НОХД 862/2016 год. – Пловдивски
районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Р.А.Д., роден и живущ ***,
***, бълг.гражданин, с начално образование, осъждан, неработещ, неженен, ЕГН **********
е повдигнато
обвинение в това , че на 07.11.2016г. в
гр.Пловдив,при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
извършено тежко умишлено престъпление по н.о..х.д.№100/2011г. по описа на РС
Карлово на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, а именно на 2г. и
2 месеца „лишаване от свобода“,чието изтърпяване не е било отложено по чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“
за умишлени престъпления от общ характер по н.о.х.дела №100/2011г. на РС Карлово
и по н.о.х.дела №132/2015г.на РС Асеновград и н.о.х.д.№552/2015г. на
РС,Асеновград,наказанията по конто дела са групирани с протоколно определение
на Асеновградския PC на 22.10.2015г., постановено по н.о.х.д.№552/2015г.,като
поне за едно от наложените наказания „лишаване от свобода“ изпълнението му не е
било отлагано по чл.66 от НК е отнел
чужди движими вещи -парична сума от 620лв. от владението
на А.Г.П., ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление
по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29,ал. 1,букви „а“ и „б” от НК.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Д. за виновен в извършването на деянието, за което е даден на
Съд, като му наложи наказание, съобразено с обстоятелството , че производството протича по реда на
гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от
НПК, а именно наказание „ лишаване от свобода” в
размер на 2 години, което да бъде намалено с една трета и да бъде изтърпяно
ефективно, като се приспадне задържането му под стража, считано от 21.11.2016 год.,
както и в тежест на подсъдимия да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Подсъдимият Р.А.Д. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което е даден на съд, съжалява
за стореното. Служебният защитник на
подсъдимия Д. адвокат К. моли Съда, подзащитният й да бъде
признат за невиновен и да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29,ал. 1,букви „а“ и „б” от НК.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият Р.А.Д. е роден на *****,
***, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен/ живущ на
съпружески начала/, осъждан, ЕГН **********. Същият няма професия и си набавя
доходи чрез епизодично полагане на труд на частно или чрез кражби.Досега същият
е бил осъждан многократно все за кражби,изтьрпявал е
наказания лишаване от свобода.От значение по настоящего наказателно
производство са неговите осъждания,както следва: по н.о.х.д.№100/2011г. по
описа на РС,Карлово,по което дело е бил осъден за тежко умишлено престъпление
по чл.196,ал.1 ,т,2 от НК на 2 години и два месеца лишаване от свобода при
първоначален CP на изтърпяване. Наказанието по това дело е изтърпяно от подс.Д. на 29.03.2013г.; по н.о.х.дело №132/2015г. по описа
на РС,гр.Асеновград,по което дело е осъден за престъпление по чл.196,ал.1,т.2
от НК на 1 година и 8 месеца лиш.от свобода при
първоначален CP на изтърпяване.; по н.о.х.д.№552/2015г.по описа на
РС,гр.Асеновград,по което дело е осъден за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 от НК на 1 година и 8 месеца лиш.от свобода,при
първоначален CP на изтърпяване.
Наказанията по последните две
дела - н.о.х.д.№132/2015г. и н.о.х.д.№552/2015г. са били групирани с
определение от 22.10.2015г., постановено по н.о.х.д.№552/2015г. на
РС,гр.Асеновград,като му е определено едно общо най-тежко наказание от 1 година
и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален CP на изтърпяване.
Определението за групиране на наказанията е влязло в сила на 7.11.2015г.,а
общото наказание лишаване от свобода е било изтърпяно от Р.А.Д. на 29.07.2016г.
Тези осъждания имат значение за квалификацията на о писаното по-долу
престъпление.извършено от подс.Д. като
такова,извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на член 29,ал.1
,букви"а" и „б" от НК.
След излизането си от затвора подс.Д. живял известно време на съпружески начала с жена, от
която има дете на ул.”К. „№**,ет.*,ап.*,но през октомври 2016г. след скарване
двамата се разделили и той напуснал жилището. Тъй като подсъдимият вече бил си
бил създал траен престъпен навик за сдобиване с необходими за живот средства по
престъпен начин, за пореден път решил да си ги набави отново чрез кражби.
На7.11.2016г. след обед Д. ***,когато
забелязал триетажна кооперация, през чиято незаключена входна врата успял да
проникне в антре на приземния етаж, където обитавала възрастна двойка съпрузи и
по конкретно – пострадалата А.П. . Външната вратата на самото жилище била леко
открехната, но била забравена незаключена от съпруга на св.П. при неговото излизане
от жилището. Самата свидетелка била в дневната стая, където гледала телевизия.
Срещу входната врата на жилището
се намирала спалнята на сем.П., мебелирана съответно със спалня , трикрилен
гардероб и дървен шкаф. Подсъдимият почукал на вратата на спалнята и след като
се уверил, че в това помещение няма никого, влезнал вътре, където открил чанта,
окачена за дръжката на гардероба. В изпълнение на намерението си да извърши
кражба, Д. бръкнал в чантата, откъдето взел черен кожен портфейл, в който имало
парична сума от 620 лв.,собственост на св.П..Подсъдимият взел парите, а самият
портфейл захвърлил на леглото в същата стая и напуснал незабелязано жилището,
като оставил външната врата полупритворена.
Св. И. Т. – *** на П. се прибрал
по- късно същия ден и посетил баба си , като при влизането си в нейното жилище попитал
защо входната врата не е заключена, на което пострадалата отвърнала, че най- вероятно
съпругът й е забравил вратата така.Когато обаче влезнала в спалнята , забелязала
че на леглото е захвърлен портфейла, в който си държала парите от пенсии.
Веднага проверила съдържанието му и установила, че парите липсват и мигжновено се усъмнила , че й е била извършена кражбчакато разбрала,че от жилището им е извършена кражба.
След като органите на полицията
били уведомени от П., извършели оглед на местопроизшествието при който била
открита и годна дактилоскопна следа по портфейла,в
който се намирала откраднатата сума. Впоследствие на база извършената по
досъдебното производство дактилоскопна експертиза се
установило по несъмнен начин, че иззетата от местопрестъплението /жилището на
пострадалата/ следа е оставена от подс.Р.А.Д.. На
л.36 от дознанието експертът категорично е посочил , че изследваната дактилоскопна следа е оставена от безименен ляв пръст на
подсъдимия Д..
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен
и категоричен начин от събраните по
делото доказателства – пълните
и чистосърдечни самопризнания
на подсъдимия,
протоколи за разпит на свидетели
/л.27-31/, протокол за оглед /л. 20-21/, фотоалбум
от МП /Л.22-26/, експертна справка /л. 32/, дактилоскопна
експертиза / л.33-39/, справка съдимост /л. 40-45/, характеристична справка
/л. 46/, както и
от останалите събрани по делото писмени доказателствени материали.
Съдът счита , че наведените от
страна на защитата доводи за недоказаност както на личното участие на Д. във
вмененото му във вина престъпление , така и относно конкретния размер на
отнетата сума са неоснователни и остават неподкрепени от събраните по
досъдебното производство доказателства, още повече , че от страна на самия
подсъдим не се отричат фактите, залегнали в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящата съдебна инстанция намира , че при така очертаната фактическа
обстановка подсъдимият
Р.А.Д., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
съставомерните признаци на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29,ал. 1,букви „а“ и „б” от НК, тъй като на 07.11.2016г. в гр.Пловдив,при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за извършено тежко
умишлено престъпление по н.о..х.д.№100/2011г. по описа на РС Карлово на „лишаване
от свобода“ не по-малко от една година, а именно на 2г. и 2 месеца „лишаване от
свобода“,чието изтърпяване не е било отложено по чл.66 от НК, както и след като
е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер по н.о.х.дела №100/2011г. на РС Карлово и по
н.о.х.дела №132/2015г.на РС Асеновград и н.о.х.д.№552/2015г. на
РС,Асеновград,наказанията по конто дела са групирани с протоколно определение
на Асеновградския PC на 22.10.2015г., постановено по н.о.х.д.№552/2015г.,като
поне за едно от наложените наказания „лишаване от свобода“ изпълнението му не е
било отлагано по чл.66 от НК е отнел
чужди движими вещи -парична сума от 620лв. от владението
на А.Г.П., ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението е извършено от
подсъдимия Д. при наличието на пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на
наказанието , което следва да им бъде наложено, съобразявайки се с целите
на специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на
дееца ,
както и за възпиращото и предупредително въздейстмие спрямо останалите членове на обществото, Съдът счита, че спрямо подсъдимия Р.А.Д. най-справедливо би била да му бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.58а във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, тъй като производството по настоящото дело
протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК.
Като наказание съответстващо на
вида и тежестта на самото престъпление/ което е с висока степен на обществена
опасност/ , а и на стпенета на обществена опасност на
самия деец, най-справедливо би било на подсъдимия Р.Д. за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29,ал. 1,букви „а“ и „б” от НК да му бъде
определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ години, като
на осн. чл. 58А ал. 1 от НК да бъде намалено така определеното наказание с една
трета или същото да се счита за „Лишаване
от свобода“ за срок от 4/четири/ години.
Съдът намира , че този немалък
срок на лишаване от свобода би изпълнил във най-висока степен задачите и целите
на двете посочени по – горе превенции, тъй като от материалите по делото и най-
вече от справаката за осъжданията на Д., безспорно се установява , че
наложените му до момента 11 /единадесет/ наказания и то само за квалифицирани
кражби по никакъв начин чрез «щадящите» срокове на лишаване от свобода, не са
изиграли въдпиращото си или поправително въздействие върху подсъдимия. Нещо
повече.Само около три месеца след последното изтърпяване на наказание лишаване
от свобода от една година и осем месеца /29.07.2016г./ , подс. Д. за пореден
път осъществява идентично на предишните му деяния престъпление. Само един такъв
срок от 4 години лишаване от свобода от една страна би отделил подсъдимия от
обществото и би го възпрял от престъпните му замисли, а и би му предоставил
достатъчно време за преосмисляне и
съответно промяна на криминалната му житейска концепция.
Така определоното наказание от 4
години лишаване от свобода на основание чл. 57 ал. 1 т.2 б. б от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
Строг режим в затвор, като на основание чл.59 ал. 2 във връзка с ал.1 т.1 от НК
да се приспадне времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК, считано от 17.11.2016 год. до датата на влизане на Присъдата в законна
сила, като следва да се зачете един ден задържане под стража за един ден
лишаване от свобода.
Вещественото
доказателство, а именно дактилоскопна следа от
местопроизшествието – л.39 от д.п., да
остане по делото.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият Р.А.Д. е
станал причина за воденото срещу него
наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3
от НПК, същият следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР
гр. Пловдив сумата от 80 лева, представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски за експертиза.
Причини за
извършване на престъплението – ниска правна култура, трайно установени
престъпни навици , както и незачитане неприкосновеността на чуждата
собственост.
По тези си съображения, Съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Т.М.