Решение по дело №74/2015 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  19.10.2015 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети септември  две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

    

 Производството е образувано по искова молба от М.И.И., в качеството и на настойник и законен представител на поставената под пълно запрещение на дъщеря си Р.С.Р. против С.Г.Р.   и М.А.Р., двамата от гр. Харманли с правно основание чл.108 от ЗС, за  приемане за установено по отношение на ответниците С.Г.Р. и съпругата му М.А.Р., че Р.С.Р., представлявана от настойника си М.И.И. с ЕГН **********  е собственик на 1/6 ид. част от УПИ ІІІ-202 в квартал 30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед №83/23.07.1987 година, незастроен, целия с площ от 1309 квадратни метра, при граници на имота: от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на То  и  предаване на владението върху 1/6 ид.част от УПИ ІІІ -202 в кв.30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед 83/23.07.1987 год., незастроен, целия с площ от 1309 кв.м., при граници и съседи:от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на То . Направено е искане  от ищцата за отмяна нотариален акт №41 т.4 рег.№5646 по нотариално дело №507/2012 година на Нотариус рег. №463-А.П  с район на действие района на Районен съд Харманли, с който нотариален акт ответникът С.Г.Р. е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от УПИ ІІІ-202 в кв.30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед 83/23.07.1987 год.,незастроен, целия с площ от 1309 кв.м., при граници и съседи:от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на То .

М.И.И., с ЕГН-**********, в качеството си на настойник на поставената под пълно запрещение Р.С.Р. ЕГН-**********-*** твърди, че дъщеря и Р.С.Р. е поставена под пълно запрещение с решение на Хасковски окръжен съд №103/25.09.2006 година. Ищцата като единствен наследник на С.Р.Р., починал на 10.12.2005 година, по гражданско дело №225 по описа на Харманлийски районен съд за 2009 година, приключило с влязло на 27.04.2012 год. решение, била призната за собственик на УПИ съставляващ парцел III в квартал 30 по плана на град Маджарово, одобрен със заповед №83/ 23.07.1987 година, с площ от 1309 квадратни метра, който имот бил отреден за дворно място с планоснимачен номер 202-двеста и две с площ за дворното място от 1869 кв.м., застроен, ведно с построената в този имот масивна, двуетажна жилищна сграда, при неуредени регулационни сметки за уличната и дворищната регулация и при граници на имота: от две страни/север и изток/ улици, от една страна/юг/ улица/непрокарана/ и на запад- УПИ ІІ-200 на Ст . Р.С.Р. била единствен наследник на  С.Р.Р., починал на 10.12.2005 година, в което си качество била придобила наследството на баща си, включително и притежаваният от него по давностно владение недвижим имот, предмет на делото. Обстоятелствата относно изтеклата в полза на наследодателя на ищцата придобивна давност вследствие на установената от него придобивна давност на целия имот били преклудирани със СПН за същите с влизане в сила на решението по гр.дело №373/2010г. /неправилно посочено№ 225/2009г./на ХОС на 27.04.2012г. По посоченото гражданско дело един от ответниците бил първият ответник по настоящето дело С.Г.Р. ЕГН-********** ***. След влизането в сила на горе цитираното решение на ХРС по гр.д.№225/09 год., на 05.12.2012 година ответникът С.Р.Г. се снабдил на свое име с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за правото си на собственост по давностно владение и наследство върху 1/6 ид.част от УПИ  ІІІ-202 в квартал 30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед №83/23.07.1987 година, незастроен, целия с площ от 1309 квадратни метра, при граници на имота: от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на Тод . Нотариалният акт с който било признато това негово право бил НА №41 том 4 рег.№5646 по нотариално дело №507/2012 година на Нотариус рег. №463-Адриан Проданов с район на действие, района на Районен съд Харманли. Този нотариален акт бил издаден на 05.12.2012 година, след като за ищцата вече било установено и по отношение на първия ответник с по- горе цитираното решение по гр.д.№225/2009 г. на настоящия съд, че е собственик на целия имот. Втория ответник,съпругата на първия ответник- М.А.Р.- черпила права от по- горе цитирания нотариален акт, тъй като по силата на законоустановената презумпция на чл.21 ал.1 СК, вещите  придобити от съпрузите по време на брака им и при съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. В случая  за придобиването на посочения по-горе недвижим имот, придобит по давност, бил моментът на придобиването и след като давностния срок на който се е позовал С.Г.Р. бил изтекъл по време на брака, недвижимия имот се включвал в съпружеската имуществена общност/СИО/, което било основание за участието на съпругата М.А.Р. като ответник в настоящия исков процес.И към настоящия момент ответникът  С.Р. и съпругата му М.Р. били във владение на имота и не  допускали ищцата в него.

Нотариален акт №41 том 4 рег.№5646 по нотариално дело №507/2012 година на Нотариус рег. №463-Адриан Проданов с район на действие на Районен съд Харманли съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС по т.д.№11/2012 год. не се ползувал с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и не създавал права за титуляра си, още повече, че тези права към датата 27.04.2012 година били безспорно констатирани по исков ред. Независимо от това този нотариален акт съществувал в правния мир, и на практика  легитимирал титуляра си, а по силата на законоустановената презумпция за общност и съпругата на титуляра, и неговата отмяна можела да стане само по съдебен ред. Ищцата се явявала засегнато трето лице по смисъла на чл.537 ал.2 ГПК и имала интерес да иска неговото отменяне, тъй като той не удостоверявал истински нотариалните удостоверявания на правото на собственост.

При така изложената фактическа обстановка, М.И.И., в качеството и на настойник и законен представител на поставената под пълно запрещение нейна дъщеря Р.С.Р. е предявила настоящият иск с правно основание чл.108 от ЗС, като моли съда да постанови решение, с което да  приеме за установено по отношение на ответниците С.Г.Р. и съпругата му М.А.Р., че Р.С.Р. е собственик на 1/6 ид.част от урегулиран поземлен имот  ІІІ- 202 в квартал 30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед №83/23.07.1987 година, незастроен, целия с площ от 1309 квадратни метра, при граници на имота: от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на То , както и да и  предадат владението върху 1/6 ид.част от УПИ ІІІ-202 в кв.30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед 83/23.07.1987 год., незастроен, целия с площ от 1309 кв.м., при граници и съседи:от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV -201 собственост на Т . Направено е искане  от ищцата за отмяна нотариален акт №41 т.4 рег.№5646 по нотариално дело №507/2012 година на Нотариус Р.№463-А.Проданов с район на действие района на Районен съд Харманли, с който нотариален акт ответникът С.Г.Р. е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от УПИ ІІІ-202 в кв. 30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед 83/23.07.1987 год., незастроен, целия с площ от 1309 кв.м., при граници и съседи:от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на То.

  В срока  по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва   предявения иск по чл. 108 от ЗС, като недопустим  и неоснователен. Счита за верни констатациите на НА № 41 от 05.12.2012г. том IV per. № 5646 дело № 507/2012г., че ответникът в СИО със съпругата си М.Р. на основание наследство и давностно владение, започнало след построяване на сградата в имота през 1989г./1991г., е придобил собствеността върху 1/6 ид.ч. от УПИ III - 202 с площ 1309 кв.м, което съответства на наследствените му права от Ра Р. и Д  Не Р.. Ответникът е осъществявал владение върху процесния имот след 1991г. заедно с наследодателя на ищцата до смъртта му през 2005г., след което само той и семейството му владеят процесния имот и го стопанисват. Моли съда да прекрати производството, поради недопустимост на предявения иск, алтернативно да отхвърли предявения от ищцата иск по чл. 108 от ЗС като неоснователен, както и искането й да се отмени НА № 41 от 05.12.2012г. том IV per. № 5646 дело № 507/2012г.Претендират се  деловодните разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че Р.С.Р. е единствен наследник на С.Р.Р., починал на 10.12.20015 год. и негова дъщеря, видно от Удостоверение за наследници № 186/30.4.2009 год. на Община Маджарово. Безспорно е, че същата е поставена под пълно запрещение с решение №103/25.09.2006 година, влязло в сила на 23.10.2006 год., постановено по гр.д.№ 91/2006 год. на Хасковския окръжен съд.Със заповед № 186/23.11.2006 год. на кмета на Община Маджарово е назначен настойнически съвет,като за настойник е назначена майката М.И.И..Установено е още, че ответника С.Г.Р. и  брат му Н  Г.Р. са наследници на Ге  Р.Р., починал на 23.01.1991 год. ,който от своя страна е брат на   С.Р.Р.. Не се спори между страните, че ответниците С.Р.Р. и М.А.Р. са сключили граждански брак на 21.11 1982г., както и, че с нотариален акт №41 т.4 рег.№5646 по нотариално дело №507/2012 година на Нотариус рег. №463-А.Проданов с район на действие, района на Районен съд Харманли,  ответникът С.Г.Р. е признат за собственик на 1/6 ид.ч. от УПИ ІІІ-202 в кв. 30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед №83/23.07.1987 год., незастроен, целия с площ от 1309 кв.м., при граници и съседи: от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на Т .

От представените и приети като доказателство по делото :Скица на имот № 4/20.01.2015г. на община Маджарово и Удостоверение за данъчна оценка № *********/21.01.2015г. на община Маджарово се установява, че като собственици на урегулиран поземлен имот - ІІІ.202 в кв.30 по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Маджарово, като собственик е записана  Р.С.Р., представлявана от настойника си М.И.И..

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че процесния имот, ПИ – 202,за който е отреден УПИ ІІІ-202, в квартал 30 по КРП на град Маджарово, одобрен със заповед №83/23.07.1987 година,  е записан в разписния лист на плана на „ С., Г  и Пе , без описани документи за собственост.Имотът е деклариран от ищцата на 18.12.2013г., която е плащала данъци за него от 2009г. насам, с приложени съдебни решения, а преди това от баща и.  С.Р.Р. е декларирал имота на 30.03.1998г.  с площ от 1000 квадратни метра и къща с площ от 73 кв.м. на два етажа и навес от 18 кв.м.,без посочен документ за собственост, а ответникът С.Г.Р. е декларирал имота на 19.03.2007г. 1/9 ид.част с представени удостоверения за наследници, а на 10.09.2007г. е декларирал 1/6 ид.част от същия имоти с приложени удостоверения за наследници и НА №88/2012г., като е заплащал данъци от този момент за съответните идеални части по наследство.

 

При така установеното от фактическа страна съдът, прави следните изводи:

По допустимостта на предявеният иск.

 

Така предявеният иск се явява допустим.

Съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ответника, че предявените обективно съединени искове са недопустими, се явява неоснователно. Твърденията на ищцата са, че ответникът оспорва и нарушава нейното право на собственост върху процесния недвижим имот. Средството за защита на така претендираното материално право в случая се явява именно предявяването на ревандикационен иск и свързания с последния акцесорен иск за отмяна на констативния нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на ответника върху собствения на ищцата имот. Поради това предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС и акцесорния такъв по чл.537, ал.2 ГПК са допустими и следва да се разгледат по същество. Налице е активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването на иска. Искът е предявен от легитимирано лице - от невладеещия собственик на процесният недвижим имот срещу владеещият несобственик, като за ищеца е налице интерес от търсената с иска защита. В случая съпрузите, ответници по иска  имат съвместна процесуална легитимация, която съставлява абсолютна процесуална предпоставка и за която съдът следи служебно. Участието на всички необходими задължителни другари е условие за допустимост на процеса. Силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на ОС- Хасково по гр.д.№ 373/10 год., на 27.04.2012г. не е в състояние да осуети развитието на правното положение между страните. Доколкото тази промяна в отношенията между страните, обективирана с факта на издаване на констативен НА в полза на ответника е настъпила след влизане в сила на решението,с което е уважен предявен против последния  собственически иск, когато промяната е настъпила след възникване на СПН, новонастъпилите факти не се преклудират, при което отмяната на констативния НА може да бъде заявено с  иск за собственост, какъвто в случая се явява иска с правно основание чл.108 ЗС.

 

По основателността на предявеният иск.

 Предявеният иск е неоснователен:

 С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС (rei vindicatio) невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: 1). Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; 2 ). Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; 3 ). Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер.

В хода на съдебното дирене не са ангажирани  от ищеца никакви писмени или гласни доказателства, установяващи наличието на правото на собственост върху   1/6 ид. части, респ. върху целия процесен  имот в патримониума на  прякия и наследодател С.Р.Р.. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик, респ. неговия праводател е собственик на процесния имот, като в тази насока не  се събраха доказателства, въпреки предоставената му от съда възможност за събиране на гласни доказателства, досежно обстоятелствата кой и кога е владял процесния имот, т. е. относно факта на изтекла придобивна давност в полза на праводателя на ищеца.

Настоящият състав намира, че позоваването от страна на ищеца на влязлото в сила решение по в. гр. дело № 373/ 2010 год. по описа на Хасковския окръжен съд не може да послужи като основание за уважаване на предявения от нея иск, тъй като не е формирана сила на присъдено нещо между същите страни по спора, които да  са страни и по настоящото дело. Страни по гр. дело № 225/ 2009г. на РС- Харманли, решението по което е отменено с Решение по в.гр. дело № 373/2010г. по описа на ОС – Хасково, влязло в сила на 27.04.2015г.  са били С.Г.Р., Николай Г.Р., М. П  Му ,Ди , П и Ан . От друга страна предмет на иска по чл.108 ЗС по настоящото дело е урегулиран поземлен имот  ІІІ- 202 в квартал 30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед №83/23.07.1987 година, незастроен, целия с площ от 1309 квадратни метра, който имот е отреден за дворно място с пл. 202 с пространство за дворно място от 1869 кв.м., а предмет на иска по чл.108 ЗС по гр. дело № 225/2009г. на РС – Харманли е освен процесния недвижим имот УПИ ІІІ-202 и  построената в него масивна двуетажна сграда, при неуредени регулационни сметки за уличната и дворищна регулация, при граници на имота от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на Т , следователно не е налице идентичност и в предмета на спора по иска по чл.108 ЗС по настоящото дело и този с  влязлото в сила решение по гр. дело №225/2009г. на РС – Харманли.

Липсата на идентичност между страните и предмета на спорното материално право по цитираното дело и настоящото дело води до  извода, че силата на присъдено нещо на решението на Хасковския окръжен съд не може да бъде зачетена в настоящото производство.  Вярно е, че в мотивите на решение № 241/28.10.2010г. на ОС- Хасково по гр.д.№ 373/ 2010 г.  е било прието,че същият недвижим имот  е бил придобит по давностно владение от  наследодателя С.Р.Р., но направените констатации в мотивите на това решение, досежко юридическите изводи и констатираните факти за предмета на спора нямат сила на присъдено нещо по отношение на приетите с тях факти и установените с тях  права. Следователно констатациите на окръжния съд в цитираното по- горе решение, относно принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот по никакъв начин не обвързват  съдебния състав по гр.д.№ 74/ 2015г. на РС- Харманли, поради което в рамките на образуваното производство ищецът, чрез събиране на всички допустими и относими писмени и гласни доказателства, и при условието на пълно и главно доказване следваше да докаже правнорелевантните факти. Това не е сторено, като, липсват доказателства, че чрез давностно владение или друг оригинерен или деривативен способ ищцата е придобила правото на собственост върху ревандикираните  1/6 идеални части от процесния имот.

Дори само поради липсата на тази първа предпоставка, предявеният осъдителен иск по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.  Отделно от това не са ангажирани от ищецът и доказателства, че ответникът владее имота предмет на спора.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният ревандикационен иск е недоказан, поради което се явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

При този извод относно спорното материално право, не би могло да се уважи искането за отмяна на НА № 41 том 4 рег. №5646 по нотариално дело №507/2012 година на Нотариус рег.№463-Ад  с район на действие на Районен съд Харманли, тъй като произнасяне по него се дължи само в случай, че спорът беше решен в полза на ищците.

С оглед изхода на делото и че ответникът претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер на 650,00 лв., от които 250,00 лева за възнаграждение за вещо лице и 400,00 лева представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

  

                          Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.Р., с ЕГН ********** ***, представлявана от настойника си М.И.И. с ЕГН ********** против С.Г.Р., с ЕГН **********  и М.А.Р. с ЕГН **********, двамата от гр. Маджарово, ул. „ Стария квартал” №   иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване по отношение на С.Г.Р., с ЕГН **********  и М.А.Р. с ЕГН *********, двамата от гр. Маджарово, ул. „ Стария квартал” №  , че Р.С.Р., с ЕГН ********** ***, представлявана от настойника си  М.И.И. с ЕГН ********** е собственик на 1/6 ид.част от урегулиран поземлен имот УПИ ІІІ-202, в квартал 30 по ПУП на град Маджарово, одобрен със заповед №83/23.07.1987 година, незастроен, целия с площ от 1309 квадратни метра, при граници на имота: от три страни улици, УПИ ІІ-200 и УПИ ІV-201 собственост на Т Маджарово и за осъждането и да и предаде владението върху тази идеална част.

ОСЪЖДА Р.С.Р., с ЕГН ********** ***, представлявана от настойника си  М.И.И. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на  С.Г.Р., с ЕГН **********   и М.А.Р. с ЕГН *********, двамата от гр. Маджарово, ул. „Стария квартал” №  сумата от 650,00 лв. за възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: