Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3702 09.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18028 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК,
вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.
и М.Д.Д. – ***, чрез пълномощника си *** Д. е предявил против Д.Р.Д. с ЕГН **********
и адрес ***, искове за признаване за установено по отношение на ищеца, че
ответника дължи сума в размер на 1052,26
лева /хиляда петдесет и два лева и двадесет и шест стотинки/– главница
по договор за стоков кредит № ***, сключен на 21.01.2017 г. между длъжника и „Уникредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на 18.10.2017 г. на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сума в
размер на 105,87 лева /сто и пет лева и осемдесет и седем
стотинки / – възнаградителна лихва за периода от 14.03.2017 г. до 14.01.2018 г., сума в размер
на 102,51 лева – обезщетение за
забава за периода от 14.03.2017 г. до 06.03.2018 г. и законна лихва за забава
от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2018 г. до изплащане на
задълженията, които суми са присъдени по ч.гр.д. №3713/18 г. по описа на ПдРС.
В исковата молба се твърди, че между
„Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен договор за стоков
кредит № ***/
21.01.2017 г., по силата на който дружеството кредитодател е
отпуснало стоков кредит в размер на 1089лева. Съгласно клаузите на договора
сумата е отпусната за закупуване на стока от трето лице търговец, на което
кредитодателят заплатил същата по банкова сметка ***.01.2017 г. С подписване на
договора длъжникът се задължил да върне на кредитополучателя главница в размер
на 1138,14 лева (представляваща сбор от предоставената в кредит сума и
застрахователна премия в размер на 49,14 лева), както и възнаградителна лихва в
размер на 136,50 лева, платими на 12 равни месечни погасителни вноски съгласно
погасителен план, посочен в договора. Съобразно договорения между страните
погасителен план първата погасителна вноска била дължима на 14.02.2017 г., а последната на 14.01.2018 г. Размера на
всяка погасителна вноска бил 106,22 лв.
Срокът за погасяване и на последната
погасителна вноска изтекъл, но ответникът не изпълнил изцяло задълженията си по
договора. Същият заплатил 106,22 лева, с която сума погасил 20,34 лева –
възнаградителна лихва и 85,88 лева – главница.
На основание приложимите към договора Общи условия за
длъжника възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница, което възлизало
на 102,51 лева за периода от 14.03.2017 г. до входиране на заявлението в съда.
С Приложение № 1 от 18.10.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. кредитодателят прехвърлил вземанията си по
договора за стоков кредит на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за
което длъжникът бил уведомен. Претендира разноски.
С определение на съда от 13.03.2019
г., съдът е определил, че са налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 от ГПК,
поради което е допуснато назначаване на особен представител на Д.Р.Д..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от особения представител на ответника, с който се оспорват изцяло
предявените от ищеца искове. Твърди, че ответникът не е подписал за стоков кредит № ***/ 21.01.2017 г., Общите условия към него,
фактура № 042/8 от 21,01,2017 г. декларация за съгласие и обработка на лични
данни и друга информация от 21,01,2017 г. Твърди, че цесията не била съобщена
на ответника. Навежда доводи, че процесния договор е недействителен на
основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Шрифтът на договора
бил по-малък от 12. ОУ не съдържали подписите на ответника.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
3727 по описа за 2018 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1052,26
лева– главница по договор за стоков
кредит № ***,
сключен на 21.01.2017
г. между длъжника и „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********,
вземанията по който са прехвърлени на 18.10.2017 г. на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сума в
размер на 105,87 лева
– възнаградителна лихва за периода от
14.03.2017 г. до 14.01.2018 г., сума в размер на 102,51 лева – обезщетение за забава за периода от 14.03.2017 г. до
06.03.2018 г. и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в
съда - 07.03.2018 г. до изплащане на задълженията, както и сумата от 75,21 лева
– разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От събраните по делото доказателства се установява, че
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Д.Р.Д. е подписан договор за
потребителски кредит № *** на 21.01.2017 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК. С посочения договор на ответника по производството е
предоставена заемна сума в размер на 1138,14 лв. Уговорена е между страните
договорна лихва. Годишният лихвен процент по заема е 21,45%, а годишният
процент на разходите (ГПР) е 23,68 %.
Процесуалният
представител на ответника адвокат С.
оспорва, авторството/ истинността на договор за
стоков кредит № ***/21,01,2017 г., общите условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД,
декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга информация от
21,01,2017 г., поради което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК бе открито производство по оспорване истинността на частни
документи. При доказателствена тежест за ответника,
същият не успя да докаже, че подписите
положени от Д.Д. в оспорените документи
не са изпълнени
от него. Напротив от приетата по делото СГЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира изцяло като обективна и обоснована се установи, че подписите за „потребител ”
са положени
от Д.Р.Д.. Поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 2 ГПК, съдът приема, за недоказано направеното оспорване
на истинността на представените от ищеца договор за
стоков кредит № ***/21,01,2017 г., общите условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД,
декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга информация от
21,01,2017 г. и същите
не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.
Кредитът е предоставен посредством извършване на банков
превод по сметка на търговеца „Магнум-Д” ЕООД на 21.01.2017 г. Този факт се
установява от приложените по делото фактура и фискален бон. Ответникът се е
задължил да върне кредита в срок до 14.01.2018 г. на 12 равни месечни погасителни
вноски в размер на 106,22 лева всяка. В договора е уговорена и застрахователна
премия във фиксиран размер 49,14 лв., като същата е част от главницата.
Кредотополучателят е подписал декларация за приемането на застраховането по
застрахователни програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“, като по този начин се е
съгласил кредитодателят внесе застрахователна премия по договора за застраховка
от негово име, която застрахователна премия да бъде включена към общия размер
на дължимата главница по договора за кредит. Общият размер на кредита, посочен
в договора, е 1138,14 лв. Съгласно чл. 13 от общите условия към договора, в
случай на забава в плащанията на дължимите суми, освен договорните лихви, се
дължало и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва разделена
на 360 дни за всеки ден забава, изчислен върху просрочената дължима главница.
Договорът за стоков кредит № *** е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредитът, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора. Предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл. 4 от Общи условия към договора/. Не са налице нарушения на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в погасителния план към договора е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено
с поставянето на подпис на договора за паричен заем, доколкото
кредитополучателят е посочил, че е получил екземпляр от Общите условия и
преддоговорната информация по ЗПК. Всяка страница от договора и от Общите
условия е подписана от кредитополучателя.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /виж рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18,10,2017 г. и приложение
№ 1 от 18,10,2017 г. към индивидуалния договор/. Извършването на цесията не е
оспорено от длъжника, поради което и съдът намира представените документи за
достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство. Представено е
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /виж пълномощно л. 32/.
Досежно възражението на ответника, че цесията не му е
била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от цедента (или
упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително, назначеният от съда особен представител на
ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е
стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към
нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената
цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните
книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата молба
и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е
съобщено на длъжника. Следва да се
посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като
намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за
прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото
особен представител /виж решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
В уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/*** от 24.10.2017
г. е посочен цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия,
индивидуализирано е и правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в
хода на настоящия процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно
уведомен за извършената цесия. Оттук
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на договор за стоков кредит № *** от 21,01,2017 г. срещу ответника, тъй
като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Въз основа на изложеното, по делото са
доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по
който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между
стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил
изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, а именно 14.01.2018 г., до когато е следвало да бъдат
погасени.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор е: 1052,26 лева - главница,
договорната лихва – 116,16 лв. за периода от 14,03,2017 г. до 14,01,2018 г. и
обезщетение за забава в размер на 122,80 лв. от 14,03,2017 г. до 06,03,2018 г.
От представения договор, както и от
приетата по делото ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница по
договора действително е 1052,26 лв. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради
което искът за главница е основателен в пълния си размер от 1252,26 лв. Като законна последица ще
се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.03.2018 г.
до окончателното изплащане.
Относно
възнаградителната лихва и обезщетението за забава: :
Претендира се договорна лихва в размер на 105,87 лв.,
представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за периода
14.03.2017 г. – 14.01.2018 г. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит.
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на
която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
законната лихва за всеки ден забава.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
размерът на вънаградителната лихва и обезпечението за забава надхвърлят по
размер претенцията на ищеца, но с оглед на диспозитивното начало, следва да се
присъди претенираното от ищеца.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 124,79 лв., депозит за вещо лице – 120 лв., депозит за особен
представител – 318,24 и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, тъй като делото е със средна фактическа и
правна сложност. Следва да бъдат присъдени и направените по ч. гр. дело № 3713/18
г. по описа на ПдРС разноски- 25,21 лв. за държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Също така ответникът следва да заплати
по сметка на ВСС, сумата от 80 лева представляващи разноски по делото,
представляващи депозит за вещо лице.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3067/ 30.03.2017 г., издадена по
частно гр. дело № 3713/ 2018 г. на ПдРС, Д.Р.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – ***, следните
суми: 1052,26 лева /хиляда петдесет
и два лева и двадесет и шест стотинки/– главница по договор за стоков кредит № ***, сключен на 21.01.2017 г. между ответника и „Уникредит
Консюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на 18.10.2017 г. на кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., 105,87 лева /сто и пет лева и осемдесет и седем
стотинки / – възнаградителна лихва за периода от 14.03.2017 г. до 14.01.2018 г., 102,51 лева – обезщетение за забава за
периода от 14.03.2017 г. до 06.03.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 07.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Р.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,
да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. – ***, направените по
делото разноски в размер на 663,03 лева и сумата от 75,21 лева, представляваща разноски по частно гр. дело №
3713/ 2018 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Р.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, да
заплати по сметка на ВСС, сумата от 80 лева представляващи разноски по делото.
На особения представител на ответника Д.Р.Д.
-адвокат И.С. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!
ДГ