Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11899 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 278079/26.11.2017г. по
гр.д.№ 44205 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 81-ви състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 8016949/05.08.2016г. на „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу
Е.С.Г., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес *** и К.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Е.С.Г., ЕГН **********, и К.С.Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане
на сумата от по 933,27лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението 15.04.2016г., до изплащането й, представляващи 1/6
от стойността на потребена топлинна енергия
в апартамент № 20 в гр. София,
ж.к. „*******за периода от 01.03.2013г.
до 30.04.2015г.; сумата от по 136,62лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за топлинна енергия за
периода от 30.04.2013г. до 31.03.2016г.,
сумата от по 15,66лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 15.04.2016г., до изплащането й, представляващи 1/6
от стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота
за периода; сумата от по 3,32лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение , за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 20711/2016г.
на Софийски районен съд, 81 състав, като ищецът е осъден да заплати по сметка
на СРС сумата от 200лв. разноски по исковото дело.
Със съдебен акт №
364883/19.03.2018г., озаглавен „допълнително решение” районният съд е осъдил Т.С.”ЕАД
да заплати на К.С.Г. съдебни разноски от 350лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5190468/15.12.2017г. по регистъра на СРС,
депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че събраните доказателства установяват, че ответниците са
съсобственици на имота, това не било оспорено от ответниците изрично, при
тълкуване на изявленията по отговорите следвало извод, че не оспорват това
обстоятелство. Претендирало е разноски..
Въззиваемият-ответник по исковете К.С.Г., ЕГН ********** в срока за отговор е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно.
Претнедирал е разноски. Не било установено да е собственик на имота и
потребител на енергия в него.
Въззиваемият-ответник по исковете Е.С.Г., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в
обжалваната част било правилно.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК *******не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № вх. № 8016949/05.08.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу Е.С.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и К.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че Е.С.Г., ЕГН **********, и К.С.Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на сумата от по 933,27лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 15.04.2016г., до изплащането й, представляващи 1/6 от стойността на потребена
топлинна енергия в апартамент № 20 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от по 136,62лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 30.04.2013г. до 31.03.2016г., сумата от
по 15,66лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 15.04.2016г., до изплащането й, представляващи 1/6
от стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота
за периода; сумата от по 3,32лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение , за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
20711/2016г. на Софийски районен съд, 81 състав, като му се присъдят разноски
по делото. Навело е твърдения, че
ответниците са съсобственици на имота и като такъв са потребители на топлинна
енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск,
дължал и стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им.
Ответникът К.С.Г., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че не било
установено да отговаря за плащането на енергията в имота. В този имот не
пребивавал, там живяла наследодателят
му Б.Г. до 2007г., след това тя била
настанена в дом за възрастни и от този момент имотът бил необитаем, през процесния
период този имот бил необитаем, задълженията 3 години преди заявлението били погасени по
давност. Не било доставено количество и качество енергия, за които са предявени
исковете, не дължал лихва за забава, такава била начислена в по-голям размер,
клаузи от Общи условия и от наредба за топлоснабдяване били неравноправни,
измервателни уреди не били годни да измерват потреблението, технологични
разходи не били отчислявани коректно. В о.с.з. от 03.07.2017г. е оспорил
твърденията на ответника че е собственик на имота. Претендирал е разноски.
Ответникът Е.С.Г., ЕГН ********** чрез назначения й особен представител е
оспорила исковете, като се е присъединила към изявленията в отговора на К.Г.. В
о.с.з. от 07.11.2017г. е заявил, че
оспорва това обстоятелството че е собственик на имота.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
*******е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 20711/2016г. по описа на
СРС, 81 състав, съгласно което същото е
образувано по заявление вх.№ 3025098/15.04.2016г., със заповед за изпълнение от
20.04.2016г. районният съд е разпоредил Е.С.Г.,
ЕГН **********, и К.С.Г., ЕГН **********
да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, сумата от по 948,93лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението 15.04.2016г., до
изплащането й, представляващи 1/6 от стойността на потребена топлинна енергия в апартамент
№ 20 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от по 139,93лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 30.04.2013г. до 31.03.2016г., както и по 98,22лв. съдебни разноски,
за така издадена заповед длъжниците са уведомени съответно на 24.06.2016г. и на
09.06.2016г., като са подали възражение срещу заповедта на 24.06.2016г., на 06.07.2016г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок
от съобщението и на 05.08.2016г. ищецът е представил исковата молба вх. №
8016949/05.08.2016г.
По делото е приета неоспорена от
страните Заповед № РД-41-1266/14.10.1988г. на Председател на ИК на Столичен
народен съвет, съгласно която апартамент
№ 20 в гр. София, ж.к. „*******, е определен като обезщетение по чл. 98 от
ЗТСУ на Б.К.Г..
По делото е приет договор от
11.12.2007г., съгласно който Б.Г. *** да й предоставя социални услуги,
предоставяни от Дом за възрастни хора с
умствена изостаналост - селище „Качулка-Сливен”.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 145/23.12.2015г.,
съставен от нотариус Л., рег. № 386 на Нот.К., съгласно който В.К.Г., К.С.Г. и Е.С.Г.
са продали на Б.А.А.и А.С.А.апартамент №
20 в гр. София, ж.к. „*******,(стар блок 7) вх.В, ет.5. В нотариалния акт
са описани документи: Заповед № РД-41-1266/14.10.1988г. на Председател на ИК на
Столичен народен съвет, удостоверение за наследници на Б.К.Г. издадено на 15.10.2015г. от кметство на с.Бяла,
общ.Сливен, удостоверения за семейно положение; декларации по чл. 26 от СК от Н.Г.Г.
и от Е.П.Г.; други.
Приети са протокол от
25.10.2001г., договор от 03.12.2001г.,
съгласно които етажните собственици на сградата на бл. 65, вх. В, ж.к.
„Разсадника”, гр. София са избрали и
възложили на Т.с.”ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлината енергия в сградата.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 03.02.2014г.
Приети са изравнителни сметки,
протоколи за отчет на уреди за процесния период, съгласно които за процесния
имот в периода не е осигурен достъп за отчет на уредите,.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при
трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално
потребена топлинна енергия в имота е 5376,76лв.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице
след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило
погасяване чрез плащане на сумите.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част:
Съдът следи служебно за
допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Съдът
приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва върху нея е
недопустимо. Това е така, защото
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за дялово
разпределение и лихва за забава на плащането му, а само за вземания, посочени
във заповедта за изпълнение е допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК. Релевантно при преценката за
допустимост на иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за за
издаването на такава заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на
длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори вземанията,
посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава
претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по делото.
В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за
възнаграждение за дялово разпределение на енергия и обезщетение за забава на
плащането му, поради което исковете за такива суми са недопустими,
постановеното по тези искове решение на СРС е недопустимо и следва да се
обезсили , а производството по тях следва да се прекрати. Съдът не следва да се
произнася по заповедта за изпълнение за тези суми, защото иск за такива не е
допустим и в правомощие на заповедния съд е да прецени дали следва да обезсили
заповедта в тази й част.
В останалата обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част, в която съдът прие, че е допустимо:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот за периода в размерите на процесните
суми, за които е
предявен иска, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема и че по делото не е установено ответниците
да са потребител /клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесиня период. Това обстоятелство
е било оспорено от ответниците съответно в о.с.з. проведено пред районния съд
съответно на 03.07.2017г. и на 07.11.2017г.
, поради което и в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е
било да установи същото. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая приетите по делото Заповед от
1988г. и нотариален акт от 23.12.2015г. не установяват обстоятелството, че
всеки ответник е бил собственик на по 1/6 от процесния имот през периода от
01.03.2013г. до 30.04.2015г. Заповедта от 1988г. установява, че имотът е
придобит от Б.К.Г. през 1988г., както и
че на 23.12.2015г. ответниците и В.К.Г. са го продали на ІІІ-ти лица. Нито един
от тези документи не установява определени родствени връзки между Б.Г. и
ответниците. Ответникът К.Г. е посочил, че Б.Г. му е наследодател, извод това, както и че Б.Г. е наследодател и
на Е.Г., може да се обоснове от
удостоверяванията на нотариуса по нотариалния акт № 145/23.12.2015г. Каква е
родствената им връзка, обаче, съответно и
дела на ответниците от наследството на Б.Г., тези документи не
позволяват да се обоснове извод. Отделно, тези документи не установяват че през
процесния период от 01.03.2013г. до 30.04.2015г. ответниците са били
собственици на имота. Заповедта е от 1988г., нотариалният акт е от
23.12.2015г., описаните в него удостоверение за наследници е от 15.10.2015г.,
поради което и извод, че към началото на през процесния период наследството на Б.Г.
е било открито не може да се обоснове.
По делото други доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани от ищеца.
Доколкото не е установено ответниците да са били собственици на имота през
процесния период, каквито са били твърденията на ищеца в исковата молба,
отделно не е установени дела им от наследството на Б.Г., то правилно районният
съд е приел, че за този период отговорността на ответниците към ищеца за
заплащане на по 1/6 част от стойността на доставена в имота енергия, съответно
на лихва за забава на плащането й, не може да се ангажира.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районният съд в тази част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец
следва да се постави отговорността за разноски по делото и той следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия К.Г. разноски за делото пред СГС в размер на
450лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
278079/26.11.2017г. по гр.д.№ 44205 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 81-ви състав в частта, в която са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени с искова молба вх. № 8016949/05.08.2016г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу Е.С.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и К.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД за признаване за установено, че Е.С.Г., ЕГН **********, и К.С.Г., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, заплащане на сумата от по 15,66лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението 15.04.2016г., до изплащането й, представляващи 1/6
от стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в апартамент № 20 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от по 3,32лв., представляващи лихва за забава
за плащането на главницата и ПРЕКРАТЯВА
производството като недопустимо по исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
278079/26.11.2017г. по гр.д.№ 44205 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 81-ви състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** да заплати на К.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в
размер на 450лв. (четиристотин и
петдесет лева).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК **********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.