Р Е Ш
Е Н И Е
№ 787
Гр. Шумен, 25.10.2011 г.
Шуменски районен
съд в публичното
заседание на шести октомври ,
през две хиляди и eдинадесета
година в състав :
Съдия: З. Иванова
при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.
№956 по описа за 2011 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание , чл.127 ал.2 , чл.143 и чл.149 от СК .
Депозирана е молба от С.И.С. , ЕГН:********** *** , съдебен адрес : гр.Ш.,
пл.”О.” №1 , офис 111 срещу К.С.А. , ЕГН:********** *** , в
която посочва , че от
съвместното му съжителство с ответницата имат родени две деца - Д.С.И.,
родена на *** г. и Д.С.И., родена на *** г. До 22.01.2010 г.
живели заедно и се грижили за децата, но
от тази дата тя напуснала семейното им жилище и той останал сам да се
грижи за децата, като тя не се
интересувала от тях, нито е давала издръжка за тях. Наложило се болнично лечение на детето Десислава във гр.Варна и като придружител била неговата майка.
Децата са с хронични заболявания и се налага
често лечение в специализирани клиники,
и на малкото дете се налага лечение
в Г. Ищецът претендира да му
бъдат предоставени родителските права
върху двете деца, да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка за детето Десислава в размер
на 150 лв. и за детето Деница в размер на 100 лв., считано едно гoдина назад от
завеждане на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ,
ответникът , чрез назначения му особен представител депозира писмен отговор , в
който оспорва размера на претендираните издръжки .
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното : От
представените и приети като доказателство Удостоверение за раждане , издадено въз основа на
Акт за раждане №1049/10.09.2001г.
на Община Ш. и Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане №0202/19.02.2007г. на Община Ш. се
доказва , че страните са родители на малолетните деца Д.С.И. , ЕГН:********** и Д.С.И. , ЕГН:**********
. По делото са разпитани като свидетели М.М.
, Р.М. и И.Х. , които непротиворечиво заявяват , че родителите на
децата живеят отделно от около две години . Причината за раздялата им е обстоятелството ,
че ответницата напуснала семейното жилище , след което не е проявявал никакъв
интерес към децата си , не ги е търсила и не им е известно да е давала средства за издръжката им . Последният
свидетел И.Х. , който е баща на ищеца
заявява готовност , той и съпругата му да му помагат при отглеждането на децата
. По делото е изготвен и приет като доказателство Социален доклад ,
изх.№32-11/0529/29.09.2011г. , изготвен от А”СП” , Д”СП” гр.Ш. , в който след обстойна проверка на жилището
, хигиенно-битовите условия , трудовата заетост и здравословното състояние на
семейството , образование , разширен
семеен кръг и контакти на майката с децата , социалните работници са стигнали
до заключението , че бащата има много добри жилищни условия , реализира добри
доходи от трудова заетост и полага грижи за децата си . При отглеждането на
децата , физически и емоционално се подпомага от своите родители , той
задоволява основните потребности на децата и гарантира тяхната сигурност . Съдът
като съобрази изложеното по-горе , намира за доказано , че бащата изпълнява в пълен обем всички задължения произтичащи от качеството му на родител . Той се стреми да задоволи емоционалните и
физически нужди на децата и те се чувстват спокойни при него . От друга страна ответницата трайно се е
дезинтересирал изцяло от родителските
отговорности , не дава издръжка и не се стреми да поддържа контакт с децата си
. Посоченото налага извода , че в интерес на малолетните деца е родителските
права да бъдат предоставени за упражняване на бащата , при режим на лични контакти с ответницата както следва : всяка първа и трета събота и
неделя от месеца , от 9,00 до 17,00 часа , без преспиване , както и 20 дни през
лятото , когато бащата не е в платен
годишен отпуск .
От показанията на цитираните
свидетели се изяснява , че ответникът не изпълнява алиментното си задължение да
заплаща издръжка на малолетните си деца По делото не са представени
доказателства относно доходите на страните . В цитирания по-горе Социален
доклад е отразено , че бащата (вероятно съобразно неговите твърдения ) реализира месечен доход от
около 1 000 лева . От показанията на св.И.Х. , съдът намира за доказано ,
че ответницата трайно се е установила да живее в Г. Съдът като констатира , че същата е в
трудоспособна възраст и не са налице
доказателства от които да се установява , че обективно е възпрепятствана да
полага труд , приема , че може да
реализира месечен доход от около средната за страната работна заплата , или
около 7 00 лева . И двете страни нямат други алиментни задължения . Ищецът
твърди , че и двете деца страдат от хронични заболявания , респективно , че са
необходими допълнителни средства свързани със здравословното им състояние .
Единственото доказателства в тази насока е представената Епикриза на детето Д.И.
, от която обаче не се изяснява какво е
настоящото състояние на детето , какви лекарства и на каква стойност е необходимо да приема . Поради
горното съдът намира , че и за двете деца
е необходима издръжка за задоволяване на обичайни потребности като храна
, дрехи , отопление и др. Съобразявайки се с изложеното и разпоредбата на
чл.142 от ГПК , съдът намира , че издръжката на децата , съобразена с техните
нужди и възможностите на родителите , следва да е в размер : за детето Д.С.И. в размер на 170 лева месечно , от които 100 лева да се поемат от майката и 70
лева , от бащата , който полага непосредствени грижи за детето и за Д.С.И. , месечен размер от 130 лева , от които 80
лева да се заплащат от майката и 50 лева от бащата , който отглежда детето .
Издръжката е дължима считано една година преди завеждане на иска , а именно от
11.03.2010г.
Исковете по чл.143 и чл.149 от СК за разликата от 100 лева , до пълния
предявен размер от 150 лева за детето Д.С.И. и от 80
лева , до пълния предявен размер от 100
лева , за детето Д.С.И. се явяват недоказани и следва да се отхвърлят .
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответникът дължи по сметка на ШРС сумата 359,20, от която 100 лева -
възнаграждение на назначения му особен представител и 259,20 лева - държавна такса върху определения
размер на издръжките .
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на децата Д.С.И. , ЕГН:**********
и Д.С.И. , ЕГН:********** на
бащата С.И.С. , ЕГН:********** *** , съдебен адрес : гр.Ш. , пл.”О.” №1 , офис
111 , като ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО
им при него в гр.Ш .
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката К.С.А. , ЕГН:**********
*** и децата Д.С.И. ,
ЕГН:********** и Д.С.И. ,
ЕГН:********** , както следва : всяка първа и трета събота
и неделя от месеца , от 9,00 до 17,00 часа , без преспиване , както и 20 дни
през лятото , когато бащата не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА К.С.А. , ЕГН:**********
, да заплаща на малолетното си дете Д.С.И. ,
ЕГН:********** , чрез неговия баща и
законен представител С.И.С. , ЕГН:********** , месечна издръжка в
размер на по 100 ( сто ) лева , считано от
11.03.2010г. , до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно с
лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – първо число на на
съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 143, ал. 2 от и чл.149 от СК , за присъждане на издръжка за детето Д.С.И. , ЕГН:********** , за разликата от 100 лева
до пълния предявен размер от 150
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА К.С.А. , ЕГН:**********
, да заплаща на малолетното си дете Д.С.И. , ЕГН:********** , чрез неговия баща и законен представител С.И.С. , ЕГН:********** , месечна издръжка в
размер на по 80 ( осемдесет ) лева , считано от 11.03.2010г. , до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава върху
всяка просрочена вноска, с падеж – първо число на на
съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 143, ал. 2 от и чл.149 от СК , за присъждане на издръжка за детето Д.С.И. , ЕГН:********** , ЕГН:********** , за разликата от 80 лева
до пълния предявен размер от 100
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА
К.С.А. , ЕГН:********** да заплати по сметка на ШРС
сумата 359,20 (триста петдесет и девет лева и двадесет ст.)
лева , от които 100 лева – внесено от съда възнаграждение на назначения и
особен представител и 259,20 лева – държавна такса върху определения размер на
издръжките .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок , от
съобщаването му на страните , пред ШОС
СЪДИЯ: