№ 94
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205922 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Й. Д., ЕГН: **********, срещу електронен
фиш серия К № 4844288 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800
лева.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалб. Д., който
обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен и неправилен, поради
което моли за отмяната му.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Вл. В. от САК, който поддържа жалбата. По същество
на спора счита, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при условията на повторност, въпреки
това никъде в ЕФ не се излагат твърдения за административен акт, обуславящ
повторността, поради което не е възможно да се провери това обстоятелство,
включително и датата на влизане в сила. Процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че обвинителната теза е организирана по начин, който
не позволява организиране на адекватна защита с оглед липсата на словесно
посочване на съставомерен белег на обвинението – че нарушението е
извършено повторно, както и обосновка му. Претендира присъждане на
разноски с представен списък и доказателства за плащане.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили писмени бележки се оспорва жалбата като
1
неоснователна, необоснована и недоказана. Моли за решение, с което да се
потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Счита, че при издаването му
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Никъде в
писмените бележки не се обсъжда или претендира, че нарушението е
извършено повторно. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и за намаление на исканото адвокатско възнаграждение от
насрещната страна, в случай, че надвишава нормативно определения
минимум.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна
и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 30.04.2021 г. в 11:03 часа, в гр. София, автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 с № 11743f0 заснело лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № Х **** КН, движещ се по ул. “Даскал Стоян Попандреев“ до
гробищен парк „Бояна“, с посока на движение от кв.“Бояна“ към
Околовръстен път, със скорост на движение от 81 км/ч, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 50 км/ч, съответно било
налице превишение на скоростта от 31 км/ч. Процесният лек автомобил бил
собственост на жалб. Н. Й. Д., което се установява от справката за
регистрацията и собствеността на МПС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл.
283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К №
4844288 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив
на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; протокол за
последваща проверка № 10-С-ИСИС от 08.03.2021 г. на преносима система за
контрол на скоростта на МПД с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743f0, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.;
заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; ежедневна форма на
отчет; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 30.04.2021 г., справка за нарушител/водач от АИС-АНД.
По доказателствата:
При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло
събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е
оборена.
По делото е представен снимков материал, от който се установява
точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от
установеното ограничение, точните координати, на които е извършено
нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното
2
нарушение е заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПД с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с №
11743f0. Системата е преминала периодичен преглед за техническа
изправност, съгласно протокол за проверка от 08.03.2021 г., както и същата е
от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. валидно до 07.09.2027 г.
Ето защо съдът прие, че техническото средство, с което е установено
нарушението, е годно и е отчело адекватни данни.
Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл.189, ал.
15 от ЗДвП ("изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес"), поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено
средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото,
посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно
измерената скорост на движение; номера на системата за наблюдение, както и
това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение
е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния
участък е именно до 50 км/ч., който факт се установява от този снимков
материал, от който е видно, че в процесния участък е монтиран пътен знак В-
26, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч. Този факт не се и оспорва
от жалбоподателя.
По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето,
извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.
189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.
Всички събрани по делото писмени и гласни докозателства преценени по
отделно и в тяхната съвкупност дават възмжност на съда да установи по
безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, по
следните съображения:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия
смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189,
3
ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа
електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението;
мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния
номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е
регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и начините за доброволното
й заплащане.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата,
със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че
последният отговаря на всички законови изисквания. В него са посочени:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото.
Изрично е и посочено, че електронният фиш се издава на Н. Й. Д., ЕГН:
**********, в качеството му на собственик на заснетото МПС. Описано е
самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
800 лева, като са указани срока, сметката и начина за доброволно плащане.
От горното следва извода, че процесният ЕФ формално съдържа всички
изискуеми реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването му.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано
по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както
самото нарушение - извършено "нарушение за скорост", посочена е
разрешената скорост на движение в процесния участък - 50 км/ч, като
изрично е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В-26;
установената скорост на движение 81 км/ч и превишаването на разрешената
скорост с 31 км/ч. По отношение на разликата в скоростта на движение,
отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи,
че от представения по делото протокол от проверка се установява, че
грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Тази допустима грешка е отчетена и в
конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал
измерената скорост е 84 км/ч, докато в обжалвания електронен фиш е
посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача) скорост от
81 км/ч, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 84 км/ч. Следва да се отбележи, че мястото на
нарушението е посочено не само чрез джи пи ес координати, а е описано и по
лесно разбираем начин – конкретна улица и гробищен парк на нея. Изрично е
посочено, че е извършено в населено място – гр. София.
Съдът не констатира нарушения на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
4
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като по делото е
приложен протокол за използване на мобилната система, които е попълнен
коректно. От снимковия материал е видно къде е било разположено
техническото средство – именно на мястото, посочено в ЕФ като място на
нарушението. Посочването в протокола, че знакът е разположен 200 м. от
техническото средство означава, че нарушителят е имал достатъчна
възможност да редуцира скоростта си до указаната, което очевидно не е
сторил. Знакът също се вижда на снимковия материал, поради което съдът не
прие възражението в таз посока.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както
от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение
на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост, въведена за
конкретния участък с пътен знак B26, която от доказателствата по делото се
установява, че е 50 км/час. Движейки се на посоченото в електронния фиш
място и време със скорост от поне 81 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3
км/ч в полза на водача) обективно е нарушена забраната на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 т ЗДвП, като превишението на разрешената скорост е поне 21 км/ч. Ето
защо съдът прие, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и не е
налице несъответствие между фактическото описание и правната му
квалификация.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
Мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743f0 е именно
такова техническо средство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ЗДвП - "Автоматизирани
5
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно, в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административно наказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни/преносими системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно, в това число и софтуера за обработка на
доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно
спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
Административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка
с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта
с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
6
съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
ARH CAM S1 с № 11743f0, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за видеоконтрол отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
В настоящия казус необосново е приложена санкционната норма чл. 182,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, в която е предвидено, че при повторно
нарушение по ал. 1, т. 1 - 5, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Нито в обстоятелствената част на ЕФ, нито
пък в писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата
страна се твърди нарушението да е извършено повторно. Такива
доказателства не се съдържат в АНП. Хипотетично е възможно това да е така,
с оглед издадения срещу жалб. Д. с ЕФ серия К № 3062191/07.10.2019 г.,
връчен на 04.09.2020 г. В справката за нарушител е посочено, че този ЕФ е
влязъл в сила, но не става ясно кога, т. е. не може да се провери дали
нарушението по настоящото дело е извършено в едногодишен срок от
наказването на Д. с този ЕФ, който е за същото по вид нарушение – на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. С оглед липсата на изложени факти относно
повторността, които да могат да бъдат проверени – с кой акт е бил наказан,
кога е влязъл в сила, е безпредметно да се събират допълнителни
доказателства за това. Липсата на въвеждане на обвинение за повторност,
както и излагане на съставомерни обстоятелства, обуславящи повторността -
с кой акт е бил наказан, кога е влязъл в сила, прави незаконосъобразно
санкционирането на нарушителя за повторно нарушение, тъй като е нарушено
правото му на защита да разбере кое обуславя нарушението му като повторно,
съответно е затруднено правото му на защита.
Същевременно, доколкото е налице коректно обвинение за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП - за констатираното превишаване на
максимално допустимата скорост в населено място, като съобразно коректно
посочения в ЕФ чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за превишаване от 31 до 40 км/ч е
предвидено налагане на глоба от 400 лева, то обжалвания ЕФ следва да бъде
изменен, като санкцията бъде намалена до този размер, който е абсолютно
определен. Осъществяване на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП
не се и оспорва от жалбоподателя и процесуалния му представител.
С горните мотиви съдът намира, че ЕФ следва да бъде изменен, като
санкцията бъде намалена до 400 лв.
Относно разноските:
7
Съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производството пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл. 143 от
АПК е уредена отговорността за разноски. В цитираната разпоредба са
разгледани случаите, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт,
както и отхвърляне на оспорването от съда или прекратяване на делото. В
конкретния случай съдът не отменя обжалвания административен акт, поради
което жалбоподателят няма право на разноски.
Същевременно обаче, оспорването не е и изцяло отхвърлено, а освен това
поведението на ответника (в случая АНО) е именно повод за завеждане на
делото, доколкото необосновано е санкционирал жалбоподателя за повторно
нарушение, което е и единствения довод на жалбоподателя в производството.
Ето защо и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, и въззиваемата страна няма право
на разноски, защото именно тя с поведението си е станала повод за завеждане
на делото.
С горните мотиви съдът не присъди разноски на никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и 7, т. 1 и 2 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4844288, издаден от СДВР, с
който на Н. Й. Д., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева,
като НАМАЛЯВА размера на глобата на 400 лв., както и основанието за
налаането й – налага се на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски/юрисконсултско възнаграждание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8