „Б.р.и.ц.“ ЕООД със седалище и  адрес на управление в гр.Бургас, ул…., ЕИК…, представлявано от управителя А. К. ДА ПРЕМЕСТИ оградата поставена на западната стена на сграда  с идентификатор ... построена в източната част на имот с идентификатор ... от мястото където се намира понастоящем на западната граница на определената прилежаща площ на сградата, графично отразена оцветена в син цвят на скицата - приложение №3 към заключението на вещото лице.

ОСЪЖДА ответника „Б.р.и.ц.“ ЕООД да заплати на ищците А.Г., В.Г., М.Р. и Т.Р. 1900,71 лв. разноски по делото.

 

Скицата - приложение №3  към заключението на вещото лице, с подписа на  съдията представлява неразделна част от настоящото решение. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :